TEC

lileane22, вземи си отвори тема и премести всичко това, като разговор там. Четох ти още в началото текста, радвам се за постижението ти продължавай да изкореняваш несигурността си, поради която се сложи и в темата на Мая!

Мила Алиса, ако емоцията идваше от душата,нямаше да задам всички тези въпроси .Аспектите на духовното тяло са над всички останали ,като разбира се не изключват никое от останалите тела в тази комуникация.Търсиш отговорите в менталното разбиране на живота, но в контекста на начина, по който ги усещаш с тялото си и като такива каквито вибрират в стомаха ти.Казвам ти веднага-там отговори няма да намериш.Логичното мислене започва да не ни върши работа ,всъщност на някой им върши много добра работа .Абе, трябва да го обсъдим на среща ,която така и не се състои ?
Поздрави и до скоро просветляване на пътя към разбирането, което вярвам ще ни направи по чисти и осъзнати.

Много ви благодаря за отговорите. Страшно ме зарадвахте. Когато някой ти изпраща личното си мнение и съвет, като че ли усещаш, че в това нещо не си сама и това ти дава сили да продължиш и да вярваш в успеха. /Май трябва да започна да ТЕСам и зависимостта си от одобрението на другите?!/. Това беше шега. Наистина ме зарадвахте, но разбрах, че ми предстои още дълъг път до пълната победа.

Сега по въпросите на Митро: аз също изпитвам лек дискомфорт в случай, че се премахнат само симптомите, а действителния проблем остане. Ами ако болестта е кармична? Има един такъв случай описан в книгата на Кинслоу. Става въпрос за разширена КС. Лекувал е една жена с тумор в матката и в черния дроб. В продължение на 8 дни този в матката изчезва, а другия намалява значително. Жената я изписват и се прибира в къщи. Не пише колко време е живяла, само споменава, че след време ракът се връща и тя умира от същата болест, която е имала и преди лечението с КС. Дали това е пример за кармична обремененост? и дали ако беше продължил лечението в дълбочина не само с КС, но и да включи и ТЕС биха се изчистили стари проблеми и да е отпаднало нуждата да се връща старата болест. Затова за мене ТЕС е по-правилното решение. Какво ще кажете?
Искам само да допълня, че не искам да се правя на капацитет. Много съм нова както казах, но съм изключително ентусиазирана!

А коя е темата на Мая?

matro написа:Дали свободният избор да чувстваме дадена емоция или да не я чувстваме, е избор на емоционалното ни тяло или е избор на духовното ни тяло? Обединявайки полярностите при даден емоционален проблем с ПЕАТ или изричайки фразата "Въпреки ,че........., аз си прощавам обичам се и напълно и безрезервно приемам себе си" при ТЕС, кой от всички аспекти на нашето тяло, (Физически,Емоционален, Ментален или Духовен) ни помага да имаме избора дали да чувстваме дадена емоция или не?Има ли излекуване без осъзнаване?Когато ни боли главата и с ТЕС премахнем главоболието, осъзнаваме ли причината, която този симптом появявайки се в тялото ни е искал да ни подскаже?Ако да, на какво ниво?Ако ви заболя главата от въпроси, вероятно и за това си има някаква причина .
Поздрави

Има лекуване без осъзнаване на интелектуално ниво.
Няма значение как става лечението поне за мен.
Като нямам проблем няма и за какво да мисля, да разчепквам, да осъзнавам, да деля на разни тела, да ги степенувам, да им придавам важност и значение.

lileane22, ТЕСай си страха!

Марто, срещата се състоя!

Аз, за сега, не отделям емоцията от духовното.

matro

Мила Алиса, ако емоцията идваше от душата,нямаше да задам всички тези въпроси

В такъв случай въпросът ти трябва да е "от къде идват моите емоции?" и да си отговориш сам.
lileane22

А коя е темата на Мая?

Дневник. Това-онова- написано е горе в ляво над прозореца!

Така че Марто и ти си отвори тема!
Стига ме спамили тази!

