TEC

Иване, вече и аз не съм сигурна колко съм права и колко не съм, но все по-често в главата ми се върти това, че много хора използват този форум просто за да се засягат и да се сърдят на някого. Някои обясняват защо (което според мен пак е по-добрия вариант), други дори не искат и да споделят. Не им се сърдя, според мен и те са като хората, които се чувстват виновни (тях ги разбирам, защото това ми е нещо познато) - просто ми е трудно да ги разбера, а искам.

Е-е-е-ее-е не е така.
Кои са тези много хора?
Напротив, много си е хубав форума и тези дето се сърдят обикновено или се присъединяват към не-сърдещите се или си тръгват.

Но е нормално в началото да следваш инерцията и да си действаш по старите шаблони.
Осъзнай това и ще разбереш защо хората постъпват така както постъпват.

Другата причина е мързела - просто ги мързи. По-лесно е друга дори да мисли вместо теб, камо ли да прави това което трябва да се направи.

Третата е че не желаят да повярват в себе си и да поемат отговорност за собствения си живот, защото ако го направят това би означавало да започнат да се обвиняват за миналото когато са оставяли контрола на някой друг.

За преминаване от движение в една посока в движение в друга има два начина.
Единият е с плавен завой, а другият с удар в непреодолима преграда която рязко спира движението в дадената посока и те насочва рязко в другата.
И двата варината си имат (+)ве и (-)си.
Първият е по-нежен, без големи сътресения, но пък дава по-бавни резултати.
Вторият е по-болезнен, но пък дава по-бързи резултати.
Аз избирам да действам по втория, защото така ми харесва повече.
Такава ми е натурата. А и при него се вижда, кой е от моята "кръвна група" и с кого всъщност мога да си сътруднича.

На който не му харесва е свободен да търси други пътища, хора и начини.

Първоначалната ми идея е да покажа, че човек може сам да си погне стига да започне да разчита на собствените си способности. Тогава и силите на вселената започват да му сътрудничат.

И накрая - това че се карам на детето си, не му позволявам да прави нещо което иска да прави или го карам да прави нещо което не желае да направи:
1. Не означава, че не го обичам
2. Е за негово добро (поне според мен)
3. Поне моето дете разбира много добре в последствие, че аз всъщност съм му помагал когато му е изглеждало, че го наказвам.

Същото се отнася и за хората тук.
Някой разбират и остават в "семейството", други си търсят "други семейства", където да ги третират така както на тях им изнася.
И това е ОК.

Ако всички мислехме еднакво и действахме еднакво светът щеше да е много скучно място за живеене.
Разнообразието във всичките му форми и проявления е подправката на живота.

Хей Ния, защо си се разстроила така?
Аз пък знаете ли какво разбрах и след този ред на размисли на Иван, пък и след семинара, пък и след съветите, които ми давахте-нали имаше една сапунка още от началото на тези филми. Та филма се казваше "Андреа Селесте" или поне героинята Та икономката винаги казваше "Въпрос на гледна точка". Нещо напоследък тази мисъл доста често я употребявам. Незнам защо, но ми се струва много актуална. Брех какво просветление, а

Ния, къде изчезна пак?!?
Няма кой да ми разказва интересни истории - за алфа или за нещо друго.
Май не остана много от Предизвикателството. Как се справяш?

Здравей Daromi,

Тук съм, работя си, не по-малко, някакси ритмично, кротко и приятно, без катаклизми и сътресения, сякаш овладях нещата, миналото, настоящето, техниката, в пълна хармония съм с нея най-сетне, имам и пълно доверие, чувствам я като част от мен, обзело ме е някакво спокойствие и ... ме мързи да пиша.

Всъщност прекия повод да престана беше това, че реших, че отново съм те наранила (след като изчезна) и понеже за пореден път не успявах да разбера с какво, теснах това, че постоянно наранявам (теб, близките си, всички). В началото имах намерение да те помоля и ти да теснеш болезнената си чувствителност и най-сетне да намерим пресечна точка и да заживеем в хармония една с друга, но после реших, че нямам право да те моля. В този момент явно и теса подейства и оставих нещата така ... Горе долу тогава ме хвана и мързела (изпаднах в някаква нирвана).

