TEC

Първо да кажа, че през последните дни се чувствам прекрасно. Не знам дали е свързано с възобновяването на тренировките, но бебчо рита по-малко, по-точно по-леко, нямам толкова контракции, не се изморявам както преди, даже не ми е горещо и понасям жегите леко.

Сърбежите по краката се появиха пак и забелязах, че всъщност са пъпки. Вероятно и предния път това е било

Вчера първо се появиха след една "разходка" из двора нагоре по бедрата, към дупето. ТЕСах ги и престанаха да ме сърбят, буквално след десет минути ги забравих.

Днес са обаче по стъпалата, и не знам дали защото кожата там е по-груба, усещането е нещо средно между болка и сърбеж, с преобладаване на болката. Тесах директно сърбежа, болката, пъпките, тесах евентуално раздразнение и някои събития от последните дни, за които можах да се сетя... има облекчение, но определено има какво да се желае.

Напипах май потенциален проблем, защото при едно от тесанията, една от вчерашните пъпки пак се зачерви и ме засърбя, така че ще карам в тази посока.

Arethuse написа:Колко трябва да покълне? Утре ще ходя на пазар и сигурно ще намеря.
...

Достатъчно е да седи 4 часа във вода. Не си личи, че е покълнал, но на вкус се усеща, че не е суров.
Аз ям даста редовно напоследък. Слагам си по 2-3 пъти на ден по малко и си го изяждам. И контракциите наистина са по-рядко, само ако много ми се ходи до тоалетната и в такъв момент се натоваря физически.

Миналата събота и неделя в крайна сметка не стигнах до този магазин, така че ще видим... Иначе тази вечер пак имам повече контракции, но вчера пропуснах тренировка...

Закупих в крайна сметка суровия слънчоглед, след малко стават 4 часа откакто го накиснах и ще го хапна преди лягане.

По отношение на ТЕС, напоследък го ползвам ежедневно за разни малки неща, но сега си съставям един списък с неща, свързани с раждането и ще започвам подред, че не са никак малко. Не са и много, всъщност, де.

По мое мнение, за 5 часа беленият слънчоглед не покълна (само малко се наду). Аз си го изядох, де, и сложих нов, който оставих да стои през нощта. Според мен и той не е покълнал (опитах го, и не мисля, че му е променен вкуса), но ще го изчакам още малко. Междувременно мъжът ми разсипа пакета със слънчоглед и сега имам още съвсем малко (всъщност не знам колко точно, ама той така каза). Мисля да си купя небелен и да си го чакам да покълне по класическия начин, а после мога да си засея и слънчогледи в двора

Така. Слънчогледа покълна (около 20 часа му трябваха). Изядох го. Какво имаме сега - имаме потресаващи газове (И снощи имах, ама по-скромни. Явно горивото на покълналия е турбо ). Но да не издребняваме

По-важното е, че докато продължавам да си тесвам намалявощото, но неизчезващо бяло течение, вече за незнамсикой месец, най-сетне имах просветление и преди малко преживях възможно най-емоционалната си тес сесия или поредица от сесии, в моята кратка история на тес (досега такива бях виждала само по филмчетата ). Бих разказала и описала точно проблема, обаче някак си не искам, защото много познати четат тука... Само ще спомена, че е свързан пряко с матката, влагалището, болка, омраза, мръсотия, отчаяние, нараняване... може и не в този ред

Също така тесах и страха от раждането и по-точно справянето ми с него сама, нещо да не се обърка и така нататък... Това пък беше вследствие на новопоявила се болка в кръста (досега не беше ме болял, вярно че днес прекалих малко с чистенето и шетането, но все пак болката беше твърде силна). Започнах да тесам болката, после това, че ми тежи бременността, несигурността, свързана с раждането, и хоп - страх. Страх от самото раждане, дали не съм твърде самоуверена, дали нещо няма да се обърка, дали бебето ще е здраво, дали няма да се разкъсам, дали плацентата ще излезе нормално... ей такива разни, доста добре се получи, мисля да повторя утре.

Също така ми се появи друга болежка, която още не съм тесала, а именно на костта на чатала, не знам как да го опиша. Все едно разтягане (като да съм се опитвала да правя шпагат да речем), или натъртване от твърда седялка на колело. Доста странна болка, вече два дни я пренебрегвам, но утре ще й обърна внимание, обещавам

Браво за упоритостта с бялото течение.
Болките в чатала са нормални, особено при първо раждане. Костите се разместват/наместват и хрущялите омекват за да се подготви таза за излизането на бебето

Аз също имам тази много странна болка в срамната кост. Имам я от ранна бременност. Но не ме притеснява.

На слънчогледа са му достатъчни 3-4 часа. Не си личи, че е покълнал, но веществата са претърпели необходимата промяна. Аз си правя по 2-3 пъти на ден. А вечер го оставям накиснат за сутринта.

Това голямо тесане за раждането и аз трябва да го направя. Правила съм от време на време някоя и друга сесия, но има още.

