TEC

Емоция, да, усещала съм действието на лавинния ефект.
А това за поставянето на ръцете на определено място, при мен е когато си ги поставям на колената, усещам някакво облекчение.
Иначе, като се тес-ам на определени точки, по различен начин ги усещам потупванията, зависи от това каква емоция чистя. Но най-неприятна ми е точката под мишницата. Там с такова нежелание я потупвам, но се насилвам да я правя

Деско, различното усещане в различните точки е нормално нещо. Меридианите на човещкото тяло се въртят на определен градус през около 2 часа. Много е вероятно и това да е само една от причините в различни тесове различни точки да са по-активни за теб за мен или за когото и да било. Още нещо ако ще ти е интересно. Човешкият мозък се състои от две полукълба , както знаем. През определен период от времето е по-активно едното полукълба, а през определен период другото полуклълбо. В определен период обаче за около 15 мин и двете са еднакво активни. Това е момента когато активността на едното преминава в другото, образно казано. Това е моментът (преходът) когато човек, като система най-добре се повлиява от техника , според проведени исзледвания. Това състояние може лесно да бъде открито по ноздрите. Ако въздухът от тях излиза с еднаква сила при издишане значи мозъкът е състояние на еднаква активност на двете полукълба. Казвам това съвсем информативно.

Хм, Ники, много интересна информацийка. Благодаря ти.

Привет, Деско!
Как е с йогата? Успя ли вече да усмириш бърборещия негативни неща ум?
Какво ново има при теб при съчетаването на ТЕС и йога?
Моля сподели с нас

mamaly, много добре ми се отразява йогата. И на самочувствието, и на спокойствието. Съчетанието ТЕС и йога е просто невероятно. С ТЕС успявам да си наложа да се усмихвам, успявам поне засега смело да преодолявам пречките. А йогата ми е релакс. Точно от това, което имах нужда-да остана сама със себе си. Защото иначе, когато оставах сама вкъщи не се чувствах добре, чувствах се изоставена, а когато имаше някой вкъщи-ми пречеше. А йогата просто съчета всичко-хем съм сама, хем има много хора около мен. И понеже упражненията се правят на тъмно, само на свещи и атмосферата е много отпускаща. Не виждаш никой, усещаш само себе си, но същевременно чуваш гласа на инструктора. Е, имаше и ревливи периоди по време на йогата, което доста ме озадачи, но отминаха.
Това е, доволна съм.
Сега остава да се преборя и с венците. Около мен хората ми говорят, че не се лекува парадонтозата (всеки такава диагноза ми поставя), но аз вярвам, че ТЕС ще ме излекува. Усещам, че кистата ми се бори и не иска да изчезва, но пък аз яко я дърпам и я карам да се разкара В момента, в който си легна, сякаш визуализацията ми се включва. Усещам си здрави зъбите и венците, "хапвам" си с удоволствие. Знам, че и в действителност ще стане. Просто ми трябва още малко търпение.

Аз пък знам,че парадонтозата се лекува!:)

Онзи ден 2 часа на работа си тес-ах възпаления ми венец. През цялото време само за това мислех, докато измервах някой и друг детайл. При всяко свободно време се тес-ах. Изпитах огромна увереност, че ще се справя и резултата е на лице. Вижда се как венеца ми заздравява, но все още си го пазя, да не стане сакатлък. Този страх май е също за тес. Интересното е друго, че след този така упорит тес, започнах след всяка шега на някой колега смеейки се да плача със сълзи. Нещо, което не беше ми се случвало от преди 5-6 години сигурно. Чувствах се сякаш съм на поляна с цветя, въртя се сред цветята, наслаждавам се на аромата им и се смея ли смея. После сякаш някой рязко ме хваща и ме извежда от това хубаво местенце и отново се озовавам в мрачния и тъмен цех. Но тези секунди са наистина върховни и им се наслаждавам с най-голямо удоволствие.
Има и още една причина, която ме мъчи, но като набера смелост ще я споделя Мисля, че има развижване и там, но и аз съм я оставила на заден план засега. Отделно си мисля, че щом намеквам за нея в момента, значи е дошло времето да работя и върху нея. Гледайте само как от една пуста киста на челюстта що проблеми и размисли ми се отключиха

Ето така те искам,сега вече друга песен пееш,давай смело!:)

Чувствах се сякаш съм на поляна с цветя, въртя се сред цветята, наслаждавам се на аромата им и се смея ли смея.

