TEC

nia написа:Книгата, която аз съм чела е „Интуицията, път към подсъзнанието”. Това, което си прикачил е нещо като конспект, казва какво се случва, но не обяснява как и защо, но ако ти е достатъчно ползвай него. В Спиралата имаше качена една от книгите на Силва (тази за лечение, мисля).

От това което ми отговаряш тук си вадя един извод,че явно си далеч от алфа,поне от не малкото материали които прегледах заради теб и така често ползваната алфа която ме заинтригува,а и примера който ми даваш с това какво правиш сутрин е твоя интерпретация на нещо което ти си приемаш,че си в алфа!
Ето,аз те питам за нещо в което ти явно се смяташ,че си напреднала,а посочвайки ти начина по който виждам,че се обяснява и то не на едно място,ти ми пишеш този пост който цитирам тук!
Сега чета Ти лечителят и пак се дава това за броенето!
Занятие 2
Контрол над тялото чрез контрол ума
1. Седнете удобно на стол и затворете очи;
2. Поемете дълбоко въздух и при издишване отпуснете тялото си;
3. Бавно бройте назад от 100 до 1;
4. Помечтайте за някое тихо място, което познавате;
5. Кажете си наум: „Винаги ще поддържам тялото и ума си съвършено здрави";
6. Кажете си наум, че когато на 5 отворите очи, ще се чувствате напълно будни и по-добре
от преди. Като стигнете до 3, повторете това. Когато отворите очи, отново го потвърдете: „Аз
съм напълно буден и се чувствам по-добре от преди".
За да управлявате тялото, вие трябва да контролирате ума си. За да се научите да
контролирате ума, трябва да контролирате алфа нивото. За да контролирате алфа нивото,
трябва да контролирате състоянието на релаксация.
Отправната точка е да се контролира релаксацията.

Гена, броенето не е задължително, то помага в началото, но като свикнеш да влизаш в Алфа и опознаеш състоянието можеш да влизаш там когато си искаш без никакво броене. Ние всеки ден сме в алфа по няколко часа, само, че не го осъзнаваме. Това не е някакво специално състояние или умение. Осъзнаването му изисква малко практика и някои техники, но за някои хора си е естествено и дадено състояние. Както и за всеки пребиваването в него е уникално и различно. Като пребиваването в ЧО и изпитването на ЕЧ (от КС).

Ок,съгласен съм,само че все от някъде се започва и след като не съм наясно,чета и питам,но явно не където трябва!

Гена, колко време съм броила за да стигна до тук и от колко до колко пише по-назад в тази тема – и пак си стигнахме до същото, нямаме нужда да четем, ние знаем всичко за хората ...

Не уважавам този подход, съжалявам, също и с този:

От това което ми отговаряш тук си вадя един извод,че явно си далеч от алфа ...

а най-малко пък този:

Много мило от твоя страна,но не искам!Благодаря ти все пак!
Аз съзнателно исках да проверя нещо като задавам разни въпроси......по принцип винаги постигам целите си!

Нямам против да ме обсъждат, но хора, които ме познават и знаят какво говорят.

Цитат:
Много мило от твоя страна,но не искам!Благодаря ти все пак!
Аз съзнателно исках да проверя нещо като задавам разни въпроси......по принцип винаги постигам целите си!


Нямам против да ме обсъждат, но хора, които ме познават и знаят какво говорят.

Ех nia,nia........защо приемаш всичко така?Как не се хващаш за нещата които трябва,а все за тези които не трябва!

Мислех, че вече знаеш, че ние сме в този форум точно за това, да се насочваме и учим.......

Това ти го казваш,и не напразно писах в отговор на поста на Иван,че явно не питам където трябва!
Аз те питам за неща които казвам,ме заинтригуваха и тръгвам да чета и като по опитна за каквато се представяш тук се обръщам към теб с въпроси,но след като искам да науча нещо и не се предавам лесно,разбира се че ще постигна целта си по какъвто и да било начин,няма да спра до тук и да се откажа,не знам до колко мога да усвоя този метод и да го използвам,но не ми пречи нищо да опитам!

Иване, не се питам това: "Възможно ли е да съм чак толкова ОК?" – поне откакто каза, че няма финал, ни голям, ни малък, просто си плувам или плавам, нося се по вълните.

