TEC

ivangp написа:...
Трябва да се изчисти с ТКФ случката с изнасилването, след това случките след нея, които са били свързани по някакъв начин с изнасилването и чак тогава, ако все още съществува проблема, да се чистят всякакви констелации и други вариации на симптомите на проблема.

Така, както го е написала Ния изглежда, че изнасилването е началото на всичко. Но това изобщо може да не е така. А на мен лично ми се струва, че то няма нищо общо със сексуалното желание на жената - това, че преди да се омъжи има желание, а след това - не.
Не пречи, разбира се, да си направи ТКФ на изнасилването. Просто целият й сексуален живот подлежи на яко изтесване - и това, което е описано тук, и много други неща, предполагам.

Имаме случка с мъж и със секс, която е свързана с изключително неприятни емоции, и това според теб ням връзка с по нататъшните й сексуални взаимоотношения
Аз дори съм готов да се обзаложа, че между съпрузите й и изнасилвача има общи черти във външния вид и маниерите, поведението.

Не казвм, че

ivangp написа:... и това според теб ням връзка с по нататъшните й сексуални взаимоотношения ...

А, че

това изобщо може да не е така.

Но може и да е така.
Самата жена си знае най-добре и аз бих заложила най-сигурно на това, което усещам от контакт с нея, ако я познавам. А така - предадено от позната на жената... Нали знаеш - като пръднеш в София, във Варна си се наакал.

Все се опитвам да се покача по-нагоре за да я видя тази пуста гора, Иване, ама колкото, толкова.

Но пък и ти ми се струва, че подценяваш жената – изключително интуитивна е и за това гледам да не и се меся, мисля че успях да я накарам да разбере, че ТЕС и разсъжденията на съзнателно ниво нямат нищо общо, както и да събира и напасва всяка трохичка, която подсъзнанието и подхвърля.

След първото Предизвикателство, което прави (не си спомням формулировката, но беше нещо общо във връзка с жлезата) се оформи това, което съм разказала в първия си пост. Тогава я накарах да прави ТКФ на изнасилването, но тя не успя да изкара никакво живо чувство от там, което да теса. Каза, че едва си спомня случката (от преди около 20 години), че не е било нищо брутално, просто първа среща с човек, когото е искала да опознае, но към когото не е имала сексуални намерения на този етап. Той обаче очевидно е имал само такива. Случило се е, не се е съпротивлявала особено, защото се е страхувала да не стане по-лошо (сега обаче не е в състояние да изпита този страх), а и не е имало кой да и помогне наблизо. От това е последвал само страх от евентуални болести и евентуална бременност, които страхове са били разрешени след посещение при лекар. Тя дори не може да си спомни лицето на този човек, нито пък името.

Каза само, че от тази случка и е останало някакво усещане, че „Господ я е наказал за това, че се е доверила токлова безразсъдно на чувствата си” и че това се е потвърждавало и в други ситуации в по-нататъшния и живот. Но каза, че това е просто някакво знание в нея и не и предизвиква каквато и да е емоция или усещане в тялото, дори 1-2.

Тогава тя си реши да направи ново Предизвикателство с нещо като „Въпреки че винаги когато се отдам на чувствата си Господ веднага ме наказва ............ и се освобождавам от тази нагласа сега.”, като отделно чисти всички случки в този контекст. От там излезе зависимостта, че тя има много силно сексуално желание когато съществува опасност да загуби човека или семейството си. Но до там, това беше в началото, после интуицията и блокира.

Моята интуиция обаче ми подсказва, че тук има два активни конфликта и единя блокира разрешаването на другия – не мисля, че е случайно че се събудих с мисълта за констелация, защото на съзнателно ниво никога не съм разсъждавала в тази насока. Не твърдя, че знам нито кой е първия, нито кой е втория конфликт, но първия не ме интересува на този етап - ако съм права, че има териториална констелация ще има смисъл да мислим за него едва след като разрешим втория. За мен дори е доста вероятно тя отдавна да е разрешила конфликта с изнасилването, не знам за сега, на първо време ми се иска да си изясня териториалните констелации и правилото на везната, което се прилага при тях (доколко това правило може да помогне да определим поредността на конфликтите). Това е линк към всичко което знам за констелациите (териториалните са по-надолу) и правилото на везната – ако някой може да помогне с допълнителна информация или тълкуване ще му бъда много благодарна.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic ... sg14808960

Жената е десничарка, никога не е имала аменорея, затваря женската си страна, когато сексуалния конфликт е акцентиран и я отваря когато друг конфликт, свързан със загуба на територия е по-силен.

