Сядам с намерение да попиша малко повечко. Дано имам време.
При мен се случи така, че няколко различни теми, по които съм тесала, се събраха доста странно. Започвам темите една по една.
Отношенията с моя мъж. Не съм писала отдавна, защото нямаше нищо ново за писане. В последната една година сме в изходна позиция - така, както бяхме в началото на нашата връзка, но вече доста препатили. Тоест - всеки все още държи на своето си, но не влизаме в сериозни конфликти, защото достатъчно сме се парили от такива. Разликата при мен е, че не се афектирам от постъпките му. Все още има какво да се успокоява у мен, но като цяло положението е задоволително. При него - той самият казва, че преди е бил по-нервен, а сега е по-спокоен. Но аз не забелязвам кой знае каква промяна у него. Освен това изчетох разни книги, в които се описват много добри подходи в общуването. Подходи, които никой не използва на практика. Или поне аз никога не съм виждала някой да ги прилага без преди това да ги е чел. Тоест не са ни интуитивни, а трябва специално да ги научим. Съответно, ако човек не ги знае, не може и да си представи, че има по-добър начин, по който да реагира. Или ако си го представи, трудно би стигнал сам до някой такъв. При нас това се отразява така, че аз се старая да преминавам на по-добрия начин (трудно е, но още съм в експериментален период), а мъжът ми изобщо не отбира. Не съм му и разказвала в подробности - отдавна съм се убедила, че с това ще го отблъсна от темата. Само му пускам леки идеи, но той не захапва. Моят проблем с това е, че се дразня, че говедото не иска да му уври главата. Осъждам го, обвинявам го и съм склонна да се сърдя (всичко това си го изживявам, но не му го казвам.) И, както съм склонна да се сърдя, един ден реших, че той прекалява с лошото си поведение и наистина се разсърдих. Първо се обидих, а когато обидата стана силна, се превърна в сръдня. (За читателите от морето, на които така и не дадох обяснения - това беше двигателят, който ми даде сили да си съберем багажа и да си тръгнем преждевременно, освен че имаше и съпътстващи причини.)
Едно интересно сравнение от преди 2 г. и сега. Преди също се обиждах и сърдех. Но тогава нямах избор. Обидата и сръднята ме връхлитаха и се превръщаха в едно страдание, което можех само да тесам и нищо друго. Не можех да го спра и да си почина. Докато сега е съвсем различно. Първо, когато се случи най-силната неприятна случка, започнах едно трескаво мислене - дали за пореден път да подмина неприемливото му поведение или да реагирам. Избрах да реагирам. До тук добре. Но се оказа, че нямам избор в реакцията си - разполагам само с обидата. Имам избор дали да се обидя или да не ми пука, но друга възможност нямам. И все пак обидата беше по-добрият избор в случая, защото силната емоция е двигател, който ми дава сили да работя за решаване на проблема. Докато непукизмът е поредното затваряне на очите и оставяне на търсенето на решение за друг път. Да, по приятно е да не ти пука и да си спокоен, но адски неефективно в случая.
Последва неколкодневна сръдня. Преди в такива периоди страдах силно и тесах, защото не можех да правя нищо друго. Докато сега пак изживявах страдание, но първо - можех да го спра по всяко време и второ - същността ми беше заета с това да обмислям план за оправяне. Обмисляйки този план, стигнах до въпроса защо можех да избирам само между непукизъм и обида. Исках да мога да реагирам и по друг начин. Например, да овладея нежеланата ситуация с усмивка и после пак да си мисля за напълното елиминиране на нежеланите ситуации, но без да минавам през обидата. Най-малкото моята обида може да не ми пречи, но е сътресение за всички останали от семейството и предпочитам да имам вариант без нея. Мислейки (тесайки) за това стигнах до извода, че не мога да овладявам ситуациите с усмивка, защото като цяло ми липсва удоволствието в живота. Спирам до тук, защото това е първият клон, по който стигнах до темата за удоволствието.
