Публикувано на: 05 Юни 2011 22:33
Страница 27 от 32
Публикувано на: 06 Юни 2011 08:06
Книгата, която аз съм чела е „Интуицията, път към подсъзнанието”. Това, което си прикачил е нещо като конспект, казва какво се случва, но не обяснява как и защо, но ако ти е достатъчно ползвай него. В Спиралата имаше качена една от книгите на Силва (тази за лечение, мисля).
Публикувано на: 06 Юни 2011 08:09
В спиралата книгите на Силва ги няма,ако не знаете да ви информирам,а и като се поразтърсих в гугъла да разбера малко повече,виждам че точно това се дава като начин да се научи как човек влиза в алфа! 
Семинарите в България се водят от Стоян Лаловски-именно този човек е махнал от спиралата книгите и е очевидно поради каква причина!
Семинарите в България се водят от Стоян Лаловски-именно този човек е махнал от спиралата книгите и е очевидно поради каква причина!
Публикувано на: 06 Юни 2011 09:11
Ще ти дам най-простичък пример за това как започва деня на човек, дресиран да борави с алфа (една моя сутрин).
Обичам да се измъквам от леглото рано, още докато цялата къща спи. Когато стана, първото което усещам в главата си е два магнита, които се опитват да се слепят, но нещо им пречи. Знам, че не мога да се занимавм с това сега и отивам да си приготвя сок и да сервирам половината хладилник на масата, за да мога след това на спокойствие да му обърна внимание (не на хладилника, а на дърпането в главата ми
), докато още я има завладяващата тишина около мен. Докато го правя усещам как дърпането се усилва.
Когато приключа със задълженията сядам на любимото си място на дивана и погледа ми се зарейва през прозореца. Започвам да обмислям деня, обикновено първо изскача това, което ме е вълнувало преди да заспя, ако има нещо, на което тогава не съм намерила решение – сега решението излиза само (в повечето случаи). Ако съм сънувала нещо, първо се появява то, след което евентуално идва тълкувание. Понякога е и просто план на деня (ако в този период няма нещо по съществено за мен в главата ми), как да сместя всичко по най-добрия начин и всички неща, които евентуално съм забравила, че трябва да направя ... нещо такова. В един момент, каквато и да е мисълта, усещам как двата магнита щракват. Тогава вече съм в бета, знам какво и как да направя.
Ако е било просто план на деня към 10 часа шефа ми се обажда и целия план рухва (обикновено работя от вкъщи), но рухва само последователността, а стратегията остава и не ми се налага да мисля и да се притеснявам как ще се справя с това или онова или как ще ги сместя толкова много неща, или да не забравя нещо – ТЕ ми напомнят как през целия ден. Разбира се, надявам се, че осъзнаваш, че това ТЕ е шеговито (така наричам алфа на галено) и няма да се хванеш за него сега, както за аватара ми, който наистина не разбирам защо ти причини толкова мъки, но съжалявам за това .
Това е само една много малка част от алфа, която всеки в една или друга степен познава, без дори да влизам умишлено там, просто един от навиците, които от самосебе си се е изградил в мен, но като пример за начало мисля, че става. Идеята е, че на много неща ние просто не обръщаме внимание и съответно не им се доверяваме (отдаваме), а те правят живота толкова по-семпъл и спокоен и всички решения са си в нас, но ние пренебрегваме (не улавяме) пълния потенциал на възможностите си, че даже и по цял ден се тревожим, че няма да се справим с това или онова.
Обичам да се измъквам от леглото рано, още докато цялата къща спи. Когато стана, първото което усещам в главата си е два магнита, които се опитват да се слепят, но нещо им пречи. Знам, че не мога да се занимавм с това сега и отивам да си приготвя сок и да сервирам половината хладилник на масата, за да мога след това на спокойствие да му обърна внимание (не на хладилника, а на дърпането в главата ми
), докато още я има завладяващата тишина около мен. Докато го правя усещам как дърпането се усилва. Когато приключа със задълженията сядам на любимото си място на дивана и погледа ми се зарейва през прозореца. Започвам да обмислям деня, обикновено първо изскача това, което ме е вълнувало преди да заспя, ако има нещо, на което тогава не съм намерила решение – сега решението излиза само (в повечето случаи). Ако съм сънувала нещо, първо се появява то, след което евентуално идва тълкувание. Понякога е и просто план на деня (ако в този период няма нещо по съществено за мен в главата ми), как да сместя всичко по най-добрия начин и всички неща, които евентуално съм забравила, че трябва да направя ... нещо такова. В един момент, каквато и да е мисълта, усещам как двата магнита щракват. Тогава вече съм в бета, знам какво и как да направя.
