TEC

nia написа:Ти си си избрала един глобален възглед („най-правилния” за теб) и стъпка по стъпка все по-дълбоко го приемаш. (Това „един възглед” е супер ограничаващо и статично, но го използвам само за да обясня).
При мен пък става обратното – приемайки действителността на парченца, стъпка по стъпка, емпирично вървя към откриване и приемане на "най-правилния" за мен глобален възглед. Не че това има край, защото действителността няма изучаване, но може да се опише така.
С две думи целта не се различава, само метода.

Не съм си избрала глобален възглед. Не става така. Идваме в този дуален свят за да познаем себе си чрез противоположностите. Чрез разделението, борбата, потискането, изразяването и т.н. и евентуално можем да достигнем до осъзнаването, че противоположностите са горната и долната част на вълната на съзнанието и когато приемем това, да отидем отвъд дуализма и да видим глобалната картина, а именно - че всички сме едно и няма нищо между теб и другия, а всичко е между теб и теб.

Идваме в този дуален свят за да познаем себе си чрез противоположностите. Чрез разделението, борбата, потискането, изразяването и т.н. и евентуално можем да достигнем до осъзнаването, че противоположностите са горната и долната част на вълната на съзнанието и когато приемем това, да отидем отвъд дуализма и да видим глобалната картина, а именно - че всички сме едно и няма нищо между теб и другия, а всичко е между теб и теб.

Това за мен е така, в смисъл така го усещам, а разговора с теб ме накара поставяйки нещата на хартия (на екран) и препрочитайки ги да си дам равносметка какво и защо всъщност е вървяло и върви в главата ми, да осъзная процеса. От там натам, в някакъв момент усетих, че искаш да ми кажеш (не твърдя, че е така, така го разбрах) „И защо ти е цялата тая разправия и тесане, като можеш просто да приемеш и осъзнаеш (глобално), че не другите ни нараняват, а ние сами се нараняваме? Аз го постигнах така, без разправии”. За това тръгнах да разсъждавам в тази посока и приех да вярвам, че може би това при теб е възможно.

Явно не си искала да ми кажеш точно това. Ще се радвам някой път, когато имаш време, да ми разкажеш какво замества „разправията и тесането” при теб. Предполагам, че КС, може и други техники, но любопитно ми е как изглежда процеса с КС. От страни изглежда, че там не се налага да се потапяш в не толкова приятни спомени от миналото, но мисля, че това е само от страни.

Аз го виждам така – и с КС тръгваш от същото както при ТЕС, защото ти така или иначе си потопен в блатото. С КС успяваш да накараш за малко „съзнателната” и „подсъзнателната” да млъкнат и даваш думата на „интуитивната” (или както го наричаш ти „единството”) да те извади от блатото, и така ден след ден докато онези двечките свикнат с идеята, че е много по-хубаво тя да командва парада и разберат че всъщност когато тя командва, правата и на двете са защитени и гарантирани, че тогава все едно командват и двете заедно и нещата в общ план вървят мноооооого по-добре. И така ден след ден ... и балтото постепенно става минало. Звучи ми по-нежно от ТЕС, харесва ми .

nia написа:... С КС успяваш да накараш за малко „съзнателната” и „подсъзнателната” да млъкнат и даваш думата на „интуитивната” (или както го наричаш ти „единството”) да те извади от блатото, и така ден след ден докато онези двечките свикнат с идеята, че е много по-хубаво тя да командва парада и разберат че всъщност когато тя командва, правата и на двете са защитени и гарантирани, че тогава все едно командват и двете заедно и нещата в общ план вървят мноооооого по-добре. И така ден след ден ... и балтото постепенно става минало.

Пак ми пишеш мислите
Този път даже не си бях избистрила идеята (за разлика от идеята за "миналите животи"). Само си я въртя образно напоследък, но адски точно я описваш.

Знаете ли какво осъзнах тази сутрин .... много интересно и страхотно за мен, някакъв механизъм, по който работи „машинката аз” от край време. Не знам дали ще е интересно за някого, но за мен някакси точно това е природата, която се проявява чрез мен ... изпитвам еуфорично чувство дори и докато пиша в момента, чак това не ми се беше случвало до сега, явно това е много важно за мен осъзнаване.

