Здравейте!
Ще започна пак с:
"Аз съм нова". Така съм по-спокойна някак, щото май се притеснявам малко....
В предишен пост се бях изказала, че нямам емоции, картини мирис, вкус, с две думи - нямам нищо....С помощта на Иван /Благодаря ти от сърце!!! / вече почти си имам всичко

! Мисля, че успявам благодарение на това, че си "говоря" спомените на глас.
Започнахме с Иван , а аз довърших /мисля/ трансформацията на много травмиращ за мен спомен /не мислех, че чак толкова, ама така се оказа/. Тествах дали съм успяла, като го разказах на трима различни човека и за моя изненада изобщо не се разплаквах, а напротив - приемах го като смешен спомен от детството.
Сутринта дойде моя близка,обляна в сълзи, че котето й е умряло. На секундата се разплаках - от съчувствие към нея, защото си спомних как блъснаха моето куче преди 7 години и се наложи да го приспим и от жал за животинката. ТЕСТвах случката с моето куче и за моя изненада бързо я трансформирах. А може би не напълно, щото съм работила само с тъгата за кучето и яда срещу тоя, дето го блъсна, но не и с голямото съчувствие, което изпитвам. Това всъщност е един от проблемите ми - аз просто сякаш привличам оплакващи се и каещи се хора, изслушвам ги, рева с тях и после съм като парцал, но това е тема за нов ТЕСТ или ТЕС.
Моля вас, опитните, за съвет

. Майка ми е починала отдавна, аз бях на 26 и беше много травмиращо. Рядко плача за нея, никога на гроба й, само при спомен в разговор с приятелки. Днес имах такъв и се разплаках. И си спомних много ярко /щото падна голям рев/ една случка, един разговор с нея. Започнах с ТЕСТ. Потупвах по точките с "Освобождавам се от тая мъка, тъга, съжаление, самосъжаление, обърканост, страх ..." - както ги усещах по време на ТЕСТването. За всяка емоция, която изпитвах - отделен кръг. Много пъти и в крайна сметка зациклих на страха. Споменът никак не се променяше и реших да си представя случката като приказка, да си фантазирам нещо. Само че, никак не мога да заменя образа на майка с нещо друго...не става...виждам я такава, каквато я помня. И моля ви да ме посъветвате - може би ТЕСТ не става в случая, а трябва с ТЕС да работя? Аз всъщност започнах да ТЕСам , щото така ми идва отвътре и щото вече съм сигурна, че е по-добре да правя нещо, отколкото да чакам без да правя нищо.
Иначе установих, че човек трябва буквално да воюва за време за себе си, защото няма лично пространство и защото всички други нямат. Аз вече имам едни "мои" два часа след работа и яростно ще си ги пазя, защото се чувствам страхотно след това. И защото съжалявам за пропуснатото време, в което съм била на всички, но не и на себе си! Благодаря Ви, че прочетохте това! За пръв път се включвам във форум. Харесвате ми!!!