Мая, каква полза има от това
Ния, опитваш се да намериш обяснение защо съм попаднала на него ли?
за теб, че да го правя?
Опитвам се да разбера, по точно да ти помогна ти да разбереш, защо не харесваш мълчаливите хора, които не са с нищо по-лоши от нас, приказливите. Опитвам се да те насоча към това да потърсиш корена на това нехаресване на мълчаливоста и ако искаш, разбира се – да го отсечеш веднъж завинаги.
Ще ти дам пример със себе си – няма с кого другиго.
Татко е супер мълчалив човек, майка ми – също. Вероятно и по тази причина никой от двамата не умееше да говори с нас като деца. Но аз като дете не съм си обяснявала нещата така, тоест не заради мълчаливостта на баща ми не го харесвах особено. Тогава си имах други проблеми с него, детски, които пък сега ако седна да ти ги обяснявам, от гледната точка на възрастен, ще ти се сторят глупави и детски. Когато „разрових” това (с ТЕС разбира се), разбрах защо винаги съм имала нещо (или едно наум) спрямо татко, беше лесно от позицията на голяма, както и от позицията на родител да го разбера и приема по различен положителен начин. Тогава ми просветна, защо всъщност аз не харесвам мълчаливи хора, които като си помислиш не са с нищо по-лоши от нас, бъбривите. „Лоши” са само защото някога по някаква причина в нашето подсъзнание (детско и ранимо) ние сме приели да се пазим (бягаме) от тази черта, защото тя ни алармира, че ако някой е мълчалив, то той може да ни причини и всичко останало, което друг мълчалив човек ни е причинил някога, елементарно казано (елементарно, защото нещата в подсъзнанието са елементарни, детски, примитивни, простички - знаеш го и покрай ГНМ). Това е премахването на корена за мен – осъзнаване на това кой, кога, как и защо за пръв път ни е вкарал идеята, че едно или друго нещо е лошо, отегчително, страшно, неправилно, срамно и т.н.
От там натам работя с въпроса
„какво е положителното в мълчаливостта всъщност”. Аз за себе си вече знам отговорите, но няма да ти изреждам какво съм открила, защото ти, ако стигнеш до тук ще си откриеш собствени положителни страни.
После работя с
„какво би бил живота ми ако и двамата (с партньора ми) бяхме бъбриви?”, и т.н. Сигурно сега не го чувстваш истински това, което ти казвам, то ей така, прекарано само през съзнанието звучи тъпо и прекалено просто, но прекарано през подсъзнанието и приемането (с ТЕС или друго) си работи перфектно.
Относно приемането и гърлото не питаш мен, но ще ти кажа моята гледна точка пък Иван после ще ме поправи – мисля че няма лошо от повече гледни точки. За мен
приемането е задължително преди да започнеш да променяш нещо (за да получиш достъп до нещото). За да съм сигурна, че имам достъп до нещо аз трябва да чувствам между нещото и мен „един приятен хлад” – липса на емоции, съпротивления, напрежения. След като усетя този „хлад” знам, че после е лесно (от опит).
Защо не тесам когато преценя, че съм в лечебна фаза? Защото за мен след като вече съм влязла в лечебна фаза, значи аз вече съм приела „нещото” и е настъпил процес на лечение, няма какво да чистя повече с ТЕС. В такъв момент за мен интересна е причината, т.е. да разбера защо си причинявам тази болка, с други думи да разбера какво идва да ми каже тя, какво правя „неправилно” в живота си и защо, така че евентуално това да не се повтаря в бъдеще, да не ми се налага да влизам отново и отново в същия този конфликт и после в същата тази лечебна фаза (макар че при болежки като гърлото едва ли това е постижимо, там конфликтите са толкова много и разнообразни, но поне в точно този конкретен конфликт бих могла да осъзная как влизам и да спра да го правя). Разбира се, че тази причина мога да я търся и с ТЕС, но на мен ми е по лесно да го правя в алфа. Затова не се опитвам да махам болката. След като природата я е изпратила значи тя е за нещо и аз съм ОК с нея – така ми е по-лесно „ровенето в алфа”. Разбира се, че ако тази болка е по-силна и ми пречи да работя ще я махна, то дори и когато тя пречи, първото нещо, което ми излиза в алфа е тя и тогава я махам (пускам да си отиде, не трансформирам, защото все още имам да научавм неща, свързани с нея), но в повечето случаи не се стига до там или по-скоро аз не се стремя към това. После „ровя” за конкретната причина, която ми е предизвикала тази болка, а след това – евентуално са корена (макар че при гърлобол това с намирането на корена ми се струва леко безсмислено – просто описвам процеса по принцип).
. Струваше ми се престъпление при положение, че има толкова лесен достъп до алфа на тези години да го карам да облича в думи усещания и да теса.
...А ако мъжа ти се изТЕСа, дали няма да убие майка си, с чиста съвест?! 
. Миналата година имах период от 1 м., в който постоянно ме боля и накрая мина май от само себе си. Когато ме боли гърлото, го приемам за прочистваща болка. Но гърлото ме боли винаги в комбинация с нещо друго.