Хашимото - Предизвикателство
Не, че се чувствам виновна, но все пак, понеже една девойка тук ме обвини, че руша дисциплината, искам да препубликувам един мой пост от 25-ти Август 2009 г.:
nia написа:Ако все пак има някаква опашка от хора, които не са разбрали какво искам да кажа в предния си пост, а и най-вече защото това е моят начин да кажа благодаря:
Открийте и използвайте по всички възможни начини магията за да стигнете до извода, че магия няма – всичко това сте вие.
Тогава ще спрете да се съпротивлявате, ще се отпуснете в ръцете на този „магьосник” и ще му дадете цялата си любов, възхищение и благодарност, ще осъзнаете, че той ежесекундно е бдял над вас и винаги е избирал най-доброто за вас, или когато не е имало съвършено решение - най малко-лошото, и ще продължи да го прави до последния миг. Магията, това сте вие и друга магия не е нужна никому и ... ще се почувствате самодостатъчни и ще можете да изберете на къде да тръгнете, като всеки от пътищата ще бъде „простичик, ясен, лесен, поносим, сигурен, приятен, страхотен ...”
БЛАГОДАРЯ!
-
daromi
И понеже чувствам дълг към "магията" (по-скоро благодарност) за да приключа темата ще кажа още две неща:
1. Магията е това, което ме задържа тук - без вярата в нея аз нямаше да направя успешно прехода от "това не е възможно" към "всичко е възможно".
2. Завиждам (нямате идея колко много) на всички хора, които ще влязат в ТЕС по моя път заради удоволствието, което ще преживеят и заради това, че тесането за тях никога няма да бъде усилие (поне докато не осъзнаят, че магия няма ).
1. Магията е това, което ме задържа тук - без вярата в нея аз нямаше да направя успешно прехода от "това не е възможно" към "всичко е възможно".
2. Завиждам (нямате идея колко много) на всички хора, които ще влязат в ТЕС по моя път заради удоволствието, което ще преживеят и заради това, че тесането за тях никога няма да бъде усилие (поне докато не осъзнаят, че магия няма
).Иване, опитах се да си дам време за да помисля по последните неща, които ми каза – не само алфа и магията, а всичко, за което говорихме в последно време.
Не намирам някакво различие между твоето и моето разбиране за нещата изобщо, а и извън бърборенето тук, което е нищо повече от вербална комуникация – не мисля, че някога е имало. Което обаче не означава, че нищо не ме притеснява. И това е загубата на драйва (не напълно, но не е същото), нещо с което аз проблеми никога не съм имала, колкото и разделена на части да съм била. Проблемите започнаха откакто си „навих на пръста”, че трябва да започна да обединявам частите (след онзи разговор за „чувствам” и „знам”). Тогава започнах да се съмнявам, че нещо не е наред (държа да кажа, че не ти ме прати в тази посока, а аз). Нямах идея защо трябва да ги обединя, нито пък как, и инстинктивно започнах да ги изолирам – от визуализациите, от мислите си, не разбирам добре точно какво стана, знам само, че докато бях в чисти взаимоотношения с тях всичко вървеше чудесно. До този момент за мен те бяха просто различни части от цялото, чрез които природата в мен се опитваше да ми каже определени неща.
Знам, че всеки си има различен път, но има и сходства между пътищата на хората, общи закономерности. За моя път цял живот (съвсем не само тук) съм имала усещането, че е кардинално различен от пътищата на другите хора и закономерностите, които важат за тях, често не важат за мен, и затова винаги трябва да си го проправям сама. Но въпреки това, по някаква невероятна причина на мен нещата винаги са ми се получавали, макар че допреди да се запозная с ТЕС не осъществявах никакво взаимодействие с природата в мен, дори всячески се стремях да и преча - ей това е нещо, което не мога да си обясня. Няма такава природа – моята сякаш е най-упоритата и вярваща в мен.
