TEC

Ще ти разкажа първото, което ми дойде на ум, не за да се опитвам да те насочвам нанякъде (аз през лечебни фази не тесам, оставям ги да си вървят на свобода, малко съм мазохист).

Не тази, а предната зима, Александър беше с болно гърло, висока температура и главоболие. И понеже не давам лекарства, а пък нали и детето уж ми беше последовател (в ТЕС) по това време, решихме да теснем. Теснахме температурата с идея да намалее болката в главата. Чакахме 10-тина минути – нямаше ефект за болката и температурата не беше мръднала.

Тогава той каза, че ще опита по „неговия начин”. Той затваря очи и нещо си трансформира. Когато четех Силва му правех групово четене (преразказвайки с мои думи) – не че толкова умираше от интерес, но той много ми вярва и аз често се възползвам от това, за добро . Струваше ми се престъпление при положение, че има толкова лесен достъп до алфа на тези години да го карам да облича в думи усещания и да теса.

Та той затвори очи, оставих го за малко, след още 10-тина минути отидох да премеря температурата – беше надолу с около градус и болка в главата нямаше. Тогава малкото за пръв път и то надигна гласче: „Той дори тате ти казва, че ТЕС не работи ама ти ....”
Направо отворих уста да питам, че кой пък е баща му да казва дали ТЕС работи, а пък исках и да кажа че изобщо не се знае дали ТЕС или Силва му е помогнал в случая, но ... се усетих набързо колко безполезни са и двете ми твърдения и преглътнах. Още тогава усетих как нещо като буца или огромно „хапче” заседна в гърлото ми. На другия ден бях с болки в гърлото. Не мисля, че се бях конфронтирала със ситуацията, дори малко ми беше забавно, но това преглъщане на думите определено стана насилствено, сякаш „физически” се нараних.

Иначе, наистина не пиша. Отдавам го на това, че изтесах необходимостта да споделям и да общувам с големи

Това, че си изтесала нуждата, не означава да отидеш в обратната крайност на махалото и да ни изоставиш съвсем. Пък и ние колко да сме големи ...?

mayadob написа: Но имам какво да пиша. Напоследък наблюдавам и тесам една много интересна агресия. Някой ден може да я опиша.

Хайде де! Много съм любопитна, защото и аз се занимавам в момента с моята агресия . Изучавам си я, така да се каже

Очаквах гърлото да ми мине за два дена. Още не ми е минало, но нещата много се промениха.
След първия ден наистина успях да медитирам на два пъти по половин час. След всяка медитация имаше сериозно облекчение.
Втория ден напълно се отказах да тесам или каквото и да е.
Третия ден спонтанно ми доде да тесам "Въпреки че иска да ме боли..." - добре познато и добре забравено. Тесах с фрази като "искам да се влача по земята от болка", "искам да ме заболяят и ушите, и дробовете" и какви ли още не преувеличения. След това изпитах приемането на болката (Иване, на прав път беше). До този момент мислех, че я приемам, тесах за приемане и бях убедена, че съм ОК с нея. Но тогава за пореден път наблюдавах разликата между мисъл и усещане.
И така от тогава има някаква болка, която не се увеличава и не ме притеснява. Чакам я да отшуми.

Основното нещо, заради което негодувах у мъжа ми е, че не можем да си говорим хубаво. Особено гадно ми беше на път. Пътуваме сумати време и нищо не си приказваме. Подивявах.
Вчера си говорихме повече от 200 километра. По-голямата част от разговора беше за... ТЕС

Майче, не намираш ли и други мълчаливи хора в живота си назад, които са те дразнели с нещо, макар и не с мълчанието си? (говорим за важни хора в живота ти) Или пък хора, с които си изпитвала удоволствие да си говориш, но вече нямаш достъп до тях (което пък би могло да бъде едно маяче)?

Вчера си говорихме повече от 200 километра. По-голямата част от разговора беше за... ТЕС Laughing Laughing Laughing

Е!? И Има ли резултат?...и за кого?...

