Хашимото - дневникът на Вяра

[MagicWoman]

vqra, веднъж ти написах, че си факел, а аз обикновено не говоря празни приказки, само от време на време Ти това още не го знаеш, но съвсем скоро ще го разбереш.

[vqra]

vqra, веднъж ти написах, че си факел, а аз обикновено не говоря празни приказки, само от време на време Ти това още не го знаеш, но съвсем скоро ще го разбереш.

Ами дано да нямаш предвид под "факел" това което аз.

А аз имам предвид, че в момента съм на единия край на махалото май.

[MagicWoman]

А аз имам предвид, че в момента съм на единия край на махалото май.

Еуфочувството се изпитва когато си в центъра. Веднъж бях дала пример с люлка на която двата й края са противоположностите в дуализма. Центърът е отвъд дуализма. Еуфочувството е щастие, независещо от външни обстоятелства. Ако чувството е зависещо, тогава си в единия край.

[vqra]

Еуфочувството се изпитва когато си в центъра. Веднъж бях дала пример с люлка на която двата й края са противоположностите в дуализма. Центърът е отвъд дуализма. Еуфочувството е щастие, независещо от външни обстоятелства. Ако чувството е зависещо, тогава си в единия край.

Чувството е независещо, има огромна разлика от онази зависеща невротична радост, която чувствах преди и при която само с един шут и можех да се запратя на другия край на махалото.

Тази нощ сънувах, че летя, а сутринта се събудих със слънцето /еуфочувство/ в слънчевия ми сплит. Може би и в съня си съм била в ЧО.

Благодаря ви за всичко. Мисля, че най-сетне пробудих в себе си онази, която бях едно време и която бях натикала на дъното на блатото. Да видим дали ще си спомня как се летеше!

[MagicWoman]

[nia]

На мен тази картинка ми е супер достатъчна да зависна.

За момент си зададох въпроса какво всъщност ме вкава в ЧО, каринката или факта, че е изпратена от Диана. Тогава погледнах аватара (издигащата се нагоре пара) и усетих, че влизам отново.

Магически му работи .

[vqra]

................
Магически му работи .

Aйде, бе Нийче! Къде се губиш?!

Липсваше. :*

[vqra]

Исках да ви се извиня, че се заяждах с всички вас цяла година.

Но все пак да знаете, че не съм била аз, а егото ми.


Какво друго исках да ви кажа?

Ааа, да, че Денят е прекрасен и, че ви обичам и такивамитиработи!


Хубав, слънчев, магически ден от мен!

[nia]

Аааа, тук съм, не разчитай да изчезна.

Само гледай да се отклониш от финалната права и ще видиш как ще се появя .

[vqra]

Днес ходих в онази община, където се ядосах много миналия път, защото месец след като подадох молба, нямаше никакъв резултат, а на всичко отгоре никой не знаеше къде се намира молбата с приложен оригинален документ към нея. Тогава бях в периферията, в ролята на вбесен приятел и написах жалба. Дори се кефех колко добре съм я написала. Излях цялото си безсилие, което изпитвах в/ху жената, която бях набелязала за виновна. В интерес на истината тя с мъка си вършеше работата и беше все тая за моите проблеми и то цяла година назад.....

Преди обяд отидох при въпросната госпожа. Докато чаках в коридора да дойде моят ред си направих КС с намерение да запазя спокойствие и такава приятна топлина ме заля. Влезнах в стаята, а светлината изливаща се от слънчевия ми сплит я изпълни цялата. Усещах тази хубава енергия и топлота.
Въпросната жена естествено започна с лошо държание към мен, въпреки, че видимо забелязах голяма промяна и динамика по отношение на моите неща, за които бях там. Явно имаше ефект, че съм се жалвала, си помислих. Жената с заяждащ тон изсипа един куп думи върху мен. Не си спомням всичко, което със съскащ тон изреждаше, докато си вършеше работата, но мисля, че ме проклинаше по едно време. Защо ви разказвам всичко това? Защото в подобна ситуация, обикновено бих се кефела на себе си, на жалбата, която съм сътворила и как след това всички хвърчат и си вършат работата за която са там и т.н.......

Но изпитах жал към тази жена. Знаех, че тя и аз сме едно. Бях в центъра, а еуфочувството бликаше и бликаше към нея. Заливах я с положителна енергия. Докато тя продължаваше да ми обяснява осъдително и злобно, че трябвало да ми отговори на жалбата, но не знаела какво да напише по въпроса за изгубването на молбата ми, тъй като кмета и я предоставил предишния ден и нямало как да напише, че той е виновен в отговора си, аз я прекъснах и и казах, че ще оттегля жалбата си и няма да и се налага да ми отговаря.
И видях такъв учуден, детски поглед в лицето на тази много по-възрастна /както сама го изтъкваше/ от мен жена. Тя изведнъж омекна, стана мила и ми разказа за проблемите си като човек.

Бях толкова щастлива и горда със себе си. Толкова се обичах. Това не бях аз!!! С КС успях да запазя пълно спокойствие и самообладание, което никога в подобна ситуация не ми се е случвало, А се е случвало при подобни ситуации да се потупвам в коридора. Имало е ефект, но е бил временен. Въпреки, че съм обикаляла много кръга по точките. Нищо против ТЕС не казвам, практикувам я всеки ден от година насам, но няма как да не ги сравня точно за този случай. Мисля, че бихте ме разбрали. КС е толкова елементарно лесна за мен! И толкова бързо действа! И действа за неща, които дори не съм си ги помислила, камо ли пожелала. Като това понякога да не бъда себе си.

И сега ми е толкова леко и щастливо на душицата!!!

Продължавам да правя и Предизвикателството съвсем сериозно, може и това да влияе по някакъв начин, не знам. Но се променям. Това е факт. И е хубаво.


Диана, сигурна ли си, че си ми казала всичко?

Ще ми липсваш. А съм сигурна, че не само на мен. И ако не се разколебаеш до утре: Още веднъж Благодаря и успех, хубаво момиче! Радвам се, че те срещнах по пътя си! Дерзай!

[гената]

vqra,жената се е отпуснала и споделила проблемите си казваш,а ти защо не и каза за тес и как може с него да си помогне?

[Alisa]

Вяра, много се радвам, че си все по-близо до себе си!
Използвай момента, за да "появиш" изгубения документ!

[vqra]

vqra,жената се е отпуснала и споделила проблемите си казваш,а ти защо не и каза за тес и как може с него да си помогне?

Защо ли, наистина?!!!

Защото вече съм минала по този път и знам какво е.


И Гена, ТЕС е в ж.р.