Затова взех решение да остана на саме със себе си (с алфа, с природата) за времето до прегледа на жлезата – искам да приключа с лекуването и по един или друг начин за да мога след това да започна на чисто, от начало.
Не намирам някакво различие между твоето и моето разбиране за нещата изобщо, а и извън бърборенето тук, което е нищо повече от вербална комуникация – не мисля, че някога е имало. Което обаче не означава, че нищо не ме притеснява. И това е загубата на драйва (не напълно, но не е същото), нещо с което аз проблеми никога не съм имала, колкото и разделена на части да съм била. Проблемите започнаха откакто си „навих на пръста”, че трябва да започна да обединявам частите (след онзи разговор за „чувствам” и „знам”). Тогава започнах да се съмнявам, че нещо не е наред (държа да кажа, че не ти ме прати в тази посока, а аз). Нямах идея защо трябва да ги обединя, нито пък как, и инстинктивно започнах да ги изолирам – от визуализациите, от мислите си, не разбирам добре точно какво стана, знам само, че докато бях в чисти взаимоотношения с тях всичко вървеше чудесно. До този момент за мен те бяха просто различни части от цялото, чрез които природата в мен се опитваше да ми каже определени неща.
Знам, че всеки си има различен път, но има и сходства между пътищата на хората, общи закономерности. За моя път цял живот (съвсем не само тук) съм имала усещането, че е кардинално различен от пътищата на другите хора и закономерностите, които важат за тях, често не важат за мен, и затова винаги трябва да си го проправям сама. Но въпреки това, по някаква невероятна причина на мен нещата винаги са ми се получавали, макар че допреди да се запозная с ТЕС не осъществявах никакво взаимодействие с природата в мен, дори всячески се стремях да и преча - ей това е нещо, което не мога да си обясня. Няма такава природа – моята сякаш е най-упоритата и вярваща в мен.
Затова взех решение да остана на саме със себе си (с алфа, с природата) за времето до прегледа на жлезата – искам да приключа с лекуването и по един или друг начин за да мога след това да започна на чисто, от начало.
Това е тема, в която не смятам да публикувам повече постове, освен този, тя е от миналото ми, но някакси тази сутрин почувствах, че трябва да споделя това, защото може да бъде полезно на други хора. Защо не съм го споделила тогава, когато се случи? Тогава нямах отговор на този въпрос – просто не ми се искаше и не го направих. Сега пък защо ми се иска, „след дъжд качулка”? Пак не знам (допускам, че причината може да е и в това, че тогава не познавах лично Иван, а сега го познавам), но както и да е - с мисълта, че трябва да го направя се събудих тази сутрин и го правя.
Случи се относително в началото когато започнах да работя по жлезата, малко след момента, когато спрях лекарството и така да се каже поех отговорност за действията си – момента на осъзнаване на отговорността, както го наричам аз.
Пак беше сън от тези, които ме карат да стана посред нощ умряла от ужас и да се преместя на дивана в хола (защото мъжа ми с нищо не е заслужил да спи под ритъма на ТЕС ).
Сънят беше следния:
Стоях в кино и гледах филм. Влезе мъж с внушителен ръст, много сериозно изражение, яркосини очи и гола глава, облечен в костюм. Съпровождаха го други мъже, усещах ги някъде зад него в тъмното, но не ги виждах. Мъжът държеше скалпел. Минаваше по редовете и прокарваше другата си ръка по вратовете на хората в киното. Някакси знаех, че проверява жлезите им, търсеше да отнеме болна жлеза, защото му трябваше за експерименти. Когато постави ръка на врата ми се събудих.
Не ми беше необходимо да се запозная с Иван лично за да установя, че това е той (все още малко съжалявам, че разказвам това, Иване, но нали казваш да следвам интуицията си – ето правя го).
