TEC

В петък ходихме с мъжа ми да си вземем детенцето от баба му и дядо му. Там малкия стоя 3 седмици. Разделихме се с него, защото и двамата само си прехвърляхме болестите. Веднага след прекарания бронхит го пратихме на Бургас. 3 седмици той не се разболя. Няколко часа след като пристигнахме в Бургас, Калоян започна да хърка с нослето и вече е хремав, киха, сополиви се Същото нещо се получи и лятото, август месец, абсолютно същото. Там дори цял месец и половина стоя без да се разболее, до момента, в който не се появихме ние с баща му. Някой да има логично обяснение или е просто съвпадение. Защото аз взех да се замислям и най-важното е, как да променя тези "съвпадения"
Имам и друго питане относно предизвикателството ми. Няколко дена след като го започнах видях, че отново ми се появяват лишеи по тялото. А цяла година и половина нищо нямах (изключвам главата, там още не мога да се отърва от тях). Дали е нормално това? Аз все си мислех, че съм се изчистила.
И още нещо. Тези дни (след последния ми писан пост) се чувствам доста спокойна. Не ме връхлитат никакви черни мисли. Правя си предизвикателството, но имам чувството, че съм затишие пред буря. Какво да правя, какво да тес-ам? Чудя се и как да се настроя така, че да не съм "на нож" със свекито. Осъзнавам го, че е неправилно, ама пустия ми инат.......

Докато се ТЕСаш, си разсъждавай по въпроса със "съвпадението"! Ще извадиш много интересни неща наяве!

Верно ТЕС-ай , а пък кое на какво е знак може да излезе, ако е важно за проблема ти. Знаеш ли деско , често тези размисли без ТЕС водят до отвличане на вниманието от основния проблем, съботират. Така че ако ще ги нищиш дай поне с ТЕС.

Ники, и аз си мисля, че ми отвличат вниманието от основния проблем. Лошото е, че като се захвана с нещо и винаги изниква нещо коренно различно и съвсем се обърквам. Няма да се учудя и да са свързани нещата де
Аз вчера тъкмо се похвалих, че съм спокойна и майка ми ми вдигна кръвното пак Вярно, че не го приех толкова навътре, не ми стана така тежко както преди ми е ставало, но пак и се ядосах. Потес-ах се после, поуспокоих се, задавах си хиляди въпроси и май коренчето на проблема съм си аз. Ама пуста му работа, как да се променя, никак не ми е лесно да не се връзвам на нападките, на обидите. Понякога се получава и съм страшно доволна, после пък за нещо елементарно, избухвам и се чувствам наранена. Крива работа Всичко това ме навежда на мисълта, че трябва да прилагам ТЕС не с декларации, а така просто да си размишлявам и да си се почуквам по точките. Много ми е добре така, сякаш си разговарям с някой и тес ми отговаря, разбира... Ще трябва и пак да правя това със страха, защото започва яко да се увива около врата ми и да ме задушава.

desko написа:... Всичко това ме навежда на мисълта, че трябва да прилагам ТЕС не с декларации, а така просто да си размишлявам и да си се почуквам по точките. Много ми е добре така, сякаш си разговарям с някой и тес ми отговаря, разбира...

ДА.
Прави го (поне) всеки път, когато се чудиш и имаш нужда от подкрепа.

Ами супер , че даже може и с емоцията си да го правиш, още по-добре!

Вчера ми се случи нещо много странно.
Бях на народните танци и имаше ужасно много хора. Започнахме да танцуваме. Постепенно усещах, че нещо не е както трябва. Чувствах се тъжна, напрегната, на няколко пъти щях да се разплача. Сякаш цялата злоба и отрицателна енергия от тези хора се беше прехвърлила в мен. Усетих лицето си мръсно, все едно се бяха изплюли (извинявам се за думата) върху мен. Не издържах и си тръгнах.
Прибрах се вкъщи, мушнах се в банята и бая дълго време се къпах и се опитвах да измия мръсотията от лицето си. Тес-ах се, поуспокоих се малко и си легнах да спя. На сън сънувах, че плача, друго не помня, но сега съм свежа. Не знам защо така се получи там на танците, какво ми стана

Може би си прочела това по-долу един път и си го забравила, затова ти го копирам. Не го забравяй!

ivangp написа:Деско, тежък живот си имала и много си натрупала. Но няма страшно има къде къде по-тежки случаи от теб. И те са се оправили. ТЕСане му е майакта. Захапваш спомените с ТЕС като булдог и не пускаш докато не ги изчистиш. Ще има много сълзи и сополи, и моменти на отчаяние и съмнение. Но ако не се откажеш ще успееш. Според мен най-големият ти страх е този от изоставяне. Дълбай в тази посока. Работи върху себе си. Всеки път когато посочиш някого с пръст и кажеш, този е гадняр, тозие копеле, този е светец, този ми носи любов и т.н. помни че никой нищо не ти носи и не те принуждава да правиш или чувстваш. Ти си тази която придава значение и оцветява емоционално нещата. И само ти можеш да промениш оценките, емоциите, важността и отношението си към нещата, хората, събитията. А да преодолееш навика да мислиш и действаш постарому ще ти помогне ТЕС.

desko написа:Стомахът ми се свика, като при притеснение, едни иглички ме пробождат. Започвам по точките да се тес-ам с освобождавам се от тежестта в мен, продължава това нещо да се надига.

Това с игличките ТЕСва ли го както си го написала?

