TEC

От горните случки, които разказах, се сетих още една подобна, но само смешна.
Веднъж не можехме да отворим едно пакетче с ядки. Аз не успях и го подадох на един добре сложен приятел. Той ми каза "Вкарай Чи". Аз му казах "Вкарах, но пак не става". После той пробва със сила, пробва с Чи, но не би.
Накрая видяхме, че на самото пакетче има леко сцепване отстрани за лесно отвряне

Иване, нямам нищо против дуалността като такава, както и обсъждането и по-принцип, просто това което мен ме влече в момента (на този етап) не е тя. А пък това, което ме влече ми пречи да разсъждавам по нея.

Преди няколко дни Алекс ме попита как хората са рабрали, че кучетата виждат черно-бяло. Беше мислил по това, не беше успял да си отговори и беше дошъл специално от долния етаж за да му помогна да разбере, гледаше ме толкова очакващо. Интуитивната ми реакция беше да кажа „Няма никакъв начин да са разбрали и твърдят това със сигурност, просто защото няма начин”. Но от друга страна си помислих, че е твърде рано да вкарвам в главата на толкова малко дете идеята, че написаното в научната литература е илюзия, че няма много смисъл да се чете, защото смятам че той (а и всеки) трябва първо да почете и после сам да стигне до свои изводи. Затова ми се искаше да му отговоря, да си спомня нещо от това, което знам или да измисля някакъв начин, но .... мозъка ми отказваше. Пазя си учебниците от следването – знам, там някъде пише, но и това не ми се искаше ... Изведнъж усетих някаква умора и отегчение от това и просто му казах „Не знам, миличък”.

Диана, по същия начин се чувствам и когато чета поста ти за работата на двете полукълба на мозъка. Съжалявам за това, но аз просто на този етап не съм подходящия човек, с който може да стане интересен разговор в тази посока. Иначе познавам до болка чувството да има какво да кажеш, но да няма на кого. Нямам никакъв проблем с това, което пишеш, възхищавам ти се за това, че толкова много четеш, уважавам това качество и тези хора. Просто аз в момента съм в някаква друга фаза на развитие.

Изучавала съм анатомия и физиология на мозъка из основи, има къде да погледна ако не връзвам нещо от написаното от теб, но имам някаква вътрешна дистанция дори да погледна по-сериозно научен текст (особено пък за функционирането на най-сложния ни орган). Някак нещо вътре в мен постепенно изтри всичките ми знания (особено наученото в университета) за да изпразни нарочно всичко придобито отвън и да отвори място да започна да пълня с придобито отвътре. Малко по-слабо е отблъскването ми от статистически данни, а нямам никакво отблъскване към литература, която дава алтернативен поглед над това защо и как сме замислени, за какви цели и как действа природата вътре в нас, какъв замисъл следваме, като ГНМ например (в пълно съзнание съм, колко доказана е и тя). Там също не чета от гледна точка наука, функциониране. Просто в момента имам влечение да трупам „погледи” на тема „защо се разболяваме и защо изпитваме болка” например, нямам идея защо. Може би защото винаги ми се е искало да стигна по-близо до синхронизиране с природата (било квантово, било каквото и да е). Искаше ми се да поговорим за това и по тази причина разказах за разговора с майка ми покрай болното и коляно. Вероятно това не е темата, в която да го правя, но беше абсолютно интуитивно желание да говоря точно с теб (и Иван, а не само с него) и нещо ме накара да се вмъкна пак точно тук.

Ако все пак на някой му се говори за това, ето някои от „погледите”, които аз съм събрала до тук, съвсем нямам намерение да изброявам всички (и нищо ново няма да кажа, но пък ми се тръгва от някъде):

1. Има хора, които вярват, че болката е задължителен етап от пребиваването ни на тази земя (като майка ми например) и евентуално затова и болката се материализира в живота им.

2. Има хора, които се стремят към болката (подсъзнателно разбира се), защото живота им с болка е по-пълен (обръща им се повече внимание, не им се налага да правят неща, които им се е налагало да правят, когато са били здрави), и евентуално затова и болката се материализира в живота им.

3. Има хора, които възприемат болката като необходим (и вероятно желан на подсъзнателно ниво) урок за да се развият още и още и да станат достойни за изпънението на мисията за която са предназначени (замислени). Тези хора обикновено вярват в прераждането или друга подобна теория. И евентуално затова и болката се материализира в живота им.

4. Има хора, (тук някъде клоня и аз за сега), които разбрат, че няма как да знаят защо природата ги разболява (какъв е замисъла), но вярват, че ако не пречат на природата да ги излекува, тя веднага и с желание ще го направи, защото това със сигурност е част от замисъла (защо смятам, че е част от замисъла – не знам, интуиция, за мен природата, замисъла е такъв, дотолкова хуманен). Тези хора вече са се научили как евентуално да не пречат на излекуването, и сега съвсем естествено силно ги вълнува въпроса какъв обаче е замисъла в разболяването (те вървят от зад напред). А и какво би материализирало болка при тях?

