TEC

Преди малко правих КС защото усещах някакво странно жужене в главата си (без да го чувам, просто усещане).

Появи се една муха, която беше кацнала на ръкава ми. Като се вгледах видях, че това не е просто муха, а конска муха и веднага започнах да се опитвам да я махна от себе си, но колкото повече се опитвах, толкова повече се връщаше. Никога не съм реагирала толкова неадекватно в алфа, обикновено или трансформирам или пускам да си отидат картинките, но сега изпитвах гадост от това, че мухата е по мен и изобщо стана хаос. Излязох от алфа от самосебе си.

Теснах с „Въпреки че ми е толкова гадна тази прилепчива муха и не я искам по мен .... избирам да и позволя да си отиде. Върнах се обратно в алфа и още с първото ми издишане мухата си отлетя доброволно.

Имам същата случка в реалността от преди няколко години. Никога не бях виждала конска муха. Бахме на една поляна. Започнах да я гоня от мен, но това нещо няма изгонване, от едно място отива на друго и даже така жестоко ме защипа.

След сеанса се опитах да възстановя някакво усещане от реалната случка, но не успях. Дали съм имала някакво усещане в тялото по този въпрос преди да започна КС – не знам също, но докато бях в ЧО имах.

Ния, ти питаше по-рано... Аз намирам разлика м/у ЧО и алфа, но не мога да я обясня.

Според мен в ЧО (без да претендирам, че разбирам) трябва да има пълно отдръпване (липса) на мисли и действие, та макар и несъзнателни.

Но понеже няма с кого да си говоря за алфа и винаги е нямало, което за мен от край време си е проблем, реших (след като никой не се противопостави) да прекръстя „алфа” в „ЧО” . А и аз май вече не съм в състояние да се укротя и просто да си стоя в ЧО, а в началото когато се запознах със Силва можех.

ЧО не е едно и също с Алфа, според мен. ЧО включва Алфа, но не се изчерпва с нея.

Тук големия въпрос според мен е да открия жива нужда и полза да влизам в ЧО (не че такива не са описани, но жива за мен), тогава и книгата ще си купя, и за една нощ ще я прочета, и разграничението ще направя ....

Иначе аз и сега си правя разни експерименти когато съм свободна, но когато имам истинска нужда от помощ директно си отивам в алфа, защото за мен това е отработено, знам как действа, знам как да се възползвам от него ... стереотип.

А може пък и да имам едно наум (подсъзнателно), че ако се науча да се отпускам свободно в ЧО може да си загубя достъпа до това, до което имам достъп сега – няма как обаче да го знам това за сега. Мога да попитам , ама дали ще ми кажат ... .

Иване, аз за това, така да се каже, от много време все питам теб какво точно се случва с мен в алфа, но ти винаги си бил супер пестелив по темата. Едно време когато тесах пристрастяването си към алфа, колкото тес му ударих по пристрастяването, още толкова и за яда си, че Иван знае повече и защо се случва това с мен, но по някаква причина не иска да ми каже. Явно обаче не е подействало много, и затова и по случката с давенето на братовчедка ми, когато ми каза да тесам, че няма нужда да разбирам какво точно е станало тогава, този тес автоматично се обърна в „Какво пак не иска да разбера Иван?”.

nia, ЧО няма как да не е в алфа, защото е отвъд ума, който е в бета, а при тета и делта вече спим. Веднъж ти казах какво се случва в алфа, но явно не си обърнала внимание. В алфа се свързваме с подсъзнанието и Висшия Аз, при тази връзка имаме възможност да изпитаме цялата гама от положителни емоции от покой, радост до блаженство и екстаз. Защото Висшия Аз е едно с Цялото - Духът. Пристрастяваш се защото при тази връзка организмът отделя серотонин, допамин и окситоцин, а това са естествени опиати. И смятам, че това е най-прекрасното нещо, което може да се случи на човек. Иван не може да ти отговори защото не е преживявал Единството. Той смята, че там също така може да се преживее Безусловен страх. Всичко, неподкрепено от личен опит е само информация. Страхът е винаги в ума, отвъд него - няма страх. Но ти също имаш опит - сподели - защо се пристрастяваш?