Секс. Стигнах и до великата тема за секса. Наричам я така, защото преди време бях писала тук, че имам да тесам по три основни въпроса - домакинство, секс и пари. Тогава в седмицата, след като го написах, стана така, че се видях с няколко от съфорумците тук. Двама души в разговор споменаха, че съм писала за секса. Аз писах и за домакинство и пари, но сексът беше запечатан и отразен. Освен това няма нужда от тази реакция, за да е ясно, че темата за секса е тема табу, колкото и разкрепостено да е обществото ни днес. Надълго и нашироко говорим за кожни проблеми, ракови заболявания и какво ли още не, но сексът все едно не съществува. А той си е тема като всички останали.
Все пак ще се постарая да опиша темата по-постно, защото важното тук не е в пикантериите.
Има едно нещо, което не съм писала, когато разказвах за раничката на шийката. Не съм споменавала каква беше емоционалната връзка на физическия проблем. Тъй като излекуването стана бързо - за един месец, не ми беше трудно да установя как се промени начинът ми на мислене и да направя връзката с раничката.
Преди търсех внимание и одобрение от мъжете. По-точно - на всеки мъж гледах първо като на сексуален обект, но не за да задоволя мои сексуални нужди, а за да мога чрез секса с него да получа неговото внимание и одобрение. Тогава разбира се не съм си давала сметка, че е така, но сега го виждам много добре. За сравнение - самата раничка на шийката всъщност не е рана, а е по-мека вътрешна тъкан, която се е показала навън. Като форма прилича на устни, които гротесктно са цъфнали като за целувка. А това сравнение пасва много добре и на моето състояние тогава - нужда да се приближиш до някого и да го всмукаш, за да получиш неговото от внимание и одобрение (това се отнася за мен; за други случаи може да има и други обяснения.)
След като шийката ми се оправи наблюдавах, че вече не гледам на мъжете като на сексуални обекти. Промяната е много интересна. Изведнъж в главата ти се насажда нов начин на мислене и чак тогава осъзнаваш какъв е бил старият.
Това с раничката беше просто по темата за секса и не е от темите, за които казах, че се събраха скоро. Има още за секса преди да стигна до събирането на темите.
От малка се възбуждам от представи за насилствен секс. В даден момент реших, че никак не съм ОК с това и искам да го променя (вече бях протесала). Тесах и имаше промяна, но не достатъчна. След това, колкото и да тесах, не можех да го променя. Докато един ден промяната дойде от неочаквано място. Четях семейните констелации. Там се дават много примери с хора, които са участвали от едната или от другата страна в насилие. Съвсем в контекста на книгата си помислих за единия ми дядо, който по време на комунизма е бил в концлагера в Белене и е изживявал безсмислено насилие. Реших, че може и да имам какво да тесам по този повод. Самото тесане не беше кой знае колко силно. По-скоро опипвах дали имам нещо за чистене по темата. Може и да съм усетила някакво освобождаване, но не помня. Обаче се оказа, че точно това тесане е било от голямо значение за мен, защото след него изчезнаха мислите ми за насилствен секс. Сигурна съм, че е от това тесане, защото имах едно наум за тази връзка и наблюдавах специално за промяна.