Още от както се помня когато кажех, че нещо лошо ще се случи и хората около мен, които ме познаваха „чукаха на дърво”(това и друг път съм го писала тук, но не осмислях каква точно роля е изиграло в живота ми). Това винаги ме е карало да се чувствам нещо като „лоша вещица” като дете. После започнах постепено да премълчавам тези си мисли, защото виждах, че тревожат близките ми. Малко по-натам си спомням, че започнах аз самата да „чукам на дърво” след като си помислех нещо лошо и то май наистина не се случваше. „Чукането на дърво” ми даваше някаква вътрешна увереност, спокойствие, че това което ми е минало през главата със сигурност няма да се случи и обикновено се случваше точно обратното, нещо добро. Но това аз никога не съм го осмисляла истински, просто се случваше. Само знаех, че имам някаква гадна дарба да предизвиквам лошото, която сега като го осмислям ми е била втълпена от хората около мен. Макар че сега като се замисля (но едва сега), аз май колкото пъти съм казвала, че нещо лошо ще се случи, толкова пъти съм казвала и че хубави неща ще се случат, само че това никой никога не го е забелязвал (вкл. аз), защото хората не са настроени да виждат хубавото, а пък и за него не се налага да предприемаш действия като „чукане на дърво”, абе то не се забелязва.

Когато прочетох книжката на Иван (това днес го осъзнах), най-силното нещо което се зароди в главата ми беше „тази магия (която в някаква степен познавах) може да се използва насочено и за добро”. Но в началото това беше просто възглед, който възприех просто така, повярвах му, защото мисля че съм имала изключително силна нужда от него след всичките тези тегоби с магията в детството ми. После постепенно с огромно желание и отдаденост започнах да доказвам възгледа, ден след ден, до днес.

Диана, сетих се всъщност, че това в някаква степен май е и някакъв пример за вървене от общото към частното, който подход сякаш също е сполучлив понякога. Сякаш тези два процеса, индуктивния и дедуктивния постоянно преливат от единя в другия, малко ми е сложно да го кажа по научно му, но имам усещане, че нещата не винаги вървят само от частното към общото, понякога сякаш е добре и да приемеш нещо за даденост, да повярваш макар и без да го разбираш, за да можеш после да му се отдадеш и много по-лесно да го докажеш.

Супер готино усещане .... нямам точна идея защо цялото това нещо е толкова важно за мен, но ми предизвиква супер готино усещане .

Че как защо,?! Лесно ли е, да се поддържа имидж на вещица?

Абе аз с магията съм си в хармония от много отдавна, т.е това обединение на ум и не-ум си го имам не от сега и с „лошата вещица” отдавна съм приключила, но тогава не го преживях толкова силно.

Сега обаче, след осмислянето на процеса, се чувствам два пъти по-страхотно . Изобщо Диана ме накара да си позволя да осъзная толкова много неща !

Странна работа.

От 2 дни с Алекс сме със запушени носове – просто сухота и затруднено дишане. Миналата година горе-долу по същото време се случи същото, но тогава заминавахме на море. Бях решила, че там ще предприема нещо по въпроса, но като пристигнахме проблема и при двамата изчезна и повече не се появи до сега.

Та миналата нощ се събудих и се замислих какво точно да предприема – голямо мислене, защото сме двама, той не би тесал сам, мен ме мързи да го правя за двамата поотделно, а и ми се завъртя в главата идеята с един куршум да ударя и двата заека, но нещо не иска да ми се избистри как точно. Та докато си мислех как, съвсем ми се затрудни дишането и теснах мислено страха, че ще се задуша ако не си надигна възглавницата - не че беше толкова силен, но го имаше. После реших да питам Иван за идеи как по-точно да поработя по двамата едновременно, после мислех да влизам в КС, но съм заспала.

