Предизвикателството - гняв

[Яна]

Чувствам се като изцедена. Преди малко имах гневен изблик към една личност, която дори не познавам лично и буквално една дума не сме си разменили (става въпрос за една жена от детската площадка на която ходим със сина ми). Направо побеснях... Такъв силен изблик не съм получавала отдавна. Започнах много яростно да се тесам, не се потупвах, направо си се блъсках по точките. Даже се насиних и ме болят и ръцете. Не проумявам защо се получава така. И друг път ми се е случвало разни хора да ме докарват до подобно състояние, без да ги познавам, дори да комуникирам с тях. Само с присъствието си и с това, че знам, че ги има ме изваждат от релси.

За сега не мога да си го обясня, но чувствам, че трябва да поработя над това (въпреки, че още нямам ясна идея как ще стане).

[Femme]

Аз имам само един въпрос, без да се засягаш, моля те!
Как е самочувствието ти?

[mayadob]

...
(въпреки, че още нямам ясна идея как ще стане).

Може например да отидеш на плейгрупа в петък и може да срещнеш някой, който да ти каже нещо

[Яна]

Как е самочувствието ти?

Сякаш не съм се замисляла много-много. Бих казала, че е непостоянно! Понякога го има, друг път съм пълна скръб. Правилно напинпваш нещата! Сега като се замисля, така започвам да се чувствам спрямо хора, на които не мога да се опълча или си мълча, ако се чувствам недобре, или ми направят забележка, или се чувствам безпомощна... такива неща... Интересно, интересно... Трябва да развия нещата в тази посока, да видим какво ще излезе.

Каква плейгрупа, Майче? Тия за дребосъците ли (дето им се каня от сто години)?

[mayadob]

Да, същите. Ще ти звънна.

[Яна]

Да, същите. Ще ти звънна.

Окей, ще чакам!

[Яна]

Така, да драсна два реда и тук.

Последното хомеопатично лекарство не ми се отрази добре, върна доста от симптомите, с които се борех. Ядосах много на себе си, даже го изхвърлих лекарството, реших, че не искам да ходя повече на хомеопат. Знам, че може да ми помогне да доведа нещата до край, но вътрешното ми усещане е друго. Хомеопатията ми помогна достатъчно за сега.

Тесах цялото си отношение към тая история. Сега ми е значително по-добре.

Два дни поред имах доста тежки кризи. Минаха обаче, успях да се преборя с тях. Тесах и самото лекарство, което приемах, за да прекратя ефекта му върху мен. Не знам колко е повлияло това тесане.

[Яна]

Най-сетне получих така чаканото просветление!

Малко ме е срам да го споделя (май трябва да тесам този срям), ето Декларацията, която ми изникна днес:

"Въпреки, че изпитвам почти непреодолимо желание да наранявам детето си по всевъзможен начин, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от агресията по положителен начин."

[Femme]

Браво!
Работи с това и ще има да се хвалиш след време!

[Яна]

"...и се освобождавам от агресията по положителен начин."

Това положително утвърждение много добре ми работи. Никого не хванах за гушата тия почивни дни, въпреки, че имах неприятни изживявания.

Вчера бях много бясна на едни индивиди, не ми се навлиза в подробности кой какво, ама ефекта се усети, когато вместо да остана в стаята и да се заяждам с тоз и оня и да сея жлъч и да им влизам в грозния тон, отидах в кухнята да мия чинии (така ми се прииска, че не е истина, а аз много рядко правя това упражнение, камо ли да ми се прище - абсурд!). За малко да тресна една чиния в пода от яд, но се овладях и като приключих даже се чувствах освежена и много по-добре. От негативното ми отношение нямаше и помен, единствено ми беше жал за въпросните личности.

Направо сега като си мисля за това и си танцувам от кеф на стола!

[Яна]

Решила съм тия дни да започна да работя с това (идеята ми е да потупвам, докато чета/декламирам написаното):

Желая да простя.
Прошката е лечебен инструмент, който нося навсякъде със себе си!

Обичам усещането за свобода, когато свалям тежкото наметало на критиката, страха, вината, омразата и срама. Тогава мога да простя и на себе си, и на другите. Това освобождава всички ни. Готова съм да се освободя от старите спречквания и проблеми. Не желая повече да живея в миналото. Прощавам на себе си за това, че толкова дълго съм носила това тежко бреме. Прощавам на себе си за това, че не съм знаела как да обичам себе си и другите. Всеки е отговорен за собственото си поведение и това, което отдава навън, животът му го връща обратно. Затова аз нямам нужда да наказвам никого. Всички сме подвластни на законите на собственото си съзнание, включително и аз. Грижа се да разчиствам непрощаващите части на съзнанието си и пускам любовта да влезе. Тогава съм изцелена.

Само изречението "Тогава съм изцелена.", ще заменя с "Изцелена съм!". Може и други промени да претърпи, така че текста да ми е удобен за ползване, ще видим как ще потръгне.

От тук.

[Яна]

Това:

"Въпреки, че изпитвам почти непреодолимо желание да наранявам детето си по всевъзможен начин, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от агресията по положителен начин."

Градира в това:

"Въпеки, че когато някой ме ядоса си го изкарвам на сина си, аз напълно и безрезервно приемам себе си, обичам се и се освобождавам от агресията и гнева по положителен начин."

[Яна]

Слагам си това тук, за напомняне (особено болднатата част):

...Преди няколко месеца фризъорка откри петно от бебешки люспи (с меден цвят) на главата му. Тогава четох Бурбо за да разбера причината. После говорихме с Александър надълго и нашироко и написаното от нея в голяма степен се потвърди. Тя казва, че „люспите засягат хора, които не позволяват да бъдат докосвани с обич от другите. Те искат да се защитят, защото се страхуват да не позволят твърде много да им влияят”.

Имам усещането, че това ме засяга много пряко (имам нещо много упорито по главата, което никой дерматолог не мога да ми каже какво е и как да го излекувам, няма и да чакам да ми кажат де ). Още не съм направила връзката, но ще се избистри полека-лека, сигурна съм...

[Яна]

Това:

"Въпреки, че изпитвам почти непреодолимо желание да наранявам детето си по всевъзможен начин, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобождавам от агресията по положителен начин."

Градира в това:

"Въпеки, че когато някой ме ядоса си го изкарвам на сина си, аз напълно и безрезервно приемам себе си, обичам се и се освобождавам от агресията и гнева по положителен начин."

Вече и двете декларации са nonsense за мен. Мисля, че най-сетне преборих проблема. За всеки случай продължавам всекидневната работа със Заклинанието и с положителни утвърждения.

[Яна]

Мисля, че повече няма да пиша в тази тема.

В момента всичко с което се борех около този гняв, включително и той самия, е някакъв далечен спомен и се питам: "Това на мен ли се случи?!"

Прекрасно усещане! Няма депресия, няма гняв, няма самосъжаление... Само чиста Любов, която изливам навсякъде около себе си...

Май бях права за себе си, че втората бременност ще излекува раните от първата!

Благодаря ви!
Обичам ви!