Femme, сигурно си права. Знам, че това нейното е защитна реакция. Обаче пък мен ме човърка това, че ако ми беше истинска майка, нямаше така да се държи с мен и да ме принизява толкова ниско. Може би някакво майчино чувство е щяло да се обади в нея. Сигурно само и въобразявам, защото сигурно и други родители се държат така. Абе иска ми се мъничко уважение към моето мнение от собствената ми майка. Ама явно ще си остане в мечтите ми.
Преди малко се къпах и си поревах в банята и както ме посъветвахте се тес-ах. Ама така не мога да се наплача хубаво, малко ми е странно. Но ме поотпусна определено. Още ми е свито, но поне една част се отпусна в мен. Ходих днес и при хомеопатката. Малко ми остана да и кажа, че ми тежи, че си мисля, че ме е отрязала един вид, но се сдържах. Знам, че това мое мнение е глупаво. Чак ме е яд как ги измислям едни такива. Тя жената всячески се опитва да ми помогне, отзовава се постоянно на обажданията ми, а аз с глупости се занимавам.
Днес ме наболява малко гърлото, не знам в случая на какво се дължи, но се надявам утре да съм по-добре.
Мая, в случая честно не знам какво ми трябва, за да започна да имам желание да се тес-ам. Не, че през деня не се тес-ам от време на време, но сякаш е насила. Хм, оценката ми в момента е 6-тица. Определено след среща с хомеопатката просто съм по-нахъсана да се справям. Главата ми казва тес-ай се, а тялото се съпротивлява. Сякаш са ми вързани ръцете.
Дневникът ми (desko)
Деско, защо когато започнеш изпитването на яд към тази жена не започваш веднага ТЕС пред нея даже. Според мен това би ти помогнало доста, защото така ще се покажеш емоционално на светло пред другите и може да спреш да се стягаш. Така си мисля! 
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
desko написа:, Обаче пък мен ме човърка това, че ако ми беше истинска майка, нямаше така да се държи с мен и да ме принизява толкова ниско.
Нищо подобно. Повечето родители се държат с децата си така, както техните родители са се държали с тях самите. Нямат друг модел.
И затова това се прощава лесно.
Per aspera ad astra!
Хм Вяра, не съм много съгласна. Аз гледам да не се държа така, както майка ми се държи с мен. Когато детето сбърка, не обичам да му врякам, да го стряскам, да му натяквам. Гледам да си осъзнае грешката. Общо взето, нещата които са ми неприятни от страна на майка ми, се стремя да ги избягвам. Не знам по-нататък как ще съм, но засега мисля, че успявам
Desko ,
щях да пиша преди ден,два ама се отказах.
Толкова неща припознавам(емоции),като пишеш,че имам чувство,че аз пиша,дори със сливиците имам проблем,както теб.
Ще препочета темата по-късно и ще ти кажа и аз как съм се справила ,с някой емоции,които мисля вече са ок.
Само да ти кажа,че януари майка ми си отиде от тук,
аз много страдах,но не показах с нищо,само с тъгата в очите си,онзи ден тръгнах да си ТЕСам настинката....и отведнъж писнах,ама рев и вой....ама стана,освободих мъката.И аз съм като теб, искам да ТЕС ама си правя оглушки,пиша листи-уж ще ТЕСам ,ама я ги скъсам с яд ,я ги изгоря.На Иван и аз Благо-даря,че даде идеята със снимките,имам си и аз да ТЕСам за утре:)
щях да пиша преди ден,два ама се отказах.
Толкова неща припознавам(емоции),като пишеш,че имам чувство,че аз пиша,дори със сливиците имам проблем,както теб.
Ще препочета темата по-късно и ще ти кажа и аз как съм се справила ,с някой емоции,които мисля вече са ок.
Само да ти кажа,че януари майка ми си отиде от тук,
аз много страдах,но не показах с нищо,само с тъгата в очите си,онзи ден тръгнах да си ТЕСам настинката....и отведнъж писнах,ама рев и вой....ама стана,освободих мъката.И аз съм като теб,
искам да ТЕС ама си правя оглушки,пиша листи-уж ще ТЕСам ,ама я ги скъсам с яд ,я ги изгоря.На Иван и аз Благо-даря,че даде идеята със снимките,имам си и аз да ТЕСам за утре:)Няма какво да те измъкне, освен да се потупваш. (Поне аз не мога да ти кажа друго, а ти още по-малко.) Гадното ще си седи кога по-силно, кога по-поносимо.