Сънят не предполагаше кой-знае какво тълкуване, беше ясен – страхувах се, че ТЕС може да ми навреди (особено сега, след като бях спряла лекарството), чувствах се въвлечена в експеримент, който можеше да ми коства жлезата (меко казано, по-точно щеше).
А на съзнателно ниво никога не бях усетила или осъзнала нищо такова!
Ако не беше този сън щях да продължа да си измислям ПО-та, да си ги тесам и да се чудя какво става и защо нещата не вървят. Това е и причината да го споделям тук – с ТЕС ние лекуваме подсъзнанието и за да постигнем целите си ни трябват събитията, пречките и чувствата, такива каквито са в подсъзнанието, а не такива каквито ги виждаме на съзнателно ниво.
Та след като изчистих тези си страхове нещата потъгнаха. Изчистването стана много бързо и лесно – аз имах пред очите си образите с които боравеше подсъзнанието ми, просто направих нещо като ТКФ с усещанията и образите от съня.
Което съвсем не означава, че винаги успявам да се абстрахирам от разсъждения на съзнателно ниво, в началото доста често тесах такива разсъждения, просто защото ми се струваше прекалено логично на фона на това, което ми се е случило да изпитвам това или онова чувство. А и понякога искаш да продължиш напред, а нямаш материал (информация, за която си сигурен, че идва от подсъзнанието, като тази от сънищата, тесанията, визуализациите).
Та исках да кажа най-вече това, че когато имаме усещането, че ТЕС не работи или поне не с темпото, с което ни се иска, подсъзнанието знае защо и ще намери начин да го сподели с нас. Важното е ние да го чуем, да не пренебрегнем посланието.
Малко дългичко ми се получи пак , но дано наистина да е полезно.
Случи се относително в началото когато започнах да работя по жлезата, малко след момента, когато спрях лекарството и така да се каже поех отговорност за действията си – момента на осъзнаване на отговорността, както го наричам аз.
Пак беше сън от тези, които ме карат да стана посред нощ умряла от ужас и да се преместя на дивана в хола (защото мъжа ми с нищо не е заслужил да спи под ритъма на ТЕС
).Сънят беше следния:
Стоях в кино и гледах филм. Влезе мъж с внушителен ръст, много сериозно изражение, яркосини очи и гола глава, облечен в костюм. Съпровождаха го други мъже, усещах ги някъде зад него в тъмното, но не ги виждах. Мъжът държеше скалпел. Минаваше по редовете и прокарваше другата си ръка по вратовете на хората в киното. Някакси знаех, че проверява жлезите им, търсеше да отнеме болна жлеза, защото му трябваше за експерименти. Когато постави ръка на врата ми се събудих.
Не ми беше необходимо да се запозная с Иван лично за да установя, че това е той (все още малко съжалявам, че разказвам това, Иване, но нали казваш да следвам интуицията си – ето правя го).
Сънят не предполагаше кой-знае какво тълкуване, беше ясен – страхувах се, че ТЕС може да ми навреди (особено сега, след като бях спряла лекарството), чувствах се въвлечена в експеримент, който можеше да ми коства жлезата (меко казано, по-точно щеше).
А на съзнателно ниво никога не бях усетила или осъзнала нищо такова!
Ако не беше този сън щях да продължа да си измислям ПО-та, да си ги тесам и да се чудя какво става и защо нещата не вървят. Това е и причината да го споделям тук – с ТЕС ние лекуваме подсъзнанието и за да постигнем целите си ни трябват събитията, пречките и чувствата, такива каквито са в подсъзнанието, а не такива каквито ги виждаме на съзнателно ниво.
Та след като изчистих тези си страхове нещата потъгнаха. Изчистването стана много бързо и лесно – аз имах пред очите си образите с които боравеше подсъзнанието ми, просто направих нещо като ТКФ с усещанията и образите от съня.