Освен това мисля, че другия материал, който може да е полезен е този:

http://gnm-bg.com/joomla/index.php?opti ... &Itemid=91

Майче, може би ти можеш да ми помогнеш тук, защото мина през подобни неща. За мен написаното е малко разхвърляно и му губя логиката на пръв прочит, но ще опитам и аз пак. На физическо ниво жената има някакви дребни улцери по шийката на матката, но не до там, че да налагат интервенция, цитонамазката и е 2А, всеки месец образува полип в матката, който изхвърля с менструацията. Махали са го веднъж преди 3 години за да изследват материала, но после са преценили, че не се налага интервенция.

mayadob написа:Не казвм, че

ivangp написа:... и това според теб ням връзка с по нататъшните й сексуални взаимоотношения ...

А, че

това изобщо може да не е така.

Но може и да е така.

Мая, то че може, може, но трябва да се изТЕСа това изнасилване. Огромна е вероятността там да се корени проблема. Повтарящите се характеристики на проблема й, говорят, че тази случка и нейното влияние не са изчистени.

Нали знаеш - като пръднеш в София, във Варна си се наакал.

Ами логично е, все пак са си 4-5 часа път. Затова трябва да се вземат мерки овреме.

Ния, от предният ти пост не стана ясно, че са правени опити за ТЕСане на изнасилването. От последният ти пост става ясно, че всичко направено дотук е правилно, поне от моя гледна точка.
Аз бих продължил с предизвикателство с:
Въпреки че интуицията ми блокира и явно имам неосъзнат вътрешен конфликт, който не мога да открия, аз.............и избирам да осъзная този конфликт спонатанно сега.

Най-вероятно бих прилагал тази декларация с техниката на конфликта.

И бих чакал прозрения.

За мен да се опитвам да разбера проблема на логическо ниво, т.е. само с мислене е безполезно. С мислене и ТЕСане е по-вероятно да стане.

А на мен ми направи впечатление ето кое:

но тя не успя да изкара никакво живо чувство от там, което да теса. Каза, че едва си спомня случката (от преди около 20 години), че не е било нищо брутално, просто първа среща с човек, когото е искала да опознае, но към когото не е имала сексуални намерения на този етап. Той обаче очевидно е имал само такива. Случило се е, не се е съпротивлявала особено, защото се е страхувала да не стане по-лошо (сега обаче не е в състояние да изпита този страх), а и не е имало койда и помогне наблизо. От това е последвал само страх от евентуални болести и евентуална бременност, които страхове са били разрешени след посещение при лекар. Тя дори не може да си спомни лицето на този човек, нито пък името.

1. НЕспомняне= дълбоко подтиснат спомен
2.Неглижиране на проблема= нежелание да го реши
3.Подтиснати страхове
4.Пълно доверие, че като е била на ликар, и нещата приключват, дали е така?
5. подсъзнателен избор за разминаване в желанията кога да прави секс- търсете нещо , което я е впечатлило преди случая на сексуално насилие и което е довело до нея и поведението и (реакцията и) тогава.
6. Търсете "бащата" ("баща"-"майка", "баща"-"дъщеря")в рода

Ния, аз не мога да кажа нищо повече по въпроса. Да сяда жената и да теса наред. Ако я познавам, ще мога да съм по-конкретна. Но така е много на сляпо.

Може да има констелация. Имайте го предвид, но недейте само да разсъждавате. Тесайте. Дори ти седни да тесаш, за да подредиш нещата в главата си по нейния проблем, ако искаш да се занимаваш и да ти стане по-ясно.
Имам малък опит с констелации. Един приятел имаше подагра. Според ГНМ - констелация на два конфликта. Териториален и кариера, например. Моят приятел имаше точно териториални и кариерни проблеми. Казах му да си теса с Предизвикателството и да има предвид онези два проблема. Той теса много съвестно и вече от доста време не се оплаква от "нелечимата" болест.