Така че започвай да се потупваш и изкарай причината, която те спира да работиш. Минавай по точките и мисли какво те спира да тесаш. Направи поне 10 кръга (дори и насила) без декларации, 9Г и без правила. Саме се потупвай и постоянно си задавай въпроса какво е.
Така че започвай да се потупваш и изкарай причината, която те спира да работиш. Минавай по точките и мисли какво те спира да тесаш. Направи поне 10 кръга (дори и насила) без декларации, 9Г и без правила. Саме се потупвай и постоянно си задавай въпроса какво е.
Преди малко се ТЕС-ах насила както ми каза Мая. Първо направих няколко серии, после спрях. После се сетих, че трябва минимум 10 пъти и пак започнах. През това време постоянно си задавах различни въпроси - какво ми става, защо не се чувствам добре, какво искам от живота, за да съм щастлива. Но вътрешно се чудех как да отворя албума, за да взема снимка на татко без да ме види майка ми и да започне да ми задава куп въпроси. Изведнъж както си се тес-ах и ми просветна, че имам в дамската си чанта по една портретна снимка на татко и на майка ми, и мои снимки от едно време. Бях си ги сложила там преди време и така си стояха. После продължих пак да си задавам въпросите и пак нещо ми проблесна - ами ако това прозрение къде са снимките е свързано, че всичките ми проблеми са възникнали след като баща ми е починал, но тогава все още не съм го осъзнавала. Свърших с тес-ането и извадих снимките. Още щом видях образа на баща ми, се разплаках. Сякаш изникна пред мен и можех да го докосна и прегърна. Започнах да се тес-ам плачейки и вътрешно започнах да разговарям с него. Да го питам как е, какво прави, че ми е липсвал. По едно време се взрях в очите му и ми изникна в съзнанието една история, която майка ми беше разказвала преди време във връзка с осиновяването. На баща ми сестра му на времето била забременяла незаконно така да се каже. След като е родила е дала тайно детето в дом за сираци. Майка ми след време е искала да осиновят това дете, но когато са отишли в дома, са казали, че вече е било осиновено. Та се запитах дали не е поредната лъжа, тъй като отдавна съм забелязала, че в профил приличам на една моя братовчедка от страна на баща ми. Пък и други роднини са ми го казвали. Продължих да тес-ам, изведнъж образа на баща ми сякаш стана непознат, сякаш този човек не го познавах. Тес-ах още известно време, уморих се и спрях. В момента пак ми стана зле и отново съм с температура. Дали това не е някаква реакция от всичко това 
В момента като емоции не чувствам нищо, само съм много изморена и искам да си легна да поспя. Забравих да напиша по-горе, че при тези 10 серии, които направих пък, по време на 9Г рязко ми се приспиваше, ама сякаш съм легнала на леглото и просто ме унася в сън. После при всяка следваща серия се поразсънвах и на 9Г пак чувствах сънливост. Ами това е, май ще отида да се изкъпя, ей сега ми хрумна
В момента като емоции не чувствам нищо, само съм много изморена и искам да си легна да поспя. Забравих да напиша по-горе, че при тези 10 серии, които направих пък, по време на 9Г рязко ми се приспиваше, ама сякаш съм легнала на леглото и просто ме унася в сън. После при всяка следваща серия се поразсънвах и на 9Г пак чувствах сънливост. Ами това е, май ще отида да се изкъпя, ей сега ми хрумнаЗдравейте.
Днес сутринта се събудих в добро настроение, бях доста спокойна. На вън на разкодката с малкия се чувствах добре, не мислех за нищо лошо, което е учудващо. Въпреки, че от време на време ми минават някакви такива мисли. Когато приспивах обаче синът ми, сякаш изведнъж се изнервих. Предполагам, защото трябваше да започвам да тес-ам. Не знам защо такова неприятно усещане имам. А като започна да се тес-ам, изпитвам пък спокойствие.
Реших да продължа със снимката на татко, да видя дали съм се изчистила. Не знам дали е така, но определено не изпитвах никакви чувства като гледах снимката. Наложих си поне 10-тина пъти да тес-ам, накрая от устата ми се изтръгна едно "обичам те", сякаш се сбогувах с него. Мислите ми обаче тръгнаха в посока свекървата. Чувствам това тес-ане, сякаш ей сега ще отида и ще я ударя с теслата. Май при нея доста ще си поиграя, докато ми мине омразата. Все още обаче имам някаква ниска температура и от време на време ме наболява главата
Какво ще ме посъветвате, да започвам веднага със снимка на свекървата или днес просто ей така да си потес-ам и утре на чисто да започна?