Деси, много се радвам за теб!
Запази спомена за това усещане и винаги, когато попаднеш в "мрачния и тъмен цех" се връщай към него. Ако трябва и насила.
Според системата на Норбеков в това състояние на възторг се излиза след всяка работа върху себе си - прошка, включително и ТЕС(поне според мен).

Между другото, оказа се че почти едновременно сме започнали курсове по йога. Аз успях само след три седмици упражнения да си върна страхотното чувство на радост, удоволствие и любов към себе си, каквито описваш в един от по-горните си постове.

Здравейте. Днес ходих на зъболекар, реших се и си направих рентгенова снимка. Отидох спокойна и уверена, че имам някакъв напредък. Уви, за жалост, никакъв Малко съм разочарована и леко стресирана. Има опасност да ми се счупи челюстта. Ама това си го знам отдавна, само се моля да не ми се случи.
Май ще трябва да си променя декларацията.
Мисля си за нещо такова, поне от снимката ясно се вижда две кисти кръгли с диаметър 13мм едната:
Въпреки, че имам две кисти на дясната челюст по 13мм и има опасност да ми се счупи челюстта, аз .............. и се изчиствам от кистите.
Иване, кажи това става ли като вариант или трябва нещо по-сериозно да направя? Знам ли Ето и снимчица, дано се виждат горе долу.

ОК е. Визуализирай здрава челюст и не забравяй, че лекарите не знаят всичко и това което се вижда на снимката може да не е киста, а интерпретацията на лекаря да е киста. Справка - ГНМ и кръговете в мозъка на Хамер, които най-често са интерпретирани от лекарите като рак, докато те съвсем не са рак. Изобщо, не вярвай на лекарите. Винаги си имай едно наум. Най-важно е това как се чувстваш.
Повярваш ли на диагнозата, дори да е била грешна, тя става факт.

Деси,
Където и да прочетеш, проблемите със зъбите (а и венците и челюстта) се свързват с неспособността ни „да захапем” – често липса на смелост да „захапем” живота изобщо, но и в по-прекия смисъл – „да захапем” когато ни хапят като единственото средство на животните (предците ни, чийто програми са заложени в нас) за отбрана.

Ти пишеш доста за хора, които те „хапят” тук, вероятно и си тръгнала да се справяш с това, след като са започнали промени в челюстта (органа ти за хапане). Бих те посъветвала да помислиш кой обаче е слабия в случая – този, който хапе или този, който успява да застане над това. И изобщо това противопоставяне на сила – слабост, смелост – страх ... колко е безсмислено, колко много сила има в слабостта и колко много слабост има в силата. Това ще ти помогне да разбереш хората около себе си, както и теб самата и да простиш на околните и себе си, както и да избегнеш самосъжалението, което обикновено идва след осъзнаване на слабост, страх и т.н.

Да, прави сте наистина. Опитвам да се справя с проблемите, осъзнала съм ги, което е най-важното.
Иване, това последното с вярването на диагнозата си абсолютно прав. Чувала съм го и се опитвам да не ми влияе на психиката.
Мисля си да тес-ам това, че не мога да преглътна обидите от мъжа ми към мен, това, че се чувствам неразбрана от него, неподкрепяна емоционално.

Ако има този проблем между теб и мъжът ти,не го мисли,а задължително го направи!

Деси, аз мисля, че не сме дошли на този свят за да „преглъщаме” друго освен храна и вода.

Ти до сега си „преглъщала” несвойствени за организма (психиката или сърчицето ти) неща и резултата е на лице, опитай сега да направиш нещо различно – да разбереш тези хора, да им простиш, или пък ако на първо време не успяваш, „захапи” ги и ти, но спри да „преглъщаш” и трупаш в себе си „несмилаеми неща”.

Не знам дали е разбираемо това, което ти казвам, но не мисля че е подходящо да измислям формулировка, с която да тесаш – формулировките трябва да са си твои. Помисли по написаното и формулировки ще ти дойдат – хващай първата, която изскочи, колкото и нелогична да е, после следващата и така.

А първо можеш да поизчистиш това че "няма време", трябва да бързаш или нещо такова (ако го има, де ... така ми се струва)