Говорих с девойката, предложих формулировката на Иван, казах и това, че според мен е вероятно да има и още един проблем, който подтиска усещанията и спомените и от изнасилването или изобщо от някакво друго тежко преживяно от нея събитие, но че не съм компетентна да обясня повече (а и Хамер е в неизвестност) – просто да теса и мисли в тази насока. Казах и също, че би трябвало двете събития да са се случили едновременно или в голяма близост едно до друго, още преди организма да е успял да се освободи от шока от първото и единствения му избор е бил да подтисне първото.

Тогава тя с най-спокоен тон ми разказа цялата история с изнасилването. Били са с приятелка на море след кандидатстването с намерението да се дърнат 2-3 дни преди да изтече срока за записване в университета. На сутринта след случката те е забелязала, че паспорта, в който са били и парите и липсва. Спомня си колко много се е била притеснила тогава, че няма да може да си извади нов паспорт за да се запише, а дори и че е останала без пари да се прибере. Спомня си, че с часове е търсила паспорта си в храстите наоколо с надеждата да го е захвърлил някъде. Спомня си и някакъв срам от това, че след всичко, което се е случило се занимава с някакъв си паспорт и че не е споделила нищо с приятелката си (не и била чак толкова близка). Но накрая ми каза: „И какво от това, Ния, проблем , който се разреши, записах се и всичко си беше ОК, какво искаш да тесам тук, като нищо не усещам? Проблема не е в това събитие, а в това, че точно същото се повтаря през целия ми живот във всевъзможни форми и проявления.”

И в продължение сигурно на час ми разказва проявления на модела като това например:
На море е сама с детето си, което тогава е било на 5. То си израе с други деца в надуваем замък, а тя го наблюдава на един от входовете на площадката. Обръща поглед към алеята, по която върви поток от хора и мерва приятел, с който е имала връзка преди да се омъжи, опитва се да му привлече вниманието, но не успява. Обръща се към площадката и .... казва, че всичко е станало за не повече от минута, но с обръщането е знаела, че детето няма вече да е там. Усетила е силен пристъп на паника, докато успее да претърси замъка и е отнело още не повече от минута, но .... явно е била достатъчна за малкия да се втурне да я търси по алеята. Добре, че е осъзнала бързо, че е безсмислено сам да търсиш дете по крайбрежната алея в Златните в късния следобед, когато от хора няма къде да стъпиш и добре, че е успяла бързо да се свърже с полиция, и добре, че е имала късмет (аз настръхвам само като го пиша), защото скоро е щяло да започне да се смрачава ... Довели са и го вече по тъмно. Убедена е, че тя го е предизвикала с мисълта си и мисълта е била нещо като „Това е грях”. Продължението на мисълта, след като се е уверила, че детето го няма – „Господ както винаги не пропусна да ме накаже”.

Това вече го е тесала, доста, но за времето докато е чакала спомен няма, и в дните след случката не е имала.
На края каза, че има огромно желание да теса каквото и да е, защото знае, че ще се почувства по-добре, само нещо да се покаже, само че всичко в миналото и вече било абсолютно безцветно, безлично и блудкаво.

Нямаше какво друго да и кажа, освен да теса с формулировката на Иван и да търси подобни събития (секс-загуба или секс=грях) още по-назад във времето – явно това са само следи, не е стигнала още до корена.

Предвид разказаното в последния пост аз бих търсил други събития преди изнасилването в които е имало същата мисъл, че бог я наказва. Вероятно това е случка в ранното й детство когато родителите й или някой друг й е внушил че бог я наказва за нещо или може майка й например да се е чувствала зле и да е казала, че бог наказва нея (майката). Нещо от този сорт. Търсете повтаряне на същия мотив назад във времето, докато стигнете до първоначалната случка. Ния, знеш как се намира корена на проблема. Реконструкция на корена. От семинара за напреднали. Прегледай си записките, или тези на Мая.