Диана, всяка думичка, която ми каза в онзи пост относно пристрастяването я знам на изуст, наистина, както ти казах това беше много важно за мен и съжалявам, че сега те оставих с впечатление, че не съм му обърнала внимание – точно обратното е. Сега вече нямам нужда от обяснение, а и преди май вече нямах толкова, колкото в началото, защото макар и моето да не беше научно, аз след толкова време лутане, от немай-къде, си бях измислила такова. Нещо като: „Щом Иван не иска да знам, значи ако науча ще се развали магията”. То човек рано или късно обяснение си измисля, като няма с кого да говори, а пък и като не чете достатъчно . Само че още малко ме е яд на Иван относно миналите времена и се опитвам да си изясня как точно да го подхвана този яд, затова пиша.

А пък тук откровено мисля, че ти си му измислила оправдание:

Иван не може да ти отговори защото не е преживявал Единството.

Защото той не познава Силва от вчера и някакси това оправдание не върви при мен .

Иване, ти сега да не вземеш да забравиш, че ние с теб сме в примирие?

ЧО е в алфа, но алфа не е ЧО според мен.
Ето тук един цитат от Ошо, който може би би обяснил нещата:

Започни с концентрацията върху нещо. Когато концентрацията стане тотална /двете точки/, опитай се да се насочиш навътре /еуфочувството/, стани внимателен за себе си и след това се опитай да балансираш. Да застанеш между двете е най-финото равновесие. /триъгълника/
Тази средна точка, тази точка на равновесие, е свидетелят. Щом веднъж го усвоиш, ти си се превърнал и в двете. След това обектът и субектът са две крила; ти си центърът и на двете. Те са твое продължение. След това светът и божественото са твои продължения. Достигнал си до самия център на битието. В този център ти си вкоренен, заземен, безмълвен, блажен, в екстаз и двойнствеността повече не съществува. Това индуистите наричат самадхи. Това Исус нарича Царството Божие.

Мисля, че това се случва при КС, а методът Силва сам по себе си не води до ЧО, т.е. алфа не предполага задължително връзка с ВА. Може да се случи, може и да не се случи. Въпрос на осъзнаване.

Диана,
Тази сутрин се събудих с мисълта за ника ти, по-скоро за първата част от него. На мен тук преди доста са ми се карали за използването на думата „магия” и винаги малко съм се ограничавала в това, защото никога не съм била в състояние да обясня истински какво точно аз влагам в него, не ми достигаха знания за да мога да обясня, че всичко е ОК, не съм откачила. Но пък сега си зададох въпроса дали ако ми достигаха знания щях да усещам нещата по начина, по който ги усещам, да им се наслаждавам така. Може би спестявайки ми знания, Иван ми даде възможност да си остана в моя приказен свят и да преживея всичко точно така, както го преживях, докато в един момент вече узрея за да чуя знанията, без те да могат да развалят привкуса на магия или да изтрият вече преживяните страхотни моменти и спомени. Аз явно имам нужда от идеята за "магията" за да се чувствам така, както се чувствам и за да гледам на живота така, както гледам.

Ще разкажа какво се случи тази сутрин на закуска:
Вчера вечерта, когато мъжа ми се върна от работа от компютъра на малкия ми син звучеше „Feliz Navidad” на Селин Дион. Тази сутрин мъжа ми си я тананикаше и каза: „Вкарахте ми в главата посред лято коледни песни”. Подхвърлих нещо такова: „И какво лошо има – коледния дух трябва да се поддържа целогодишо”. Естествено последва иронично хихикане (съвсем нормална реакция за големия ми син). Тогава малкия каза: „Мама искаше да каже, че можем през цялата година да вярваме, че нещо магическо ще се случи, защото е хубаво.”