Какво ново? Взех си резултата от цитонамазката. Оказа се, че отново причиних вълнения на гинеколога. Когато отидох си носех цяла купчинка резултати от минали цитонамазки, които показваха II-ра група. Новата се оказа I-ва група. Това го накара да заключи, че най-вероятно е станала някаква грешка, макар че до сега не бил виждал лабораторията им да греши, но от II-ра група да станеш I-ва ...?! И аз се учудих малко, защото към момента на вземане на цитонамазката не бях работила по матката изобщо, дори не беше ми минавало и през ум. За да разведря обстановката го попитах шеговито съществува ли група 0, което съвсем затвърди мнението му за моята безпросветност и реши да ми обясни, че в I-ва група обикновено попадат жени, които все още не водят полов живот (така че да не се надявам много, че резултата е истински). И така се разделихме – беше забравил за биопсията – може някой ден да си я направя, не знам, ще видим.

От около седмица работя с една обща формулировка. Тя е „Въпреки, че се чувствам подтисната, аз напълно и безрезервно приемам себе си и се освобожадвам от лошите мисли и чувства сега.” Първоначалното ми намерение беше с нея да помогна на жлезата в процеса на възстановяване (по-точно ако и преча, продължавайки да подтискам болезнени мисли и чувства, да престана). Чрез нея идентифицирам лоши мисли и чувства, минаващи през главата ми, и ги тесам индивидуално. Освен това тя има способността да ме кара да се чувствам по-бодра, всеки път, когато не ми се захваща с нещо просто си я правя с мисълта за него и ... изведнъж започвам дори да изпитвам желание да се захвана, като условен рефлекс ми е станала (кучето на Павлов ряпа да яде).

Голямата промяна в мен е (дано да е завинаги), че сега времето ми стига, дори понякога ми е в повече. Някакси всичко е подредено, просто, ясно (задълженията ми, тесовете) и времето за семейството, почивка и удоволствия, за което мечтаех, само се появи, без да се налага нищо да редуцирам.

Радвам се за резултатите ти, много, продължавай така едничко по едничко и един ден проблемчетата ще свършат, нищо че няма финал. Ще погледна дали Бурбо може да бъде от полза с нещо утре, защото сега трябва да изляза.

Ще пиша от време на време и ще чета, разбира се.

Поздравления за добрите резултати!
И внимателно с лекаря, че да не вземе да се спомине от шок човекът

Не знам защо реши, че съм се засегнала, но и няма съществено значение. Дори и така да е, не се оставяй това да ти влияе. Виж какви интересни неща си написала пак! Иначе те разбирам, че не винаги имаш желание да разговаряш. Когато имаш обаче, те слушам с удоволствие

Ния, твоя доктор ме разсмя!
Откакто се помня, цитонамазките ми са били все първа група, а не е като да не водя полов живот!
Браво за постижението и дано скоро се похвалиш с още такива добри резултати!

И аз се чудя къде все пак го намери този гинеколог? Абсолютно съм убедена, че преди 2-3 години съм имала резултат II група на цитонамазката. А тази година вече втора цитонамазка ми е с резултат I група. За протокола: имам 3 деца.

Този резултат може единствено да те радва (както и мен, разбира се!), а не да служи за свободни разсъждения-съчинения как и защо нещата са такива, каквито са.

Успех!

И аз не харесвам този гинеколог, но не точно заради това, че не знае, че съществуват начини от втора да станеш първа група - това почти всички лекари от всички специалности не го знаят все още.

Това заради което аз не го харесвам е, че още от пристъпването на прага му той те приема като болен и ако ти случайно не смяташ така, прави необходимото да ти го внуши.

nia написа:Това заради което аз не го харесвам е, че още от пристъпването на прага му той те приема като болен и ако ти случайно не смяташ така, прави необходимото да ти го внуши.

