Преди три месеца една приятелка ми беше на гости с бебето си. На тръгване бебето се разрева от умора. Тя съответно стана много тревожна - една тревожност, която със сигурност е позната на повечето майки. На бързо на вратата я попитах къде е чувството на тревожност. Беше в главата. Казах й как да го източи и изведнъж тя стана спокойна. Мъжът й веднага оцени колко е значимо това упражнение и съвсем сериозно каза "Благодаря ти."
Вчера се видяхме. Познайте - тази тревожност повече не се е появявала.
Това е същата тревожност, която аз бях изчистила пак с ЕТ на два пъти и то все набързо по превозните средства (писала съм го по-назад в темата).
ET (Емоционална трансформация)
Смятах да пусна една нова тема озаглавена "ПРОМЯНАТА", но така или иначе всички теми тук са свързани с това. 
Какво означава промяната и как я чувстваме и дали я чувстваме. Дали техниките, които прилагаме ни променят и всъщност усешаме ли го. Нали това е мерител за това дали има движение в главата. Повдигам този въпрос, защото от някои от форумците прочетох , че няма движение при тях по повод на определени проблеми. Самият аз също вс е още не съм разрешил някои от основните проблеми, които имам и зради които основно съм започнал да се занимавам с методи на самопомагане. В същото време ние продължаваме да задълбаваме в тези техники, въпреки че крайната цел не е постигната за някои от нас. Не означава ли това, че някъде нещо у нас подсказва че промяна има , само дето не е на 100% това, което искаме.
Честно да ви кажа аз лично след горе долу непълна 1 година практика в духа на сайта , мога да кажа че все още не ми стиска да стигна докрай в смелостта си за дълбока промяна. Усещам отпечатъка от работата, но целта, която стои пред мен е все още заобградена от ПО.Не знам какъв е , но го усещам. Ошо беше казал , че човек който не е готов да умре за да се промени, значи не всъщност не иска духовната промяна. Не мога да кажа към кои хора да се причисля, защото коронната ми дисциплина е да съм двете крайности т.е. или безкрайно чисто небе или облаци. Какви може да са тези такива модели, че да подлежат на такъв труд за промяна и силата, която подсъзнанието има да ги отстоява. Интересно ми е също , че в определени моменти съм реагирал, като свободен човек,а в друго време в аналогични ситуации се връщам с лекота към старите си навици, та да ви кажа съм се хващал че и за ТЕС забравям !!! Аз лично бих усещал промяната като нещо като 2 електрона, който да променят орбитата си на движение. Сега се сещам и затова, как Живорад е стигнал до 1аст от техниките си като идея. В Белград по време да разходка наблюдавал двама как искали да отскубнат едно дърво. Дърпали, дърпали но не могли да го извадят и тогава започнали да го клатят, така че дървото стигало от една крайност в друга и така извадили дървото. С една дума когато сме в една крайност ни трябва нещо много мъничко, което да ни върне в съвършено ново равновесно състояние, което е необратимо, ако е ПРОМЯНА. Не се ли пазим от страх от тези "критични" състояния, които всъщност може би са онова от което имаме нужда и това да ПО на ПО-ти. Както е при мен, ако си почивам вкъщи да предположим една седмица може да усетя щастието, веднага след няколко работни дни и малко умора започват глпавите мисли и модели. Винаги съм си мислил, че медитацията сред спокойствие и ароматни цветя е по-лесно отколкото сред прашния и шумен град, та даже до там да се питам дали в нашите условия това сред тихата гора е медитация. Имам приятели, които живеят относително спокойно , защото не правят почти нищо. В момента обаче, в който предприемат действия веднага излизат от равновесие и са ме съветвали да не си давам зор, защото така не се живее много. От години наблюдавам това и у себе си и съм "мечтал" и в двете ситуации да се чувствам еднакво комфортно. Ако на някой му е интересна тази тема и има идеи за основните ПО-та, които управляват "онези ограничаващи" модели, можем наситина да отворим нова тема, където да говорим и предлагаме първичните ПО-ти, които контролират живота ни и държат основния пакет акции.
