TEC

Здравейте. Отдавна не съм писала, но като ме грабнат ежедневните проблеми и нямам време дори на компютъра да седна. Продължавам си с ТЕС за новопоявилите се лишеи. Нещата взеха да се оправят. Почти не ми се появяват вече. По главата ми лека полека също започнаха да изчезват, от което съм изключително доволна. Кистата ми на десния яйчник вече я няма. Все неща, благодарение на ТЕС. Почти не изпадам вече в депресивни състояния. И то, ако ми се случи, бързо ми минава.
Вчера обаче се случи нещо лошо на работа и това ме съкруши. Усещам напоследък, че лошите неща не мога да ги изживея веднага, не мога да ги усетя, сякаш се случват на някой друг и след един, два дена, тогава ми се отразяват и то като някоя болежка.
В момента ме стягат гърдите и чак сега започнах да се замислям да не би да е от вчерашната случка. Един наш много добър колега и приятел е починал. Беше на 34 години и 3 години се бори с рака. Но не издържа Снощи се тес-ах в банята и на сутринта страшно много ми се повръщаше и ме изби на разстройство. Викам си, че сигурно съм лепнала летния вирус. Да, ама сега ме стягат гърдите и все си мисля, че всичко това е заради случилото се с колегата. Някакси се стискам от емоционална гледна точка. Не мога да си го обясня. Усетих снощи, че така се чувствам и се потес-ах, ама явно не достатъчно. Сега ще си тес-на и тези размисли. Да видим утре как ще съм

Само ако знаеш, колко различно звучиш от преди!??? Поздравление, за постигнатото!

Някакси се стискам от емоционална гледна точка. Не мога да си го обясня.

ПО! Какво ще стане, ако освободиш с лекота емоциите?

Благодаря ти Алиса. И аз се радвам, че успях да се измъкна от дупката, в която бях попаднала. И страшно много ви благодаря на всички за подкрепата.
Не знам дали това нещо е ПО Аз прочетох, че съм писала за лошите емоции, но и за добрите случки съм така. Миналият месец ходих на контролен преглед за кистата на яйчника и жената ми каза, че вече я няма. Да, ама чувството на радост не го изпитах. Всички мои познати около мен ликуваха, а аз не реагирах по никакъв начин. Все едно не се беше случило на мен. Но го подминах, мислех си, че е нещо моментно. Но, сега и с тази случка, вече усещам, че не трябва да подценявам това. Мисля си, че и без някаква конкретна декларация, просто да си се тес-ам, пак ще ми олекне. Защото аз освен да се тес-ам и да си задавам въпроса "защо не изпитвам никакви чувства" не виждам никакъв друг начин.
Дишането ми вече се нормализира, след няколко серийки ТЕС до сега, коремчето ми се пооправя. Утре ще съм бомба
А сега ви желая лека вечер.

Не знам дали това нещо е ПО Rolling Eyes Аз прочетох, че съм писала за лошите емоции, но и за добрите случки съм така.

Аз също не знам, оприличих го на ПО. Освен това, не казвам, да пропускаш през теб само лошите емоции а емоциите изобщо, което може да включва и положителните. Спомняш ли си, че привързването към силно положителните моменти в живота, пречи също толкова, както и привързването лошите?
Това, че си неутрална е постижение, това е нулата- нито положително, нито отрицателно.Ти избираш дали да почустваш едното или другото. Може още да не си го осъзнала... Съвет: приеми ставащото! (ако не става просто с помисляне, направи го с ТЕС) Интересно ми е, какво ще последва!

Изчетох темата с огрооомен интерес, изумен съм от огромния ти напредък и промяна, desko, благодаря, че споделяш това и поздравления

Здравейте. Дойде момента да ви разкажа за гостуването на свекъра и свекървата миналата събота и неделя (забелязвате ли, вече не казвам Свеки, а Свекърва ). Огромната промяна настъпи и искам да го споделя и с вас. Има още много да се работи, но изключително много се радвам на това начало.