Което съвсем не означава, че винаги успявам да се абстрахирам от разсъждения на съзнателно ниво, в началото доста често тесах такива разсъждения, просто защото ми се струваше прекалено логично на фона на това, което ми се е случило да изпитвам това или онова чувство. А и понякога искаш да продължиш напред, а нямаш материал (информация, за която си сигурен, че идва от подсъзнанието, като тази от сънищата, тесанията, визуализациите).
Та исках да кажа най-вече това, че когато имаме усещането, че ТЕС не работи или поне не с темпото, с което ни се иска, подсъзнанието знае защо и ще намери начин да го сподели с нас. Важното е ние да го чуем, да не пренебрегнем посланието.
Малко дългичко ми се получи пак
, но дано наистина да е полезно.Здравейте,
Не съм писала от много време в тази тема – не ми се искаше да си го призная, но с моята жлеза някакси нещата много се проточиха и това едва ли е пример за подражание, най-много да отчая тези, които сега започват. Но покрай нея съвсем скоро ми се случи нещо толкова странно, неочаквано и дори ми се иска да го нареча смешно, което невероятно ми се иска да споделя и то точно в тази тема.
Първо ще разкажа малко назад, за да свържа нещата (наистина от доста отдавна не съм писала тук!). Част от него хората, с които бяхме на първия семинар за напреднали го знаят, но ще започна от там за да не се губи хронологията в тази тема.
Та, след като напуснах темата поработих още малко по жлязата, направих си изследвания, антителата вече бяха в норма, а ТSH = 3. Вече всичко беше в норма, но не бих казала, че усещах някаква промяна в себе си, по-скоро със сигурност имах усещането за нещо недовършено. Споделих с Иван на семинара, че целта ми е ТSH = 1, а той ми каза, че няма как да знам, коя е най добрата стойност за мен. Споделих и това, че не се чувствам така, както бих искала да се чувствам (макар и да не бях в състояние да формулирам, точно как очаквах да се чувствам), но че „прелитам” от ангажимент на ангажимент, мъжът ми също и дори рядко се засичаме вкъщи заедно, живота минава покрай нас, а ние вечно се опитваме да го направим още по-добър, без дори да си зададем въпроса кога смятаме да го живеем този още по-добър живот. Иван естествено ми каза „ТЕСАЙ” .... обаче явно не му е бил момента на това тесане, защото още дълго време след това аз си останах „прелитаща”, бях много заета да се занимавам с ТЕС и така ...
После, доста след това, един ден се зачетох в ГНМ – бях чела и преди това, но от тук, от там, доколкото касае жлязата. Сега успях да навържа нещата и ми се поизясниха законите, имунната ситема и антителата (смятани от мен за врагове), биологичните програми, фазите на протичане и решаване на конфликта и т.н. – който познава ГНМ, знае за какво говоря. Стана ми страшно интересно и прерових мрежата за материали, свързани с жлезата от гледна точка на ГНМ. Попаднах на това (публикувам линк, защото може да бъде полезно на някого, на мен със сигурност ми беше полезно).
http://curezone.com/blogs/fm.asp?i=1534017
Този материал, заедно с наученото за ГНМ ми помогнаха да си изградя цялата картина на заболяването във времето, да подредя събитията, конфликта, решаването му, лечебната фаза (един много тежък грип преди 10-тина години), изключителната скорост, с която се завъртя живота ми непосредствено след това и причината лечебната фаза да зависне (рецидива), след това момента, в който се примирих и спрях да се боря и появата на хипофункцията. Осъзнах, че след като организма ми влиза в хиперфункция за да ускори метаболизма и да успее да се пребори с конфликт, то причината за влизането в хипофункция (вероятно еквивалент на летаргия, зимен сън) би могла да бъде само примирението, че няма какво да се направи, ще трябва да да се живее така, доброволно приемане, че това е цената и отказ от борба, опит да се премине през времето със занижен метаболизъм и чувствителност (да се проспи).
