Ето това ти е проблема за несвършения ПЕАТ, ако го беше свършил (сторил, позволил, поискал, да ти сторят) щеше вече да си разбрал че и двете едновременно И да се занимаваш с по-приятни неща!:lol:гената написа:И кое е първо сега?Кокошката/теорията или яйцето/опита?
Ако няма опит,ще има ли теории?
Ники,какво е ума според теб?По начина по който тук се изказваш за ума ми идва да те попитам,къде се намира той тогава?И друг път го споменаваш в постовете си,явно си много убеден в това което казваш,че е така.nikimm написа:А логиката само по себе си е нещо , което на ума му харесва, защото той така се доказва колко е голям разбирач и интелект, след като му е ясна теорията.И кое е първо сега?Кокошката/теорията или яйцето/опита?
Ако няма опит,ще има ли теории?
Поздрави
Понеже в момента този въпрос ми е актуален, ще поразсъждавам пишейки. И без да пиша много, много и ми дойде отговора - за менгената написа:Друг интересен според мен въпрос който искам да ви задам е,защо тръгвайки по един по различен път в нащето развитие искаме да убедим другите около нас да дойдат и те до тук където сме убеждавайки ги,че сме ние правите и това ще е най-доброто и за тях???.
Получава се малко всеки си дърпа чергата към себе си?
Когато започнеш и себе си да не разбираш, какво ще стане тогава.... . Вероятно просто имаш нужда да споделиш, което отново е желание на ума. А желанието на ума можеш да го наблюдаваш нали. След като разбираш че искаш да споделиш с приятелите си новите си изживявания трябва да има нещо преди ума, което да "установи" желанието на ума ти. Умът според мен иска по същия начин да ядеш пица примерно, без на теб реално да ти се яде. 
А що се отнася до мен...ами често ми се случва да не се разбирам и вече не се упреквам за това - чудесно нали И напълно си прав за пицата 
Обаче все още ми е трудно да изпреваря ума си, но работя по въпроса.Гена , посред мен умът е нещото, което е съзнателно но не толкова, колкото у теб , което може да го наблюдава, или какато го наричаме АЗ. Умът може да прави проекции за теб самия, умът може да прави планове, да решава задачи ред други работи, но той е манипулируем, ако ти е правило впечачатление. Т.е. можем да му въздейсвтаме с много повторения и накрая той приема друга програма. Да кажем нещо отрицателно за него става нещо положително. Умът е това, което не може да обхване света такъв какъвто е. Затова и ние не можем да знаем всичко на този свят, но същият този ум си мисли, че това което той знае е истината в чести случаи. Или това е съставянето на гледна точка (позиция), която винаги е невярна, колкото и очевидно другите (околония свят) да твърдят, че тя е вярна. В същото време ми прави впечатление , че всички ние разпознаваме мислите си и ги изказваме или ги изписваме. Може ли умът сам да разпознае мислите си? Според мен в природата този процес е малко вероятен, защото ножът не може сам да се отреже и ръката не може сама да се ръкостисне примерно. С какво провокираме мислите си докато мълчим и изведнъж умът започва да бълва мисли (пица, яде ми се, онзи е пич, онази е готина). Пълни безмислици. Никой според мен не може да бъде господар на мислите. Но пък може да се идентифицира с тях или да не се идентифицира с тях. Тук въпросът, който може би може да излезе е Кой може да се идентифицира с ума или да не се идентифицира? Един вид има извършител на действие , ако ме разбираш. Въпросът според мен остава в тишината на всеки един от нас.Ники,какво е ума според теб?По начина по който тук се изказваш за ума ми идва да те попитам,къде се намира той тогава?И друг път го споменаваш в постовете си,явно си много убеден в това което казваш,че е така.
Алиса, напълно съм съгласен с поста ти и вадя само това от него, спрямо което искам да подчертая. Умът е само дума. Не съм убеден, че го имаАма Ники! Защо непрекъснато отделяш ума от останалото и все го слагаш в челните редици? Ума само обяснява, той е нещо като преводач между душата и съзнанието.