На сутринта се събудих със съвсем ясен спомен от сън.
Всички лунички, бенки и каквото е имало друго по горната част на ръцете ми от китките надолу се бяха обединили в някакви тъмнокафяви плаки (сложно за обясняване, нещо като големи тъмни леко релефни петна). Докато разгледам плаката на едната ръка, тази на другата се беше разкъсала сама и от нея изтичаше нещо с цвят на йод. Затичах се да покажа на Иван (сори Иване, така си се консултирам понякога насън, все си някъде наблизо), но когато му показах ръцете си там нямаше нищо, даже и лунички, всичко беше изчезнало, ръцето ми бяха с абсолютно чиста кожа. А това, което ми направи най-силно впечатление беше, че аз съм облечена изцяло в бяло, а по мен нямаше и петънце от изтеклата течност. Почувствах се глупаво. Добре че се сетих да вдигна нагоре единя си ръкав и там над китката имаше една малка плака.

Но съня е до тук, а аз вече почти цял ден не успявам да си го разтълкувам и все още не съм започнала да работя по дишането, нито по Алекс, нито по мен. Не съм и разговаряла с него, защото дишането ни е проблем предимно в легнало положение, т.е. едва ли ще успея да го мотивирам да прави каквото и да е, защото той през деня не го усеща като страдание, само докато заспива и когато се събужда.

Сега ще видя какво казва Бурбо за ръцете. Ако някой има идеи да пише. Ще го разтълкувам аз това, рано или късно. Беше прекалено ясен сън, рядко си спомням сън токлова в детайли.

nia написа:

Идваме в този дуален свят за да познаем себе си чрез противоположностите. Чрез разделението, борбата, потискането, изразяването и т.н. и евентуално можем да достигнем до осъзнаването, че противоположностите са горната и долната част на вълната на съзнанието и когато приемем това, да отидем отвъд дуализма и да видим глобалната картина, а именно - че всички сме едно и няма нищо между теб и другия, а всичко е между теб и теб.

Това за мен е така, в смисъл така го усещам, а разговора с теб ме накара поставяйки нещата на хартия (на екран) и препрочитайки ги да си дам равносметка какво и защо всъщност е вървяло и върви в главата ми, да осъзная процеса. От там натам, в някакъв момент усетих, че искаш да ми кажеш (не твърдя, че е така, така го разбрах) „И защо ти е цялата тая разправия и тесане, като можеш просто да приемеш и осъзнаеш (глобално), че не другите ни нараняват, а ние сами се нараняваме? Аз го постигнах така, без разправии”. За това тръгнах да разсъждавам в тази посока и приех да вярвам, че може би това при теб е възможно.

Явно не си искала да ми кажеш точно това. Ще се радвам някой път, когато имаш време, да ми разкажеш какво замества „разправията и тесането” при теб. Предполагам, че КС, може и други техники, но любопитно ми е как изглежда процеса с КС. От страни изглежда, че там не се налага да се потапяш в не толкова приятни спомени от миналото, но мисля, че това е само от страни.

Нещо съм пропуснала този пост. Точно това съм искала да ти кажа. Мисля, че напоследък не се разбираме /във форума/ какво влагаме в думата "осъзнаване". В нея аз влагам тоталното осъзнаване отвъд ума и дуализма - единството. На английски има две думи за съзнание - consciousness - това е насоченото внимание - например в тъмна стая насочваш фенерче и awareness - когато светнеш лампата и се освети цялата стая. Всъщност това е Чистото Осъзнаване /Pure Awareness/. А тук в осъзнаване май се има предвид - първото - стигаш до осъзнаване на проблема, т.е. го осветяваш с фенерчето. При мен, както и при повечето, които правят КС се достига до това глобално осъзнаване и ЕЧ - отвъд дуализма, при което се сменя глобалната програма в съзнанието - да приемеш другия такъв, какъвто е и да му позволиш да се чувства, както той иска без да се опитваш да го спасяваш или променяш. Все едно има един кръг и ти се намираш в центъра му. Тотален покой и приемане на живота какъвто е. Или все едно си в дълбините на океана. Когато обаче отидеш до периферията или на повърхността на океана - там е дуализма с неговите противоречия и вълнения. Можем да изберем дали да изтесаме всички противоречия или да се центрираме с КС и да попаднем в окото на урагана. Въпрос на избор според мен.

