TEC

Ния, не ми стана много ясно защо определи жената като робот. При нея не е ли точно обратно - тя е изпълнена с чувства и емоции (бих казала препълнена) и бебето реагира на тях.
И какво с тиквите? Ще ги ровиш ли още? Или продължаваме напред!?!

Защо ти се струва, че го казвам за майката? На нея и е малко късно за формиране.

Не знам какво ще правя точно по-натам - пече се. Може пък да се отдам на това да те следя и да те тормозя, или пък да ръкопляскам... Знае ли човек ...

Аха, говориш за детенцето?!?
Не е задължително, но е добра предпоставка.

Защо реши, че ще ме уплашиш - страха го отписах отдавна вече.
А като се изпече, дай насам да похапнем!

Пак ще трябва да ти се извинявам, за Илюзии, но в тези мътни времена не искам да опорочавам книгата, затова поотложих четенето.

Не се притеснявай!
Аз съм я чела

nia написа:Защо ти се струва, че го казвам за майката? На нея и е малко късно за формиране.

Вярваш ли в случайности? Ако не, защо според теб ти влезе в този момент при тази майка.
Не прибързваш ли и ти малко с присъдите?

"Едно пиле пролет не прави" - народна поговорка. Това мисля за бъдещето на това детенце, особено сега, отчитайки до болка факта, колко е важна ролята на майката (неговата) за формирането му. А и аз съм склонна да формирам "крехки човечета", което не е по-добър вариант.

Защо попаднах там?
Може би за да тествам и повярвам в способностите на сърцето ми? За да пoвярвам колко чисто е вече. А и най-вече за да осъзная, че виждам само крайностите, а истината е някъде там по средата.

nia написа:отчитайки до болка факта, колко е важна ролята на майката (неговата) за формирането му.

Имено за майката ставаше дума, не за детето.
Ти дори не направи опит да й предложиш една различна гледна точка.
Да й обясниш какво си направила и какво мислиш по въпроса за причините за поведение на бебето.
Махна с ръка и я отписа като безнадежден случай за който е твърде късно.
Избра отново по-лесният за теб път.

Изборът си е твой и той е ОК стига да е осъзнат.
Но осъзнат ли бе този избор или реактивен, шаблонен, този с който си свикнала. Изборът на избягване на конфликти.

If you never ever go you will never ever know! - English proverb.
Ти дори не опита.

Знаеш ли, че ще опитам, не че си вярвам толкова, но ... защо пък не?

Иване, къде ме прати Иванееее?

Вчера имах разговор със съседа (бащата на бебето), той ме заговори, каза ми, че много му е харесало как се отнасям с бебето и да знам, че винаги съм добре дошла у тях (той стана мълчалив свидетел на случката от онзи ден).

После купих подарък на бебето и една книжка (ТЕС) за майката и днес се запътих на второ посещение. Без книжката – на нея още не и е дошло времето (макар, че ако питате мен, няма и да и дойде ...).

На вратата ме посрещна куклата, която физически е доста симпатично и добре поддържано момиче. Попитах дали е възможно за мъничко да видя бебето, тък като предния път и подарък не му бях приготвила. Отговора беше: „Съжалявам, но сега с този грип съм обявила карантина за посещения.” Казах, че разбирам, съжалявам, че не съм се съобразила с това и понечих да и подам подаръка. Тя обаче го отблъсна леко и каза, че ще му го подаря друг път!?!

Имаше нещо нередно тук – в главата ми има хиляди начини да отклониш посещение, но този сякаш не е сред тях.

Направо се поразстроих за момент, почувствах се като натрапник, първото, което си казах след като вратата ми беше затръшната беше „Знаех си, че не трябва да се бъркам, защо не послушах интуицията си, или поне кучетата.”

Прибрах се, седнах на дивана и се замислих, че и след сто години ТЕС пак винаги ще има и такива моменти. Постепенно усетих как очите ми се разконцентрират и поемам към алфа. От там обясниха (и те малко прекаляват със знаенето на всичко, но да речем че може и да са прави), че с първото си посещение съм наляла масло в огъня (тези родители имат доста противоречиви възгледи за отглеждането на детето), събудила съм стар конфликт, за което сега засегнатата страна ми отмъщава.

Направих едно прокси за бебето с „Въпреки, че с гева си майка ми се опитва да привлече грипния вирус у дома, аз избирам да се сприятеля с него и да се забавляваме докато карантината бъде отменена.”

Пробвай пак след време, може просто да си уцелила лош момент.
Освен това е много вероятно да привличаш това отношение на майката към теб при положение, че ти имаш негативно отношение към нея и тя сигурно го усеща. Нали знаеш че над 90% от комуникацията е невербална.
В тази връзка горещо ти препоръчвам да си изчистиш отношението към тези родители преди да пробваш отново.
Поработи и в Алфа с тях. Т.е. проведи няколко пъти един откровен и задушевен разговор с тях, който е с положителен край, докато си в Алфа.

И още нещо - не знам какво имаш предвид когато говориш за някои си ТЕ във връзка с Алфа.

От там обясниха (и те малко прекаляват със знаенето на всичко, но да речем че може и да са прави)......

Няма ТЕ в алфа , няма нищо извън теб или от кето ти не си част там.
Алфа е просто друго измерение, друга честота на която работи собственият ти мозък и друг план на комуникация с твоето собствено Аз и с Вселенския разум от който си част. Там няма нищо и никой друг, различен от теб.

Eeeee, Иване, не можеш да ми отнемаш това ТЕ - Daromi ще спре да ме чете .

nia написа:Eeeee, Иване, не можеш да ми отнемаш това ТЕ - Daromi ще спре да ме чете .

Споко, Ния! Не очаквам съобщение от ТЕ (това е всевселенска шпионска организация), което да ми бъде предадено чрез тебе!
Кефи ме начинът, по който пишеш!
Иван започна да ни дава конкретни съвети, което е чудесно! Възползвай се от факта и помисли върху думите му.

Хубаво, ама и да ми кажат нещо няма да ти го предам .

Ама... сега... защо веднага с лошо... ?
Ако е нещо важно???