Трудно.
След ТЕС сесия за нещо сериозно съм разбита няколко дни. Може би пък това трябва да ТЕС-вам.
С ТЕС по следите на изгубеното време
Миналата година януари месец си ударих главата на ръба на един балкон на пътривя етаж, след като се опитах да мина през него, докато излизах в обедна почивка.
Чух удара и след това не си спомням. Времето, което не си спомням, вероятно е части от секундата. След това се намерих седнала на земята и усетих, че главата ме боли. Пипнах се - кръв. Тръгнах да се качвам по стълбите (офис на втория етаж), а след мен, като по филмите, кървави следи. Шефът ми щеше да припадне като ме видя. Измих си кръвта от главата, сложих салфетка и излязох пак. Имах среща с един изключително неприятен човек, който ми създаде много неприятности в последните три години. Сега, за първи път след целия ужас, седя и плача заради това. Всъщност за втори. Първият беше в събота следобед. Даже някои от нещата бях забравила... напълно. Тоест подтиснала де. Сега ми изплуват някои от тях и сякаш усещам облекчение. Не, не съм тесвала през последните няколко дни, просто съм изпаднала в някакво съзерцание и светът минава покрай мен. Интересно е. Но някак си предпочитам да участвам. Да, главата. Сложих си салфетка, излязох и си свърших работата, която трябваше. Да, по това време се тормозех и заради един мъж (малоумник).
После се прибрах в офиса, на връщане си купих кислородна вода и сулфатиазол (още седи в офиса, за всеки случай). поработих малко, но все пак ме убедиха да отида до Пирогов. Отидох. Пеша. Исках да проверя дали ми има нещо на главата. Явно нямаше. Въпреки студа, стигнах без произшествия. Даже на път си купих едно якенце. Е, хората ме гледаха малко странно, но... какво толкова. Беше ме яд, защото предния ден си бях боядисала косата и много се харесвах, а сега трябваше да ходя вързана с кърпа докато зарастне раната. Е, преживях го, де. Правиха ми снимка и се оказа, че черепът е цял. И трябваше само малко да ме лепнат... За около месец ми мина. Все още е зачервено мястото, но пък май даже расте коса отгоре... Не знам защо написах това. Може би трябва да го тесвам.
Чух удара и след това не си спомням. Времето, което не си спомням, вероятно е части от секундата. След това се намерих седнала на земята и усетих, че главата ме боли. Пипнах се - кръв. Тръгнах да се качвам по стълбите (офис на втория етаж), а след мен, като по филмите, кървави следи. Шефът ми щеше да припадне като ме видя. Измих си кръвта от главата, сложих салфетка и излязох пак. Имах среща с един изключително неприятен човек, който ми създаде много неприятности в последните три години. Сега, за първи път след целия ужас, седя и плача заради това. Всъщност за втори. Първият беше в събота следобед. Даже някои от нещата бях забравила... напълно. Тоест подтиснала де. Сега ми изплуват някои от тях и сякаш усещам облекчение. Не, не съм тесвала през последните няколко дни, просто съм изпаднала в някакво съзерцание и светът минава покрай мен. Интересно е. Но някак си предпочитам да участвам. Да, главата. Сложих си салфетка, излязох и си свърших работата, която трябваше. Да, по това време се тормозех и заради един мъж (малоумник).
После се прибрах в офиса, на връщане си купих кислородна вода и сулфатиазол (още седи в офиса, за всеки случай). поработих малко, но все пак ме убедиха да отида до Пирогов. Отидох. Пеша. Исках да проверя дали ми има нещо на главата. Явно нямаше. Въпреки студа, стигнах без произшествия. Даже на път си купих едно якенце. Е, хората ме гледаха малко странно, но... какво толкова. Беше ме яд, защото предния ден си бях боядисала косата и много се харесвах, а сега трябваше да ходя вързана с кърпа докато зарастне раната. Е, преживях го, де. Правиха ми снимка и се оказа, че черепът е цял. И трябваше само малко да ме лепнат... За около месец ми мина. Все още е зачервено мястото, но пък май даже расте коса отгоре... Не знам защо написах това. Може би трябва да го тесвам.
При мен се случва следното: тес-вам нещо. Временно подобрение, изразяващо се в нещо като еуфория, правя някакви неща, леко ми е. После - срив: отпадналост, виене на свят, рев, студено ми е, тъпо ми е, тегаво ми е... последните два три пъти още по време на самия тес се разплаквам (обаче не спирам вече 
) и се разствойвам ужасно. След време ми минава и продължавам.
А при неформулиране правилно на проблема, просто той си стои... на мен скоро не ми се е случвало, защото в момента работя на минно поле - както и да го формулирам проблема все ще е правилно и все ще стъпя на мина...щото са много и все навързани...
) и се разствойвам ужасно. След време ми минава и продължавам.А при неформулиране правилно на проблема, просто той си стои... на мен скоро не ми се е случвало, защото в момента работя на минно поле - както и да го формулирам проблема все ще е правилно и все ще стъпя на мина...щото са много и все навързани...
Ако не можеш да определиш ниво, просто предположи ниво. Кажи първото число което ти идва наум като мислиш за проблема. В 99% процента от случаите подсъзнанието ще ти подскаже приблизително точното ниво. След това ТЕСвай и пак предположи ниво. И т.н.krsimm написа: Как се постъпва , ако се ТЕС-ва емоционален проблем на който не може да се определи нивото. - колко пъти и до кога да се ТЕС-ва?
Или пък си направи ТЕС за това , че не можеш да определиш ниво на даден проблем -
"Въпреки че не мога да определя нивото на този проблем...."
"Въпреки че така съм подтиснала всички чувства свързани с този проблем, че не мога да определя нивото им............"
Вярвам схващаш идеята.
Последно промяна от ivangp на 15 Юни 2007 20:33, променено общо 1 път.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Много полезно занимание човек да си записва на пръв поглед безсмислените емоции.
Вчера докато четях едни такива дневникоподобни неща ме осени невероятно прозрение и чувство на осъзнатост, благодарност и облекчение, свързани с един етап от живота ми, което, съчетано с ТЕС, вярвам ще ми осигури един по-спокоен сън. По-спокоен ден всъщност, тъй като си спя като младенец. Което е добре и странно според мен.
Вчера докато четях едни такива дневникоподобни неща ме осени невероятно прозрение и чувство на осъзнатост, благодарност и облекчение, свързани с един етап от живота ми, което, съчетано с ТЕС, вярвам ще ми осигури един по-спокоен сън. По-спокоен ден всъщност, тъй като си спя като младенец. Което е добре и странно според мен.