Диана, от твоя опит, колко хора правят КС с цел осъзнаване и колко с цел премахване на проблем? От моя опит, всички за които знам, че правят КС я правят с цел изчистване на проблеми. В този смисъл, също можем да из КСаме всички проблеми ИЛИ да се центрираме с КС или друга техника и да попаднем в окото на урагана.
Ако пък пренебрегнем целта/намерението, с които правим КС и приемем, че дори да правим КС с дадено намерение, то самото й приложение независимо от намерението ни вкарва в окото на урагана и там изчезват всички проблеми възникват два въпроса:
1. Защо хората лсед КС все още имат проблеми за разрешаване?
2. Защо някои хора не разрешават проблема, върху който работят с КС?

Искам да кажа, че ако някой прави КС на парче (за проблеми) той също няма да стигне до осъзнаване толкова бързо, колкото ти го представяш. И ако някой прави ТЕС или друга техника или дори просто размишлява логично с цел осъзнаване той може да стигне до идеята за осъзнаването много бързо. Коя техника ще му позволи да изпита осъзнаването е въпрос на личност и намерение, а не на техника, според мен. На теория човек би трябвало да стига до преживяване на единството по-бързо с КС, но на практика така ли става? От моя жизнен опит и това, което чета по форумите за КС и Енергийната Матрица (която е много сходна техника) не се получава така. Пак според мен това не се получава, защото малко хора, го залагат като намерение.

Диана,
Едно от прървите неща, които научаваш след запознаването си с ТЕС е, че не хората с отношението си към нас ни нараняват, а ние се нараняваме, трактувайки отношението им по един или друг начин. Това дори в една или друга степен аз мисля, че го знаех и още преди да познавам ТЕС, още когато виждах, че всъщност в една и съща ситуация някои хора се нараняват, а други не – знаех че е въпрос на лична трактовка. Виждах също, че в много, много по-тежки ситуации от моята хора си живеят и си свиркат, така да се каже. Това знание обаче си беше просто знание в мен за дълъг период от време, само по себе си не беше в състояние нито да ме излекува от стари рани, нито да ме предпази от нови, поне докато чрез ТЕС не видях ефекта от него на практика, в частни ситуации, т.е. докато не усетих на практика, че това знание може да направи живота ми различен, без неприятни усещания в тялото, болести, мисли, конфронтация с други хора. Може би аз съм различна и ми трябва да докажа (почувствам ефекта от) всяко нещо преди да го приема и започна да го прилагам инстинктивно в живота си, но ... така е при мен, трябва да спра да се паря за известно време за да приема, че нещо работи, за да го допусна по-навътре в себе си и то да започне да работи за мен. Аз наричам това учене, задълбочаване на приемането на едно знание докато се превърне в убеждание и начин на живот, практика след теорията .... За това ми трябват техниките.

Ще ти дам и друг подобен пример. Със запознаването си с ТЕС научих и още нещо, което до преди това не знаех, защото алтернативанта сфера никога не беше присъствала в живота ми до тогава. Това, че емоциите причиняват болестите – него пък още по-малко съм го знаела и от горното преди да вляза в ТЕС. И в един момент се озовах с два много логични и правилни възгледа, които сглобени заедно правят един много добър възглед, който привидно би могъл да оправи живота на всекиго, т.е. ако се освободя от всички емоции, които в миналото съм прикачила (сама) към определени събития болестта ми ще изчезне.

