TEC

И непрекъснато си повтаряй: "Въпреки това аз се приемам и обичам такава, каквато съм!", всеки един момент!

Деско, аз съжителствам с такъв змей трийсетина години . Ако те засегне с нещо се обърни най-спокойно и я попитай защо го прави, каква е причината. Ще видиш голям сеир. Не се страхувай да задаваш въпроси и да изискваш отговори. После (както казва Иван), пиши за резултата . Ако много те е страх стисни юмруци зад гърба си, за да си даваш кураж.
Абе няма страшно, какво си се стегнала толкова!

Към съвета на Алиса може да добавяш и "Днес е най-щастливият ден в живота ми". Това твърдение има много висока вибрация, при мен действа супер.

Държат се с мен все едно нищо не е станало. Как може поне малко неудобство да изпита. ЛИЦЕМЕРКА в пълния смисъл на думата. Уж щяхме да говорим, само ме излъгаха. Че си прави устата пред малкия, че тя ми е майка, а свекъра татко, че и на Пловдив ще идвали пак. Нямам думи....

Според мен е по-добре, че не отваряте въпроса. Защото каква истина и доблест очакваш от лицемер. Само нови лъжи, които да ти дадат храна за тровене. Не ти трябва.

Казвай си "Днес е най-щастливият ден в живота ми, защото свекърите не ме занимават с простотиите си"

А ти защо не инициираш разговора. Сядаш и казваш, че си дошла да говорите и да се изясните и не приемаш извинения. Заплаха - никакво идване в Пловдив и виждане на малкия, ако не седнат да говорите.

Другите - лицемери спрямо теб, а ти каква си спрямо себе си, като само се жалваш и нощо не правиш по въпроса?

Аз съм една пъзла, това е!!! Ако имах смелост, нямаше въобще да се стига до това положение, ами още в началото щях да и свия сърмите. Гледам все на другите да им е добре. Виждам, че мъжът ми не иска да има спорове с тях, мен пък ме е страх да подема какъвто и да е разговор. Постоянно си говоря на ум какви думи ще използвам. Жалвам се тук, белкем се надъхам и имам смелостта да им се опъна. Но виждам, че ако не разговарям с тях, ядът ми ще ме изяде отвътре. Човърка ме недоизказаното, ама пусто дали ще намеря смелост. Имам днес и утре последна възможност да се приключи, иначе тормоза ще продължи занапред.

Деско, живяла съм в тоя самоналожен ад. Тръгнах да се разболявам, ей!
Един ден някак ми се изплъзна едно изречение, обектът на моята "любов" се сви забележимо. От тогава се отпуших и като я погнах Сега хич не й цепя басма, хем живеем заедно. Хайде де, аз ще се топя отвътре, а тя ще се кефи. Става дума за сестрата на мъжа ми.

Винаги препоръчвам задаването на въпроси. Ако с нещо те побърка вместо да трепериш я попитай директно защо те наранява. И настойчиво искай отговор. Докато не ти отговори не я оставяй на мира. Може и пред публика, дори е за препоръчване. Без обиден тон, без остри думи.
Хайде, смелост! Да не дойда аз и да направя едно показно .

Моята майка така преглъщаше всичко, не можеше да се защити, а и мен също от чуждите нападки. В крайна сметка какво се случи - разболя се от белодробен рак и беше тежка картинка. Един път обаче я защитих от нейната зълва и леля ми не ми говори с години - толкова дълбоко беше убедена, че аз и майка ми нямаме право да дадем отпор. Представяш ли си какви са били нещата И майка ми ми беше дълбоко благодарна за тази защита.
Имай предвид, че страхът ти се улавя от детето и по-късно се настанява в живота му.

Ако можеха да се осъзнаят родителите какво причиняват на децата си по този начин....Деско,това което те яде отвътре е опасно и аз му казвам,бомба със закъснител.

Гена, знам, че е бомба със закъснител. При някои случаи махам с ръка и оставям нещата да си отминават, но в ситуации, докато не се изясним, не ми става спокойно на душата. От скоро започнах да осъзна.вам, че не е нужно да се изяснява. Но ми е много трудно да се пречупя и да махна с ръка. С новите проблеми и хора нещата ми минават, но когато проблема е от миналото ми, тогава сякаш старото се обажда в мен и не мога да отстъпя. Още имам работа, още .............

