Публикувано на: 19 Юли 2011 20:10
Страница 13 от 44
Публикувано на: 19 Юли 2011 20:25
Антонов, някои от нас го знаят това за телевизора дай нещо по-свежо
Публикувано на: 19 Юли 2011 21:48
Слушам шефе!trend написа:Антонов, някои от нас го знаят това за телевизора дай нещо по-свежо
Публикувано на: 21 Юли 2011 21:51
Една много добра статия,която трябва да се прочете:
http://www.temanews.com/index.php?p=tem ... 0&aid=9777
http://www.temanews.com/index.php?p=tem ... 0&aid=9777
Публикувано на: 21 Юли 2011 22:51
Гена, не е ли време, да се разделиш с "трябва"?!
Публикувано на: 21 Юли 2011 23:42
http://www.evangelskivestnik.net/statia.php?mysid=687Alisa написа:Гена, не е ли време, да се разделиш с "трябва"?!
Не можем да бъдем всички перфектни!
Публикувано на: 22 Юли 2011 00:11
На ПО ли ми мирише?!Не можем да бъдем всички перфектни!
Всъщност натяквайки навсякъде "трябва" и "да се осъзнае" ти твърдиш, че си прав в нещо и сматаш, че е необходимо на всяка цена другите да приемат твотето "трябва" като перфектната позиция. С това си противоречиш на цитата. Казано сбито ти заявяваш " Аз съм перфектен, с перфектно мнение, следвайте ме!", а после заявяваш:
Хмммм...Вземи си поговори още малко със себе си.Не можем да бъдем всички перфектни!
Публикувано на: 22 Юли 2011 00:47
Една стара източна история разказана и коментирана от Ошо:
„Имало двама просяци, които живеели извън някакво село. Единият бил сляп, а другият нямал крака. Един ден гората до селото, в която живеели просяците, се запалила. Тези просяци, разбира се, били конкуренти – с една и съща професия, просещи от едни и същи хора – и непрестанно били ядосани един на друг. Те били врагове, а не приятели.
Когато гората се запалила, онези двама просяци се замислили за момент. Те били врагове, дори и не си говорили, но това бил извънреден случай. Слепият казал на онзи, който нямал крака:
- Сега единственият начин да избягаме е като седнеш на раменете ми; използвай моите крака, а аз ще използвам очите ти. Това е единственият начин да се спасим.
Другият веднага го разбрал. Нямало проблеми. Безкракият не би могъл да се измъкне; за него било невъзможно да прекоси гората – тя цялата била в пламъци. Той можел по малко да се движи, но това нямало да помогне. Трябвало да се излезе, и то много бързо да се излезе. Слепият също бил сигурен, че не може да се измъкне. Той не знаел къде е огънят, къде е пътят, къде дърветата горят и къде не. Сляп човек… той би се загубил. Но и двамата били интелигентни хора. Те прекратили враждата, станали приятели и спасили живота си.
Това е една източна притча. Тя е за интелекта и сърцето. Тя няма нищо общо с просяците, а се отнася за теб. Тя няма нищо общо с гората, която се е запалила, а с теб – защото ти си обхванат от пожар. Във всеки момент гориш, страдаш, обзет си от нещастие, от мъка. Сам, твоят интелект е сляп. Той има крака, може да тича, да се движи бързо, но тъй като е сляп, не може да избере правилната посока, в която да се движи. И непрекъснато ще се спъва, ще пада, ще се наранява и ще чувства живота си безсмислен. Интелектуалците по цял свят казват: „Животът е безсмислен“.
Причината животът да им изглежда безсмислен е, че слепият интелект се опитва да види светлината. Това е невъзможно.
В теб има сърце, което вижда, чувства, но което няма крака; то не може да тича. То си остава там, където е, тупти, чака… някой ден интелектът ще разбере и ще е в състояние да използва очите на сърцето.
Когато казвам думата упование, имам предвид очите на сърцето.
А когато казвам съмнение, имам предвид краката на твоя интелект.
Двете заедно могат да се измъкнат от пожара, в това няма никакъв проблем. Но помни, интелектът трябва да приеме сърцето да се качи на раменете му. То не може иначе. Сърцето няма крака, а само очи, и интелектът трябва да слуша сърцето и да следва насоките му.
Във властта на сърцето интелектът става разумен. Това е трансформация, тотална трансформация на енергията. Тогава човекът не се превръща в интелектуалец, а просто става мъдър.