Просто в момента това ме вълнува, извинявам се ако съм досадила на някого. Така някакси гледам аз и на КС – като на синхронизиране с природата, със замисъла. Не че вярвам, че има начин да открием тук или някъде другаде какъв е той, но страшно ме вълнуват гледните точки, защо – не знам, може би така мисля по-добре, не знам.

Ния, а самото усилено мислене по въпроса за болката не ти ли причинява болка?
Не смяташ ли, че постоянно мислейки за болка ти ще утвърдиш, манифестираш, реализираш болка в живота си. Може би лична или пък на хората около теб? В смисъл, че подсъзнателно ще се заобикаляш с хора изпитващи болка, за да можеш да я изучаваш.
Може би урока ти в случая е да спреш да се опитващ да разбираш.
А за въпроса на сина ти - аз бих му отговорил така - А ти какво мислиш по въроса? Така стимулираш мислене и не даваш готови отговори, които да се превърнат в модели.

Иване, пак ли те оставих с впечатление, че страдам ?

А и с впечатление, че замисъла върху който разсъждавам не е хуманен, а е свързан с болка ?

А и с впечатление, че аз бих тръгнала да се съпротивлявам на това, което съвсем естествено си върви в главата ми? – от това се отказах отдавна, защото и да го пъдя, то се връща, и да се опитвам да вкарвам изкуствено мисли – не става, те изхвърчат, това е съпротивление, което автоматично предизвиква обратно съпротивление.

Май само баба ми остана като източник на информация....

nia, аз много пъти съм дискутирала моята гледна точка защо се появяват болестите.

На първо място според мен това са нашите убеждения и очаквания на подсъзнателно ниво. Подсъзнанието е това, което управлява жизнените процеси в нашия организъм. Това са 1,2 и 3 точка от твоя пост.

Преди 5 дни майка ми навърши 83 г. Празнувахме и тя каза, че се чувства прекрасно и по-добре от всякога. Иска да се запише в някакъв клуб и да танцува. Преди 2 г. някаква жена й казала, че е медиум и може да контактува със Сириус. Тя си купила махало и за всичко се допитва до него /тях/. Решава безупречно кръстословици и казва, че думите се появяват моментално в съзнанието й. Ето - това са нейните убеждения, които се претворяват в реалността й.

Колкото до 4 т. според мен, болката е сигнал за нарушение в потока на енергията в нашето тяло и тя е подтик да осъзнаем какво я предизвиква и когато го направим и приемем това, енергията започва да тече свободно и болестта отминава. Често давам пример с обидата. Това е блокаж, който задържан с години води до т.н. нелечими болести. Осъзнаването и прошката вършат чудеса в такива случаи. Но ние сме тези, които извършваме излекуването, поемайки отговорност за това, че сами сме я сътворили и насочвайки съзнанието си активно към болните органи, защото енергията следва вниманието.

За мен разковничето за здраво тяло и дух е приемането на живота такъв, какъвто е, без осъждане и борба. Да позволим на другите да бъдат други и на себе си, такива, каквито сме. Някои погрешно разбират, че това предполага пасивност от наша страна. Тук става въпрос за друго, а именно - БЪДИ, ПРАВИ, ИМАЙ. Защото когато се чувстваш добре, правиш нещата защото се чувстваш добре и получаването на материални /и не само/ придобивки са просто съпътстващ атрибут. Но повечето хора живеят според парадигмата: ИМАЙ, ПРАВИ, БЪДИ. Да правиш нещо за да бъдеш щастлив не е печеливша кауза и носи неразбиране и страдание, според мен.

Значи съм от инакомислещите, защото си ползвам ЧО-то, докато съм в бета.

А ти откъде знаеш, да не са ти правили ЕЕГ по време на тези случки? Чичо Силва, казва, че можем да мислим в алфа.

Ния, не съм останал с впечатление, че страдаш. Просто си разсъждавах. Дори да не страдаш в момента, според мен, ако постоянно мислиш за болка, то болка, в една или друга форма, ще се появи в живота ти. Може да е лична, може да е чужда. Но по някакъв начин ще има влияние в твоя живот. Поне така е според "закона" за привличането.
Няма нищо лошо в това да мислиш за болката, нито има нещо добро, като същевремено е и лошо, и добро, да мислиш за болката.
Стига да я приемаш, като част от разнообразието в живота. Както болката, така и мислите за нея. Така мисля аз.
Ако просто играеш играта на живота без привързване или отбягване на случващото се в играта, тогава си постигнала ЧО, пак според мен.
А в ЧО има всичко: и активност на ума, и пасивност, и страх, и любов и всичко останало. Идеята не е да сме непукисти и нищо да не чувстваме и да не мислим. А да чувстваме и мислим без да се привързваме и без да бягаме от това, което чувстваме и мислим. Да оставим енергията да тече свободно през нас. Независимо с какви име на я наричаме в момента.
като ни боли да плачем, като сме яростни да крещим, докато се наплачем и накрещим, след това свободно да можем да изпитаме нещо друг, било то радост, щастие или вина например. А не да се привързваме към емоцията и да продължаваме да я оправдаваме и реактивираме с дни, месеци, години. И държейки се за нея да не си позволяваме в пълна степен да изпитаме останалото разнообразие на живота.
Да играем осъзнавайки, че играем. и че всички правила на играта си ги създаваме ние и пак ние можем да ги променим, както и да променим играта, която играем.
да бъдем като децата. Плачем в един момент, после се смеем сякаш нищо не се е случило, после пак плачем и т.н.

