TEC

След като ме уплашиха зъболекарите за кистата, доста се по тес-ах в тази насока, че може да ми се счупи челюстта. Отидох на хирурга в сряда и той ми каза, че понеже кистата не ми е нарастнала е по-добре засега само да се следи, да си правя рентгенови снимки на 2 години. Челюстта е доста дебела и мойта киста изглежда е доста навътре. Във вторник ще ми погледне хистологията от първата операция. Определено не смята за сега, че трябва да се оперирам. Но си тес-ам за всеки случай и притеснението какво ще ми каже във вторник.
С новата декларация започна да ми се схваща челюстта и да усещам тежест и едни бодежи в областта на извадения ми мъдрец, сякаш иска да пробива навън. Само, че ми е много трудна тази визуализация. Много ме обърква рентгеновата снимка. Само да си затворя очите и ми изкачат кистите пред погледа. Как да му се невиди да си представя здрава челюст.
Ния, това за преглъщането наистина взех да го осъзнавам. Ноооо е трудно да го превъзмогне човек. Толкова години съм се "трудила" да го постигна това нещо. Днес отново ми изкочи в съзнанието едно чувство след като се скарах за пореден път с майка ми. Но не мога да нацеля точната дума - чувството на неоцененост, на пренебрежение, нещо такова. Постоянно с нейните нападки срещу мен, че съм едно нищо, че за нищо не струвам, доста дълбоко ми се забиват. Май имам страх майка ми да не изпитва разочарование от мен, да съжалява, че точно мен е избрала в онзи дом. Винаги ме е било страх, че тя ще ме остави, като види, че съм непослушна. Казваше ми-"ще видиш ти, аз ще ти покажа..." Израз, който винаги си го тълкувах с изоставяне. Май това ми е основната болка към майка ми.
Относно мъжа ми - все още му се връзвам на приказките и това определено ме дразни. Доста се потес-ах за това, че съм неоценена и неподкрепяна от него, че не мога да приема неговото крещене. Единия път се скарахме доста, но тогава за мое учудване рязко спрях да споря с него, казах му, че не искам да говоря повече и отидох да си легна. Той мрънка, мрънка, ядосва се, ама скандала отшумя. За първи път пренебрегнах гордостта си да завърша скандала аз и съответно да съм разсърдената. Разбрах, че не е задължително аз да казвам последната дума и това не означава, че другия е прав. Просто страстите отшумяват и се разбираме мирно и тихо. Последния път обаче по телефона за секунди усетих преобръщане в стомаха, когато ми крещеше, но след като затворих сякаш някой ме изми с мокра гъба отвътре. Казах си, че той си е такъв и съответно пак се ядосах, че съм позволила все пак да се докача малко от неговия тон. Имам доста работа и върху тези нещица.
Така, относно настроението ми, имам си проблем и с него. Продължавам лесно да се разплаквам било то от нещо хубаво или от нещо лошо. Когато не ми е добре и ми се реве, си се чудя защо съм на този свят, каква ми е ролята, какво трябва да правя, за да почувствам, че живея. Правя си кръговете с черен, опожарен стомах (така го виждам отвътре), после се успокоявам и така до някой друг ден, всичко се повтаря. Но виждам, че имам лек напредък. По средата, около всичката чернилка е избило едно цветенце с малка тревичка. Но то е толкова безпомощно, а черното е толкова страшно. Опитвам се да му дам светлинка с мислите си, но много енергия ми отнема, бързо угасвам. Страх ме е да не го погълне черното и доста често мислите ми са в това цветенце, сякаш си го пазя. Сигурно и за това всички около мен ми казват, че съм много разсеяна, сякаш не съм там. Обърквам и доста думички, вместо едно, казвам друго, коренно различно.

Май имам страх майка ми да не изпитва разочарование от мен, да съжалява, че точно мен е избрала в онзи дом. Винаги ме е било страх, че тя ще ме остави, като види, че съм непослушна. Казваше ми-"ще видиш ти, аз ще ти покажа..." Израз, който винаги си го тълкувах с изоставяне. Май това ми е основната болка към майка ми.