Жената казва, че нещата са потръгнали отново – преди и е било трудно да намери „нещо живо” в детството, но сега като знаела какво търси било различно.

Олекна ми, че е потръгнало. Аз както винаги се идентифицирам прекалено много с човека, на когото помагам и някакси преживявам нещата с него. Но пък от друга страна научавам (вкл. прочитам) много неща, правя си изводи за себе си и изобщо, полезно ми е.

nia написа:Здравейте,

Диагностицирана съм с Хашимото от 6 години. Освен антитела ТАТ=520 и МАТ=350 (резултати от преди 6 години) си имам и едно възелче, което лекарката ми следи на всеки 12 месеца. Това, което никога не съм имала е каквито и да е оплаквания тъй като за мой късмет организма ми перфектно трансформира Т4 (пия Еутирокс 50) в Т3 и затова Т3 ми е винаги на горната граница на нормата. Тежа 50 кг. откакто се помня и здравословно се чувствам чудесно, като се изключи това, че един ден може да се наложи отстраняване на възела.

Вчера приключих първото си предизвикателство на тема "освобождаване от антителата". Днес си направих изследвания и ехография на жлезата. Антителата са: ТАТ=500, МАТ=170. Възела е много леко намалял.

Странно защо не се чувствам разочарована от резултатите, макар че очаквах повече. Дори нямам усещането, че съм правила нещо неправилно. По-скоро ми се струва, че има още много да се работи.

Днес почивам тъй като не съм решила още как да продължа. До тук нещата стояха така:
Почти от самото начало на предизвикателството до към 20-тия ден при всяко минаване през точките чувствах как силни "вълни" преминават през тялото ми, настръхвах и ми беше много приятно хладно (това страшно ми липсва сега - невероятно усещане). Нямам идея защо спря още преди края на месеца. След като тесах проблеми, изникнали в съзнанието ми покрай изпълнението на предизвикателството много често цялото ми лице гореше между отделните сесии. Успях да изчистя малко повече от половината си "черен списък" със събития от небезинтересния ми живот, тъй като започнах да чистя по-късно. Вероятно заради това, че когато започнах вече бях тесала антителата, някакси събитията от списъка не ми се струваха особено ярки и не чувствах кой-знае какво (не съвсем при всички). С визуализациите нещата не вървяха добре. Постарах се, но едва ли съм имала по-дълга от 5-минутна - просто заспивам. Тук ще трябва да се постарая повече. Това, което никога не ми се случваше е да се чувствам уморена, да се прозявам и т.н. - дори напротив, чувствах се много свежо, може би и заради напълно различния начин на хранене, който започнах успоредно с предизвикателството. Усещам промяна най-вече в светогледа си - ценя и се радвам повече на това което имам. Живота ми наистина е прекрасен, а аз доскоро сякаш не го чувствах. Сещах се за това само правейки сравнение с хората, които познавам, но само като факт, никога не съм му се радвала истински. От друга страна посвещавах моментално цялото си внимание дори и на най-малкото възникнало проблемче, което възникваше, а когато нямаше проблемчета ми беше скучно. Убедена съм, че позитивното мислене е ключа към нещата, но все още има много поле за работа тук. Все пак за пръв път се докоснах до алтернативната медицина точно преди 1 месец и 1 ден.

Написах това, защото съм отворена за всякакви коментари, съвети и идеи как да продължа. Със сигурност знам, че ще продължа, но искам да го направя по най-ефективния начин.

Благодаря ви предварително.

