TEC

Maйче, а не е ли по-добре да тесаш за желание за домакинстване.

Да изтесаш мързела по въпроса.

Сутринта си мислех и аз за възможни фрази, защото имам сходни затруднения по темата.
И ми изникнаха неща от рода на:

Въпреки че не ми е приятно да чистя
Въпреки че смятам, че чистенето/подреждането е загуба на време
Въпреки че не ми се занимава да чистя и подреждам
Въпреки че не ми пука дали е разхвърляно

Вяра, по-добре да тесам изобщо. Защото от последното писано спрях и съм в застой по тази тема.

Булги, и аз съм имала същите като твоите фрази.

Имам да пиша и друго, но съм изморена сега.

Майче,
разглеждала ли си домакинстването като: "утре пак ще се нацапа и ще бъде разхвърляно", "няма кой да забележи и оцени това, което върша", "децата ми са малки за да оценят, че палачинките изискват допълнителни усилия" ..... абе изобщо неблагодарен труд без траен резултат и удовлетворение, "искам да се занимавам с нещо по-смислено, а съм принудена да върша това".

nia написа:Майче,
разглеждала ли си домакинстването като: "утре пак ще се нацапа и ще бъде разхвърляно", "няма кой да забележи и оцени това, което върша", "децата ми са малки за да оценят, че палачинките изискват допълнителни усилия" ..... абе изобщо неблагодарен труд без траен резултат и удовлетворение, "искам да се занимавам с нещо по-смислено, а съм принудена да върша това".

Не, не са ми това проблемите.
Стигала съм до това как като бяхме деца се казваше "Който последен стане, вдига масата" - тоест почистването е наказание. Мисля, че съм писала за това назад в темата.

Днес направих една криза като тези от миналото лято. Но не успях да я довърша и сега ми е едно... не много приятно.
Вчера ми беше спокойно и ведро. Едно незначително изречение на мъжа ми към сина ни ме извади от релси. Не мога да опиша в подробности коя тема ме разклати кака. Сигурно когато я изчистя.
Аз си знам отдавна, че имам да чистя по тази тема, но все отлагах.
Не успях да мина през кризата, защото няколко пъти трябваше да прекъсвам и накрая не можех да влезна пак във фаза.

Майче, прочетох тази тема от край до край и така се задъхах (от умора, сякаш бях тичала много дълго в кръг)....

Сега ще кажа нещо, за което може и да ми се разсърдиш, но пак ще го кажа, защото някой ден се надявам да ми простиш.

Ако след като изтесам до край усещане и то продължи отново да се връща и отново, до сега да бях зарязала ТЕС сто пъти. И понеже знам, че ти много добре знаеш, че без да стигнеш до корен усещането най-вероятно ще се върне, няма да ти губя времето да ти обяснявам това, а направо ще те попитам „Ти мазохист ли си?”.

Ех, Ния, ще ме накараш да си изпея майчиното мляко
Изобщо няма да ти се сърдя за това, което ме питаш. Може да ти се разсърдя за това, че все се извиняваш и стесняваш.

Вече казах, че не пиша всичко. И ти сега хвана една подробност, за която не помня дали съм разказвала.

Емоцията, която се появява отново, се нарича със същото име, но като усещане е напълно различна. И значи тичането (което си усещала след четенето) не е в кръг, а в спирала

Преди време нежеланите ми емоции бяха с епицентър в слънчевия сплит. После се качиха в гърдите, в долната част на гърлото и сега са в горната част на гърлото.
Най-подходящ пример ми е гневът.
Преди се разгневявах неконтролируемо. Най-силното усещане беше в слънчевия сплит. Освен това имаше свистене в ушите и още неща, които не помня. Ама това май съм го писала?!
Постепенно усещанията ставаха все по-малко. Освен това започнах да свивам ситуациите, в които се разгневявам.
От известно време проявявам само опаковката на гнева. Тоест - отвътре нищо не изитвам, но използвам гневна реакция, за да стегна нещо децата, ако има нужда. В момента, в който приключа с викването, съм си пак безкрайно спокойна. Не мога да го обясня с думи. Аз описвам едно, а сигурно се разбира друго.