Страх от провал!Страхувам се,да не се проваля и да разочаровам майка ми!А този страх се свързва и с това,че мога да бъда изоставена!
Страх от самотата!
Доста страхове бушуват в теб и чакат ТЕС!
Надявам се,че скоро ще събереш смелост и ще покажеш на мъжът ти истинското ти АЗ!Излез от този затвор и тези стени които си издигнала около себе си!

Аз също бих се затруднила с визуализация на „здрава челюст”, и затова бих се насочила към цветенцето и тревичката – за нула време бих ги направила цяла полянка с много слънце, кристално чист въздух, поточе, пеперуди, а и не бих имала нищо против да си представя, че съм едно малко кученце (с това свързвам здрава челюст), което да се гони с пеперудите и щастливо да се търкаля в тревата на фона на топлата пролетна картина и веселия шум на поточето .... .

А пък по-натам - ще оставя на въображеието си, както се развие ....

Да Гена, вчера се сетих за този страх от изоставяне, когато се скарахме с майка ми. Само, че сега този страх според мен се е превъплатил в страх да не разочаровам майка ми. Изоставянето го осъзнах някъде в средното образование, че няма как да стане.
Доста страхове си имам и точно, когато си ги тес-ам си виждам това цветенце в стомаха. Също и когато се чувствам подтисната си виждам цветенцето, но тогава го усещам самотно и че го е страх от черното.
nia, добре описваш полянката със слънцето, ама при мен е малко трудничко. Нещо ме спира, сякаш са ми вързани ръцете и нищо не мога да направя с полянката, освен да се опитвам да дам светлинка. Когато го правя с мислите си, цветенцето сякаш ми се усмихва, аз също се усмихвам и това много добре ми действа. Измива ми черните мисли от главата.
Лека полека и списъка ми за поцедурата "в мир със себе си" расте, едно чистя, друго вкарвам, добре го раздавам Ама така пък доста неща ми изникват в съзнанието и виждам, че това по някакъв начин ми е повлияло във времето, естествено в отрицателна насока. Яко съм се била задръстила май.

Деси, аз на това "сякаш са ми вързани ръцете" бих отделила поне 1 ден - защо, кой, кога, къде (за пръв път) ми "върза ръцете" и най-вече по каква причина го допуснах - чак докато се почувствам напълно развързана и свободна.

nia написа:Деси, аз на това "сякаш са ми вързани ръцете" бих отделила поне 1 ден - защо, кой, кога, къде (за пръв път) ми "върза ръцете" и най-вече по каква причина го допуснах - чак докато се почувствам напълно развързана и свободна.

И всичкото това с ТЕсане, а не само с мислене.

Абе хора как се сещате за такива подробности?!
Аз просто го отбелязвам като факт и хич не се и замислям даже, че трябва ТЕС. Огромен възел май съм си завързала с хиляди, хиляди малки възелчета

След като ми казахте да си потес-ам "вързаните ръце", снощи си направих следната декларация-въпреки, че са ми вързани ръцете и не мога да помогна на въображаемото си цветенце да порастне и разцъфне, аз ........... След 2-3 кръга стомаха ми се сви на топка и ми изникна един страх-страх от болести. Не се бях сещала за този страх, въпреки, че си го имам. Ама ха сега де, какво общо има пък с това цветенце, вие ми го разтълкувайте, защото аз си нямам и ни най-малка представа. Та си потес-ах и този страх. Днес ще продължа отново с този страх, за да видя дали съм го изчитила напълно от снощи. Но определено започна да ми се оформя полянка в стомахчето

Деси, ние чакаме ти да ни кажеш какво общо има този страх от болести, както и защо си се оказала вързана .