Разсъждавайки върху статията и т.нар. конфликт „не съм достатъчно бърз да уловя залъка” (при мен възела беше в десния лоб, така че приемам, че той е боледувал) ми изникна следната визуализация: Ръка хвърля храна на голяма група птици, всички тичат първи да „хванат залъка”, блъскат се, стъпкват се, хвърчат пера, тече кръв, а аз стоя от страни с двете ми маки птичета (и аз съм птица, разбира се) и наблюдавам и ми е толкова чудно, тъпо и неразбираемо, че някакви нежни, красиви и съвсем не силни женски екземпляри, които нямат никакъв шанс препускат като обезумели наравно с мъжките. Започва да ми става смешно от тяхната неспособност да осъзнаят безсмислието на това действие. После мъжа ми (една от борещите се птици) се измъква от тълпата, носейки залък за нас.
Та тази съвсем неусетно и сякаш на майтап появила се визуализация така се загнезди в съзнанието ми, че преминаваше през главата ми по няколко пъти на ден в много дълъг период от време – беше ми станала нещо като мания, с нея заспивах, с нея се събуждах, често сама си се смеех на глас .... първата ми визуализация, която не загуби заряда си с времето (дори и сега съм в състоятие да се посмея на нея). С времето дори започнах да разпознавам познати хора в нея.
По време на този период нещата в мен на физическо ниво се раздвижиха осезаемо – и преди ми се беше случвало, но сега беше по-силно – силна болка в целия врат, главоболие, нощем се събуждах цялата потна, не можех да разбера топло ли ми е или студено, имах и един не особено тежък кръвоизлив. След около седмица всичко премина.
След няколко месеца изследвах TSH – беше 1,46. Та така приключи одисеята с моята жлеза, има няма година и половина, ама какво да се прави, ако някой може да го направи по-бързо, да заповяда.
Но всъщност друго исках да ви разкажа (пак ми се получи дългичко, съжалявам).
По-горната визуализация имаше продължение, което се беше появило в последствие и аз не гледах на него като част от сериозната версия (по-скоро като на майтапче-допълнение за да не е скучно). Та в него точно когато мъжът ми тръгваше към нас със залъка в човка, пред краката ми падаше едно голямо парче хляб (хвърлено случайно в другата посока). И тогава се заливах от смях, та затова и не го изключих официално от визуализацията.
Преди няколко дни когато една сутрин пак се събудих с тази визуализация си помислих, че трябва да пусна тото. Та сега си имам печалба, и то съвсем не незначителна, никак даже.
Та исках да кажа .... и аз не знам всъщност какво точно исках да кажа.... може би: Приятно е, забавлявайте се с ТЕС, има огромно поле за забавление тук.
Не съм писала от много време в тази тема – не ми се искаше да си го призная, но с моята жлеза някакси нещата много се проточиха и това едва ли е пример за подражание, най-много да отчая тези, които сега започват. Но покрай нея съвсем скоро ми се случи нещо толкова странно, неочаквано и дори ми се иска да го нареча смешно, което невероятно ми се иска да споделя и то точно в тази тема.
Първо ще разкажа малко назад, за да свържа нещата (наистина от доста отдавна не съм писала тук!). Част от него хората, с които бяхме на първия семинар за напреднали го знаят, но ще започна от там за да не се губи хронологията в тази тема.
Та, след като напуснах темата поработих още малко по жлязата, направих си изследвания, антителата вече бяха в норма, а ТSH = 3. Вече всичко беше в норма, но не бих казала, че усещах някаква промяна в себе си, по-скоро със сигурност имах усещането за нещо недовършено. Споделих с Иван на семинара, че целта ми е ТSH = 1, а той ми каза, че няма как да знам, коя е най добрата стойност за мен. Споделих и това, че не се чувствам така, както бих искала да се чувствам (макар и да не бях в състояние да формулирам, точно как очаквах да се чувствам), но че „прелитам” от ангажимент на ангажимент, мъжът ми също и дори рядко се засичаме вкъщи заедно, живота минава покрай нас, а ние вечно се опитваме да го направим още по-добър, без дори да си зададем въпроса кога смятаме да го живеем този още по-добър живот. Иван естествено ми каза „ТЕСАЙ” .... обаче явно не му е бил момента на това тесане, защото още дълго време след това аз си останах „прелитаща”, бях много заета да се занимавам с ТЕС и така ...