Ния, аз не съм си чела дневника и не знам дали отговарям на това, което питаш. Трябва да взема да го прочета.
Я кажи как звуча - като пълно ку-ку или като празно

Така и така се разписах, ми да взема да се отчета.
Нещата никак не изглеждат розови у нас. Надявам се това да е тъмнина преди зазоряване.
Преди, когато аз рухвах от гняв или нещо подобно, мъжът ми поемаше нещата. Виждаше ме, че не съм в състояние и се стягаше - поемаше децата и ме оставяха да си почина. Той влизаше в роля на безкрайно спокойствие и търпение. Много хубаво.
Сега, обаче, настанаха черни дни за неговото спокойствие. Вече доста време аз не съм излизала от строя. Запазвам си биволското спокойствие. Съответно всичките нерви остават у него.
Чувствам се все едно че играя на рулетка. Заложила съм и чакам колелото да спре да се върти. Знам, че той сега се чувства адски гадно, но вярвам, че подходът ми е правилен и трябва да изчакам нещо.

И още за гнева.
До скоро имахме следната картина - аз запазвам спокойствие, когато децата са неспокойни. Но мъжът ми им се ядосва и аз реагирам на него.
Тесах това доста време. Най вече тесах това, че не мога да го приема такъв.
Вече почти напълно запазвам спокойствие, когато той им се ядоса. И скоро хванах един нюанс. Той се ядоса, погледнах гневното му лице и ми проблесна - обвинявам го за това, че не иска да се освободи от гнева. Веднага изтесах това и изпитвах пълно спокойствие. Ще видя дали това ще се запази или има и друго.

Не знам дали щях да ти напиша точно това, ако бях преспала с него, по-скоро не .... но снощи изпитах усещането, че дори знаеш, че тези емоции ще останат и ще се преместят, но нарочно работиш с тях по-скоро на повърхността за да се връщата и връщат, защото не ти се иска да се разделиш с тях, сякаш си ги пазиш за десерт, сякаш ти се иска да ги има по-дълго.

Нямаше да го напиша, не защото не го мисля, а защото щях да се сетя за моята тема, където ако се зачетеш, не ще се завъртиш в кръг, а вихъра ще те отнесе на моменти (аз затова и никога не я чета), сигурно е лесно от страни да се съди .... не знам, колкото повече вървя уж напред все повече установявам, че нищо не знам.

Мая,да ти кажа честно с nia имаме сходни виждания по темата и този въпрос който тя ти задава,преди време и на мен ми е минал през ума,за мазохизма!
Когато писах за болките от скапаният ми матрак,ти ме съветваше да се тесам,е да ама не, смених го и сега кръста ми е ок!Само,че тук при теб не искам да звуча,все едно ти казвам спри с тес и си смени мъжът,но и за това казах че nia мисли също като мен,макар че всичко най добре си знаеш само ти,тук само може да си вадим изводи от написаното по темата от теб!
Успях да мерна мъжът ти за миг последният ден на семинара и това ми бе достатъчно да разбера,какво да ти кажа.........,освен че виждам,че не ти е лесно,странен човек ми се видя с особенно държание,лесно се изнервя и напрагя обстановката и другите около него,човек който няма явно как да му повлияеш и поработи с ТЕС!
Малко му трябва да се раздразни от нещо и показва характера си!Даже си спомням много добре когато бяхте пред врата с децата и той видимо беше леко изнервен и даваше зор с поведение което лично на мен не ми хареса като баща с три деца!

Малко ми прилича на моя баща,който си мисли че всички трябва да знаят и мислят като него,човек едва ли не трябва да чете мислите ми и да прави това което е в главата му и дали не обича повече да нарежда и някой друг да прави всичко вместо него,да го дава директор?Целият свят му е крив,с негативно мислене и все за най лошото гледа да си мисли,то и за това спрях да ходя често на вилата и сега тесам доста неща от него които съм си навлякъл,добре се справям да се похваля!Хайде стига от мен,че стана роман поста ми!

Гена, не те боли с новия матрак, но това не значи, че гърбът ти е здрав.
Просто в тази болка може да се погледне по два начина. Може да е нещо нежелано, заради което променяш нещата и си доволен, както е станало с новия матрак. Но можеи да се разглежда като червена лампа, че нещо не е наред да се теса.
Аз по принцип съм привърженик на отстраняването с тесане, защото това те прави независим. Свободен.
Мъжът ми също се оплаква, че го боли гръб от някои матраци. Все искашеда сменя тези у майка му. На мен нищо ми нямаше. Даже ми беше много удобно. Ясно е, че въпросът не е в матрака, а в гърба.

