Искам да съм малка.
За да ме пускат във ваканция, а не да си пускам отпуска.
Искам да съм малка.
За да слагам тайно обувките на мама, а не да се състезавам с ЧЕЗ, за да мога да сложа нови обувки.
Искам да съм малка.
За да ме хващат как крада джанки и вишни, а не как карам без винетка.
Искам да съм малка.
За да пея в хόра, а не когато няма хора вкъщи.
Искам да съм малка.
За да съм оцапана със сладкото на баба, а не с червилото на Барби.
Искам да съм малка.
За да лепнат пръстите ми от пластелин, а не от кόла маска.
Искам да съм малка.
За да се преструвам, че вярвам в Дядо Коледа, а не да се преструвам на него.
Искам да съм малка.
За да откривам вкуса на нещата, а не само консервантите в тях.
Искам да съм малка.
За да тичам из двор, а не по бягаща пътека.
Искам да съм малка.
За да си броя стотинките, а не дълговете към кредитните карти.
Искам да съм малка.
За да скачам на въже и да играя на ластик, а не да прескачам часовете по йога и да си играя с кръвната си захар.
Искам да съм малка.
За да ме държат за ръка, а не на малкия си пръст.
Искам да съм малка.
За да имам помощни колелца и да не падам толкова често по пътя.
Искам да съм малка.
За да съм сигурна, че ще стана много добра в нещо, а не да се крия, понеже не съм много добра в него.
Искам да съм малка.
За да казвам каквото мисля, а не каквото повелява тактиката.
Искам да съм малка.
За да се изчервявам отново, а не да се преструвам на отворена мацка с опит и с права, но без чувства.
Искам да съм малка.
За да си намирам по-лесно обувки. №40 е кошмар!
Искам да съм малка.
За да имам касичка-прасе, а не личен консултант в банката. Прасето мълчи дори когато го чупиш, а консултантът не млъква и накрая задължително те пречупва.
Искам да съм малка.
За да закусвам с попара и да обядвам с миш-маш, а не да закусвам с Дюкан и да обядвам с упражнения по дишане.
Искам да съм малка.
За да зная, че ще „го” срещна, а не да се чудя дали съм „го” срещнала.
Искам да съм малка.
За да имам приятели, а не приятелски семейства.
Искам да съм малка.
За да имам време да уча, а не да се уча как да имам повече. И никога да нямам време за нищо.
Искам да съм малка.
За да правя топчета от сополи, а не трагедия от малко прах в къщата.
Искам да съм малка.
За да ми се радват, когато сричам или говоря глупости, а не да злорадстват.
Искам да съм малка.
За да се страхувам само от въшки и кариес, а не от рак и целулит.
Искам да съм малка.
За да се катеря по дървета, а не по социални стълбици.
Искам да съм малка.
За да се уча на белú от Пипи Дългото Чорапче, а не на правилни постъпки от Джон Кехоу и Хорхе Букай.
Искам да съм малка.
За да искам разрешение, а не да се колебая дали разрешението ми е правилно.
Искам да съм малка.
За да ми казват да обичам родината, а не да ме гонят от нея всячески.
Искам да съм малка.
За да не знам какво означават думички като „демокрация”, „инфлация”, „радиация”, „суета” и „парабени”, а не да се чудя какво да правя с тях.
Искам да съм малка.
За да имам рани по коленете и лактите, а не само вътре в мен.
Искам да съм малка.
За да чета прости неща, а не да се пъна да пиша сложни.
Някои успяват,защото такава е съдбата им.Повечето успяват,защото такова е решението им.
Анатол Франс
Остава според мен само да се благодарим на "СЛУЧАЙНОСТТА" , че животът ни е срещнал с този и ли онзи, който от своя страна също търси пътя си.
)