Аз мисля,че има едно по дълбоко разбиране за емоционалните ни травми и неразположения от интелектуалното.Да разграничим от къде идва това неразположение, е като погледнем малко по-надълбоко в себе си.
Да делим на разни тела не е чак толкова трудно, това може да се направи само, за да осъзнаем от къде идва неразположението и какво трябва да променим ,за да изчезне завинаги.Мисля,че е добре да придаваме важност и значение на всичко, което ни прави емоционално нестабилни.
Споделям цялата тази информация в контекста на идеята,че на този план сме дошли ,за да изживеем някаква опитност.На фона на всичките ни изживяни досега опитности, трябва да търсим взаимовръзки,чиито корени не можем да намерим имайки предвид интелектуалния ни опит и начина, по който съзнателно възприемаме съществуването си.Както писах в предния ми пост, понякога съзнанието не ни върши работа.Ако все пак човек наистина желае да си обясни нещата на интелектуално ниво, то всичко което писах до сега наистина няма никакво значение.

Моите емоции идват от моето емоционално тяло ,твоите от твоето емоционално тяло и т.н.Казах го и пак ще повторя и повече няма да спамя тук.От позиция на душата това няма никакво значение.Моя съвет е, опитай се все пак да направиш разлика между емоция и дух разглеждайки ги на същата плоскост.

Марто, всичко е енергия, пък ти я класифицирай както щеш! Просто я впрегни в работа и бъди щастлив!

matro написа: Споделям цялата тази информация в контекста на идеята,че на този план сме дошли ,за да изживеем някаква опитност.На фона на всичките ни изживяни досега опитности, трябва да търсим взаимовръзки,чиито корени не можем да намерим имайки предвид интелектуалния ни опит и начина, по който съзнателно възприемаме съществуването си.Както писах в предния ми пост, понякога съзнанието не ни върши работа.Ако все пак човек наистина желае да си обясни нещата на интелектуално ниво, то всичко което писах до сега наистина няма никакво значение.

А трябва ли наистина? Кой казва, че трябва? Защо му вярваш на този който казва, че трябва? Може ли да си досшъл за да изживееш опитността, че всъщност не трябва?

Моя съвет е, опитай се все пак да направиш разлика между емоция и дух разглеждайки ги на същата плоскост.

А моят е: "Опитай да не правиш разлика!"

Какво ако няма разлика?
Какво ако разликата е продукт на съзнанието, а

понякога съзнанието не ни върши работа.

?

А мога ли да вярвам в нещо, само защото вибрира добре в гърдите ми,а не защото някой го е казал?Ако вселената разпознаваше отрицанието НЕ, можеше и такава опитност, в която се съдържа отрицание да изживея.Предполага се ,че във всяка опитност трябва да се случва нещо,което ни доближава до еволюционния план,а когато има отрицание еволюция има ли?От позиция на душата разлика няма,но за достигнем до това прозрение трябва да открием петте разлики ,защото в момента преценяме и претегляме единствено от позиция на ментала,физическото усещане и емоцията.Това май започна да се превръща в полемика,а в този контекст всичко е продукт на съзнанието.Поздрави

Alisa написа:Марто, срещата се състоя!
lileane22

А коя е темата на Мая?

Дневник. Това-онова- написано е горе в ляво над прозореца!

Така че Марто и ти си отвори тема!
Стига ме спамили тази!

Алиса, в първия пост на тази тема съм написала:

Въпреки, че аз започвам дневника, той е отворен за всеки, който иска да сподели резултат или проблем, но не си намира тема, в която да го направи

ОК! Но...

ivangp написа:Идеята на ТЕС и ПЕАТ е емоционална свобода, т.е. не е елиминирането на дадена емоция, а свободния избор да я чувстваме или не. Не знам дали Кирчо е на възраст, в която може да разбере това в пълна степен. При всички случаи можеш да му припомниш, че когато ти се сърди той всъщност изпитва гняв, само че към теб. И че гнева му към онези момчета може да се върне с лекота,когато те не правят нещо, както той иска или му изнася.

Кирчо продължава да иска да се ядосва на момчетата, но да не може. Много ми е смешно.

По този повод - за свободата да изпитваш или не нещо - не винаги е така.
В себе си наблюдавам как някои емоции, проявявани в конкретни ситуации, вече са безпочвени и не мога да ги проявя. Мога да оприлича това на карането на колело. След като се научиш, не можеш отново да станеш непохватен и да не можеш да караш. Има някакво осъзнаване (било то и несъзнателно ) след което емоциите не се връщат (в някои случаи).