Говорихме, ще пиша по-късно. Още съм като в транс

Така, с голямо настояване, седнахме днес да говорим. Съответно нападнахме се от всякъде. Аз учудващо успях да се сдържа да не се разрева. С ваша помощ бях решила да съм твърда, да не си показвам слабостта. Казах си това, което ме мъчеше толкова години. Тя съответно всичко отричаше и си пролича, че е доста тъпичка. С някакво огромно самочувствие, а без покритие. Гледаше ме на определени моменти глуповато и ме питаше, "добре де, аз какво тогава да направя". Накрая се разбрахме да заровим томахавките, поставих и моите условия, и така. Единственото нещо, което ме тормози е, че заради нейните тъповати разбирания е обидена на майка ми. Защото майка ми е споделила с нея, а свекървата си е помислила, че напада сина и. Отделно, понеже майка ми е доста възрастна и съответно приказките и са за присъствието на германците по време на някакви битки и тем подобни едно времешни истории и тая разбирате ли, не знаела как да реагира и какво да прави. Как може майка ми да говорела постоянно за едно време. Ей такива глупости. И от това нещо ми е мъчно и ми е гадно, че тя не искала да види въобще майка ми, някакви такива крайни истории, които сама си ги съчинява. Не знам как да го възприемам това. Не, че ми пука, че свекървата е сърдита на майка ми, а ми е мъчно за мама. Не знам и аз, не мога да го обясня, камо ли пък да ТЕС-ам нещо в момента. Още ми е едно неразбиращо в момента, не знам какво изпитвам, объркана съм.

Хубаво, разговорът е проведен. Сега остава действията след разговора да отговарят на думите. Т.е. при нова издънка на свекито да има и отрязване на правата й да вижда внука. Иначе всичко ще си остане само празни приказки.

Иван, при всичкия ми респект, уважение и чиста обич към теб-вземи се спри в случая!!!Какво всъщност правиш?!
Кого наказваш "отрязвайки му правата"?!Свекървата?!Внука?!Себе си?!Кого?!
И най-вече защо?!

Маги, пробвал съм това, което Иван казва и мога да кажа, че при мен проработи. Като се замислиш, колкото и грубо да звучи не е лесно да се направи за човека,който го предприема. но всичко минава така че аз съм за опита.
поздрави

И това ти донесе освен временно успокоение на ситуациата трайното усешане за щастие и комфорт?! Не ти вярвам.
Ники:

Като се замислиш, колкото и грубо да звучи не е лесно да се направи за човека,който го предприема. но всичко минава така че аз съм за опита.

Ники, това е най-лесното.Чиста проба женски номера:"Щом ти няма да хвърлиш боклука, мен пък довечера ще ме боли глава..." Действа...Ама и наистина ме боли,чак се налага прокси да ми правиш

Трудното е да се погледнеш в огледалото и да кажеш"добре де, това защо го повиках в живота си, защото със сигурност аз го повиках, иначе нямаше да го има и да ми занимава съзнанието в момента..та?!от къде идва и накъде ме води?!"

Прехвърляте проблема от болната на здравата глава. Нищо по-лесно от това да осигуриш собственото си спокойствие комфорт/т.е. нежелание да се потопиш в негатива, който носиш/ като използваш детето. И може би това наистина е най-доброто временно решение-да намериш време да разровиш проблема в дълбочина, на спокойствие.Но!Както обича да казва Иван, ние като сме спокойни не ни се рови в мръсотията...обикновено я караме някак докато"ни дойде яйцето на задника", демек чакаме някой да се тръшне болен, и тогава ша са обичаме, подкрепяме и ще ТЕСаме проблеми...

Със сигурност проблема в случая не е свекървата и със сигурност не свекървата е тази която отхвърля, неиска, неприема и т.н.негативи Деско.

И ако ти, Иван и който и да е друг го отречете-ми за пореден път си заравяте главата в пясъка.

Деско, наистина мисля че не свекървата ти е проблема.Истината си я уцелила в поста си, написала си я, продължавай, много е гадно, ама наистина си заслужава усилието.После е невероятно хубаво...

Имаш цялата ми подкрепа в случая, и каквото и да направиш мисля че все ще е добро, защото ще има промяна, няма да е същото, ти няма да си същата.Но идеята е ти сама да стигнеш до момент на действието, т.е да действаш както ти идва отвътре