Така. Слънчогледа покълна (около 20 часа му трябваха). Изядох го. Какво имаме сега - имаме потресаващи газове

(И снощи имах, ама по-скромни. Явно горивото на покълналия е турбо

). Но да не издребняваме
По-важното е, че докато продължавам да си тесвам намалявощото, но неизчезващо бяло течение, вече за незнамсикой месец, най-сетне имах просветление и преди малко преживях възможно най-емоционалната си тес сесия или поредица от сесии, в моята кратка история на тес (досега такива бях виждала само по филмчетата

). Бих разказала и описала точно проблема, обаче някак си не искам, защото много познати четат тука... Само ще спомена, че е свързан пряко с матката, влагалището, болка, омраза, мръсотия, отчаяние, нараняване... може и не в този ред
Също така тесах и страха от раждането и по-точно справянето ми с него сама, нещо да не се обърка и така нататък... Това пък беше вследствие на новопоявила се болка в кръста (досега не беше ме болял, вярно че днес прекалих малко с чистенето и шетането, но все пак болката беше твърде силна). Започнах да тесам болката, после това, че ми тежи бременността, несигурността, свързана с раждането, и хоп - страх. Страх от самото раждане, дали не съм твърде самоуверена, дали нещо няма да се обърка, дали бебето ще е здраво, дали няма да се разкъсам, дали плацентата ще излезе нормално... ей такива разни, доста добре се получи, мисля да повторя утре.
Също така ми се появи друга болежка, която още не съм тесала, а именно на костта на чатала, не знам как да го опиша. Все едно разтягане (като да съм се опитвала да правя шпагат да речем), или натъртване от твърда седялка на колело. Доста странна болка, вече два дни я пренебрегвам, но утре ще й обърна внимание, обещавам