Тоест като махнеш страха се връщаш отново на основната формулировка за да търсиш какво още има в нея. Когато се изчерпи ще можеш да се обърнеш назад, да видиш кое защо и какво и сама ще ни се похвалиш .

nia, аз предполагам защо ме е страх от болести. Според мен всичко е свързано със смъртта на баща ми. Както не ме беше страх от нищо, катерих се като малка къде ли не, много дива бях, така изведнъж след като почина баща ми, взе да ме е страх от всичко. Общо взето набързо разбрах, че може лесно някой човек да си отиде или да се нарани и тем подобни работи. Та причината си я знам и си действам и по въпроса. Явно този страх доста дълбоко се е загнездил в мен, за да ме мъчи така дълбоко.
Много ми е странно обаче (сега се сещам), че въпреки, че си изчистих емоциите по отношение на баща ми със снимката, не искам да се връщам назад и да си спомням. Не, че изпитвам нещо, просто не искам. Май пак е страх думичката. Страх да не би да ми се върнат старите чувства. Леле, то остана ли нещо, което да не тес-ам

Абе,деско, доколкото можах да прочета постовете, с теб имаме много общи теми на разговор Не само че имах проблеми със свекървища, ами и мъжа ми беше чепат. Сега с ТЕС и много,много разговори с мъжа ми нещата почнаха да се променят.

Лошото е когато не се говори и предприема нищо,а се чака с времето някой да се усети или нещо да се промени!Но както се казва всичко е в нашите ръце и зависи само и единствено от нас!

Ми, да де!Три, четри години пропилях в ядове, които ме изяждаха вътрешно. После реших, че не съм длъжна да ги обичам тия хора, да се държа лицемерно добре с тях, не исках да ги мразя, защото вредеше на мене. Целта ми беше да не изпитвам нищо към тях-безразличие. Постигнах го.Спрях да им говоря, от около половин година почти дума не съм им продумала. Вътрешно тренирам да не ми пука какво говорят. Пренасочвам мислите си от омразата към това реално как да строим един хубав и хармоничен живот със съпруга си. Тесвах омразата си към свекъра ми, както и неприязънта към мъжа ми, щото е малко , по - скоро беше мамино синче. )))))

Здравейте. Отдавна не съм писала. Много неща се случиха около мен и май е време да разкажа.
Реших да спра за малко с ТЕС, защото имах чувството, че ще се пръсна. Прекалено много емоции ми се струпаха и не знаех вече къде съм и какво правя. Дойде ми добре това решение. Отпуснах се, не чувствах това напрежение, олекна ми на плещите. Направих си една диетка на Лидия Ковачева за 10 дена. Почувствах се наистина изчистена. Кистата, която имах на яйчника от 5см стана на 2см. Самочувствието ми се повдигна, сега се усмихвам повече. Е, имам и леки кризички, но се допуска, лека полека и това ще премине. Сега чувствам нови сили и съответно ТЕС се завръща в моя дом и продължавам да чистя мътилката от миналото си. Спрях да обръщам внимание на майка ми, намерих и начина, просто не трябва да и отговарям. В това отношение определено станах по-сдържана. Започнах курс по френски, ходя си на йога и на народни танци Имах смелостта да изляза на два концерта. Преди беше абсурд да се показвам пред публика. Това ми вдъхва сили и увереност, че наистина има смисъл да живея и да се наслаждавам на живота.
Все още се опитвам да намеря и верния път към мъжа си. Засега намерих смелост да не ме е страх да си поискам нещо от него, да го помоля за услуга без да ме е срам. Остава да си изчистя и това, че му се връзвам на крясъците. Но определено напипвам липсващото звено
Та това е от мен засега. Вече отново ще съм по-редовна, ще пиша за промените, които настъпват в мен.
Желая лека нощ на всички, които още не са си легнали и много усмивки през утрешния ден (или по-скоро на сутринта)

Поздравления!:lol:
Всеки намира начин на проблема си и ти явно си усетила по кой път да тръгнеш,следвай интуицията си!
Успех!