Едно нещо, което осъзнах наблюдавайки дъщеря ми и другите деца на нейната възраст. Това се отнася за всички възрастни в абсолютно същата степен.
Тайната - Как да накраш едно дете/ възрастен да спре да плаче и да се засмее или обратно - Промени му фокуса на внимание!
най-добре се постига тази цел, ако не се опитваш да въздействаш директно върху детето/ възрастния, тоест не му говориш на него и не го принуждаваш да прави каквото и да е, а говориш на някой друг, но в негово присъствие.
Един вид:
"Казвам ти дъще, сещай се снахо!"

Майче, те, вълшебните пръчици, нямат инструкции за употреба, не помниш ли? А иначе личното ми мнение е, че работят по-добре в алфа, подкрепям Диана.

Иване, не зависи от мен за какво да мисля в свободното си от задачи време, как не искаш да го разбереш това? Или да взема да напълня времето си с още малко задачи за да се опитам тотално да елиминирам естествения процес на мислене и да има само изкуствен, който ... хайде да не го обиждам.

Нещо ме кара (от вътре, не аз) да се опитам да разбера какво е осъзнала баба, през какви осмисляния е минала, незнам точно, не мога да го определя, има ли значение... Не ме кара точно това или само това, че нея нищо не я боли, и мен нищо не ме боли от цял век вече (пък и да ме заболи, знам какво да правя, това ми е най-малкия проблем), не е това, баба цялостно си е ..... няма дума, ще използвам готина. Сега това ми е в главата, утре ще ми е друго ....

Аз го разбрах. Ти не ме разбра, поне както аз се разбирам.
И това е ОК. Не си го слагай на сърце, ако си го слагаш де.

Иване, а след като изповядваш това:

А да чувстваме и мислим без да се привързваме и без да бягаме от това, което чувстваме и мислим.

което и аз правя в момента и от доста време (просто защото установих от опит, че всичко друго е обречено), какво тогава аз не успявам да схвана в поста ти, ако наистина не успявам? Помогни ми, не ми се чете повече, че ще го науча наизуст. Какво ли питам, сега пък ще ми кажеш, че те възприемам като авторитет.

Знаеш ли, нещо искрено, разговорите с теб напоследък малко ме затормозяват, преди някакси по-лекичко се разговаряше с теб, по-практично беше настроен, а сега - по-философски, сякаш в теб има някаква промяна или пък аз затъпявам .

Ти не разбра,според мен, че аз съм разбрал, че ти смяташ, че не зависи от теб за какво мислиш в свободното си от задачи време.
Да, в мен има промяна. И аз съм процес, а не даденост.
Ако нещо те затормозява, знаеш какво можеш да направиш. (имаш на разположение ТЕС, ЕТ, КС, теглена на една майна, пренасочване на вниманието) Всичките вършат работа.

Диана, благодаря за поста, както и за това, че ме разбра правилно.
Не коментирам, защото нищо в него не предизвиква съпротива в мен. Може би ще се откажа да разнищвам това:

Има хора, (тук някъде клоня и аз за сега), които разбират, че няма как да знаят защо природата ги разболява (какъв е замисъла),

и ще си остана само с това

но вярват, че ако не пречат на природата да ги излекува, тя веднага и с желание ще го направи, защото това със сигурност е част от замисъла (защо смятам, че е част от замисъла – не знам, интуиция, за мен природата, замисъла е такъв, дотолкова хуманен).

Но преди това ще говоря и с баба и ще докладвам .

Ако нещо те затормозява, знаеш какво можеш да направиш. (имаш на разположение ТЕС, ЕТ, КС, теглена на една майна, пренасочване на вниманието) Всичките вършат работа.

Реших въпроса с добавяне на още една титла пред името ти (освен авторитет). Малко стана дългичко, но пък вече го няма затормозяването.

Тайната - Как да накраш едно дете/ възрастен да спре да плаче и да се засмее или обратно - Промени му фокуса на внимание!

Днес направих нещо такова с дъщеря ми. Дойде ми нещо от горе (от небето имам пред вид). Дъщеря ми не искаше да спи на обяд вече много време, а виждахме с жена ми че й се спи. Работата е такава че като не спи е кисела и дразнеща се от всичко. Като я повозя с кола и заспива веднага, но иначе се инати и не иска. И това го прави само вкъщи, при бабите си спи спокойно и без външна намеса. Днес обаче реших да й забраня да спи на обяд и само да играе. Казах й че децата трябва да играят, а не да спят на обяд. Тогава тя започна да казва че само замалко ще легне. Аз й казах че й разрешавам , но само за малко и че ако заспи ще я съдубя веднага. Тя ми каза : татко обичам те. и прие всичко на игра . Легна си на обяд и спа 3 часа.