Та бях се настроила, че ще се държа все едно нищо не е ставало и това е нов човек пред мен. Трудно ми беше това нещо, да се пречупя и да успея да не се държа резервирано с нея. На няколко пъти, още преди да дойде, имаше едно гласче, което се опитваше да ми напомня за нейните минали постъпки към мен, това доста ме разконцентрирваше, но успявах да го отблъсна.
Заветния миг дойде, те звъннаха на вратата, аз си ги посрещнах, поздравих я с лъчезарна усмивка. После предложи да ми помага в кухнята, говорих и нормално (а преди не и отговарях на никакви запитвания ) При някое жлъчно изказване успявах да не го приемам навътре и ми минаваше покрай ушите. Дори се учудих, че мъжът ми и брат му (и той ни беше на гости) доста я контрираха и и се караха за жлъчните изказвания. Но и техните забележки гледах да ми минават покрай ушите, за да не се надъхвам и да се срине нещо в мен. От време на време и онова лошо гласче се обаждаше и за секунди сякаш се надигаше гнева ми, но бързо успявах да се съвзема. Казвах си, аз съм омъжена за сина ти, той ме обича и е зад гърба ми и ме подкрепя и това ми повдигаше духа. Затова и по едно време усещах, че съм адски уморена. Някакси и лицето и, физиономията и, не ми беше противна. Виждах я състарена и изстрадала. Даже не ми беше противно и това, че се радва на Калоян, приемах го за искрено, дори се усмихвах от време на време. Преди много се дразнех от тези нейни лиготии. И през цялото време, дори малко преди да дойдат, постоянно пред погледа ми беше една красива полянка и аз тичах по нея, а слънцето огряваше навсякъкъде. И гледах винаги да ми е пред погледа, за да не се срина нещо.
След два дена ги изпратих и не почувствах това облекчение, което преди го имах, а го приех, че просто изпращам гости. Добре се чувствах и най-важното, не ме болеше главата, хи хи
Ами това е. Напредвам бавно, но важното е, че напредвам.
Благодаря на всички ви за помощта, която ми оказвахте, най-вече и на Иван. Ще продължавам да работя над себе си и пак ще пиша.

Деско, много се радвам за теб, да знаеш! Продължавай смело докато даже не се и замисляш, кой е това, какъв е, що е/бил!

Браво Деско! Хубаво е че не се отказваш и продължаваш да работиш върху себе си. Който не се отказва рано или по-късно успява.

Деси, много се зарадвах да прочета това. Продължавай така

"Влязох" преди няколко дни в тема ти, Деско, току - що я дочетох. Много се радвам за теб и за хората, които са били наоколо и са те "ръчкали" с полезни съвети. Тепърва се ориентирам в ТЕС, имам книгата и... малко разходки в сайта. Историята ти ме заинригува, а какво стана с челюстта? Надявам се всичко да е наред! Хубаво е, че Ви има! Дерзайте!

Здравей nironisun. Радвам се, че мога да бъда поне малко полезна с моята тема и с моите преживявания.
Кистата на челюстта ми е започнала да се калцирва, т.е. да изчезва лека полека. Това изключително много ме радва и все повече се убеждавам, че след всяко лошо нещо, идва и добро!

Здравейте. Отново търся вашата помощ. Дайте ми съвет какво да правя. Тъкмо успея да намеря баланса и да се успокоя и отново съм подложена на изпитание.
Свекървата пак се изяви и вече в чудо съм се видяла. Да започна с пояснението. Преди един месец дойде вкъщи, за да докара малкия, че беше при нея на почивка. Рече да ми изчисти и да ми помогне. Аз по принцип съм против това и тя го знае, но този път отстъпих. Държах се много добре и приветливо с нея, въпреки че всячески се опитваше да ми вдигне нервите. Аз само си поемах въздух и това е. В денят, в който взе да чисти, мъжът ми беше наряд. След като си свърши работата към 16ч каза, че ще си ходи, че не можела повече да търпи това нещо вкъщи. Аз останах като трясната, направо бях шокирана. Никой нищо не и е говорил, а ти си хвана чантата и си тръгна. Чака на жп гарата до 1ч през нощта. Мъжът ми от работата се побърка, не знаеше какво става, а беше и вързан и не можеше да се прибере.
Така, това беше предисторията. От тогава аз повече не и говоря. Да не казвам, че пак бях изпаднала в нервна криза, но успях да се овланея. Мъжът и той спря да и звъни, общо взето се дистанцирахме от неговото семейство. Та успях горе долу да се овладея, да се поуспокоя, просто я игнорирах и нещата си потръгнаха.
Днес обаче отново успя да ме разклати. И не знам как да реагирам, какво да правя Изпрати ми така да го кажа "любовно" писъмце по skype и днес цял ден треперя. Отново се опитва да създава интриги и да ни разиграва. Ето го и писъмцето:

За Десислава: Марийка (това е майка ми) ми каза "съжалявам,че си продадох апартамента","не знам кой по телефона ме изнуди да си продам апартамента","никой не й казал БЛАРОДАРЯ".Защо тя не каза това,когато бяхме с КАлчо у вас за рожденния ден на Калоян,а ме издебна да съм сама?--- не отговор не искам.Та тя дори не сяда с нас хляб да яде,камоли да приказваме.От нас ли е недоволна?Ние ли я принудихме да продава апртамента?Ние ли трябва да й благодарим?Това ме вбеси и за това си тръгнах.Тръгнах си ,защото щях още да й наприказвам куп неща,макар казах достатъчно....не съжалявам за което.Трябваше още и други неща да й кажа...Да виновна съм,че ситръгнах-щях да й ги наговоря-и сега да ми е леко .Не не си тръгнах.Тя ме изгони,защото аз съм ВИНОВНА,че тя е недоволна.Искам да знаеш .че заразлика от нея-която съжалява ,че си продала апартамента-аз се радвам,аз съмщастлива-бях жива и можахме да изплатим парите за Вашия апартамент.Аз не знам колко още ще съм жива-дали 20 години или 20дни.Дори и 20 часа да са само-ще си отида от тоз живот доволна и щастлива,че съм ВИ помогнала с нещо.ДА-нека да съм АЗ виновната.Та аз съм свекървата.Свекървите са длъжни да са ВИНОВНИ.Майките трябва да се зачитат специално-ти особено-си задължена.Желая ти много здраве и един ден дастанеш свекърва,но да ти се падне една доволна сватя, защото моята е вечно недоволна.Аз не знам тази жена може ли да се радва на нещо.може ли да е доволва от нещо,може ли да е щастлива от нещо?
А може и на теб да ти е писнало от нея?!И затова да си го изкарваш на мен.Не ,не ти се сърдя.Даже ще се радвам,ако знам,че ти си щастлива с моя син.Не казвам с мойто дете,защото това те ядосва.Да за една майка докато ежива е дете.това ми е навик-и пак ще го кажа някой ден неволно.Това ли е най- важното как се обръщам към него-Георги,сина ми или детето ми.Не забравяй ,че аз съм му майка ,а той замен едетето ми.Аз го обичам итака ще е докато съм жива.Радвай се ,че е обичан от майка,баща и брат .И не го ревнувай от това.Като знам за броени часове се виждаме и не мога да Ви се нарадвам.А трябва да преценям всяка една дума как я изричам -да не засегна някой...Изморих се да преценям....и все за нещо аз да съм ВИНОВНА .Когато Георги беше в болница,какво беше това,че навтория ден съм искала да се скарам с теб.Ти знаеш ликакво съм изживябала аз през това време.Моля се да нямаш такива изживявания и да не те обвиняват за каквото и да е.От сърце се моля.Не изкам да гледам на зад,аз гледам на пред.Ще преглътна и таз вина.Нещо засяда на гърлото,но ще преглътна.Нека аз да съм виновната-майка ти да е правата.Защото аз не дойдох с намерението да кажа "съжалявам,че си продадох апартамента", а да изчистя два прозореца-с нещо да съм полезна-тръгнах си виновна.Аз не чакам да ми казвате благодаря-както тя иска.Аз ви благодаря,че Калоян забрави за баба и дядо от Бургас.На майката е достатъчно да знае че децата й са здрави и щастливи.Да ги чува и вижда поне веднъж седмично за 5.10,15 минути,когато на вас би е удобно.как да знам като не се обажда те,не искате да се виждаме.Аз ти звъня да те поздравя за Великден-ти не вдигаш телифона си.Освен да напиша това,друго не мога-това е от мен.Бъдете здрави щастливи

Деско, аз виждам човек силно нуждаещ се от обич, благодарност и признание. За да и трепериш, значи не трябва да преглъщаш, да се овладяваш и потискаш емоциите и мислите си, а да ги приемеш, да я приемеш и да живееш спокойно.
Спретни си ревизия на чувствата и мислите по този конкретен повод и почвай да работиш!

Класически случай снаха-свекърва. За какво по-точно искаш помощ? Четейки писмото, аз, честно казано, изпитах съчувствие към тази жена. Не мога да ти дам съвет по отношение на техники, но житейският ми такъв, след като съм била и снаха, и свекърва, е: приеми себе си, приеми и другия човек; опитай да погледнеш света с неговите очи и не забравяй, че времето буквално лети и няма да се усетиш как един ден твоят син ще ти цъфне ухилен в къщи с неговото момиче и ...кръгът се затваря. Ако до тогава не си се приела, то ще изпадаш в същите кризи, но от снахата.

Алиса, благодаря ти. Просто се чудех дали да и отвръщам с писъмце или въобще да не се занимавам повече с нея?
paraboloid, нормално е да изпиташ съчувствие, при положение, че не знаеш миналите истории.
Нямам намерение да обяснявам, ще го преодолея и това. Ще се потесам и ще видя дали въобще ще се занимавам да и отговарям. Знам, че ако и отговоря, ще станат още по-големи скандали и пак до никъде няма да се стигне. Само опънати нерви ще имаме.