Има смисъл Иване, имаivangp написа:За последен път го повтарям, защото просто вече не знам дали има смисъл в твоя случай - Процедура в Мир със себе си. Работа със случки от миналото.
Ама ми трябва повече ръчкане, защото много бързо се отказвам и се отчайвам, като видя зор и определено съм за шамари 
Нали затова и пиша тук, иначе сама няма да се справя 
Знае ли се? Ако перманентно се изказваш неподготвен, може и да те заболи някъде. Може би е нужно да се натрупа някаква вина, за да предизвика болка. Пък и си имаш страхотен метод за чистене, наречен ТЕС, така че с твоя пример не можем да го докажем.ivangp написа:Опс, това за вината и болката в сайта, който цитираш не съм го прочел, Но аз не прочетох всичко написано там.
Вината е моя. Изказах се неподготвен. Извинявам се.
Виновен съм, но не ме боли. Странно.
Aми ще си покаже. Ако се разрева, ще ми е тъжно, ако нещо ме заболи - значи е винаivangp написа:Според теб, ако не си съвършена, а искаш да си съвършена, няма ли да ти е тъжно от този факт, например?
))));)Това последното-няма да се справя,не се ли замисляш че е за тесане?desko написа:Има смисъл Иване, имаivangp написа:За последен път го повтарям, защото просто вече не знам дали има смисъл в твоя случай - Процедура в Мир със себе си. Работа със случки от миналото.
Няма как проблема да не е в теб!desko написа:Ники, и аз си мисля, че ми отвличат вниманието от основния проблем. Лошото е, че като се захвана с нещо и винаги изниква нещо коренно различно и съвсем се обърквам. Няма да се учудя и да са свързани нещата де
Аз вчера тъкмо се похвалих, че съм спокойна и майка ми ми вдигна кръвното пакВярно, че не го приех толкова навътре, не ми стана така тежко както преди ми е ставало, но пак и се ядосах. Потес-ах се после, поуспокоих се, задавах си хиляди въпроси и май коренчето на проблема съм си аз. Ама пуста му работа, как да се променя, никак не ми е лесно да не се връзвам на нападките, на обидите. Понякога се получава и съм страшно доволна, после пък за нещо елементарно, избухвам и се чувствам наранена. Крива работа
Я си тесни:Въпреки,че не съм организирана.......Енита написа:Ами не всички сме толкова организирани, нали затова има форум- едни по-организирани, други поне си признават, че имат нужда от остен. desco продължавай, по-добре бавно към целта, отколкото никак.
Единственото по-съществено е, когато научих, че съм осиновена. Тогава определено мисленето ми се промени и живеех със страха, майка ми да не ме изостави и все съм искала да бъда най-добрата дъщеря, не за да се гордее с мен, ами да не е разочарована от избора си. Другото по-съществено в миналото ми е смъртта на баща ми. Но там си мисля, че съм изчистила проблема чрез ТЕС със снимката. Останалите точки май ще са свързани със свекито Уж се връзвам на приказките на мъжа ми, но не се сещам за някаква случка, която да ме е наранила нещо и да е останало отпечатък в мен. Интересното е, че и с майка ми е така. Е, има някоя и друга, която наистина ме е наранила, но знам ли. При нея нараняванията към мен са във вид на заяждане, в търсене на скандал, за да и мине лошото настроение. Мъжът ми е същия, като му е криво изкарва си го на мен и готово, настроението е оправено. Хомеопатката ме беше попитала един път, защо съм се омъжила за мъж, който прилича страшно много на майка ми?! Не можах да и отговоря Сякаш тя ме захранва, не ми харесва да живея с нея, но не искам да я пусна. Чувствам се, все едно съм се подхлъзнала от планината и съм се свлякла някалко стъпала по-надолу. Гледам нагоре, но няма за какво да се хвана. Различното този път е, че не искам да се обаждам на хомеопатката, за да и плача на рамото, нито пък на някой друг. Вътрешно се карам на себе си, че пак съм се отдала на черни мисли, че трябва да се огледам, да видя природата, да си видя къщата, да си видя детето, че трябва да съм доволна на това. Горе долу се получават нещата, не съм се отдала напълно на тъгата, ама ми тежи да му се невиди. Искам да се усмихна, а не мога, а пък никой с нищо не ме е обидил, никой не ме е наранил, за да не искам да се усмихвам. Дори днес на няколко пъти ми правят комплименти, че съм отслабнала, че изглеждам страхотно, но вместо да се зарадвам, го приемам безразлично.Ето върнах се сега и почнах в самото ти начало какво си писала и веднага правя едно сравнение с това което си сега,честно казано аз разлика в теб за това време не откривам!desko написа:Стоях, стоях пред компютъра докато се реша да пусна тази темичка.
Мая, благодаря за подкрепата.
Чудя се от къде да започна и май от там, че имам едно огромно ПО (май не е само едно де). Все пак постигам напредък, че пускам темичка.
Имам емоционален проблем, който не мога и не знам как да го разреша. Попаднала съм в една дупка, от която трудно се излиза, ако мога така да се изразя. Всичко това ми изби на сливиците и горе долу 2 години се боря да се излекувам. Тръгнах на хомеопатия и от там ми се отключиха всички емоционални проблеми, които съм имала и които съм подтискала. Лошото е, че не исках да ТЕС-ам. Исках да ми е гадно, да ми е лошо. Сега също ми е адски трудно да започна да ТЕС-ам, затова и по-горе писах, че имам огромно ПО.
Имам нужда да споделям, да си излея мъката, за това и Мая ме подкрепи с намерението да пусна една темичка, пък белкем ми се възвърне желанието за живот. Изпаднала съм в една апатия, всеки ден плача, нямам желание за нищо. Взех да отбягвам мъжа си, почти не му говоря, на работа ходя колкото да отбия номера, въпреки, че там успявам да избягам от проблемите си. Когато се опитам да се нахъсам, не чувствам нищо. Май имам доста неща за ТЕС, но нямам сили да го правя.
Имам още много неща за споделяне, но ще спра до тук, че иначе сигурно цял ден ще трябва да пиша.
Ето го поредното потвърждение в това!desko написа:Има смисъл Иване, имаivangp написа:За последен път го повтарям, защото просто вече не знам дали има смисъл в твоя случай - Процедура в Мир със себе си. Работа със случки от миналото.