В монета Диана ми е интересна, за пръв път попадам на човек, чието светоусещане чувствам толкова близко до моето. Това ме кара да се опитвам да я опозная, вероятно има какво да науча от нея, и не по консуматорския начин, по който звучи. Вероятно и аз да мога да и дам нещо. Ние всъщност не знаем предварително от кого и какво можем да вземем/дадем .

Гена, вчера сутринта бях настроена съвсем конструктивно – спомняш ли си? Както и по-преди, по въпроса за страданията и промяната, на който също се опитах да ти отговоря според това, което аз чувствам и мисля ...

Не харесвам и не използвам думите трябва и не трябва, нищо при мен не стои така.

Ако направиш усилие и отвориш себе си за да ми обясниш какво влагаш тук

Много мило от твоя страна,но не искам!Благодаря ти все пак!
Аз съзнателно исках да проверя нещо като задавам разни въпроси......по принцип винаги постигам целите си!

вероятно общуването между нас ще се изчисти.

Опитах се да разбера какви са въпросните ти гореспоменати цели, защото на мен те никак не ми звучат като „Искам да науча нещо” и затова ти зададох този въпрос:

Гена, очевидно от известно време нещо около мен те тормози, кара те да говориш с недомлъвки и да влизаш в конспирации. Какво има? Тук си сред хора, които говорят открито. Сподели го, какво ти пречи да бъдеш открит и ти ?

Но последвалия отговор не беше искрен, ако искаш опитай пак.

nia, така, както представяш нещата смятам, че просто не си наясно какво прави интуитивната и какво - съзнателната част. Затова ще дам моя поглед върху нещата съвсем опростено:
Съзнателната, логическа част, умът, лявото полукълбо, егото се идентифицира с ролята в този живот и го изучава чрез противоположностите. Това е което ти казваш за разделянето. Много пъти сме говорили за дуализма - за да разбереш нещо, трябва да се сблъскаш с неговата противоположност. Интуитивната част, лявото полукълбо, подсъзнанието, Висшия аз има глобална картина за нещата, разбира от чувства и картинки. Има достъп до огромна информация и много филтри, които са там за защита. Това са програми за оцеляване. Съзнанието е операционната система, а убежденията са програмите. Има различни начини за премахване и промяна на програмите. За мен най-силният начин е чрез осъзнаване. Няма съмнение, че ТЕС работи прекрасно в тази насока. Но какво се случва на практика: чистят се нежелани емоции към определени хора например, и така докога?! Това не променя глобалната програма на практика - а именно, че другите не са такива, каквито очакваме, че ни нараняват. Промяната на глобалната програма е осъзнаването, че всеки има право да бъде такъв, какъвто е, а нашите чувства, зависят единствено от нас и никой не може да ни нарани. Нараняваме се сами с мислите, които имаме по отношение на тази ситуация. Проблем означава прикачане на негативна емоция към ситуация. В този смисъл проблемите са измислица на ума и когато се осветят със силата на съзнанието /отвъд ума, ЧО/ те се стопяват.

Диана, може би трябваше да обясня точно какво разбирам аз под „интуитивната аз”, имайки предвид колко емпирично и ненаучно стоят нещата в моята глава, но не ми мина през ум.

Значи в моята глава понятията са 3 – „съзнателната аз” (по която нямаме различия) „интуитивната аз” – аз в алфа, на границата между съзнание и подсъзнание, там до където мога да достигна и взаимодействам директно и „подсъзнателната аз”, която си съществува и от която научавам по нещо от сънищата или др.канали, но тя в горното описание роля нямаше, затова не я споменавам. Опитвам се да посвивам правомощията и на „съзнателната”, макар че на нея принадлежи една значителна част от деня ми, но поне да не взема важни решения в живота ми, да не ме ръководи особено. Абе с две думи – опитвам се да си бъда колкото се може повече „интуитивната аз”, но до колко съм ... когато съм в алфа или ЧО определено съм, но през останалото време, доколко я разбирам и следвам съветите и ... винаги има какво още да се направи, нали съм процес, усъвършенствам се постепено. И ... общо взето това е всичко, което мога да ти кажа по този въпрос.

Самото взаимодействие между трите в моята глава още по не мога да ти го обясня, ще заприлича на детска приказка, но не мога по друг начин, недей да се смееш, за мен това са само усещания и мога да го направя само с пример.

