Та така
!
За да затворя и тази глава, и за да върна „
изместения център” на мястото му след като получих и последната си придобивка в колекцията от чувства, които опознах добре и успях да разбера тук, да кажа все пак какъв е моят край, моят избор (не на алфа, Иван, Силва, Баба Ванга или останалите желаещи и нежелаещи да вземат участие).
След като приех
страха (до степен, че снощи дори си помислих, че за разнообразие тази нощ бих могла например да заключа вратите на къщата при положение, че мъжа ми е в командировка и съм сама
– но не го направих, защото забравих), приех и „
силата” като един прекрасен подарък, един от многото до които се докоснах тук. И тогава извиках при мен и
съзнанието и
подсъзнанието за да се разберем до кога ще я караме така (по-точно как ще я караме всъщност от тук натам).
Първо лично се убедих, че всички звена и системи на
съзнанието работят и няма изгоряли лампички след бурята. Явно всичко беше наред, защото го чух как веднага започна да обяснява на
подсъзнанието кой стои на върха на пирамидата и т.н. – не ми се слушаше и не исках да знам. Хвърлих и един поглед към
подсъзнанието, само за да се убедя, че то все още продължава да гледа с лека насмешка. Попитах ги дали ще искат да се прегърнат, да си простят различията и да заработят заедно, използвайки взаимно предимствата и неутрализирайки недостатъците си. Сещате се, че отговора беше
не. Тогава без никакъв страх и дори с удоволствие вдигнах очи нагоре (само за секунда за да стане ясно какво искам да направя) и помолих „
силата” да ми помогне да реша какво да ги правя тези двете, защото ... ако зависи от мен
.
И реших: Направих едно копие на
Иван, с което щях да upgrade-на
съзнанието (то дори нямаше и да разбере, че това е копие, защото при тези препирни нямаше кой да му каже). После намигнах на
подсъзнанието да си мълчи. То като разбра плановете ми за момент изпита лека тъга, защото както вече съм казвала, харесваше
Иван, но пък бързо си спомни разбиранията му за пирамидата и се отказа да се бори за него (все пак и това беше само едно копие). Тогава направих инсталацията.
Съзнанието млъкна самодоволно.
Подсъзнанието го погледна заинтригувано. Използвах момента да попитам отново ще стане ли
сливането. Явно вече нямаше никакъв проблем –
подсъзнанието, осъзнало, че то е което завинаги ще остане в сърцето ми, направи първата крачка за да ми достави удоволствие, после беше лесно.
Къде избрах да остана
аз се сещат доста хора, но защо, разбира само
daromi, защото само тя
чувства, колко тъпо и скучно е за хора като нас да плуват на плиткото, както и колко опасно е на дълбокото. Тогава приех живота на границата като най-прекрасното решение от всички прекрасни решения, които имах възможност да взема тук с помощта ви (понякога и въпреки нея
).
Баланса и
хармонията се върнаха обратно в мен, защото каква по-добра възможност от това когато пожелаеш да можеш да експлоатираш (в добрия смисъл на думата, защото аз ги приемам и обичам) едновременно и
съзнанието, и
подсъзнанието и да пооставаш на гости на
подсъзнанието когато ти се поиска?!
А пък един ден, ако и когато му дойде времето Иване, когато и ако загубя стремежа си към
приключения (за сега го обожавам), може и да ми се поиска да отида на плиткото, само че за сега ... нали занеш, че не се е родил този, който знае дали и кога
.