Ето nia,прочетох поста ти и само задавам въпрос на който си отговори сама!
Хашимото,за теб е проблем който тялото ти казва,че грешиш някъде и ти казва,с мен се случва нещо,нали?
Тръгваш и търсиш решение,искаш да се справиш с това,ок!Супер!
Разбираш за алтернативната медицина,ок и ето тръгнала си по пътя сама,водена от желанието ти да се справиш с хашимото!
Споделяш във форума,и се обръщаш към всички тук,за мнения и съвети,може би така липсващата ти подкрепа и безпомощността да се справяш сама очакваш да получиш под някаква форма тук,ок няма нищо лошо в това и виждаш,че е въпрос сам човек да търси решение на проблемите си,които осъзнати или не ние сами си ги правим в крайна сметка,сами трябва и да се справим!
Всеки иска някой до себе си да му удря по едно рамо,всеки иска и да види одобрение за това което прави,но не това трябва да са водещите неща заради които трябва да го правим,а за нас самите единствено,да видим,че ние можем и го правим,защото се обичаме,а колко хора с това което правят показват,че се обичат и живеят в противоречие със самите себе си?
Важното е,че първо човек да повярва в себе си,а животът ни е така устроен,че ние приемаме информация само от отвън,новини,радио и тв,интернет и т.н.,а не можем да видим и разгърнем себе си,да изкараме това,че АЗ съм над всички и всичко е моите ръце!
Изгледай и ти Излекувай живота си и има тук във форума аудио файлове от книгата Повярвай в себе си,на Луиз Хей,или си купи книгата и последен съвет,не се мъчи да помагаш на другите и от това да изпитваш или страдание или неодобрение,ако има да се случва нещо,то ще се случи когато е най необходимо!
Съвет от един осъзнал се човек и минал по този път,личния опит си е друго нещо!

Подозирам каква ще бъде реакцията ти след поста ми!
Ето върху какво искам да се замислиш!
След като нещо явно не одобряваш нещо,но вътрешно в себе си до някъде виждаш че е истина,всеки има своя такава,моят е тази която споделям,не е ли това един вид страхът,че не получаваш това одобрение от другите и постоянно искаш да го получиш изпадайки с обяснения и анализи,и не е ли по добре,да го изчистиш и продължаваш напред с лекота без да влизаш в разни малки задънени улици?
Хубавото тук на форума и споделянето е,че ние в процес на тези разговори виждаме къде грешим,показваме си един на друг това и така си помагаме,друг е въпроса от всички тези регистрирани тук,колко пишем и споделяме,което първо прави форума жив,второ показва че активните участници работят и постигат нещо,за другите само може да се гадае,а и какво да го мислим това,всеки е направил своят избор!
Ако всички тези регистрирани участници бяха постигнали и споделили успеха си на близки и приятели и т.н.,колко положителна промяна можеше да се усети в нашето общество,но всичко е личен избор и всеки решава сам за себе си кое е добро и кое не е!Дали един или всички са осъзнали и разбрали това което ние сме направили,не го мисли!

Аз намирам много неща в живота ми,искам да говоря от опита са,че всичко опира и отива до въпроса,ВЯРВАМ ЛИ В СЕБЕ СИ И ОБИЧАМ ЛИ СЕ?
Защо много хора страдат и се оплакват,че не им върви в живота,ето един пример на който смятам,че пак всичко ни води до това,вярват ли в себе си,и това че само те и никой друг не може да им го промени,както и това че,човек който вярва в себе си,той променя мисленето си,а от там и живота си!

Хубав и усмихнат ден!
Усмихни на живота и той ще ти се усмихне!

Гена, упорит, последователен, искрен и директен човек си. Не съм чула да мрънкаш и да се оплакваш, че това или онова не ти се получава, бориш се и си вярваш – точно такива хора успяват с ТЕС. Но няма начин винаги да знаеш какво е в главите на хората, какво ги движи и мотивира – можеш да знаеш само за себе си. Ще ти разкажа моята история за да видиш, че не всичко е такова, каквото изглежда.

На 15 май 2009 си ровех в интернет за нещо свързано със здравословното хранене и случайно попаднах в този форум. Към този ден от всичко, което се обсъжда тук бях чувала само думата „алтернативна медицина”, но дори нямах идея какво освен здравословно хранене стои зад нея. А с болестта си (както става ясно и от поста ми) си бях в перфектна хармония, защото тя никога не ми е причинявала нищо неприятно. Никога не съм усещала никаква разлика с нея и без нея – дори и сега. Сега разликата е само в това, че не пия лекарството.

Поразгледах форума и разбрах, че става въпрос за техника, която има претенция за лекуване на нелечими заболявания, което предизвика в мен нещо такова „Магьоснически работи, спер интересно за изпробване” (аз по магиите, в смисъл свръхестественото, винаги съм си падала).