Alisa написа:

Вчера си говорихме повече от 200 километра. По-голямата част от разговора беше за... ТЕС Laughing Laughing Laughing

Е!? И Има ли резултат?...и за кого?...

Самото говорене е резултат

Питаш дали има промяна у него ли? Със сигурност има. Напоследък му разказвам това-онова от новите техники. Но понякога той изтрещява такива глупости, че свят ми се завива. Ето например - когато имам клиентка може да подпита каква е. Но днес имах клиент и направо си заразпитва какво работи, какъв е и т.н. Аз нямам идея какво работи и ми стана много смешно. След срещата ме пита как е минало. Казах му, че човекът е искал ДП. Познай какъв е коментарът на мъжа ми - значи човекът е искал да стане непукист. И после - много яко - ако някой иска да направи нещо лошо (имаше предвид криминална проява, не помня точно как го нарече), но има угризения, идва при мен, правя му ДП, той става непукист и си прави криминалната проява спокойно. Всичко това целеше да ме стресне и да се замисля как аз се срещам с криминални типове, колко е опасно и т.н. насаждани в семейството му страхове.
А самия разговор не беше спонтанен и жив, както аз си искам. Но все пак е нещо. Общо взето напоследък си говорим, като аз съм много бдителна. Пускам по едно изречение. Чакам реакция - комнетар или въпрос. После пускам още едно изречение и така. А, ако говорех същото нещо с теб, например, щях да изстрелям 10 изречения накуп. Но той не може да проследи цялата мисъл, затова на час по лъжичка.
Чувствам се като шахматист, който играе с аматьор и търпеливо чака всеки ход.
Той научава доста неща сега и се надявам, че не използва знанията си само да вижда криминални прояви около мен. Все пак, когато успея да го увлека в разговор, има момент, когато започва да задава въпроси, за да си изясни нещата. Аз само внимавам да не го накарам да се чувства застрашен по никакъв начин. Иначе веднага го губя както събеседник.


Ния, опитваш се да намериш обяснение защо съм попаднала на него ли?

Иване, ще ме светнеш ли сега нещо? На теория би трябвало след напълното приемане на даден проблем, той да изгуби смисъла си и да изчезне. Сега не се хващай за всяка дума, хвани идеята. И изобщо такава ли е идеята и има ли такава теория?
Ще поразсъждавам още малко върху това.
Нали идеята (същата от предните изречения) е да махнем емоционалния заряд от проблема и проблемът да изчезне. Погледнато с друг подход - да се изтеса коренът на проблема и край.
Общо взето се въртя около това защо на теория би трябвало да е възможно да се натисне едно копченце (било то спонтано или умишлено с какъвто и да е подход) и доминото да падне, а на практика понякога не става.
Ето това с гърлото ми. Уж тесах прични, изпитах приемане, вече няколко дена ме боли без емоционален заряд. Защо продължава да ме боли?
Ей такива неща много ме обезсърчават, когато искам да убедя някого, че е достатъчно да тесне правилните неща и после само да наблювада как проблемът изчезва.

Сега докато ти чета този последният пост ми дойде наум да ти задам един въпрос!
От кога с мъжът ти имаш затруднения в комуникацията и има ли причина която да доведе до това,да няма едва ли не за какво да си говорите?
Има нещо което явно е някаква преграда за да се отпуснете и да можете да си комуникирате по спокойно,позната история ми е!

Гена, писала съм го това по-назад. Имаме проблем с комуникацията, откакто спряхме да се напиваме заедно.

Мая, каква полза има от това

Ния, опитваш се да намериш обяснение защо съм попаднала на него ли?

за теб, че да го правя?

Опитвам се да разбера, по точно да ти помогна ти да разбереш, защо не харесваш мълчаливите хора, които не са с нищо по-лоши от нас, приказливите. Опитвам се да те насоча към това да потърсиш корена на това нехаресване на мълчаливоста и ако искаш, разбира се – да го отсечеш веднъж завинаги.

