TEC

Тъкмо го видях Благодаря ти, Мая!

Семинарът беше много полезен за мен, но имам въпрос все пак.
Досега съм работила с Декларация "Въпреки, че имам раничка на шийката на матката, аз напълно и безрезервно...................и се освобождавам от раничката на шийката на матката сега!"
На семинра разбрах, че трябва да работя с емоция и чувство. Тази раничка предизвиква у мен страх, който усещам като свиване в стомаха си.
Така че с каква Декларация да продължа?
"Въпреки че раничката на .........предизвиква у мен страх, който свива стомаха ми, аз напълно .......... и се освобождавам от ....какво?...."
или
"Въпреки че изпитвам страх, който свива стомаха ми, аз напълно .............и се освобождавам от страха си сега!"
Иване, моля те, помогни ми!

И двете стават. В първия случай се освобождаваш от страха и свиването в стомаха, както и във втория.

Но принципно бъркаш класическият подход в ТЕС - работа с емоции и усещания с Предизвикателството, което както споменах е мое лично творение и при което може да се използва и само проблема като диагноза. Целта на Предизвикателството е това десетократно използване на ТЕС през деня да предизвика появата на емоции, които да се ТЕСат отделно, (както говорихме на семинара), от 10те ОР на Предизвикателството.

Сега стана ли по-ясно?

Кристално
Благодаря!

Ето какво намерих в НГМ

"Матка (шийка)

Сексуално отхвърляне или неудовретвореност за жени деснячки с нормален хормонален (естрогенен) статус; или за жени левичарки с ниски нива на мъжкия хормон (тестостерон)."

Ако някой има наблюдения по тези констатации, как бихте го коментирали? Сексуално отхвърляне - жената е отхвърлена или тя отхвърля другия? Дали можем да се доверим на написаното в цитата?

Сега, да кажа до къде съм стигнала. ТЕСах страха си от раничката и вече не изпитвам почти нищо, свали се на между 1 и 0. Продължавам ТЕСането и всеки път имам разни усещания в мястото, където се намира тя, но никакви емоции. Как да продължа нататък? Нямам идея....
Иначе в ежедневието си ТЕСам други проблеми и там имам резултат, което страшно ме радва. Усещам как се променям с всеки ден - отдавна не съм била така спокойна. Даже забравям да си пия лекарството за депресията

Femme написа:...
Ако някой има наблюдения по тези констатации, как бихте го коментирали? Сексуално отхвърляне - жената е отхвърлена или тя отхвърля другия? Дали можем да се доверим на написаното в цитата?

Не знам. И аз съм мислила по това, но до никъде не съм стигнала.

Femme написа:...Продължавам ТЕСането и всеки път имам разни усещания в мястото, където се намира тя, но никакви емоции. Как да продължа нататък? Нямам идея....

Кажи си с тови думи, че шийката на матката ти е напълно здрава. Какво изпитваш, когато си го казваш?

Казвам си, че шийката ми е напълно здрава и жизнена и изпитвам много особени усещания.
Първо мястото на раничката направо изтръпва.
После, нещо сякаш ме кара да се усмихвам.
И в същото време притрепервам от страх, че това може да не е вярно.
Майче, как ти звучи?

Femme написа:...
притрепервам от страх, че това може да не е вярно.

Как да ми звучи?
Продължавай си Предизвикателството.

Много интересна е тази проверка
Продължавам! И ще пиша.

Femme написа: После, нещо сякаш ме кара да се усмихвам.
И в същото време притрепервам от страх, че това може да не е вярно.
Майче, как ти звучи?

ТЕСай си страха и не спирай да се усмихваш!

Тази сутрин ми беше нещо криво. Тежко ми беше на душата. Имах кофти разправия с един човек и аз бях виновна за нея. Чувствах се неудобно и се извиних. Човекът сякаш само това беше чакал - веднага прие извинението ми, каза ми, че веднага забравя всичко. Какво по-хубаво от това, нали! Но .... на мен ми остана тази тежест, която изпитвах преди. Реших, че трябва да ТЕСам това чувство на тежест и неудовлетвореност и ....... изведнъж през ума ми мина ясната мисъл, че всъщност аз искам да се чувствам нещастна, това усещане ми е познато и може би удобно.....
Нямах търпене да го ТЕСна това чудо дето ми съсипва живота!!!
Направих си Декларация:
"Въпреки че изпитвам необходимост да се чувствам нещастна, аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си и се освобождавам от това чувство сега и завинаги!"
Това е страхотен пробив, досега несъм стигала толкова дълбоко, а сега даже ми се случи само при мисълта за ТЕС!

"Въпреки че изпитвам необходимост да се чувствам нещастна, аз напълно и безрезервно приемам и обичам себе си и се освобождавам от това чувство сега и завинаги!"
Това е страхотен пробив, досега несъм стигала толкова дълбоко, а сега даже ми се случи само при мисълта за ТЕС!

Добре казано! Благодаря ти за прозрението! Добре, че ме подсети, защото и аз обичам и имам необходимост да се самобичувам. Ще я приложа тази декларация още днес. Обаче сега като се замислих и след като съм гледала филма "Какво знаем ние?" нямам представа дали ТЕС в случая ще помогне. Май сме станали зависими към тази емоция, която ако изпитваме, се отделят някакви химич. вещества в кръвта и мозъка може би е свикнал с това.

Щом вярвам в това, изглежда се налага да направя следната декларация: "Въпреки, че мозъка ми е привикнал към онези химични вещества, които се отделят в кръвта ми, когато се чувствам нещастна, аз напълно и изцяло приемам и обичам себе си и избирам да се освободя от тази зависимост сега!!!"

Вяра, в този филм не взимат под внимание ТЕС. Ставаш зависим, наистина. Но понякога само с едно тесане можеш да се освободиш от зависимостта. А и не вярвай на 100% на всеки филм и книга. Допитвай се и до себе си.

Фам, и аз стигнах веднъж до подобно прозрение. Ставаше така, че като се ядосам, не мога да се овладея и не мога да се тесна. Седях бясна, исках да тесам, но не можех. Докато не осъзнах, че гневът ми доставя удоволствие. Осъзнах го по време на ТЕС, разбира се. Тогава тесанх това и следващото ядосване не ми достави удоволствие. И вече започвах да тесам, докато беснея. Още се ядосвам, но с много слаба интензивност.

Благодаря ти, Майче! Филмът е страхотен и дори да не си го спомням мн. добре, мисля, че ставаше дума за структурни промени на пептили и клетки, ако ги атакуваш перманентно с негативна емоция. И понеже са ме убедили някак си и вярвам в това, си мисля, че с ТЕС мога да премахна емоцията, която да не захранва повече клетките с нужната им (негативна за мен) химия, а пък те след време ще променят сами структурата си в нужната посока. Вярвам, че с ТЕС се корегира емоция много бързо, но структурни промени на клетки, както са например моите в щитовидната ми жлеза, едва ли ще стане толкова лесно. Трябва постоянство и упоритост и яка тес-ла при всеки опит на мозъка да си иска самосъжалението, самобичуването и всякакви нещастни чувства.