На 16 май 2009 си купих книгата и я прочетох. През нощтта се чудих доста върху какво да направя експеримента и понеже си нямах друго, освен Хашимотото, то се оказа обекта.

На 17 май 2009 сутринта започнах предизвикателството (всеки ден точно по 10 теса, точно по две визуализации, точно по 10 зрънца сол). За мен точно в тези бройки тогава беше тайната на магията, защото както ти казах идея от алтернативна философия си нямах. Сега чак се чудя как съм се оказала толкова съвестна и трудолюбива, но спомена ми от този месец е толкова хубав ....няма точна дума, с която да го опиша, може би забавление, адреналин, някакво очакване, че нещо свръхестествено може да се случи, което пък да ми отвори някакви непознати/свръхестествени възможности, макар и да не бях мислила още точно какви и за какво ще ги използвам. В едно бях сигурна – ако това нещо изобщо работи, аз със сигурност ще успея да го докажа. Идеята ми (най- искрено) беше чрез това предизвикателство да докажа, че работи, а после ще видя за какво мога да ползвам техниката (после щях да прочета форума), но никога до този момент, а пък и после, не съм целяла да се излекувам, защото имам болест, която ми пречи и т.н.

На 17 юни 2009 вечерта приключих предизвикателството.

На 18 юни 2009 си направих изследвания и писах тук. Писах защото не се получи съвсем магийката. От друга страна, ако съвсем нямах подобрение в параметрите нямаше да пиша, защото тогава щях да съм приела, че това нещо не работи.

Кажи ми сега, къде тук виждаш изстрадване на истини, мъки, осъзнаване и разни такива неща? Това беше просто любопитство, вродено влечение към емпиричното, късмет, стечение на събития, попадане на правилното място в правилния момент, ако щеш намеса на природата го наречи ... аз го наричам забавление, защото обичам да ми е пълно, да изпробвам, да ми е интересно ...

Ако Иван не ми беше отговорил може би щях да приключа с ТЕС и може би някой ден щях да попадна на слънцеядството и щях да изпробвам него ... пак забавлявайки се и само докато огладнея достатъчно.

Ако те интересува точно защо писах на Вяра два дни – защото някакси усещам, че снаха и е късметлийка, че има Вяра за роднина, и това може да и отвори много възможности, първо защото познавам Вяра отдавна, и второ защото вярвам в късмета и стечението на случайности. Вяра обикновено тръгва във всяко нещо много объркана, но е човек, който умее да си го признае, не се притеснява от това, умее да слуша, да си взема това, което и трябва и е много всеотдайна, което ме кара да чувствам, че тя е подходящия човек и ако съм права, че снаха и е късметлийка (нещо като мен на онзи ден, 15 май 2009), Вяра е точния проводник на информация, ако не съм права – просто не съм. При всички положения разговора ни ще е полезен на самата Вяра, а защо не и на други.

Вече не споделям тук, защото няма какво ново да споделя – тук съм изписала хиляди страници (в моите теми, в темите на другите). Затова и не си отварям тема. Сега живота ми си тече спокойно и нормално, няма екстремности, ако се появят, че спроделя.

Относно късмета, вървенето в живота и т.н. – писала съм тук много, че аз се осъзнавам като голям късметлия в живота и че живота ми е прекрасен (още от преди да се запозная с ТЕС). Имах проблем с това, че го виждах, че е прекрасен, но не го усещах, но това беше защото до някакъв момент очаквах, че ТЕС ще заясили сетивността ми към хубавото драматично много и по цял ден ще ми е адреналинено и страхотно. После на някакъв етап осъзнах, че това са глупости и сега съм си ОК, спокойна и наслаждаваща се на тишината и липсата на еуфория, на многото хора около мен които ме обичат и аз обичам, на липсата на емоционални и други катаклизми, на безоблачния си на този етап живот. Усмихвам се когато ми се усмихва, когато не ми се усмихва – не се усмихвам, а си стоя в кротко очакване на следващия повод за щастие, който знам, че живота ще ми подари всеки момент, и така ... .