После, доста след това, един ден се зачетох в ГНМ – бях чела и преди това, но от тук, от там, доколкото касае жлязата. Сега успях да навържа нещата и ми се поизясниха законите, имунната ситема и антителата (смятани от мен за врагове), биологичните програми, фазите на протичане и решаване на конфликта и т.н. – който познава ГНМ, знае за какво говоря. Стана ми страшно интересно и прерових мрежата за материали, свързани с жлезата от гледна точка на ГНМ. Попаднах на това (публикувам линк, защото може да бъде полезно на някого, на мен със сигурност ми беше полезно).
http://curezone.com/blogs/fm.asp?i=1534017
Този материал, заедно с наученото за ГНМ ми помогнаха да си изградя цялата картина на заболяването във времето, да подредя събитията, конфликта, решаването му, лечебната фаза (един много тежък грип преди 10-тина години), изключителната скорост, с която се завъртя живота ми непосредствено след това и причината лечебната фаза да зависне (рецидива), след това момента, в който се примирих и спрях да се боря и появата на хипофункцията. Осъзнах, че след като организма ми влиза в хиперфункция за да ускори метаболизма и да успее да се пребори с конфликт, то причината за влизането в хипофункция (вероятно еквивалент на летаргия, зимен сън) би могла да бъде само примирението, че няма какво да се направи, ще трябва да да се живее така, доброволно приемане, че това е цената и отказ от борба, опит да се премине през времето със занижен метаболизъм и чувствителност (да се проспи).
Разсъждавайки върху статията и т.нар. конфликт „не съм достатъчно бърз да уловя залъка” (при мен възела беше в десния лоб, така че приемам, че той е боледувал) ми изникна следната визуализация: Ръка хвърля храна на голяма група птици, всички тичат първи да „хванат залъка”, блъскат се, стъпкват се, хвърчат пера, тече кръв, а аз стоя от страни с двете ми маки птичета (и аз съм птица, разбира се) и наблюдавам и ми е толкова чудно, тъпо и неразбираемо, че някакви нежни, красиви и съвсем не силни женски екземпляри, които нямат никакъв шанс препускат като обезумели наравно с мъжките. Започва да ми става смешно от тяхната неспособност да осъзнаят безсмислието на това действие. После мъжа ми (една от борещите се птици) се измъква от тълпата, носейки залък за нас.
Та тази съвсем неусетно и сякаш на майтап появила се визуализация така се загнезди в съзнанието ми, че преминаваше през главата ми по няколко пъти на ден в много дълъг период от време – беше ми станала нещо като мания, с нея заспивах, с нея се събуждах, често сама си се смеех на глас .... първата ми визуализация, която не загуби заряда си с времето (дори и сега съм в състоятие да се посмея на нея). С времето дори започнах да разпознавам познати хора в нея.
По време на този период нещата в мен на физическо ниво се раздвижиха осезаемо – и преди ми се беше случвало, но сега беше по-силно – силна болка в целия врат, главоболие, нощем се събуждах цялата потна, не можех да разбера топло ли ми е или студено, имах и един не особено тежък кръвоизлив. След около седмица всичко премина.
След няколко месеца изследвах TSH – беше 1,46. Та така приключи одисеята с моята жлеза, има няма година и половина, ама какво да се прави, ако някой може да го направи по-бързо, да заповяда.
Но всъщност друго исках да ви разкажа (пак ми се получи дългичко, съжалявам).