Какво означава промяната и как я чувстваме и дали я чувстваме. Дали техниките, които прилагаме ни променят и всъщност усешаме ли го. Нали това е мерител за това дали има движение в главата. Повдигам този въпрос, защото от някои от форумците прочетох , че няма движение при тях по повод на определени проблеми. Самият аз също вс е още не съм разрешил някои от основните проблеми, които имам и зради които основно съм започнал да се занимавам с методи на самопомагане. В същото време ние продължаваме да задълбаваме в тези техники, въпреки че крайната цел не е постигната за някои от нас. Не означава ли това, че някъде нещо у нас подсказва че промяна има , само дето не е на 100% това, което искаме. Честно да ви кажа аз лично след горе долу непълна 1 година практика в духа на сайта , мога да кажа че все още не ми стиска да стигна докрай в смелостта си за дълбока промяна. Усещам отпечатъка от работата, но целта, която стои пред мен е все още заобградена от ПО.Не знам какъв е , но го усещам. Ошо беше казал , че човек който не е готов да умре за да се промени, значи не всъщност не иска духовната промяна. Не мога да кажа към кои хора да се причисля, защото коронната ми дисциплина е да съм двете крайности т.е. или безкрайно чисто небе или облаци. Какви може да са тези такива модели, че да подлежат на такъв труд за промяна и силата, която подсъзнанието има да ги отстоява. Интересно ми е също , че в определени моменти съм реагирал, като свободен човек,а в друго време в аналогични ситуации се връщам с лекота към старите си навици, та да ви кажа съм се хващал че и за ТЕС забравям
!!! Аз лично бих усещал промяната като нещо като 2 електрона, който да променят орбитата си на движение. Сега се сещам и затова, как Живорад е стигнал до 1аст от техниките си като идея. В Белград по време да разходка наблюдавал двама как искали да отскубнат едно дърво. Дърпали, дърпали но не могли да го извадят и тогава започнали да го клатят, така че дървото стигало от една крайност в друга и така извадили дървото. С една дума когато сме в една крайност ни трябва нещо много мъничко, което да ни върне в съвършено ново равновесно състояние, което е необратимо, ако е ПРОМЯНА. Не се ли пазим от страх от тези "критични" състояния, които всъщност може би са онова от което имаме нужда и това да ПО на ПО-ти. Както е при мен, ако си почивам вкъщи да предположим една седмица може да усетя щастието, веднага след няколко работни дни и малко умора започват глпавите мисли и модели. Винаги съм си мислил, че медитацията сред спокойствие и ароматни цветя е по-лесно отколкото сред прашния и шумен град, та даже до там да се питам дали в нашите условия това сред тихата гора е медитация. Имам приятели, които живеят относително спокойно , защото не правят почти нищо. В момента обаче, в който предприемат действия веднага излизат от равновесие и са ме съветвали да не си давам зор, защото така не се живее много. От години наблюдавам това и у себе си и съм "мечтал" и в двете ситуации да се чувствам еднакво комфортно. Ако на някой му е интересна тази тема и има идеи за основните ПО-та, които управляват "онези ограничаващи" модели, можем наситина да отворим нова тема, където да говорим и предлагаме първичните ПО-ти, които контролират живота ни и държат основния пакет акции. "Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
Ники, нали Иван е описал основните ПО!? 
И идеята, доколкото аз схващам, не е да се променим напълно в рамките на 1 година, а че това е париод от време, като приблизителен голям период(1сек. до 1 г.), за разрешаване на един от проблемите ни или колкото успеем броя и видове проблеми.
Хубаво е ,че се опитваш да си направиш равносметка, за собственото си развитие, за това ти предлагам, да я направиш на лист хартия (дневнек тук), за да имаш твърда отправна точка и база за сравнение, за това, какво точно си постигнал вече и за следващия период, който си дадеш. Гледай да разбереш и защо не си постигнал промяна по всяка конкретна точка.Ако не се сетиш, тесай наред всички ПО дадени от Иван и всички останали, които сам усетиш.
И идеята, доколкото аз схващам, не е да се променим напълно в рамките на 1 година, а че това е париод от време, като приблизителен голям период(1сек. до 1 г.), за разрешаване на един от проблемите ни или колкото успеем броя и видове проблеми.
Хубаво е ,че се опитваш да си направиш равносметка, за собственото си развитие, за това ти предлагам, да я направиш на лист хартия (дневнек тук), за да имаш твърда отправна точка и база за сравнение, за това, какво точно си постигнал вече и за следващия период, който си дадеш. Гледай да разбереш и защо не си постигнал промяна по всяка конкретна точка.Ако не се сетиш, тесай наред всички ПО дадени от Иван и всички останали, които сам усетиш.
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Не се карайте и заяждайте, моля!Искам да коментирам това, което Иван е подписал. От много време насам мисля точно по този въпрос. Чували сме, че ТЕС работи и без да вярваш и вероятно е така. От работата, която имам зад гърба си мога да кажа, че качеството на мисълта има голямо значение. Когато имам съмненения аз определям мисълта, като не много качествена, но това е моя оценка. Всъщност по мой си път съм стигнал до този извода за чистотата на мисълта. Когато допускаме съмнения, ние си режем от възможностите. Това според мен е основният ПО - СЪМНЕНИЕТО. Напрактика много от изброените от Иван ПО-та в книгата са по същество съмнения. Сега разбирам , че и аз съм изграден от съмнения и реално вярвам повече в обратното на това, което искам да се случи. По някакви прИчини вярваме, че по-вероятно е да се случи точно обратното на това, което иска е да се случи. Вярваме, че т. нар. "Неприятно" ще се случи по-лесно отколкото "ПРИЯТНОТО". Реално потенциалът на мисълта е у нас, само дето, както Иван казва ние й пречим със съмнения. Нещо ни пречи да не проявяваме съмнения и явно тя изпълнява някаква роля, от коята имаме нужда в определен етап. Това ми прилича на основния принцип на КС - просто да наблюдаваш или пък просто да следваме мисълта без съмнение."Всичко е енергия. Енергията отива там, където я насочи мисълта и осъществява това, което е заложено в намерението. Стига да не й пречим със съмнения, които да я пренасочват." Иван Петърнишки
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
И какво стана сега 
? Прочетох три пъти цялата тема и сега ходилата ми неспирно парят. Нищо не съм правила, защото в темата няма указания какво и как (иначе бих опитала с удоволствие). Енергията ли ми изтича, що ли? Да се плаша ли? Ей сега се премести от надлъжния свод към пръстите. Пъргава ми е тя
? Прочетох три пъти цялата тема и сега ходилата ми неспирно парят. Нищо не съм правила, защото в темата няма указания какво и как (иначе бих опитала с удоволствие). Енергията ли ми изтича, що ли? Да се плаша ли? Ей сега се премести от надлъжния свод към пръстите. Пъргава ми е тя "Всяко ТЕСване си е като една нова капка жива вода, добавена в чашата с лечебната отвара". Иван Петърнишки