Да речем преди година и половина това знание го имах, в смисъл още след първите дребни успехи с ТЕС вече знаех, че възгледа е абсолютно правилен, логичен и работи, но не бях нито излекувана, нито неуязвима. Сега съм излекувана, но не съм неуязвима. И сега ми се случва да се нараня понякога (много рядко и лекичко, но е факт). Странното е че аз някакси дори инстинктивно не усещам, че пълна недосегаемост и неуязвимост е постижима, че живот 100% само в центъра е възможен и дори не ми идва да си го поставя като цел правейки КС. За мен излизането по периферията е учене (не на уроци идващи отвън или от миналото или подготовка за предстоящи стратегически мисии), а в смисъл мое доброволно желание за усъвършенстване, сблъскване с предизвикателства, опознаване на действителността, за цветен живот. Е, съпроводено е понякога и с болка (ето по-трудно дишам в момента например), но това не ме притеснява особено, знам как да се сравя, то е част от пътя, който съм си избрала, част от забавлението живот и предизвикателството да науча или усетя повече неща, така ми харесва интуитивно (не затрудненото дишане, а свободата да изследвам, макар и да се паря понякога), на там ме води интуицията, да се сблъсквам, да посещавам крайности, които още не познавам ... не знам, нещо такова. Усещам, че дори и да знаех, че мога да се кротна в центъра, пак бих си избрала моя път, защото за мен това е цвета на живота, иначе ще ми е скучно, или може би усещам, че ми е рано – нямам представа. С две думи, на този етап дори не съм стигнала до идеята, че кротване само в центъра е постижимо при мен, но това не ме кара да се чувствам зле. За сега баланса между центъра и периферията ми е ОК най-много - и когато и накъдето ми видят очите.

А снощи аз май научих Алекс да влиза в ЧО – не мога да съм 100% сигурна , но май се получи нещо.

Реших да предприема действия по дишането ни. Но понеже не ми беше ясно как да го направя с ТЕС, тръгнах да опитам с КС. Легнах си при Алекс. Обясних му първо, че според мен има обща причина и двамата да се чувстваме по един и същ начин, а ако съм права, заедно ще се справим по-лесно с нея. Той се съгласи. Казах му да затвори очи и да си представи неговото запушено носле, после моето, после пак неговото .... и така все по-бързо и по-бързо да сменя картинките. Той го направи за известно време. Попитах го какво вижда. Каза – поляна с цветя. То нямаше как и да е друго, защото вече два дена всички около нас повтаряха, че трябва да излезем от града докато траят цъфтежите, защото това ни предизвиква алергия (като че ли можехме да отидем някъде, където нищо не цъфти, на луната например).

Казах му да си предстяви, че ляга сред цветята и е лек като перце и вятъра го поема и да остане така колкото може по-дълго. Той пак затвори очи. Аз също влязох в ЧО. В един момент го чух да издава нещо като въздишка на удоволствие (или поне на мен ми се стори така) и тогава аз видях две облачета. Едното беше моето, а другото неговото. Беше приятно докато се реехме така, докато в един момент не почувствах (или поисках, ей това не мога да определя), че облачетата ще се слеят. Те все повече се приближаваха и приближаваха, но на мен от това започна да ми се вие свят и да ми става лошо, появи се някакво усещане, че започва да ми се повръща. Нещо като с една въртележка навремето, за която отдавна се каня да разкажа на Диана (ще го направя по-късно).

Тогава аз излязох, а после накарах и Алекс да отвори очи. Аз въпреки всичко тази сутрин чувствам подобрение, за Алекс още не знам – не е станал.

nia написа:[.... За мен излизането по периферията е учене, в смисъл мое доброволно желание за усъвършенстване, сблъскване с предизвикателства, опознаване на действителността, за цветен живот. Е, съпроводено е понякога и с болка (ето по-трудно дишам в момента например), но това не ме притеснява особено, знам как да се сравя, то е част от пътя, който съм си избрала, част от забавлението живот и предизвикателството да науча или усетя повече неща, така ми харесва интуитивно (не затрудненото дишане, а свободата да изследвам, макар и да се паря понякога)

nia, това че излизането по периферията прави по-цветен живота го разбирам. Кой не е малко или много мазохист?

Но не ми е ясно защо е нужно да излизаш по периферията, за да се учиш и усъвършенстваш? Звучи ми сякаш забравяш какво е да си там и отиваш да си го припомниш. Ти можеш да се учиш и когато наблюдаваш другите, които не са в центъра. А ако ти в този момент си там, ще знаеш много по-ясно как да им помогнеш.

