TEC

За първото наистина е добра идея - някакъв стремеж да съм добра и да угаждам на всички. Да избягвам конфликтите, но и там така се случва, че сама се натрисам в тях, или ги провокирам.
Второто съм го тесала, но сега ми хрумва, че това ме дразни и в моето поведение.

Изобщо за това раздразнение, ако погледна назад, винаги е имало човек, от когото да се дразня. Нещо като неотменна част от мен е. Откъде тази нужда от дразнител? С какво е свързана тази емоция, потребността от нея? И то не някаква сериозно раздразнение, а едно такова дребнаво, от всякакви незначителни простотии. Но непрекъснато. И доста упорито и разяждащо. Все едно ме човърка отвътре. Не мога да го прогоня.

Yandra, защо си изтри поста? Разбрах те какво искаш да ми кажеш и щях да ти отговоря нещо, но вече не помня какво беше.

Вчера теснах, че въпреки че имам нужда от постоянен дразнител, ..., аз се освобождавам от тази нужда. И още нещо, което ми се видя доста тъпо, но за всеки случай - страх, че няма за какво да мисля, ако съзнанието не ми е заето с дразнител. Засега не изпитвам нищо дразнещо, но да видим докога.

Извинявай! Изтрих го, защото се забелязвам, че се правя на по-стойностна на чужд гръб (това ако го видя у друг човек страшно ме дразни), а не искам да обидя никой. Нито единия от намесените хора, за които писах няма вина за това, че е такъв какъвто е, а и двете са доста обидчиви, както и аз естествено.
Поста беше за грубостта. Аз не се идентифицирам като такава, но явно подсъзнателно вярвам на чуждото мнение и се обиждам, ако ме нарекат груба
Сега поста ми е по-дипломатичен и няма да го трия

Чудесно се справяш и като бонус пусни и един ТЕС на

но да видим докога

Alisa написа:Чудесно се справяш и като бонус пусни и един ТЕС на

но да видим докога

За всеки случай


Преди и аз бях обидчива, и то много. Сега съм по-малко обидчива . Тесала съм конкретни случаи, в които съм се чувствала обидена, но мисля, че заслугата тук е друга. Както и да е. Опитвам се да се поставя на мястото на другия и си напомням, че всеки има своя гледна точка и възприема нещата по различен начин.

Няколко аспекта за дразненето, които теснах:
За очакванията и нагаласите ми:
- очаквам човекът отсреща да мисли като мен и съответно се дразня, когато не е така
- дразня се, че се налага да общувам с хора, които не са на моето интелектуално равнище (много, много лошо за мен, срам ме е, но е така )
- всеки човек има право да съществува, независимо какъв е. Приемам хората такива, каквито са; всеки върви по собствен духовен път.
- освобождавам се от всякакви очаквания спрямо хората. Не са длъжни да живеят според моите очаквания.

За страха:
- страхувам се, че ще остана неразбрана от човека, с когото говоря
- страхувам се, че ако споделя личното си мнение по даден въпрос, мога да нараня човека отсреща
- страхувам се, че няма да ме харесат, ако кажа нещо (примерно)

biscuit написа:Няколко аспекта за дразненето, които теснах:
За очакванията и нагаласите ми:
- очаквам човекът отсреща да мисли като мен и съответно се дразня, когато не е така
- дразня се, че се налага да общувам с хора, които не са на моето интелектуално равнище (много, много лошо за мен, срам ме е, но е така )
- всеки човек има право да съществува, независимо какъв е. Приемам хората такива, каквито са; всеки върви по собствен духовен път.
- освобождавам се от всякакви очаквания спрямо хората. Не са длъжни да живеят според моите очаквания.

За страха:
- страхувам се, че ще остана неразбрана от човека, с когото говоря
- страхувам се, че ако споделя личното си мнение по даден въпрос, мога да нараня човека отсреща
- страхувам се, че няма да ме харесат, ако кажа нещо (примерно)

Супер, правих ги и се насълзих от прозявки, благодаря че споделяш

biscuit написа:много, много лошо за мен, срам ме е

Ей това тесай най-напред

Що се отнася до страховете, всичките говорят, че не се чувстваш достатъчно стойностна и затова искаш да се харесваш на хората.
Очакванията и нагласите идват в следствие от тези страхове. Понеже не се цениш достатъчно, искаш да си докажеш, че си нещо повече от
"хора, които не са на моето интелектуално равнище"
Всичко това от собствен опит го казвам Не знам защо имам такова чувство на малоценност, но работя по въпроса:!:
Дано да съм ти от полза, защото все пак това си е моето мнение и моето чувство

Чувството за малоценност и страховете породени от него, не са ли свързани с нуждата от одобрение. И ако да, не е ли по-добре да се тесат заедно с нея!
Така си мисля аз и така бих постъпила аз!

Дааа, права си. Благодаря
В стремежа да се харесвам на хората определено има и елемент на упрек към мен, а в нуждата няма такова нещо.

И двете, дядо попе и двете!
Нуждата от одобрение е породена от чувството, че "не съм достатъчно добра" (несигурност в собствените достойнства), което идва от нещо конкретно (може и наслагване на няколко конкретни неща, случки, думи отношение към теб от някого). Почваш от където ти приляга най-добре на моментното състояние и стигаш дооо... гранд зироу! И печелииииш СЕБЕ СИИИ!

Че съм си достатъчна и нуждата от одобрение съм ги тесала много пъти.

Преди малко имах много емоционален сеанс. Започнах с това, че въпреки че не се ценя достатъчно и вероятно не се обичам достатъчно,... аз избирам да се обичам безусловно и по точките:
- заслужавам да се обичам
- заслужавам любовта си
- заслужавам най-доброто
- заслужавам всичката любов на света
- заслужавам всичката благодат
и тук някъде ми изникна "искам мама да ме гушне" (????) и се разревах като магаре. Да поясня, че с майка ми преди много се карахме, тя е човек, който си казва всичко право в очите, има особен характер и определено имахме трудности в общуването. Напоследък обаче намерихме доста общи теми и комуникацията ни значително се подобри. Явно сега изби всичката липса на обич през тези години - не че майка ми не ме е обичала, просто аз не допусках тази обич до себе си. Накрая ревях и се тупах без никакви фрази, само си спомнях приятни случки от детството, свързани с майка ми. Сега съм ок.

Чудесно! Честито

Вчера започнах предизвикателство. Имам нещо като себорея по главата, която ту се появява, ту изчезва. Напоследък се задържа повече, отколкото друг път. Вчера започнах с "... че реагирам негативно на околния свят (тук имам предвид не само реакциите ми към хората, а и към нещата, които правя, които се случват и т.н.) и кожата на главата ми реагира по същия негативен начин, като се лющи, .... и се освеобождавам от негативните реакции сега". Днес обаче, без много да се замислям - просто така ми се получи - започнах с "реагирам раздразнително на околния свят", а втория път - пак ми се изплъзна случайно - "реагирам агресивно". Да видим какво ще се получи по-нататък, изцяло се оставям на интуицията си. Само дано успея да го докарам до някъде, че нещо все зарязвам нещата недовършени...

Чудесно, добави и "нещо все зарязвам нещата недовършени..." в програмата, понеже може всъщност това да те прави агресивна????