TEC

Как, да му се не види??!!! От сума ти време, всеки ден се тесам с положителни утвърждения за благополучие, успех и т.н. и ефектът е нулев. Сигурно точно и заради това ми се отключи пак астмата /беше заглъхнала и не бях имала пристъпи от повече от 5 години/, защото преди поне някак си се бях примирила с положението, а сега имам чувството, че имам в ръцете си инструмент, имам всичко което ми трябва, за да успея, а не се справям. Явно се хванах като удавник за сламка за това тесане и реших, че щом мога с него да си оправям болежките, ще мога и да си реша проблемите в работата. Ама не ми се получава и ми иде да си бия шамари пред огледалото.

Alisa написа:Хвани всяка думичка от поста си и я ТЕСай! И г`лей к`во става

Алиса ме е преварила!

Ще пробвам. А може ли вместо да се потупвам, да си бия шамари, щото така ми идва отвътре?

А може ли вместо да се потупвам, да си бия шамари, щото така ми идва отвътре?

Може, стига да уцелваш точките така!

Аре, тесай де, стига се разправя с нас! Написа си направо цял ферман с неща за тесане, действай! Да не започнем ние да раздаваме шамарите! (шегувам се, за шамарите де)

Докладвам в работен план направо от мястото на събитието. Тесам си яда към себе си, безпомощността, напразните надежди и каквото друго ми дойде на езика и в главата, докато си седя в кабинета в офиса. Първи резултат - този път се ядосах на колегите ми, че не са си свършили както трябва работата и ги насметох едно хубаво в моя стария си стил, отдавна не ми се беше случвало, чак ме зяпнаха. В крайна сметка всички носим отговорност, не само аз, хайде де! Втори резултат - един едър клиент ми обяви, че тази година няма да поръчва нищо в декември месец /а обичайно не е така/ и на мен сърцето даже не ми трепна. Продължавам. То и без друго нямам какво друго да правя, освен да си ям нервите.

paraboloid написа:То и без друго нямам какво друго да правя, освен да си ям нервите.

Бон апети!

Е, Яна, ти сега като ми пожела добър апетит и ми се отяде! То пък верно, какво толкова апетитно има в това да си гризеш нервите?! Май няма. Сега ми се ще пък да залитна в другата крайност и да кажа "май... му на всичко това!", животът си е хубав и няма за какво толкова да се притеснявам. Ако знаех как да обединя тези две крайности между гризкането на ноктите и май...та му, сигурно щеше да се получи нещо такова, каквото трябва.

Тогава иди на ПЕАТ (Иване, искам процент!)
Ето ти един прост вариант, за изпълнение на това ти желание, който и друг път съм давала: ТЕСай Х и У едновременно с декларацията от ТЕС и НФ "изпитвам Х и У едновременно", но преди това намери чрез ТЕС, най- близката до 0 стойност и на Х и на У.

Междувремено се обади на Галя да ти направи един ПЕАТ.

Галя, обаждам ти се! Сериозно, и аз си мислех същото, но за сега някак си ми се иска да се справя сама. Е, с вашата помощ за идеи, разбира се.

Алиса, направих го. В началото точно по схемата, която ти ми даде. След втория кръг някак си ми идваше само да се смея. Не мога да разбера даже защо съм ги писала и творила такива вчера?! Сега усещам, че аз съм си аз и се харесвам такава, каквато съм - противоречива. В мен има и от двете - и от гнева, тревожността и нервността, но и от радостта от живота и пълното безгрижие. Имам чувството, че съм актьор и си избирам ролята - сега ще съм гневна, щото все пак съм някакъв шеф, после може и да се потревожа, а след това да си свиркам и да се ухиля. Че какво странно има в това? Това си е най-нормалното нещо. Не може непрекъснато да съм една и съща. Сега даже ми е по-хубаво, защото нещо напоследък с тази благост и ведрина - ами просто не бях аз и това си е. Много е яко да можеш да си такъв, какъвто си! Това е нещо като в средата на диетата, да разбереш, че всъщност можеш да си ядеш шоколад и пак да си отслабваш.

Честито ти обединение на противоположности!(Иване, с едно на ум съм) Радвам се, че ти се получи!

paraboloid написа:Горещите вълни ги заковах по същия начин, защото ми се случваха само нощем и от там ги хванах. Дълго ги тесах със симптоми, с емоции и нищо не се получаваше. Като осъзнах, че разликата през нощта е само това, че ми отпада самоконтрола и задръжките и ги хванах за рогата. По принцип през деня нищо ми няма, само от време на време имам аритмии, но не са нещо особено.Вечерта ми е най-приятната част от денонощието и точно тогава, когато ми е най-кеф и отпуснато, започват да ми свирят дробовете и да си поемам трудно въздух. Загадка.

paraboloid, какво искаш да кажеш с това "заковах горещите вълни" - че като спреш да ги тесаш, те се връщат и се налага постоянно да ги държиш под контрол така?