По-горната визуализация имаше продължение, което се беше появило в последствие и аз не гледах на него като част от сериозната версия (по-скоро като на майтапче-допълнение за да не е скучно). Та в него точно когато мъжът ми тръгваше към нас със залъка в човка, пред краката ми падаше едно голямо парче хляб (хвърлено случайно в другата посока). И тогава се заливах от смях, та затова и не го изключих официално от визуализацията.
Преди няколко дни когато една сутрин пак се събудих с тази визуализация си помислих, че трябва да пусна тото. Та сега си имам печалба, и то съвсем не незначителна, никак даже.
Та исках да кажа .... и аз не знам всъщност какво точно исках да кажа.... може би: Приятно е, забавлявайте се с ТЕС, има огромно поле за забавление тук.
nia, страшно ми харесва това което чета, но най-много последното:
Поздравявам те, най-сърдечно за успеха и продължавай все така( да се смееш заради...и хляба)!Та исках да кажа .... и аз не знам всъщност какво точно исках да кажа.... може би: Приятно е, забавлявайте се с ТЕС, има огромно поле за забавление тук.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Може би трябваше да отворя нова тема, но за сега реших да пиша тук, пък ще видим.
Опитвам се с каквото мога да бъда полезна на една жена с Хашимото – запали се да се справи със заболяването покрай мен. Прави Предизвикателство от почти 3 месеца. Видимо нещата до сега вървят добре, дори много добре. Казвам видимо, защото от една страна много „живо” преживява процеса – със сънища, спонтанни визуализации, „препратки” към минали събития и т.н., т.е. вижда някаква логика по пътя, по който върви, но от друга страна – не вижда никаква промяна, дори и незначителна, нито по отношение работата на жлезата, нито пък в ежедневието.
Ще разкажа малко за живота и за да мога след това да задам един въпрос, на който не мога сама да си отговоря.
Жената преживява изнасилване. Малко след това се омъжва. От началото нещата вървят чудесно, но скоро след това започва да изпитва частична липса на сексуално желание, което постепенно се засилва във времето. След години мъжът и изневерява и по-късно се разделят (казва, че приема, че причината е била в нея, преживява го по-скоро като загуба на семейство, дом ...) . Влюбва се отново (по-нейни думи – много истински и много по-дълбоко от първия път) и проблема и със секса просто изчезва. Прави нов брак, но малко след това проблема се връща отново и още по –силен. Казва, че в момента тя прави секс просто само защото няма правото да лиши човека, който толкова много обича от това, а и защото не иска да загуби и това семейство. Съпругът и го знае и страда от промяната. Не съм говорила с него по въпроса, но от страни е се вижда, че все още много се обичат. Хашимото и е открито 2 години след началото на втория брак.
Преди няколко дни тя ми сподели нещо странно, над което много често мисля от тогава – каза, че откакто желанието и за секс е изчезнало, единствения момент, в които се е върнало (и то много силно и истинско) е бил период, в който са обсъждали евентуална раздяла, но след като това е спряло да бъде актуално желанието отново е изчезнало. И тогава се сети, че нещо подобно се е случило и в първия и брак – след като е рабрала за изневярата, желанието и за секс за известно време се е засилило невероятно.
Нито тя, нито аз бяхме в състояние да интерпретираме това и аз продължих да мисля по него, докато тази нощ се събудих със спомена за нещо, което съм чела покрай ГНМ – констелациите, и по-скоро териториалните (при нея конфликтите, ако са повече от един, изглеждат териториални). Спомних си, че пишеше, че при териториалните констелации конфликтите могат да се разрешат само ако първо се реши втория. Опитах се да помисля кои изобщо са конфликтите и евентуалната им поредност, но пък тогава се сетих за нещо, което пишеше в книгата на Иван, а именно, че при наличие на 2 активни конфликта (психични проблеми) се работи само с терапевт. Макар, че не съм съвсем сигурна, че касае точно това, в мен остана някакъв страх и за това реших да пиша тук преди да предприемам каквото и да е. От друга страна ГНМ разглежда като констелации много заболявания – астма, невъзможност за забременяване, една от формите на диабета и т.н., при които не е забранено да се прилага ТЕС без терапевт.