Ако е било просто план на деня към 10 часа шефа ми се обажда и целия план рухва (обикновено работя от вкъщи), но рухва само последователността, а стратегията остава и не ми се налага да мисля и да се притеснявам как ще се справя с това или онова или как ще ги сместя толкова много неща, или да не забравя нещо – ТЕ ми напомнят как през целия ден. Разбира се, надявам се, че осъзнаваш, че това ТЕ е шеговито (така наричам алфа на галено) и няма да се хванеш за него сега, както за аватара ми, който наистина не разбирам защо ти причини толкова мъки, но съжалявам за това
.Това е само една много малка част от алфа, която всеки в една или друга степен познава, без дори да влизам умишлено там, просто един от навиците, които от самосебе си се е изградил в мен, но като пример за начало мисля, че става. Идеята е, че на много неща ние просто не обръщаме внимание и съответно не им се доверяваме (отдаваме), а те правят живота толкова по-семпъл и спокоен и всички решения са си в нас, но ние пренебрегваме (не улавяме) пълния потенциал на възможностите си, че даже и по цял ден се тревожим, че няма да се справим с това или онова.
Публикувано на: 06 Юни 2011 13:59
Двете крила, nia - ум и не-ум и ти - в центъра. Наистина ли искаш едното да е някой друг? Не предаваш ли собствената си сила на външни обстоятелства? Ти си Бог в твоя свят. Ти се лекуваш чрез природата, а не чакаш тя да те излекува. Или може би чакаш?nia написа:Ако приемем образно, че Иван е „РАЗУМА” (за мен), а аз съм „ПОДСЪЗНАНИЕТО” (пак за мен), когато обединя двете, няма да ми бъде нужен баланс.
Подсещам те нещо, което вече знаеш. Просто трябва да си го спомниш.
Публикувано на: 06 Юни 2011 14:35
Диана, в мен стои едно убеждение, което от доста време се чудя дали да не разкарам, но не съм съвсем сигурна, и затова за сега си стоя така. То е нещо такова:
„В момента в който се превърна и в ум и в разум за себе си (или в случая и в ум и в не-ум) съвсем ще спра да търся информация отвън, ама съвсем.”
Някакси сякаш съвсем ще спра да уча отвън и съвсем ще го ударя на „Аз си знам.” В момента положението е като една бъчва, в която съм оставила една съвсем малка пукнатинка за Разума (асоциацията с Иван беше просто асоциация, която важи за тук, във форума, но сега имам предвид изобщо), за всеки случай, за да може да ме наглежда какви ги върша все пак, защото ... Защото какво? – НЕ ЗНАМ, мисля, търся, гледам да не насилвам.... трябва ли нещо да предприема съзнателно - НЕ ЗНАМ, има ли наистина неща, които трябва да науча преди да затворя пукнатината – НЕ ЗНАМ ...
„В момента в който се превърна и в ум и в разум за себе си (или в случая и в ум и в не-ум) съвсем ще спра да търся информация отвън, ама съвсем.”
Някакси сякаш съвсем ще спра да уча отвън и съвсем ще го ударя на „Аз си знам.” В момента положението е като една бъчва, в която съм оставила една съвсем малка пукнатинка за Разума (асоциацията с Иван беше просто асоциация, която важи за тук, във форума, но сега имам предвид изобщо), за всеки случай, за да може да ме наглежда какви ги върша все пак, защото ... Защото какво? – НЕ ЗНАМ, мисля, търся, гледам да не насилвам.... трябва ли нещо да предприема съзнателно - НЕ ЗНАМ, има ли наистина неща, които трябва да науча преди да затворя пукнатината – НЕ ЗНАМ ...
Публикувано на: 06 Юни 2011 14:58
Убежденията творят реалността ти. Не вярваме в това, което виждаме, а виждаме това, в което вярваме. Разкарай това убеждение и виж какво ще стане. Не можем да променяме реалността, ако старите убеждения ни ръководят. Някак си сякаш не искаш да поемеш отговорност, че ти създаваш живота си. Някой трябва да те наглежда, а когато нещата се объркат, природата ще се намеси и ще оправи нещата. Цялата сила на природата е в теб и тя се впряга чрез намерение. Нищо повече не се изисква за да станеш сътворец.в мен стои едно убеждение, което от доста време се чудя дали да не разкарам, но не съм съвсем сигурна, и затова за сега си стоя така. То е нещо такова:
„В момента в който се превърна и в ум и в разум за себе си (или в случая и в ум и в не-ум) съвсем ще спра да търся информация отвън, ама съв
Публикувано на: 06 Юни 2011 15:25
Гена, в общи линии това е метода, описан съвсем кратко. По-добре е да се прочете някоя от книгите, защото са написани по много достъпен начин. Имам "Ти лечителят" на Хосе Силва и Роберт Стоун. Ако искаш мога да ти я сканирам.гената написа:Ти така ли се учи да влизаш в алфа:
http://zdraveopazvane.com/tag/%D0%BC%D0 ... %B2%D0%B0/
Публикувано на: 06 Юни 2011 19:01
Диана, въпроса е, че това убеждение
След като приех алфа (нали знаеш вече, че преди това имахме малко конфликти ), първото нещо което започнах да правя беше да деля. Бях разделила всичко за което можеш да се сетиш, цялата действителност (съзнание – подсъзнание, природа – аз, дете - възрастен .... да не пиша повече, че ще свърши темата). Не съзнателно или за някакви цели, просто явно „интуитивната аз” просто само това бе чакала, да я пусна да се вихри. Изобщо при мен всичко свързано с опознаването (изучаването) явно е „Разделяй и владей”, до най-крайната му степен.