. Но така знаем по една или друга причина. Нека да наречем УМ това, за което сме свикнали да знаем. Не деля умът от всичко друго, то е част от нещо цяло. Акцентирам върху него, защото на умът могат да му дойдат идеи, които не ни харесват, а в същото време ние си мислим че мислите сме ние, вярваме ме им като най-висш закон, само защото сме свикнали така. Пропускаме само едино нещо, че милисекунди преди да им повярваме ние сме ги видяли и едва после сме решили да се плашим от тях, а им се радваме и т.и т.н. И пак радва се , плаши се ума иначе като наблюдатели ние сме в нещо като завършен процес на Пеат примерно . Вземи техниката позитив, какво прави тя - според мен просто изпразва възможностите на умът по дадена тема и идва пак онова дето се появява,като умът се изчерпи . Остави го да те изпреварва безгранично, той нали това иска. Дори следващия път, като те заизпреварва дори не му обръщай внимание.Обаче все още ми е трудно да изпреваря ума си, но работя по въпроса.
Аз Ники не се идентифицирам с мислите си в този смисъл, по-скоро живея в емоциите си (усещанията на душата си), а мислите са просто проявление на информация, нещо като снимка на момент, включващ низ от информация доловена със сетивата и интерпретирано от мозъка със заучените изразни средства. Евентуално следва реакция и и/или избор вече. Какво потвърждава това разбиране у мен? В настоящата ми работа с ПЕАТ, аз просто чувствам нещо и понякога дори не проумявам какво- не ми излиза име на чувстваното, да не говорим когато е букет от емоции, но това не пречи процесът да върви-чувствам-чистя, чувствам- чистя...докато евентуално излезе думичка на чувството, т.е. умът вече е влязъл в кондиция и насмогва да формулира емоцията- чувстваното и да ми го поднесе с панделка от звуци(букви). Всъщност КС е чувстване на макс, при което мозъкът не успява да формулира мисъл и имаме на лице директно възприемане на тук и сега без транслирането му чрез общоприетите инструменти (тялото, посредством сетивата) формирано в съзнанието ни от средата (норми за тълкуване на възприетата информация и норми, за реагиране на тази информация), от началото на раждането ни.Умът е само дума. Не съм убеден, че го има Laughing . Но така знаем по една или друга причина. Нека да наречем УМ това, за което сме свикнали да знаем. Не деля умът от всичко друго, то е част от нещо цяло. Акцентирам върху него, защото на умът могат да му дойдат идеи, които не ни харесват, а в същото време ние си мислим че мислите сме ние, вярваме ме им като най-висш закон, само защото сме свикнали така. Пропускаме само едино нещо, че милисекунди преди да им повярваме ние сме ги видяли и едва после сме решили да се плашим от тях, а им се радваме и т.и т.н. И пак радва се , плаши се ума иначе като наблюдатели ние сме в нещо като завършен процес на Пеат примерно Laughing . Вземи техниката позитив, какво прави тя - според мен просто изпразва възможностите на умът по дадена тема и идва пак онова дето се появява,като умът се изчерпи .
Демек успява доста често да улавя мисли, които не ми харесват, без да се усетя.все още не мога да се справя с ума си (много е свикнал да командва миличкия)
Това е в смисъл, че ми се случва да искам едновременно две противоречащи си неща и съответно ми е трудно да разбера сама себе си.често ми се случва да не се разбирам и вече не се упреквам за това - чудесно нали
Това е по повод ето тези думи на НикиОбаче все още ми е трудно да изпреваря ума си, но работя по въпроса.
т.е. това дето е преди ума ми, не е достатъчно бързо и тренирано, защото съм оставила ума си цял живот да ръководи парада в главата ми. И вместо да съм едно цяло, съм се борила сама със себе си.трябва да има нещо преди ума, което да "установи" желанието на ума ти.