Значи „подсъзнателната” да речем ми се оплаква, че с нещо я наранявам или че преди съм я наранила, то за нея няма преди и сега, злопаметна е, а и преди беше малко ревла, но се пооправи, сега почти изобщо не мрънка. Аз разбирам това когато нещо ме заболи (през „съзнателната”, иначе „подсъзнателната” се прави на важна и не ми говори , само понякога с някой сън, като види, че няма на къде). За да не ме боли питам „интуитивната” какво да я правя, защото ако оставя това решение да зависи от „съзнателната”...., тя доста е скарана с мъдростта и лечението, но пък чува добре, вижда добре, абе има страхотни локатори, и съвсем без нея също няма да се оправим. Ясно е, че и без „подсъзнателната” няма да оцелеем – тя добре че си казва когато я боли, че иначе – ти си описала какво ще стане. Абе работим си като екип, така да се каже, всяка си има задачки, и трите са сладки като цяло.

А малко по-сериозно, аз мисля, че с ТЕС не само променяме отношението си към хора и ситуации, които ни нараняват, а после идват други хора и ситуации и те пак ни нараняват и така до безкрай. Мисля, че с ТЕС се учим да не бъдем раними (или по точно да не нараняваме подсъзнанието). Само че на мен колко точно живота ще ми трябват да стана напълно неуязвима – „интуитивната” и тя дори май не знае, не че съм я и питала, защото сигурно ще и трябва калкулатор .

Надявам се, че не те дразни, че се отнасям по-леко (шеговито) с тези неща . Аз иначе мога да бъда и сериозна .

В предния пост мисля, че обясняваше, че интуитивната ти част "разделя и владее", а си искала да обединяваш със съзнателната. Сега тук става по-ясно, въпреки, че не знам защо разделяш интуитивната от подсъзнателната, но щом така го чувстваш, това е ОК.

А малко по-сериозно, аз мисля, че с ТЕС не само променяме отношението си към хора и ситуации, които ни нараняват, а после идват други хора и ситуации и те пак ни нараняват и така до безкрай. Мисля, че с ТЕС се учим да не бъдем раними (или по точно да не нараняваме подсъзнанието)

Би ли обяснила как точно с ТЕС се учим да не бъдем раними. Ако някой те обиди и ти го теснеш, след това застрахован ли си друг да не те обиди?

В онзи пост ставаше въпрос за обединяване на съзнание и подсъзнание, природа – аз, мисля – чувствам и т.н. А разделянето - вероятно в началото не съм била в състояние да приема това или онова като цяло и съм се сетила (не може да е била „съзнателната”, тя няма толкова мъдрост ), че на парчета ще стане по лесно, а после нещата са тръгнали по инерция, на база опита. В самото начало с ТЕС първо мислех, че съзнанието е виновно за всички беди, после пък – подсъзнанието (или в обратния ред) ... после постепенно взех да схващам. (след като Иван ми се покара, тогава алфа още ги нямаше в картината). Абе в общи линии добре че на време се появи "интуитивната", защото онези двечките сами можеше и да се унищожат взаимно .

Би ли обяснила как точно с ТЕС се учим да не бъдем раними. Ако някой те обиди и ти го теснеш, след това застрахован ли си друг да не те обиди?

Трудно ми е да го наричам застраховка, но откривайки причината ти да си силно сетивен към определен вид емоция, ти осъзнаваш общо взето това:

.... нашите чувства, зависят единствено от нас и никой не може да ни нарани. Нараняваме се сами с мислите, които имаме по отношение на тази ситуация. Проблем означава прикачане на негативна емоция към ситуация

първо по отношение на конкретната емоция, а постепенно се стига до този извод и глобално, за емоциите изобщо (вкл.положителните, защото те могат да нараняват не по-малко). Това, глобалното, го твърди интуитивната, защото от опит не съм го докарала чак до там (още си потесвам тук-там).

Всичко, което ми казваш ми е много интересно - непрекъснато си допълвам липсващи парченца в пъзела, и изобщо този начин на разговор ми допада - не виждам друг начин да ти кажа какво не знам, защото аз нямам идея какво точно не знам. Благодаря ти .

Трудно ми е да го наричам застраховка, но откривайки причината ти да си силно сетивен към определен вид емоция, ти осъзнаваш ........

Добре, някой те е обидил. Ти изчистваш с ТЕС емоцията. Как с ТЕС осъзнаваш причината защо се обиждаш? Как достигаш до извода, че търсиш одобрението на другите и то е по-важно от твоето за теб самата, например. За мен самото осъзнаване Е техниката. И когато осъзнаеш причината, евентуално можеш да теснеш "въпреки, че се обидих", а не "въпреки, че той ме обиди".