Или друго:
На срещата след семинара за напреднали Иван ни накара да си изберем по един човек от групата и да поработим по несъпротива спрямо него (или нещо такова, не си спомням вече), май с ЕТ. Избрах си Иван. Стояхме горе-долу в двата срещуположни края на една много дълга маса. После трябваше да си тръгна малко по-рано, но на вратата Иван ме спря и ме попита по него ли съм работила, защото ме е усетил. При мен еуфоричното чувство беше много силно (тогава нямах идея от термина „еуфорично чувство”, но пък имам спомен от усещането в тялото) . Това за мен са си „магически работи” , и не искам да ги наричам друго, защото така ми харесва .

Да, Иван ме остави сама да си изстрадам страха от неизвестното на времето, но пък вече се питам дали не е прав, като казва, че истинските неща трябва да се изстрадат ? Ще ми е интересно да разбера ти какво мислиш по това, Диана?

А дали при мен еуфоричното чувство е

Въпрос на осъзнаване.

Или въпрос на несъзнаване, не вярвам да има толкова голямо значение .

Хубавото в цялата работа е, че аз сега вече мога да гледам на всичко това както като на неща, които си имат научно обяснение, така и като на „магийки”, когато както ми се иска.

Да, Иван ме остави сама да си изстрадам страха от неизвестното на времето, но пък вече се питам дали не е прав, като казва, че истинските неща трябва да се изстрадат Smile ? Ще ми е интересно да разбера ти какво мислиш по това, Диана?

nia, всички неща отново се свеждат до осъзнаването. Страданието идва от неразбирането и съпротивата срещу съществуващите неща. Можем да се борим с тях, да потиснем болката, да разтоварим тази енергия върху някой друг, естествено да изчистим с ТЕС или да приемем нещата такива, каквито са. Да оставим контрола, произлизащ от ума и се доверим на Вселената. Това е осъзнаването. Тогава една по-голяма сила започва да се проявява чрез нас. Да осъзнаем, че като кажем Горе, това автоматично извиква за живот и Долу, а не да се опитваме да потиснем или изчистим негативните половинки. Те просто си вървят заедно - като дупе и гащи. Приемането им ги помирява и в нас се възцарява покой. Това е да живееш от центъра. Отиваш до периферията в дуалността, но обвивката на егото, както казва Кинслоу, вече е станала като пластмасова камбана и нищо вече не отеква така дълбоко в теб. Колкото до страха, той е портал към нова и неизследвана реалност. Преминавайки през него, всеки път, се срещаме с нашата по-висока версия, т.е. съзнанието ни се е разширило още малко...до следващия път.

Магията е комбинация от ум и не-ум. Тя започва да се случва, когато мислиш в ЧО, т.е. от позицията на центъра, Единството и си закотвен в настоящето. И си отворен за чудесата. Мой приятел пред мен премахна тумор на гърдата с КС. Когато споделих с друг приятел това, той каза "О, при мен непрекъснато се случват такива неща". Чудесата са винаги край нас, просто ние сме така обучени, че не ги забелязваме или се опитваме да ги омаловажаваме изкарвайки ги за случайност. А те са навсякъде.

Диана, започвам да се чувствам доста конфортно тук, а аз като се закотвя някъде ...

Ще се опитам да обясня как усещам нещата, когато съм се опитвала до сега да вляза в ЧО. Опипвам едната точка (мислено, като усещане), след това другата. Опитвам се за момент да помисля за двете едновременно. Тогава и от двете точки тръгва по един поток (един срещу друг) – това вече го виждам. Двата потока се сблъскват, обединяват се и тръгват нагоре. Не навътре в мен, както е описано – при мен винаги всичко тръгва нагоре, дори и при влизане в алфа по другия начин. Изобщо влизането навътре в себе си като инстинктивна реакция не е характерно за мен, аз винаги поемам нагоре, над нещо, откъсвам се от земята, може би и от гравитацията ... и не с някакъв устрем или ентусиазъм, скорост или куршумоподобни изпълнения, а много леко, като перце. След сблъсъка се появява еуфоричното чувство. Наблюдавам потока кратко време, но почти веднага след това започват да се появяват картинки (несъзнателни) и започвам автоматично да наблюдавам тях. Еуфоричното чувство сякаш става по-силно или по-слабо в зависимост от това доколко близо съм до осъзнаване на нещо съществено (на база картинките), зависи май и от това доколко нещото, по което съм разсъждавала преди да опитам да вляза в ЧО е важно за мен, макар че малко ми е трудно да бъда категорична, разсъждавайки по този въпрос.

