Здравейте,
Искам да споделя как преодолях безкрайно дългото отлагане да подредя и приготвя едни документи,и как ТЕС за това отлагане ме доведе до откриване и изчистване на много емоции.
Малко предистория- става въпрос за документи, които срочно трябва да предам, за а се започне дело срещу работодателя ми за увреждания на няколко пръста на дясната ми ръка вследствие на трудова злополука.
Оставих папката с документи (разхвърляни, неподредена информация )на леглото, за да ме "боде " всеки път като я погледна, ама вече седмица това не помогна. Днес седнах срещу нея и потупвайки се по КТ започнах да си задавам въпроси- какво ме спира да подредя вссичко, от какво ме предпазва това отлагане,защо имам такова непреодолимо съпртивление.. и т.н. Докато потупвах, ми дойде на ум, че ме е страх от промяна, от поемане на отговорност за последствията от такава промяна (ако се започне такова дело най-вероятно ще ме уволнят ).Направих декларация и започнах работа за тоя страх.. и неочаквано докато работех върху него стигнах до мисълта, че мен ГЕНЕРАЛНО МЕ Е СТАРХ ОТ ПРОМЯНА, и винаги е било така, и затова най-често седя в неподходящи ситуации (работа, контакти, връзки ).. и така стигнах до едно физическо състояние, за което ще пиша отделен пост, но става въпрос за силни, парещи, като натъртено болки в стъпалата, и остри като шишове пробождания в петите. Много болезнено и изтощаващо.Постепенно преминах на емоционалната причина за тея болки в стъпалата, които като аналог определих, че тъпча, ходя по жарава, че цялото ми тяло е в огън.. и започнах ТЕС на тая тема- (благодаря на Фани, че ме насочи към нестинарсите танци ) а аз ТЕСах защо не излизам от тая жарава, нормално е човек да избяга от огъня, аз защо седя там, какви са ми облагите, или целта ?? Стигнах до това, че "ходя по жаравата" за да ме одобрят, харесат,, (нали и нестинарките го правят за да получат овации ) Но те не страдат, а аз защо и докога ще "играя тоя опасен танц ), защо нямам и каква е причината да си загубя инстинкта за самосъхранение, да си загубя себеуважението?? Няма смисъл да споменавам колко ревах, пак ме стегна гърлото, разкащлях се от недостиг на въздух,, но мина. Като се успокоих с тоя "танц" продължих да гледам папката и да се питам защо, какво ме спира още (не спирах потупването ) Дойде ми на ум, че имам убеждението, че не заслужавам!! (не заслужавам да бъда възнаградена /реванширана за тая травма. Тъй като официално лечението ми приключи с мнение на лекаря, че при сегашното ми сътояние няма да мога да си изпълнявам 100% заълженията, за които съм назначена, те така или иначе най-вероятно ще ме освободят от работа ) В частност- не заслужавам да бъда справедливо възнаградена за доживотната травма, която получих, винаги съм имала убежението, че не заслугавам- внимание, обич, подкрепа, ... Рев, ама чак с хълцане. Още преди време бях споменала, че аз не мога да плача- е, сега вече мога. Още не истински, ама почти
)Докато изреждах какво не заслужавам,, и предимно думата "аз не заслужавам " ми просветна една случка. Като дете 9-10 год, баба ми дойде за малко и ми даде една ябълка с думите "Дай я на (..името на брат ми, който носи нейното име ). Аз я попитах- защо само на него, бабо, ами аз ?? И тя каза- "Аз я давам за него, пък той ако иска, да си я раздели с теб " Направих ТКФ от тая случка, и излеза пак- АЗ НЕ ЗАСЛУЖАВАМ.. още рев !! Продължих с "аз не съм важна ", аз съм пренебрегната, и когато вече почти реших, че съм изчистила всички емоции, пак прегледах "филма" и преди да се усетя избухнах в рев- Баба не ме обича, ако ме обичаше, щеше да даде ябълка и на мен.. щом баба не ме обича, значи аз съм лоша, аз не заслужавам..Е тук вече стана страшно... и дълго.. Не знам колко съм нареждала, ама в един момент се чух да казвам- че аз съм била само едно малко момиченце.. и неправилно съм изтълкувала думите и, че баба сигурно ме е обичала по нейному.. простих на себе си, че съм живяла толкова години с грешното убеждение, че съм лоша, и затова не ме обичат, простих и на баба.. и ми поолекна.
Пак започнах да се питам- какво още ме спира да оправя документите, тъй като все още ги гледах в упор.. ама не изпитвах никакво желание да почна.И ми дойде на ум, че всичко в папката е така разбъркано, защото не съм ги подреждала по време на получаването им, аз съм такава разхвърляна, безотговорна както към документацията си, така и към важните неща в живота ми, и ако почна да се ровя из тея формуляри, ще имам основателна причина да се самокритикувам, да съм разочарована от себе си.. и да се чувствам още по-виновна. ТЕСах и това, обещах си да ми е за урок в бъдеще, а не причина да се критикувам.. и докато се видя-аз вече бях отворила папката, и почнах наред-наред да подреждам.
Най-смешното е, че документите си бяха почти сортирани.. само трябваше да ги подредя по групи и дати:-)), ама аз от съпротивление да почна не бях даже отваряла да видя какво и как съм оставила-просто живеех с мисълта, че ще е трудно , че съм разпиляна..
Толкова рев, ама и толкова изчистени емоции- за една папка.Чак ми е смешно !!
Сега се чувствам леко, доволна съм от себе си, и бързам да се похваля !!
Има още много отложени важни неща , които си чакат реда, но ще ги отпочна и тях.
За сега- бъдете щастливи !!
Пожелавам много усмивки !!
']да не би да няма " ?? И не само не изхвърлям което е вече в къщи, ами купувам/влача неща , от които реално нямам нужда пак по същата причина?? Сега, докато пиша ми дойде една нова идея-аз като дете нямах много дрехи и почти никакви играчки. Една кукла, с която играех по график, и после се слагаше на рафта. Чудо- тоя пък спомен изобщо нямаше да ми дойде на ум ??