TEC

Е, да някои промени идват след повече време. Казах само, че има случаи на светкавично излекуване. Както и един случай, който още не съм описала (или описах, вече не помня) - една моя роднина с хашимото и някакво възпаление на щитовидната жлеза направи един-единствен ТЕС за омразата съ към конкретен човек. Следващите й изследвания бяха перфекни. Нямаше следа от Хашимотото и от възпалението. От тогава мина повече от година и всичко е наред.

mayadob написа:Е, да някои промени идват след повече време. Казах само, че има случаи на светкавично излекуване. Както и един случай, който още не съм описала (или описах, вече не помня) - една моя роднина с хашимото и някакво възпаление на щитовидната жлеза направи един-единствен ТЕС за омразата съ към конкретен човек. Следващите й изследвания бяха перфекни. Нямаше следа от Хашимотото и от възпалението. От тогава мина повече от година и всичко е наред.

Toва е страхотен резултат!!! Поздравления и благодаря, че го сподели.

Ами, ако този конкретен човек, обект на омраза/може би подсъзнателна/ си самият ти? И как да казваш "приемам себе си", като не се приемаш?

"Въпреки, че по никакъв начин не приемам себе си, аз напълно и безрезервно се приемам" ?


???

Въпреки, че по никакъв начин не приемам себе си, това е ОК, и аз приемам коя съм и как се чувствам... избирам да се опитам да обичам себе си... мога да си позволя да обичам себе си...

Arethuse написа:Въпреки, че по никакъв начин не приемам себе си, това е ОК, и аз приемам коя съм и как се чувствам... избирам да се опитам да обичам себе си... мога да си позволя да обичам себе си...

Благодаря! Благодаря! Благодаря! - и за трите варианта.

Въпреки, че не се приемам:
- зная, че дълбоко в себе си съм прекрасен човек
- има достатъчно хора, които ме приемат и обичат
- аз не винаги съм бил/а така и съм готов/а да се променя
- и аз съм дете божие и имам право да Бъда

Фам, отклонихме се от темата ти, прощавай, но така се случи

Благодаря ти, Мая! Извини ме, Фам!

Имах страхотен самоанализ и прозрения и в резултат на което 4 часов ТЕС /и това дори ми е неудобно да напиша тук, колко часа съм ТЕС-вала вероятна причина/. Жалко, че не мога да се разголя и да ви го разкажа. Съжалявам за което! Възхищавам се на всички, които могат да го направят и им благодаря.

ЧУВСТВАМ СЕ СТРАХОТНО!!!

Освен да тесаш това, че не можеш да се разголиш

Maя, знаех си, че това ще ми препоръчаш и по принцип съм открит човек, въпреки, че моята прямота и откритост ми е донесла повече негативни последствия, отколкото положителни.


Но предпочитам да го споделя на семинара или на среща на ТЕС-ващи.


PS: ОК, размислих, ще направя ТЕС за това, което ми предложи. Имаш право. По този начин ще мога да помогна на много хора.

Явно трябва да тес-ам и егоизма си

Изобщо не се извинявайте, това "отклонение" е много полезно за всички! Болестите ни са в една или друга степен свързани с приемането на самите себе си. Аз имах много дълъг период на самобичуване, направо си разказвах играта, нищо не си харесвах и сама се бях хванала в много яки клещи, така че благодаря ви за отклонението

Моля за помощ!
Правя си предизвикателството за раничката, но не успявам да се потопя в това, което правя и което казвам. Сякаш хвърлям думите зад гърба си.
Макар, че с ТЕС съм си оправяла вече два пъти гърлото....
А вчера направо ме разби. Сега ще ви разкажа.
Аз не мога да нося обици, ако не са златни или сребърни. Буквално секунди след като си сложа други някакви, ушите ми пламват, започват да сърбят и трябва веднага да ги сваля. Обаче си купих едни от Орифлейм с голям мерак и с надеждата, че са от някакъв материал, на който няма да реагирам. Сложих ги вчера сутринта и познайте, на 2-та секунда ушите ми реагираха! Викам си сега ще видим ТЕС какво ще напарви. И започнах да тесам сърбежа и паренето в трамвая, но наум и като си представях, че минавам по точките.
"Въпреки че всички обици, които не са от злато или сребро предизвикват парене и сърбеж в ушите ми, аз напълно......... и се освобождавам от паренето и сърбежът в ушите сега!"
Направих два кръга по точките. В първите минути след ТЕСането нищо не се промени, но после всичко утихна. Цял ден не съм усещала обиците си, снощи ги свалих и сутринта пак ги сложих без никакъв проблем. И сего съм с тях и им се радвам! Това го влачех от както съм се родила! Направо се изкефих максимално!
Обаче за раничката сякаш .... просто не мога да я видя, не я усещам, не ме боли и незнам какво става с нея. Това ме обърква.....
Как да продължа нататък?

Кажи "Имам напълно здрава шийка, напълно здрава матка"
Как се чувстваш след това?

mayadob написа:Кажи "Имам напълно здрава шийка, напълно здрава матка"
Как се чувстваш след това?

Майче, и преди ме накара да го направя и изпитвах лек страх, че това не е така, но като ТЕСам страха с
"Въпреки че изпитвам страх от това, че имам раничка на ш.м., аз напълно...........и се освобождавам от страха си сега"
през цялото време в главата ми се върти мисълта, че всъщност не м е е страх чак толкова много и се питам как така като се махне страха, ще изчезне и тя. Всъщност се разсейвам с разсъждения.

Знам, че и преди те питах.
То и аз това се чудя как като се махне страха, ще се изпари проблема. Затова ми е интересно какво става при теб.
Все пак какво изпитваш сега, като си кажеш, че всичко е наред?

Femme написа:Моля за помощ!
Правя си предизвикателството за раничката, но не успявам да се потопя в това, което правя и което казвам. Сякаш хвърлям думите зад гърба си.

Х-м-м-м, ако наистина така го чувстваш, може и интуитивно да правиш най-правилното нещо в момента. Има една подобна техника за освобождаване от натрапчиви мисли за даден проблем.

Femme написа:Всъщност се разсейвам с разсъждения.

Тесай това, много помага!