Ще ти дам пример със себе си – няма с кого другиго.
Татко е супер мълчалив човек, майка ми – също. Вероятно и по тази причина никой от двамата не умееше да говори с нас като деца. Но аз като дете не съм си обяснявала нещата така, тоест не заради мълчаливостта на баща ми не го харесвах особено. Тогава си имах други проблеми с него, детски, които пък сега ако седна да ти ги обяснявам, от гледната точка на възрастен, ще ти се сторят глупави и детски. Когато „разрових” това (с ТЕС разбира се), разбрах защо винаги съм имала нещо (или едно наум) спрямо татко, беше лесно от позицията на голяма, както и от позицията на родител да го разбера и приема по различен положителен начин. Тогава ми просветна, защо всъщност аз не харесвам мълчаливи хора, които като си помислиш не са с нищо по-лоши от нас, бъбривите. „Лоши” са само защото някога по някаква причина в нашето подсъзнание (детско и ранимо) ние сме приели да се пазим (бягаме) от тази черта, защото тя ни алармира, че ако някой е мълчалив, то той може да ни причини и всичко останало, което друг мълчалив човек ни е причинил някога, елементарно казано (елементарно, защото нещата в подсъзнанието са елементарни, детски, примитивни, простички - знаеш го и покрай ГНМ). Това е премахването на корена за мен – осъзнаване на това кой, кога, как и защо за пръв път ни е вкарал идеята, че едно или друго нещо е лошо, отегчително, страшно, неправилно, срамно и т.н.

От там натам работя с въпроса „какво е положителното в мълчаливостта всъщност”. Аз за себе си вече знам отговорите, но няма да ти изреждам какво съм открила, защото ти, ако стигнеш до тук ще си откриеш собствени положителни страни.

После работя с „какво би бил живота ми ако и двамата (с партньора ми) бяхме бъбриви?”, и т.н. Сигурно сега не го чувстваш истински това, което ти казвам, то ей така, прекарано само през съзнанието звучи тъпо и прекалено просто, но прекарано през подсъзнанието и приемането (с ТЕС или друго) си работи перфектно.

Относно приемането и гърлото не питаш мен, но ще ти кажа моята гледна точка пък Иван после ще ме поправи – мисля че няма лошо от повече гледни точки. За мен приемането е задължително преди да започнеш да променяш нещо (за да получиш достъп до нещото). За да съм сигурна, че имам достъп до нещо аз трябва да чувствам между нещото и мен „един приятен хлад” – липса на емоции, съпротивления, напрежения. След като усетя този „хлад” знам, че после е лесно (от опит).

Защо не тесам когато преценя, че съм в лечебна фаза? Защото за мен след като вече съм влязла в лечебна фаза, значи аз вече съм приела „нещото” и е настъпил процес на лечение, няма какво да чистя повече с ТЕС. В такъв момент за мен интересна е причината, т.е. да разбера защо си причинявам тази болка, с други думи да разбера какво идва да ми каже тя, какво правя „неправилно” в живота си и защо, така че евентуално това да не се повтаря в бъдеще, да не ми се налага да влизам отново и отново в същия този конфликт и после в същата тази лечебна фаза (макар че при болежки като гърлото едва ли това е постижимо, там конфликтите са толкова много и разнообразни, но поне в точно този конкретен конфликт бих могла да осъзная как влизам и да спра да го правя). Разбира се, че тази причина мога да я търся и с ТЕС, но на мен ми е по лесно да го правя в алфа. Затова не се опитвам да махам болката. След като природата я е изпратила значи тя е за нещо и аз съм ОК с нея – така ми е по-лесно „ровенето в алфа”. Разбира се, че ако тази болка е по-силна и ми пречи да работя ще я махна, то дори и когато тя пречи, първото нещо, което ми излиза в алфа е тя и тогава я махам (пускам да си отиде, не трансформирам, защото все още имам да научавм неща, свързани с нея), но в повечето случаи не се стига до там или по-скоро аз не се стремя към това. После „ровя” за конкретната причина, която ми е предизвикала тази болка, а след това – евентуално са корена (макар че при гърлобол това с намирането на корена ми се струва леко безсмислено – просто описвам процеса по принцип).