Иване, предполагам, че съм попрекалила с четенето и недоразбирам нещо, и дори се надявам да е така. Моля обясни ми.
Опитвам се с каквото мога да бъда полезна на една жена с Хашимото – запали се да се справи със заболяването покрай мен. Прави Предизвикателство от почти 3 месеца. Видимо нещата до сега вървят добре, дори много добре. Казвам видимо, защото от една страна много „живо” преживява процеса – със сънища, спонтанни визуализации, „препратки” към минали събития и т.н., т.е. вижда някаква логика по пътя, по който върви, но от друга страна – не вижда никаква промяна, дори и незначителна, нито по отношение работата на жлезата, нито пък в ежедневието.
Ще разкажа малко за живота и за да мога след това да задам един въпрос, на който не мога сама да си отговоря.
Жената преживява изнасилване. Малко след това се омъжва. От началото нещата вървят чудесно, но скоро след това започва да изпитва частична липса на сексуално желание, което постепенно се засилва във времето. След години мъжът и изневерява и по-късно се разделят (казва, че приема, че причината е била в нея, преживява го по-скоро като загуба на семейство, дом ...) . Влюбва се отново (по-нейни думи – много истински и много по-дълбоко от първия път) и проблема и със секса просто изчезва. Прави нов брак, но малко след това проблема се връща отново и още по –силен. Казва, че в момента тя прави секс просто само защото няма правото да лиши човека, който толкова много обича от това, а и защото не иска да загуби и това семейство. Съпругът и го знае и страда от промяната. Не съм говорила с него по въпроса, но от страни е се вижда, че все още много се обичат. Хашимото и е открито 2 години след началото на втория брак.
Преди няколко дни тя ми сподели нещо странно, над което много често мисля от тогава – каза, че откакто желанието и за секс е изчезнало, единствения момент, в които се е върнало (и то много силно и истинско) е бил период, в който са обсъждали евентуална раздяла, но след като това е спряло да бъде актуално желанието отново е изчезнало. И тогава се сети, че нещо подобно се е случило и в първия и брак – след като е рабрала за изневярата, желанието и за секс за известно време се е засилило невероятно.
Нито тя, нито аз бяхме в състояние да интерпретираме това и аз продължих да мисля по него, докато тази нощ се събудих със спомена за нещо, което съм чела покрай ГНМ – констелациите, и по-скоро териториалните (при нея конфликтите, ако са повече от един, изглеждат териториални). Спомних си, че пишеше, че при териториалните констелации конфликтите могат да се разрешат само ако първо се реши втория. Опитах се да помисля кои изобщо са конфликтите и евентуалната им поредност, но пък тогава се сетих за нещо, което пишеше в книгата на Иван, а именно, че при наличие на 2 активни конфликта (психични проблеми) се работи само с терапевт. Макар, че не съм съвсем сигурна, че касае точно това, в мен остана някакъв страх и за това реших да пиша тук преди да предприемам каквото и да е. От друга страна ГНМ разглежда като констелации много заболявания – астма, невъзможност за забременяване, една от формите на диабета и т.н., при които не е забранено да се прилага ТЕС без терапевт.
Иване, предполагам, че съм попрекалила с четенето и недоразбирам нещо, и дори се надявам да е така. Моля обясни ми.
nia, на първо четене ми идва като отговор, да търсите чуство за вина, че тя, бидейки примерно" нечиста"(заради изнасилването) обременява мъжа си, разделяйки се, с него тя вече не е виновна, че той е с нея. Т.Е тя не заслужава любов, внимание т.н.Тя е "виновна", че са я изнасилили...и виновна че я обичат "такава", виновна, че е щастлива "такава"... търсете в тази насока.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!