Я кажи в какво се изразяваше тази емоционална сесия. Тоест какви бяха външните й прояви. Аз не съм гледала такива филмчета, интересно ми е.

Ами външните прояви се изразяват в - учестено дишане, прегракване на гласа, физиономии и чувство на болка... най-общо казано.

ivangp написа: Костите се разместват/наместват и хрущялите омекват за да се подготви таза за излизането на бебето

И аз така предположих, че се разширяват/разместват костите, тоест разстоянието между тях.

Това голямо тесане обаче малко ме зашемети и омаломощи и днес бях много изморена. Освен това бях забравила един страничен ефект, който ми се получава от сериозно тесане, а именно - налитане на кофти храна. Все пак имам напредък, защото преди две години, "кофти храна" се изразяваше предимно в тирамису, а сега - в кисело мляко с ленено семе, сусам и какао Дето се вика, припомних си младостта и дните, в които ядях като неинформиран начинаещ, но има нещо романтично и в това.

Та значи да си обобщя - тесам на два фронта, така да се каже, които са свързани помежду си естествено.

Единият е така нареченето бяло течение, на което започнах да му формулирам фразите да си свърши работата и да си ходи. Поизрових някои неща, свързани с него, тесам ги заедно и поотделно, най-вече ме е страх да няма някакъв възпалителен процес, който да ми попречи по някакъв начин или пък да ме повреди при раждането, та пак все натам отиват нещата.

Другият е свързан с новопоявилите се болки в кръста и в гърба, които свързвам с тежест и невъзможност да се справя сама, както и липса на подкрепа (което е малко тъпо от моя страна, даже много, защото мъжът ми ме подкрепя, а аз се дразня на предполагаемата опозиция на близки и познати ). Та оттам се появяват страховете за раждането, дали ще се справя и разни други такива. Днес ги тесах 40 минути, докато пътувах в автобуса, в следствие на което гърбът ме заболя още по-брутално. Сега, няколко часа по-късно, вече съм по-бодра Нищо не ме боли (освен въпросната чатална кост, малко) и съм в добро разположение на духа.

ТЕСни това

Arethuse написа:най-вече ме е страх да няма някакъв възпалителен процес, който да ми попречи по някакъв начин или пък да ме повреди при раждането.

Днес, докато се тесвах за бялото течение, ми хрумна нещо по време на теса, което звучи абсурдно, но за всеки случай го теснах

Както съм казвала и друг път, имам леки неясноти по повод на причината и появяването му, защото го имам от много малка... Нещата, които тесах напоследък, свързани с него, са общо взето от близкото ми горе долу минало, защото реших, че и то има пръст, пък така или иначе като не се сещах нищо друго... Та не знам дали тези емоционални последни тес сесии, които ще продължават още известно време, защото има доста за чистене, ще имат ефект върху течението, но от тях определено има нужда така или иначе... Но днес, докато си тесах се сетих нещо. Имам баба, на която съм кръстена, и която почина от рак на матката, горе долу по времето, когато ми се появи течението, тоест, когато бях на 6 години. Честно казано, не помня да съм била особено травмирана от този факт, защото съм била много малка, а и с родителите ми по това време бяхме в чужбина, така че не съм присъствала на смъртта, погребението и така нататък, но се чудя дали все пак няма някаква връзка. Майка ми ми като бях малка много ме асоциираше с баба ми, тоест нейната майка, и си мисля, че е може би е възможно по някакъв подсъзнателен начин да съм възприела нещо от болестта... Доста налудничаво ми се струва, но за всеки случай го тесах. Накрая се почувствах много добре, а оттогава (вече 4 часа) нямам никакво течение

По въпроса със слънчогледа - засадих си го в градината

Днес кръста и гърба не ме болят, даже болката в чаталната кост почти я няма, та до края на деня ще се заема с тесане пак на страховете и притесненията, свързани с раждането.

Май побързах да се радвам, но продължавам

ivangp написа:ТЕСни това

Arethuse написа:най-вече ме е страх да няма някакъв възпалителен процес, който да ми попречи по някакъв начин или пък да ме повреди при раждането.

Теснах.

Теснах също притеснението, че бебчо може да се роди по-рано, предизвикано както от онези силни и постоянни контракции, които имах, така и от коментарите на майка ми, че коремът ми бил много голям. Пък той си е нормално голям, според мен:
http://img444.imageshack.us/img444/5910/p1020243du4.jpg
Теснах също и притеснението, че бебчо може да се усуче в пъпната връв, защото наистина много се движи...

Ей такива работи

Чудя се дали да си купя/наема вана за раждане във вода... от една страна идеята ми се струва примамлива. От друга страна, това е много вода, дето ще иде там... от трета страна, ще раждам по време на най-големите жеги и не знам топенето в топла вода доколко ще ме облекчава... от четвърта страна, не ми остава много време за мислене

Много си ти е добре корема, абсолютно нормален е. Много се притесняваш. я го карай по-спокойно. Всичко е перфектно и ще родиш перфектно и това е. А ваната ти я препоръчвам.