Мая, приемането би трябвало да изчисти проблема, т.е. отношението към факта. Факта може да си съществува, но да не е проблем. Защо продължава да съществува факта? Ами, според мен, за да научим някакъв урок, който още не сме научили.
Пример:
От над 7 месеца ме боли лявото рамо. Започна да ме боли след енда травма при тренировки на която не обърнах много внимание и продължих да си товаря рамото и след нея. Болката прогресивно се усилваше, докато в един момент не можех дори да си вдигна ръката и да се облека. Е бях принуден да спра да тренирам. Сега тук се намесват много интересни моменти. Аз от 17 годишна възраст съм обсебен от идеята да поддържам тялото си в добър вид. И никога не съм спирал да тренирам, да внимавам с какво се храня и т.н.

Ето и възможен урок # 1 - Спри да бъдеш обсебен от външния си вид! Той не е толкова важен, по-важно е как се чувстваш! Спрях да тренирам за около 3 седмици, рамото ми започна да се оправя. ТЕСах го, но не се излекувах изведнъж, просто бавно се подобряваше положението. Промених си малко и начина по който спя, защото и това ми натоварваше рамото. (Аз спя само настрана, не мога по гръб или по очи, освен ако не съм абсолютно гроги.) След 3 седмици физическо бездействие обаче и качване на някой и друг килограм, старите страхове (че няма да ме харесват, че се залежавам и не ми е приятно да бездействам и т.н.) се завърнаха и почнах пак да си тренирам, като много внимавах да не си товаря рамото, т.е. промених си начина на трениране. Рамото ми продължи бавно да се подобрява, но много, много бавно, незвисимо от ТЕСането.

Възможен урок # 2: Аз винаги съм се справял сам, изпитвам нежелание и неудобство да искам помощ за каквото и да е от когото и да е. Е изТЕСах и това и поисках помощ. Диана ми прави 2-3 пъти КС за рамото, както и няколко други човека. Ходих на мануална терапия, суджок, кинезилогия, Доманчич. Без голям ефект.

Възможен урок # 3. Аз съм много нетърпелив по характер. Вероятно трябва да стана по-търпелив. ТЕСах си нетърпението.
Рамото ми продължи все така бавно да си се подобрява, като след всяка тренировка се влошаваше за няколко дни и после се подобряваше. Разредих си тренировките на веднъж седмично.

Възможен урок #4: както знаеш отричам официалната медицина и не се мажа с лекарства и не ходя по лекари, т.е. аз все още нямам диагноза за проблема в рамото. Може би трябва и това да направя - да отида на лекар и да видя какво ще каже той.

Според Лиз Бурбо проблемите в рамената са свързани с невъзможност или нежелание да прегърнем някого нещо, идея и т.н.
В момента аз съм на голям кръстопът по отношение на това с каво да се занимавам професионално. Т.е. да продължа ли да натискам в посока летене, където нещата не вървят на добре през последната година и половина. или да вървя в посока алтернативна медицина, където нещата вървят повече от добре. някак си не ми се иска да изоставям летенето и то най-вече според мен не защото точно това искам да върша по цял ден, а защото е нещо, което още не съм постигнал в степента в която цял живот съм искал да постигна. Т.е. ненапълно осъществена цел ми е, от която засега изпитвам нежелание да се отказвам.
Възможен урок # 5: Отпусни се по течението. Всичко става по най-добрият възможен начин.

И т.н. и т.н.
Уроци, уроци, които все още отказвам да науча.
и рамото си ме боли. Нямам негативни емоции към болката, приел съм я. Но си имам болка според мен за да ме принуди нещо още да науча.