Ще опитам да насоча потока към мен, макар че предполагам че съзнателните вмешателства ще ме вадят от нивото известно време (поне така е ставало до сега), но пък може и да се получи накрая (да спрат „другите занимания” и да зависна в пълен покой).

Еуфочувството е Висшият Аз. Щом го усещаш, това е напълно достатъчно. Техниката е така измислена, че по най-простия начин да установи тази връзка. Ако си измислила друга техника - чудесно, важен е крайният резултат. Картинките ги наблюдавай отстранено, без да взаимодействаш с тях, водещо е еуфочувството. Така, че няма смисъл да правиш нещо различно, след като така добре ти се получава.

Днес правих КС до една река. Това беше най-силната ми КС до момента. Еуфочувството ми всеки път усещам като топлина в областта на слънчевия сплит. Странно ми е, че еуфочувството при мен се появява почти веднага след осъзнаване на двата показалеца едновременно. Почти веднага се променя и дишането. Не зная какво точно наричате еуфочувство, но аз мисля, че не е само тази топлина, която извира от слънчевия ми сплит. Това е някакво цялостно усещане за безтегловност. Не знам как да го опиша с думи.
Мисля така, защото дори и когато не ми се е получавала добре КС, съм усещала топлината в слънчевия ми сплит и то почти по същия начин, както при тази КС днес до реката. Разликата с успешните КС, както аз ги наричам, е в това, че при успешните, умът ми не се опитва да насочва по никакъв начин мисълта към пръстите или топлината в слънчевия сплит или пък да гони неканени мисли. Просто се сливаш със всичко и не може по никакъв начин, освен с нежелание, да излезнеш от това състояние. Днес се слях с реката.
Започвам да се пристрастявам. Май ще трябва да го тесна.

Ния, бил съм пестелив с цел. Идеята е, че ти ме приемаш за авторитет и ако ти кажа нещо някакво мое убеждение за Алфа, ще те насоча в дадена посока. Т.е. аз съм се опивал да избягвам доколкото мога това, което прави Диана, която ти също приемаш з авторитет в някаква степен, по отношение на КС. (внимавай с авторитетите). Т.е. избягвал съм да ти казвам как нещата са, все едно знам.
Например следното твърдение

Иван не може да ти отговори защото не е преживявал Единството. Той смята, че там също така може да се преживее Безусловен страх. Всичко, неподкрепено от личен опит е само информация. Страхът е винаги в ума, отвъд него - няма страх.

В моя свят би звучало така.
Диана не може да ти отговори защото не е преживявал Единството. Той смята, че там не може да се преживее Безусловен страх. Всичко, неподкрепено от личен опит е само информация. Страхът, Любовта и всяко едно друго определение са винаги в ума, отвъд него - няма думи, определени, етикети, няма страх и любов, няма нищо и едновремено съществува потенциала на всичко.
Но аз не знам това, а вярвам в това. Диана също не знае, а избира да вярва в това което вярва. Харесва й да вярва в идеята за Любов, която също е в ума, а не в идеята за Страх.
Ние само избираме да вярваме в това или онова. Изборът е свободен. Твоят избор си е само твой. Щом при теб нещо се случва еди как си и това работи, значи така и трябва да се случва. Следвай своя път. Бъди и оригинал, а не само подобие.
Аз вярвам, че да си оригинал не е по-добре отколкото да си подобие.
А просто е ОК.
В крайна сметка според мен винаги си и двете.