Мина време и в някакъв момент (преди година или малко повече) Иван ми каза да започна да обединявам. „Съзнателната аз” по принцип е послушна и реших да опитам, макар че нямах никаква идея как се обединят части. Предположих, че като приема (изтесам) чази част, която не приемам (не харесвам). Само че такива (нехаресвани) части изобщо нямаше – аз бях ОК и с двете части, а и на съзнателно ниво те за мен никога не са били противопоставяни. Вярно е, например, че безброй пъти съм писала тук, че природата ни лекува, но може би също повече от всички тук съм казвала, че природата, това сме ние, и в крайна сметка това е абсолютното ми разбиране. При мен се получава нещо такова – за да изуча нещо (или за да го обясня на някого в някой пост), аз се отдръпвам от него за да мога да го огледам, но реално разделение в мен няма. Въпреки това си бях навила на пръста да обединявам (повечето от по-горното естествено го осъзнах по-късно, след като пробвах това с обединяването).
Получи се нещо като пълно затъмнение. Доколкото мога да го опиша (което е малко абурдно, но ще опитам), „съзнателната аз” (и сега деля за да ти го обясня) започна да обединява наред – опитваше се дори да манипулира спонтанни визуализации, картинки, да изолирам необединени мисли ... „Интуитивната” се опитваше да и каже „Всичко по реда си, спокойно”, после „Абе кой ще ти позволи” и след като аз (съзнателната) пак не исках да чуя - „Забрави!” и изчезна.
Тогава напуснах форума та тук няма следи от последвалите действия, но те бяха отново приемане на нещата такива, каквито са и връщане на властта на „интуитивната аз”, която самата си е едно обединение (на съзнание и подсъзнание).
Тогава по някое време ми се появи горното убеждение. Сега бих могла да опитам да ликвидирам него, приемайки го, но проблема е същия – аз неща, дошли от алфа (от вътре) няма на къде да ги приема повече. То затова се получава това „Абе кой ще ти позволи”, когато реша да разкарам нещо.
Та затова точно толкова, колкото допускам, че един ден ще му дойде времето на това обединение, точно толкова допускам, че е напълно възможно и никога да не му дойде времето. Може и да си остана така, „на части” за да изучавам света (макар, че доколко изобщо съм на части – това е толкова относитено, зависи само от гледната точка).
).
Утре ще ти разкажа за едно преживяване (сега стана малко дългичко). То не е от алфа, а от малко по-надълбоко, старо е, но ме интересува много какво мислиш за него, ако си чела нещо ще ми бъде интересно.
никак не е старо – от новите е, от тези, които дойдоха отвътре.„В момента в който се превърна и в ум и в разум за себе си (или в случая и в ум и в не-ум) съвсем ще спра да търся информация отвън, ама съвсем.”