SUPRA, благодаря ти. Не, не съм забравила за страха. Тес-ам си и него, обаче и други емоции бушуват в мен и общо взето тес-ам по малко от всичко и накрая не знам какво се получава
Единствения добър ефект и то ненадеен, явно следствие от всичкото ми тес-ане, е, че рязко си промених отношенито към майка ми. В смисъл не се засягам по никакъв начин от нападките и. Разбрах, че тя няма да се промени и колкото и да искам да привлека вниманието към себе си, да получа "потупване по рамото" няма да стане. Засега успявам поне с това.
Днес отново съдбата ме подложи на изпитание и аз съответно се провалих. Исках да направя един подарък на един специален човек, обаче лошото е, че човека реагира по съвсем друг начин, обиди ми се Направо се изненадах от реакцията. Сега съответно се чувствам виновна, напълно съм объркана и най-вече разочарована от себе си, че отново старите ми реакции надделяват. Сякаш въобще нищо не съм тес-ала. Общо взето не знам как да тес-ам тази си ми реакция. Защо се почувствах виновна, къде сбърках? Нормални въпроси за мен от миналите години, за които зная обаче, че са грешни. Честно ви казвам, писна ми. Писна ми от всичко и започвам да губя кураж да се боря
Мъжът ми онзи ден се опита да влезе в час с моите проблеми (учудващо за него) и ми каза доста неща, доста истини. Каза ми, че слагам рамка на всички хора и съответно имам някакви очвания към тях. Когато обаче тази рамка се разруши, аз се чувствам адски виновна и се чудя къде съм сбъркала, за да реагира отсрещния човек така. Каза ми да не очаквам нищо от хората, просто нищо. Но какво означава нищо, това не мога да разбера? От един човек можеш да очакваш или добро, или лошо. Друг вариант има ли? Вчера на танците оглеждах всеки един човек и си повтарях-не очаквай нищо от тях, не очаквай нищо от тях. Много ми е странно това. Всичко ми е странно. Знам, че трябва на 100% да се променя, но вече се отчайвам. Зле ми е вече

писна ми. Писна ми от всичко

тук има много силен енергиен заряд! Пусни го да мине свободно през теб, със заклинанието на Иван! Знаеш го!

Desko, ти май не виждаш ,че именно това дето го пишеш е промяна. Просто тази енергия или заряд както пише Алиса те мъчи, може би физически. Вярно е хубаво да я пуснеш. Радвай се на това какво става, на мен лично това ми звучи като промяна. Имам усещането, че тъгуваш даже че не реагираш докрай като преди. Проблемът на повечето, които искаме да променим някакъв модел е че се СЪПРОТИВЛЯВАМЕ. Аз го разбирам , но не винаги го осъзнавам. Да се съпротивляваш означава според мен да не приемаш противоположностите на едно и също нещо. Т.е. ти искаш да реагираш по определен начин, а не искаш по друг. Обаче в живота всичко е примерно двуполюсно и в тази връзка днес искаш така , а утре иначе. Ти обаче в случая според мен не осъзнаваш , че може би тялото ти иска а реагира по онзи начин, от който ти сега бягаш. Въпросът е да регираш по този начин, но да знаеш (сега например), че има вероятност да реагираш и по другия начин. Ти искаш да реагираш винаги по начина по който си си наумила сега и това те стяга. Когато дадеш право на емоцията да бъде такава каквато ти идва, защото у теб винаги ще има по природа емоцията на пълната противоположност, тогава може да спре да ти е кофти. Т.е. искам дакажа че като реагираш на нещо то е само едната страна на медала. Утре може би да реагираш с другата. Но като ти дойде на главата си спомни че сега просто реагираш с едната страна на медала. Хвърли един поглед на онази противоположна част у себе си и виж какво ще стане. Пример: Виждаш бяла котка (ти я оценяш като грозна) и ти пречи някак си че минава покрай теб, спомни си обаче че има и черна (която ти харесва). Използвах примера заради черно и бяло иначе видове котки има много .

Ники, вярно си е. Не мога да я видя тази промяна и не я усещам.
Мисълта ми е, че тази реакция и тази вина, която изпитвам са чувства, които и преди съм изпитвала. И си мисля, че при евентуална някаква промяна в мен, би трябвало да не изпитвам такива емоции. Сигурно греша, не знам
Още ми е напрегнато, ръцете ми треперят от напрежение и мисълта ми е все насочена към вчерашната случка. Правих си за кратко заклинанието, но за жалост с моя хубостник в къщата трудно имам време да се тес-ам в момента. Ще трябва да го изчакам да заспи на обяд. До тогава се надявам, че няма да се строполя някъде по пътищата

Вземи един лист хартия, раздели го на две. На една колона напиши положително, а на другата отрицателно във връзка с вчерашната ти случка. Опиши всичко отрицателно в едната колона и всичко положително в другата. Айде да видим ! Но пиши и дребните неща, не пропскай и най малките чувства!

desko написа: Единствения добър ефект и то ненадеен, явно следствие от всичкото ми тес-ане, е, че рязко си промених отношенито към майка ми. В смисъл не се засягам по никакъв начин от нападките и. Разбрах, че тя няма да се промени и колкото и да искам да привлека вниманието към себе си, да получа "потупване по рамото" няма да стане. Засега успявам поне с това.

Ето това е нещо! Всеки път и най-малката негативна емоция да изпиташ по този въпрос - тесвай се. Това трябва да го докараш до НИКОГА да не се впрягаш.
Аз си мисля, че трябва да се занимаваш само с един проблем, явно не ти е по силити са всичките(а те не са малко).

Това трябва да го докараш до НИКОГА да не се впрягаш. Smile

Какво значи това? Предполагам, че те разбирам но само предполагам?