Днес сутринта се събудих в добро настроение, бях доста спокойна. На вън на разкодката с малкия се чувствах добре, не мислех за нищо лошо, което е учудващо. Въпреки, че от време на време ми минават някакви такива мисли. Когато приспивах обаче синът ми, сякаш изведнъж се изнервих. Предполагам, защото трябваше да започвам да тес-ам. Не знам защо такова неприятно усещане имам. А като започна да се тес-ам, изпитвам пък спокойствие.
Реших да продължа със снимката на татко, да видя дали съм се изчистила. Не знам дали е така, но определено не изпитвах никакви чувства като гледах снимката. Наложих си поне 10-тина пъти да тес-ам, накрая от устата ми се изтръгна едно "обичам те", сякаш се сбогувах с него. Мислите ми обаче тръгнаха в посока свекървата. Чувствам това тес-ане, сякаш ей сега ще отида и ще я ударя с теслата. Май при нея доста ще си поиграя, докато ми мине омразата. Все още обаче имам някаква ниска температура и от време на време ме наболява главата
Какво ще ме посъветвате, да започвам веднага със снимка на свекървата или днес просто ей така да си потес-ам и утре на чисто да започна?
Изкарах си една снимка на свекито. Само какво внимание и отделих 
Поиграх си с фотошопа да я изрежа от останалите лица на снимката, да замажа там едни дефекти. Мани, мани. Както и да е.
Започнах да се тес-ам. В началото толкова много омраза бушуваше в мен, погледа и един такъв злобен. Започнах да я обиждам, в началото наум, после всякакви ругатни ми излизаха от устата. После сякаш устата и беше кървава, все едно съм я ударила. Такова задоволство изпитах. Гърлото започна да ми пари жестоко, дясната ми сливица да ме боли. Започнах да кашлям, не можех да се спра. Продължих да я обиждам, но вече не така често, а от време на време. Постепенно все едно насила я обиждах. После сякаш погледа и вече не беше така злобен, а усещах празнота в мен, после сякаш тя плачеше. Така ми се сменяха образите и. Накрая просто като я гледах, не изпитвах такава омраза. Но усещах някакво напрежение вътре в мен, не мога да си го обясня. Сякаш не искам да и простя това, което ми е причинила, а образа и вече не е чак толкова неприятен. Продължих да тес-ам, накрая се отказах, уморих се. Мислите ми взеха друга посока, не можех да се съсредоточа и се отказах. Започнах да мисля за хомеопатката. Сякаш тя ме закриляше в момента на тес-ането. Ще ми се да и се обадя и да споделя това с нея, но няма да го направя. Яд ме е, че толкова много се привързах към нея.
Отивам да правя кекс, прияде ми се Довечера продължавам!
Поиграх си с фотошопа да я изрежа от останалите лица на снимката, да замажа там едни дефекти. Мани, мани. Както и да е.Започнах да се тес-ам. В началото толкова много омраза бушуваше в мен, погледа и един такъв злобен. Започнах да я обиждам, в началото наум, после всякакви ругатни ми излизаха от устата. После сякаш устата и беше кървава, все едно съм я ударила. Такова задоволство изпитах. Гърлото започна да ми пари жестоко, дясната ми сливица да ме боли. Започнах да кашлям, не можех да се спра. Продължих да я обиждам, но вече не така често, а от време на време. Постепенно все едно насила я обиждах. После сякаш погледа и вече не беше така злобен, а усещах празнота в мен, после сякаш тя плачеше. Така ми се сменяха образите и. Накрая просто като я гледах, не изпитвах такава омраза. Но усещах някакво напрежение вътре в мен, не мога да си го обясня. Сякаш не искам да и простя това, което ми е причинила, а образа и вече не е чак толкова неприятен. Продължих да тес-ам, накрая се отказах, уморих се. Мислите ми взеха друга посока, не можех да се съсредоточа и се отказах. Започнах да мисля за хомеопатката. Сякаш тя ме закриляше в момента на тес-ането. Ще ми се да и се обадя и да споделя това с нея, но няма да го направя. Яд ме е, че толкова много се привързах към нея.
Отивам да правя кекс, прияде ми се
Довечера продължавам!
Успех, мила, споделяй, онова, което пишеш, е колкот за теб, толкова и за повечето от нас, дето четем! Браво, че намери енергия и сила да започнеш!