След като приех алфа (нали знаеш вече, че преди това имахме малко конфликти
), първото нещо което започнах да правя беше да деля. Бях разделила всичко за което можеш да се сетиш, цялата действителност (съзнание – подсъзнание, природа – аз, дете - възрастен .... да не пиша повече, че ще свърши темата). Не съзнателно или за някакви цели, просто явно „интуитивната аз” просто само това бе чакала, да я пусна да се вихри. Изобщо при мен всичко свързано с опознаването (изучаването) явно е „Разделяй и владей”, до най-крайната му степен.Мина време и в някакъв момент (преди година или малко повече) Иван ми каза да започна да обединявам. „Съзнателната аз” по принцип е послушна
и реших да опитам, макар че нямах никаква идея как се обединят части. Предположих, че като приема (изтесам) чази част, която не приемам (не харесвам). Само че такива (нехаресвани) части изобщо нямаше – аз бях ОК и с двете части, а и на съзнателно ниво те за мен никога не са били противопоставяни. Вярно е, например, че безброй пъти съм писала тук, че природата ни лекува, но може би също повече от всички тук съм казвала, че природата, това сме ние, и в крайна сметка това е абсолютното ми разбиране. При мен се получава нещо такова – за да изуча нещо (или за да го обясня на някого в някой пост), аз се отдръпвам от него за да мога да го огледам, но реално разделение в мен няма. Въпреки това си бях навила на пръста да обединявам (повечето от по-горното естествено го осъзнах по-късно, след като пробвах това с обединяването).Получи се нещо като пълно затъмнение. Доколкото мога да го опиша (което е малко абурдно, но ще опитам), „съзнателната аз” (и сега деля за да ти го обясня) започна да обединява наред – опитваше се дори да манипулира спонтанни визуализации, картинки, да изолирам необединени мисли ... „Интуитивната” се опитваше да и каже „Всичко по реда си, спокойно”, после „Абе кой ще ти позволи” и след като аз (съзнателната) пак не исках да чуя - „Забрави!” и изчезна.
Тогава напуснах форума та тук няма следи от последвалите действия, но те бяха отново приемане на нещата такива, каквито са и връщане на властта на „интуитивната аз”, която самата си е едно обединение (на съзнание и подсъзнание).
Тогава по някое време ми се появи горното убеждение. Сега бих могла да опитам да ликвидирам него, приемайки го, но проблема е същия – аз неща, дошли от алфа (от вътре) няма на къде да ги приема повече. То затова се получава това „Абе кой ще ти позволи”, когато реша да разкарам нещо.
Та затова точно толкова, колкото допускам, че един ден ще му дойде времето на това обединение, точно толкова допускам, че е напълно възможно и никога да не му дойде времето. Може и да си остана така, „на части” за да изучавам света
(макар, че доколко изобщо съм на части – това е толкова относитено, зависи само от гледната точка). За мен са и двете – аз вярвам на това, което виждам от алфа, както и виждам в бета това, в което вярвам (е, сигурно има още много какво да се желае тукНе вярваме в това, което виждаме, а виждаме това, в което вярваме.
).Утре ще ти разкажа за едно преживяване (сега стана малко дългичко). То не е от алфа, а от малко по-надълбоко, старо е, но ме интересува много какво мислиш за него, ако си чела нещо ще ми бъде интересно.
Публикувано на: 06 Юни 2011 20:53
Много мило от твоя страна,но не искам!Благодаря ти все пак!Yandra написа:Гена, в общи линии това е метода, описан съвсем кратко. По-добре е да се прочете някоя от книгите, защото са написани по много достъпен начин. Имам "Ти лечителят" на Хосе Силва и Роберт Стоун. Ако искаш мога да ти я сканирам.гената написа:Ти така ли се учи да влизаш в алфа:
http://zdraveopazvane.com/tag/%D0%BC%D0 ... %B2%D0%B0/
Аз съзнателно исках да проверя нещо като задавам разни въпроси......по принцип винаги постигам целите си!
Публикувано на: 06 Юни 2011 21:35
Гена, очевидно от известно време нещо около мен те тормози, кара те да говориш с недомлъвки и да влизаш в конспирации. Какво има? Тук си сред хора, които говорят открито. Сподели го, какво ти пречи да бъдеш открит и ти 
?
?Публикувано на: 06 Юни 2011 21:43
Диана добре те насочва с това!Мен да ме тормози нещо,така ти се струва!Не всичко е точно това което виждаме!Не вярваме в това, което виждаме, а виждаме това, в което вярваме.
Публикувано на: 06 Юни 2011 21:48
Мислех, че вече знаеш, че ние сме в този форум точно за това, да се насочваме и учим, и ролята на Диана си е съвсем ОК. Въпроса ми е каква е твоята роля?
Публикувано на: 06 Юни 2011 22:31
Да всеки е тук от някаква нужда и за самият себе си,а явно и всеки си има някаква роля,след като се насочваме и учим това е явно и ролята на всеки един от нас,да си бъдем взаимно полезни!
За тези които искат да прочетат книгата Ти лечителят:
http://star05.net/e-books/za.doma.semei ... teliat.pdf
За тези които искат да прочетат книгата Ти лечителят:
http://star05.net/e-books/za.doma.semei ... teliat.pdf
Публикувано на: 06 Юни 2011 22:53
Ния, според мен си си абсолютно ОК. Просто трябва да спреш да се питаш: "Възможно ли е да съм чак толкова ОК?". Т.е. да приемеш и повярваш, че е възможно. А може би не трябва? Може би да продължаваш да се съмняваш също е ОК.
Може би да продължаваш да се съмняваш също е ОК.