Хубаво, но все още не бях доволна. Действително нямах мисли за насилствен секс, но възбудата ми минаваше през мисълта, че мъжът получава удоволствие от секса, а не беше мое си удоволствие. Един вид косвено, а не пряко удоволствие. И тук е второто разклонение, по което стигнах до темата за удоволствията в живота ми изобщо. Изтесването на това също стана по неочакван начин. Бях на плажа на морето. Гледах едно момиченце на 3-4 години, което беше изключително пълно за възрастта си. Баща му му махна банские, за да го изкъпе преди тръгване. Така се бях загледала в тялото на детето, че реших, че имам нещо за тесане. Имах и уникалната възможност да тесам на спокойствие без децата около мен. Последва дълго потупване. От никъде не можех да напипам нищо съществено. Вече мислех, че няма да стигна до никакви изводи, когато ми дойде прозрението. Бащата носеше голото момиче на излизане от водата. Тя ми беше в гръб и изглеждаше точно като пищно миньонче. Като зряла жена, а не като дете. Тогава ми дойде фразата "Плът за плътски удоволствия". Усетих, че това е разковничето и още дълго време потупвах с тази фраза, като изследвах какво значи тя за мен. Тъй като правех връзка и с пълнотата на моето тяло, стигнах до извода, че съм натрупала плът за плътски удоволствия и най-важното - за чужди, а не за мои удоволствия. Не зная дали връзката с тялото ми е валидна, но със сигурност до сега съм се стремила към чуждото, а не към моето удоволствие в секса. След като изтесах това, пътят за удоволствие у мен се промени драстично. Преди изпитвах сексуалната възбуда като усещане в гърдите ми. Тогава обяснението, че сексът на мъжа е в гащите, а на жената е в сърцето ми звучеше много правдоподобно. Сега тази теория се разби на хиляди парчета за мен. Сексът ми си отиде на мястото - едно хубаво, заредено, леко сладостно енергийно усещане в зоната на влагалището и около него надолу - точно където се описва мястото на първа чакра. Всички източници, които познавам, с изключение на Дона Идън слагат сексуалността във втора чакра. Само тя обръща внимание на това, но казва, че според нея сексуалността е в първата. Винаги съм била склонна да повярвам на нея, а сега имам и лиен опит, който потвърждава това за мен.
Не мога да разбера дали изтесах нещо за фигурата ми. Направих тази връзка, но още не зная дали действително я има. Но, ако я има, тук също се събират две теми - сексуалността и фигурата ми. Никога не съм предполагала, че може да имат връзка. Давам още малко време на тези си мисли и, ако се окаже, че има връзка, ще разкажа още малко за събирането на тези две теми.
И тук приключвам с постното описание на секса - пикантериите в друг, по-затворен форум
Сега вече темите за удоволствието се събират.
От една страна в секса. Хубаво, че вече си имам собствено удоволствие, което не се събужда от някакви мисли, а просто си го има. Но от кратките ми експерименти с това удоволствие (всичко това се случи доста скоро) установих, че има някаква граница, която не може да се премине. Започнах да тесам по темата и да се чудя каква е тази граница. Нищо не излезе.
От друга страна - защо не мога да овладявам ситуациите с усмивка. Има случаи, в които това е ставало, но само под въздействието на алкохол.
Замислих се изобщо кога съм се забавлявала. Най-забавно ми е било когато съм пила алкохол. Изключих тези случаи и пак се замислих кога съм се забавлявала. Единствената случка, която ми излизаше е когато съм била на 2-3 години. Тази случка много пъти ми се е явявала и винаги е оставала в списъка за тесане. Включително и сега си казах, че зная за тази случка и че трябва някой ден да я изтесам. Продължих да търся трезвени случки с истинско забавление, но не намерих. Поради липса на други, подкарах случката от 2-3 годишна. Оказа се златна мина.
Случката е следната. Аз си играех у съседите с едно момиченце на моята възраст и майка му. Возихме се по коридора с някакво камионче. Предполагам, че майката ни е бутала. Помня само, че ние се заливахме от смях. Играта не беше свършила, когато майка ми дойде да ме прибира. Най-ярко помня как другата майка казва, че няма никакъв проблем да остана още, но майка ми все пак ме прибра.
Тесах с тези спомени. Още с първите потупвания ме обзе силна вълна, която стегна гърлото ми и се разплаках неутешимо. Не очаквах, но това, което изпитвах, беше обида! - а толкова пъти покрай случките с мъжа ми съм се чудела "от къде е тази обида у мен?"