Вяра,
Не става въпрос за това дали искам или не искам да излизам по периферията. По принцип нещата при мен не стоят така – как да искам или да не иаскам? Това дори не ми е ясно как се прави, звучи ми малко като насилие. При мен нещата се случват от самосебе си, не с искане или неискане. Ако приемем, че е възможно да се живее само в центъра, знам, че някой ден това ще ми се случи (когато узрея за това или когато е най-правилния момент). Аз обаче около век след като ми се случи няма да го осъзнавам, защото винаги става така при мен. После един ден ще осъзная, че аз вече живея в центъра и то само ако се появи например Диана за да предизвика някакви елементи на разсъждение и осъзнаване в мен. Но какво ще бъде по-различно когато го осъзная? Човек е това което е и нещата са такива, каквито са. Колко от това осъзнаваме, колко не, няма толкова голямо значение, защото и без да го осъзнаваме ние ползваме това, до което сме достигнали (както беше с мен и ЧО, преди да осъзная, че съм влизала там) . Аз не предприемам действия за да се случват разни неща, а те си се случват, просто си стоя отворена за тях. Предприемам действия само когато случващото се ми причинява страдание. Ти да не би да можеш да накараш себе си да стои само в центъра със съзнателни действия??? Аз чувствам, че нещата са такива каквито са, и ако това не ми причинява съпротивление на определен етап, гледам и аз да не генерирам съпротивление – за мен всичко различно в тази посока е илюзии и мании.

nia,ще цитирам нещо от една книга,която съм написал в темата интересни книги-Вашите сили и как да ги използвате:
Мисълта е единствената първопричина за състоянията,характеристиките и особеностите на човешката личност,а всичко,което се проявява в личността,е директно или индиректно следствие от различните дейности на мисълта.Следователно е ясно,че е естествено човек да се развива по подобие на мислите си,както и че природата на мислите му се определя от това за какво най-много мисли!
Осъзнаването на този факт ще разкрие на всички умове основополагащия закон за промяната и,макар да е основополагащ,може да се окаже,че е съвършено просто да бъде използван разумно.Чрез безсистемно приложение на този закон човек непрекъснато се променя понякога към по добро,понякога-не,но ако го използва съзнателно и разумно,ще може да се променя само към добро,при това толкова бързо,колкото позволяват всички негови настоящи способности.

vqra написа:

nia написа:[.... За мен излизането по периферията е учене, в смисъл мое доброволно желание за усъвършенстване, сблъскване с предизвикателства, опознаване на действителността, за цветен живот. Е, съпроводено е понякога и с болка (ето по-трудно дишам в момента например), но това не ме притеснява особено, знам как да се сравя, то е част от пътя, който съм си избрала, част от забавлението живот и предизвикателството да науча или усетя повече неща, така ми харесва интуитивно (не затрудненото дишане, а свободата да изследвам, макар и да се паря понякога)

nia, това че излизането по периферията прави по-цветен живота го разбирам. Кой не е малко или много мазохист?

Но не ми е ясно защо е нужно да излизаш по периферията, за да се учиш и усъвършенстваш? Звучи ми сякаш забравяш какво е да си там и отиваш да си го припомниш. Ти можеш да се учиш и когато наблюдаваш другите, които не са в центъра. А ако ти в този момент си там, ще знаеш много по-ясно как да им помогнеш.

И пак цитат от книгата:
За да промените себе си,трябва да достигнете в ума си дълбочината,на която се намират причините за състоянията на външната ви личност.Умът ви няма да достигне тази дълбочина,докато мислите ви са на повърхността,а те ще си останат там,докато не спрете да мислите за външното си аз.Тайната не е в това да си изграждате мнения за себе си като едни или други,а да си създавате по-мащабни концепции за принципи и качества.Навлезте с богатството на реалният живот и мислите ви ще се обогатят.Забравете ограниченията,слабостите и недостатъците на външната си личност и навлезте ментално във величието,великолепието,възвишеността и красотата на всички неща.Опитайте се да добиете все по-добро разбиране за величавостта и удивителността на всичко живо и се стремете да мислите за Безкрайното!Това е тайната на великите мисли,а този чиито мисли винаги са велики,несъмнено ще стане велик.