С жена ми също не са никак розови нещата. Постоянно се караме за нещо. Според мен естествено тя трябва да направи нещо за да си промени моделите на поведение и отношение към нещата. Интересното е, че според нея също тя трябва да се промени, но не прави почти нищо по въпроса и така.
Единият от уроците ми в случая бе да я приема такава каквато е и да спра да се опитвам да я променям, а да я оставя да си изживее мъката и да си научи собствените уроци.

Та има уроци да се учат и според мен най-големият ни урок е приемането и несъпротивата, както и вярата, че всичко се случва по най-добрият възможен начин, дори и да не разбираме как е възможно това да е най-добрият начин в момента.

Иване, а когато влезеш в алфа веднага след като си прочел този си пост, какво е първото, което ти се появява?

Защото да посегнеш на летенето, ей така, без изобщо да си сигурен, че това е урока, който има да научиш ... .

Летене ... защо когато дори само си помисля за летене и се чувствам толкова добре ... Това чак ме накара да пиша тук, макар, че изобщо не му е мястото????

Мая, в крайна сметка ти ставаш безумно ловка, тактична, търпелива, изобретателна...какво ли светло бъдеще на гуру те очаква?!!!
Радвам се, че съм стигнала ниво 10 изречения, като го докарам до сто, без, да те прекъсна, значи вече много съм напреднала...
Колкото, до нестихващата болка,за мен вариантите са поне два. Не доизчистен аспект, много дълбоко заровен или "сянка" от болката-своеобразно запаметяване на дразнител на физическо/ психическо ниво, нещо което наричам и "навик", нещо като желание "да задържиш", за собствено назидание, с цел научаване на урок...ей-такива едни работи! сигурно има имного други варианти!
P.S.Гари Каспаров дали ползва ТЕС?! ....А дали няма един ден, да работиш към Централен Софийски затвор?! ...А ако мъжа ти се изТЕСа, дали няма да убие майка си, с чиста съвест?!

Мъжът ми също го болят рамената. Бях гледала по ГНМ, че е нещо свързано с тежест в семейството (доста грубо по спомен). Реших, че няма да му изстрелвам директно това, което съм чела. Питах го какво символизират рамената за него. И малко по малко той стигна до "Не знам, сигурно ми е писнало да ви нося". Тия дни го подпитах и каза, че не го боли. Ще продължавам да го подпитвам.

Не знам дали има връзка с това, че писах тук вчера, но днес гърлото ме боли значително по-слабо.

Не знам за уроците. На мен не ми дава мира това защо причината не е минала. А може и това да ми е урокът

Ния, мъжът ми не е мълчалив. По-скоро е заядлив, обижда се и ме обижда мен, и все мисли, че го някой го напада. Съответно не може да се води нормален разговор с него.
В началото съвсем добре си приказвахме. После се учудих, че нещо не се получава. Накрая съвсем си развалихме отношенията и той стана отявлено хаплив.
Вкъщи винаги сме си приказвали без да се обиждаме. Винаги сме си обръщали внимание на недостатъците по съвсем мек и необиждащ начин.
А даже си спомням като дете, че веднъж пътувахме с брат ми в автобуса и мълчахме. Тогава си казах - колко е хубаво да си помълчиш с някой, с когото можеш да си говориш за всичко. Но сега не е така.

И моят мъж е с болка в лявото рамо (той е левичар) от вече 8 г. Имам ясен спомен кога се появи - след един ремонт на гардероб на тяхните. По това време имаше много проблеми с родителите си, създавах му грижи и явно пое много голям товар на плещите си. Оттогава болката му стана хронична. Тесал се е веднъж, но естествено, нищо не постигна. Зщото тесаше болката, а не причината.

За болка в гърлото- при мен обикновено от тесане не се повлиява . Миналата година имах период от 1 м., в който постоянно ме боля и накрая мина май от само себе си. Когато ме боли гърлото, го приемам за прочистваща болка. Но гърлото ме боли винаги в комбинация с нещо друго.

Мая, сетих се нещо - сигурно си опитала, ама аз да си кажа - пробвала ли си с това, че не можеш / не искаш да преглътнеш мълчанието?