Диана, понеже вече изобщо не знам какво се случва в главите на хората ще говоря пак с пример, само за това, което се случва в моята глава, когато чистя обида.
Аз не започвам никога с

... "въпреки, че той ме обиди".

защото това не е чувство, камо ли пък мое (а техниката работи с чувства, моите). Започвам с

„въпреки, че се обидих”

или по-точно с „въпреки, че чувствам обида от .... еди къде си в тялото еди как си ....” или нещо такова.

Докато тесам с това в главата ми започват да минават случаи (по-силните, разбира се), в които съм изпитала същото това чуство в ретроспективен план – отивам все по назад и все по-назад във времето докато стигна до първия момент (който успея да намеря) когато съм го изпитала. Този момент най-често е в детството, супер детски и смешен от гледна точка на сегашното ми съзнание е, или глупав, или .... сега не мога да видя реално основание за обида там, но тогава съм била малка и е съвсем нормално да съм се почувствала така. Например ако ме е обидила майка ми, тогава тя в съзнаието ми е била едно за мен, сега е съвсем друго (вследствие ТЕС по други въпроси, свързани с нея), нямам никакъв проблем да и простя, има за какво, познавам добре положителната и страна или пък ако виждам причината да преживея ситуацията като обидна в собствената си глупост (недоразвитост) – аз детенцето в себе си много си го обичам сега, на него мога да му простя всичко и по всяко време. След като приключа с това настоящата случка е със заряд 0 (не знам и не искам да знам как се получава този ефект, за мен е важно, че работи). По-натам се случва нещо такова (тук разсъждавам защото няма как иначе) – вероятно всякакви по-следващи обиди се оттичат там, следват принципа, сякаш аз вече знам какво ще е развитието ако седнем да се тесаме отново .

На практика не винаги се получава точно така, защото често чувствата са по-сложни отколкото ние ги виждаме (за нещо като да речем няколко вида обида говоря), тогава може в някоя друга ситуация, отново свързана с обида, да се наложи да повторя този процес отново и с него да достигна до друга причина (корен), но в общия случай е това.

Понякога (често) това, което изпитваме е комбинация от чувства (обида + гняв например). Ако изчистим едното, усещането в тялото не изчезва, а се премества (изчезва обидата от корема и се появява гнева в гърдите), продължавам с гнева по същия начин.

С времето (практика с ТЕС) чувствата стават по прости защото ние вече не изпитваме комбинация (второто например се оттича само) и остава само първото за тесане (така си го обяснявам, де). Идва момент когато много чувства изцяло се оттичат сами и аз сега много често безпристрастно наблюдавам ситуации, които преди са ме наранявали, но все си остава по нещо за чистене, а и май аз ставам все по-взискателна към чистотата на усещанията в тялото, но общо взето тесането се свежда до много малко, което си не е нищо, аз бих си живяла и така ....

По този процес наистина може да се говори много, а и много неща от него аз предполагам, че не осъзнавам, получават си се малко и ей така, но това не означава, че не се получават, че не виждам резултат в действителността.

Например ако ме е обидила майка ми.......... нямам никакъв проблем да и простя

Пак се връщаме тук. А именно, да осъзнаем, че ние сътворяваме начина по който се чувстваме. Какво мислим за случката - ако приемем, че другия може да бъде друг и от нас зависи как се чувстваме. Тя ли те е обидила или ти си се обидила? Приемането не прави ли прошката излишна в един момент?

Не знам (т.е. не мога да бъда категорична) как точно върви и се постига този процес с ТЕС

да осъзнаем, че ние сътворяваме начина по който се чувстваме

знам само, че се получава в един момент като резултат, затова ти казах, че ТЕС ни учи как да не бъдем раними.

Мога да гадая до безкрай, предполагам че и необходимостта от прошка започва да се оттича сама. Не знам, опитвам се да бъда максимално искрена, но не знам, наистина.

Но това

ако приемем, че другия може да бъде друг и от нас зависи как се чувстваме, има ли нужда от прошка въобще?

аз да го бях приела просто ей така преди 2 години, защото е логичен факт – никакъв шанс, но тук вече не съм в състояние да обясня защо (старата си аз не я познава почти изобщо, не съм я изучавала изобщо нея на времето). Преди 2 години щях само и единствено да го знам, но това няма нищо общо с убеждение.