На мен ми се е случвало да си реша проблем, както ти си постъпил с новия матрак. Понякога вечер ми е било тегаво и гадно. Опитвам се да тесам или не се опитвам и си ми е кофти. Накрая взимам, че изпивам една бира и светвам. Става ми едно хубаво и леко, като след яко тесане. Знам си, че има нещо неизтесано, но си давам почивка и с удоволствие си изпивам биричката.

Ния написа:... но снощи изпитах усещането, че дори знаеш, че тези емоции ще останат и ще се преместят, но нарочно работиш с тях по-скоро на повърхността за да се връщата и връщат, защото не ти се иска да се разделиш с тях, сякаш си ги пазиш за десерт, сякаш ти се иска да ги има по-дълго.

Със сигурност само така изглежда.
По-скоро съм имала обратните чувства. Коато изтесам нещо, си мисля, че повече никога няма да с епояви. И, когато се появи, ми става много гадно. В началото доста се сривах. Исках всичко да стане бързо с по едно тесане. С времето се научих, че няма да стане така и вече кротко си тесам и съм готова на всичко.
Друг е въпросът защо изобщо тесм и искам да продължавам. Ами просто не ми е добре и искам това да се промени.
Не знам дали от дневника става ясно, но имам много големи промени, от които съм изключително доволна.

Открих всички черти, които не харесвам в мъжете в баща ми, а тези с които си направих толкова интересен живота – в майка ми и частично в баба. Е, после имаше един кратък период през който трябваше да се науча да живея с образа на „новите си родители”, но това знаеш как се оправя, и ние сме родители, и никой не е съвършен.

Не твърдя, че на съзнателно ниво искаш емоциите да се връщат, а пък и на подсъзнателно няма как да знам, само така ми се струва.

Още по-малко твърдя, че нищо не си постигнала – забрави асоциацията с кръга, спиралата е много по-правилното определение. Позволих си да допусна само, че ти можеш много повече. Смятам че ти дори само с вярата си можеш значително да поизправиш тази спирала – като малка обичах да разтягам пружинки на химикали.

Иначе нали знаеш, че тук всичко е само допускания.

Мая,
Мислех си да започна с един поменник с какво си ми помогнала да вървя по моя път, или по-точно да се опитам да „цепя мрака” с твоето страхотно темпо, но реших, че е излишно. Затова ще го събера в едно изречение – научи ме, че човек ако си повярва достатъчно, че има „вълшебна пръчица” се сдобива с такава и калкулациите за по 1000 теса за едно и също нещо изчезват.

И понеже пак спря да пишеш тук, да знаеш, че няма да те оставя на мира докато не напишеш, че си си намерила „вълшебната пръчица” (колкото и да е разхвърляно у вас – почвай да търсиш! ).

Ха-ха. Ния, хващаш ме точно с един гаден чеп някъде, вместо с вълшебна пръчица
Тъкмо влизах да се оплача. От предната нощ ме заболя гърло. В движение пуснах КС, по едно време станах да тесам и да медитирам. Започнах една метафора, която въртях после до обяд. Правих даже класическата основна рецепта с 9Г и всичко. И при все това болката си седеше с интензитет 7-8, само малко се променяше. Падна до към 6 преди обедното спане, което успях да хвана и след това се събудих пак със 7-8.
Намерих си и причнина. По-точно няколко, от които отсях една. Тесах две възможности и нищо.
Цял ден не съм яла и вечерта доста се изтощих. Сега си направих една електролитна напитка и малко се даврандисах. Надявам се утре да приключа с това.
А, имах втрисане сутринта, а сега температура и, ако се вярва на чичо Хамер, вървя на оздравяване.
Гадно е да боли.
Чух се с Алиса, тя ме пита дали съм говорила с болката. И това направих, но нищо.
Надявам се да успея да помедитирам като заспят децата, защото това ме вдига най-бързо.

Иначе, наистина не пиша. Отдавам го на това, че изтесах необходимостта да споделям и да общувам с големи

Но имам какво да пиша. Напоследък наблюдавам и тесам една много интересна агресия. Някой ден може да я опиша.

nia написа:... научи ме, че човек ако си повярва достатъчно, че има „вълшебна пръчица” се сдобива с такава ...

Кажи ми, че гърлото ме заболя днес само, за да промени илюзията ти и да се приключва вече

Защо не пробваш, вместо да се бориш с болката, да я приемеш?