Ами лекар е, нормално е такова поведение, май всички така се държат! Гледат те едно такова, все едно си обречен и без тях не може...
А и на него му е финансово изгодно да си болен, нали се сещаш...

Lady Frost написа:

nia написа:Това заради което аз не го харесвам е, че още от пристъпването на прага му той те приема като болен и ако ти случайно не смяташ така, прави необходимото да ти го внуши.

Ами лекар е, нормално е такова поведение, май всички така се държат! Гледат те едно такова, все едно си обречен и без тях не може...
А и на него му е финансово изгодно да си болен, нали се сещаш...

Не съм съгласна. Такова поведение показва само колко е далече този лекар и от лекарско призвание, и от безкористно помагане, в което се е заклел. Той е търговец, не Лекар. Като цяло, разбира се, че има и такива, които не се държат по този начин. В частност, и моето GP, и моят гинеколог не се държат така. Тревожното в случая е съотношението между количеството на едните и на другите, на "добрите" и "лошите".

Ами аз не отричам, че има и свестни лекари, но ти сама също казваш, че са малцинство... Това е доста тревожно!
Но нека не разводняваме темата!

За да сменим темата, защото традиционната медицина не заслужава толкова много внимание:

Вчера при едно спречкване (нищо кой знае какво) с големия ми син той ми каза нещо, на което в момента не обърнах особено внимание, защото бях ядосана. Беше нещо от сорта, че човек като мен започва да се смята за „перфектен”, поради факта, че има и успява да задържа свестни хора около себе си. Дори не успях да осмисля добре какво ми казва, нито пък попитах кого има предвид (ние с него често сме си „на нож” откакто е в пубертета, но съм го приела като етап и чакам да премине).

Тази сутрин обаче, докато тесах нещо, свързано със съпруга ми, още с изричането на „избирам да простя” тези думи моментално изникнаха в главата ми и изведнъж ми се стори крайно неуместно дори да произнасям „избирам да простя”, разбрах какво е искал да ми каже синът ми. Разбрах още, че и аз не знам каква част от всичкия ми тес до момента (но голяма) би бил абсолютно ненужен, ако бях чула тези думи в момента, когато започнах да работя с ТЕС, а ако бях ги чула веднага след развода ... просто едно изречение, което първоначално дори не приех за важно.

Продължих да мисля за това. Ако бях потърсила обратна връзка от сина си през всичките тези години (никога не съм си го и помисляла), щях да науча още преди много време, че той харесва втория си баща дори повече от мен или поне повече от достатъчно за да не се виня за развода и да мога да се радвам на начина по който бях постъпила. Питах алфа (или ТЕС - те вече май са едно и също нещо за мен) защо не бях потърсила тази обратна връзка, но е много дълго за разказване - старата история, чувството за вина, то е велико, може да накара хората да повярват, че знаят всичко, и да се чувстват толкова убедени в него, колкото дори ТЕС не би могла да ги направи.

Наложи се да потърся корена на тази вина, защото както винаги съм чувствала и казвала, тази вина при мен не е първична. Имам безброй всякакви спомени от детството, но не и такъв, в който някой да ме е обвинявал за нещо. Само че, оказа се че нямам и такъв, в който някой да ми е казвал „Ти решававаш", а след това да е похвалил взето от мен решение. Тези две ситуации родителите ми удостояваха с поглед и мъчание, а аз трябваше да тълкувам – е ми каквито са били възможностите ми за тълкуване, такива, въпрос на самооценка, която при мен също е формирана чрез мълчание.

Сега откакто възпитавам малкия си син заедно с Иван (следвайки неговите препоръки) ми е лесно да разнищя историята, но преди подобен начин на възпитание ми се струваше съвършено нормален в смисъл – щом не нараняваш детето си, щом не до караш съзнатено да се чувства лошо, значи всичко е ОК, ама не е.