Тук имаше един момент, в който трябваше да сменя настройките си, за да продължа. Усетих, че не мога да отпусна емоциите да стигнат до края. Спираше ме това, че изпитвам обич и уважение към майка ми, а за да продължа трябва поне да мина покрай идеята, че я обвинявам. Хем не я обвинявам изобщо, хем ако не я обвиня, не мога да се гмурна по-надълбоко. За момент се накарах да я обвиня и тогава вълните на стягане и рев пак ме завладяха. Общо взето идеята е, че в този момент майка ми ме е накарала да престана със забавлението, аз съм се съгласила с нея, въпреки че съм се обидила и от тогава нататък аз никога не съм си позволила (на трезво) да се забавлявам истински.
Потупвах се доста време, докато накрая си спомнях случката спокойно. Но продължих да ровя и се оказа, че има какво.
Отново потърсих случаи, в които съм се забавлявала. Сега вече успях да си спомня няколко - пускане с шейна, спускане с една лодка в София ленд и каране на колело. Но при представата на всеки такъв спомен отново се разревавах. Истината е, че никога не съм се забавлявала истински, въпреки че съм имала всички условия да го правя. Постоянно си спомних истински забавления, но не на трезво, така че ги зарязвах.
Много ревах за това, че никога не съм се забавлявала докрай. Отново си спомнях случката от ранното ми детство и отново ревях. Много добре можех да си спомня силата на удоволствието и забавлението тогава - беше безкрайна. Това е едно антигравитационно, леко състояние, в което се чувстваш озарен и нищо друго няма значение. Даже си спомням случката все едно че е огрята силно от слънце, а се съмнявам, че в този коридор е било толкова светло. До сега не бях откривала маяк в живота си. Тази случка явно е. Но тя не е чист маяк, защото е в комбинация с травма - прекъсването на удоволствието.
Потупвах се доста време, повтаряйки си всички случки. Имах идеята, че искам да се освободя от ограниченията в удоволствието и отново да получавам безгранично удоволствие, но беше само идея, която си мислех, че ще се изтеса от само себе си. Но не би. Освобождаването не настъпи, докато не си съставих конкретна декларация. Тогава още с казването на деклрацията - "Въпреки че си поставям граница, до която мога да се забавлявам, аз НБПС и избирам да премахна тази граница и да се забавлявам истински" - настъпи поредната вълна на стягане в гърлото и рев и при потупването по точките вече нямаше нищо. Затова потупвах не с напомняща фраза, а си задавах въпроси - "Имам ли още граница? Освободих ли се от нея? Мога ли вече да се забавлявам истински?" и т.н. Не усещах абсолютно нищо. Отново върнах лентата. Сега вече не усещах нито първия спомен, нито следващите. Всичко ми беше като да мисля за живота на някой друг. Освен това при спомена на първата случка не можех да я изолирам отделно и да си я спомня ярко, както преди. Спомнях си я като част от целия ми живот. Все едно че виждах всичко от тогава до сега, вместо само случката.
Една равносметка. Като малка бях кротко и послушно дете. За сметка на истинското ми забавление и удоволствие.
Дадох си сметка, че механизмите ми за решаване на проблеми са били избор между удоволствие и обида. Когато не бях женена и нямах деца можех да скъсам отношенията си с всеки и по всяко време, ако това ми пречеше на удоволствието. Избирах си някакъв мой път, по който да ми е по-хубаво. След това обаче не можех да щракна с пръсти и да си ходя. И тогава е започнал да се включва другият механизъм - обидата. Когато не ми изнася и искам да се махна, но не мога, аз се обиждам. Тук се намесва и гневът, но той е в една мешавица с обидата.
След това тесане легнах да си почина и направих КС с намрение да го опиша. Ето че и това стана.
Не зная как ще се развият нещата с моите забавления от тук нататък. Чувствам се като да съм влезнала в лунапарк, още да не съм стигнала до никое забавление и да чакам да видя какво ще стане с първото.
Ако някой е изчел всичко това, поздравления. И едно допълнение към предния ми пост. Явно не съм го написала много ясно, защото двама души вече ме питаха бременна ли съм или не съм. Пиша го черно на бяло - бременна съм за четвърти път. МомИче. Терминът ми е 29-ти ноември.
). Но, дори и това да не е така, изпитвам увереност да работя в тази насока.