Мъдростта идва чрез срещата на сърцето и интелекта. И веднъж щом се научиш как да създаваш синхронност между пулса на твоето сърце и работата на твоя интелект, ти имаш цялата тайна в ръцете си, ключа, който отключва всички мистерии.“
„Имало двама просяци, които живеели извън някакво село. Единият бил сляп, а другият нямал крака. Един ден гората до селото, в която живеели просяците, се запалила. Тези просяци, разбира се, били конкуренти – с една и съща професия, просещи от едни и същи хора – и непрестанно били ядосани един на друг. Те били врагове, а не приятели.
Когато гората се запалила, онези двама просяци се замислили за момент. Те били врагове, дори и не си говорили, но това бил извънреден случай. Слепият казал на онзи, който нямал крака:
- Сега единственият начин да избягаме е като седнеш на раменете ми; използвай моите крака, а аз ще използвам очите ти. Това е единственият начин да се спасим.
Другият веднага го разбрал. Нямало проблеми. Безкракият не би могъл да се измъкне; за него било невъзможно да прекоси гората – тя цялата била в пламъци. Той можел по малко да се движи, но това нямало да помогне. Трябвало да се излезе, и то много бързо да се излезе. Слепият също бил сигурен, че не може да се измъкне. Той не знаел къде е огънят, къде е пътят, къде дърветата горят и къде не. Сляп човек… той би се загубил. Но и двамата били интелигентни хора. Те прекратили враждата, станали приятели и спасили живота си.
Това е една източна притча. Тя е за интелекта и сърцето. Тя няма нищо общо с просяците, а се отнася за теб. Тя няма нищо общо с гората, която се е запалила, а с теб – защото ти си обхванат от пожар. Във всеки момент гориш, страдаш, обзет си от нещастие, от мъка. Сам, твоят интелект е сляп. Той има крака, може да тича, да се движи бързо, но тъй като е сляп, не може да избере правилната посока, в която да се движи. И непрекъснато ще се спъва, ще пада, ще се наранява и ще чувства живота си безсмислен. Интелектуалците по цял свят казват: „Животът е безсмислен“.
Причината животът да им изглежда безсмислен е, че слепият интелект се опитва да види светлината. Това е невъзможно.
В теб има сърце, което вижда, чувства, но което няма крака; то не може да тича. То си остава там, където е, тупти, чака… някой ден интелектът ще разбере и ще е в състояние да използва очите на сърцето.
Когато казвам думата упование, имам предвид очите на сърцето.
А когато казвам съмнение, имам предвид краката на твоя интелект.
Двете заедно могат да се измъкнат от пожара, в това няма никакъв проблем. Но помни, интелектът трябва да приеме сърцето да се качи на раменете му. То не може иначе. Сърцето няма крака, а само очи, и интелектът трябва да слуша сърцето и да следва насоките му.
Във властта на сърцето интелектът става разумен. Това е трансформация, тотална трансформация на енергията. Тогава човекът не се превръща в интелектуалец, а просто става мъдър.
Мъдростта идва чрез срещата на сърцето и интелекта. И веднъж щом се научиш как да създаваш синхронност между пулса на твоето сърце и работата на твоя интелект, ти имаш цялата тайна в ръцете си, ключа, който отключва всички мистерии.“
Публикувано на: 22 Юли 2011 00:53
Странно като казваш другите,ти техен говорител ли си?Секретарка ли си им,че говориш и от тяхно име?Говори от твое име,другите ако имат желание ще ме коментират те.След като това те дразни,защо ми обръщаш внимание,явно съм паталогичен случай,или не искам да се променя,или го правя несъзнателно,или не се задълбавам толкова много в тези неща да гледам от позицията,че виждаш ли всичко трябва да с теса,а и не е целенесочено към теб,а само ти се хващаш за това......тази вечер ми казаха една англ.поговорка и много ми хареса:Alisa написа:На ПО ли ми мирише?!Не можем да бъдем всички перфектни!
Всъщност натяквайки навсякъде "трябва" и "да се осъзнае" ти твърдиш, че си прав в нещо и сматаш, че е необходимо на всяка цена другите да приемат твотето "трябва" като перфектната позиция. С това си противоречиш на цитата. Казано сбито ти заявяваш " Аз съм перфектен, с перфектно мнение, следвайте ме!", а после заявяваш:Хмммм...Вземи си поговори още малко със себе си.Не можем да бъдем всички перфектни!
Teach not preach Учи, но не поучавай!
Публикувано на: 22 Юли 2011 01:10
„Авицена имал много старателен новоизпечен ученик. Веднъж при великия лекар довели слепец. Учителят казал какви компоненти да се смесят, за да се получат два пластира. Ученикът направил всичко точно и на другия ден болният прогледнал.
А съседът на ученика бил също сляп. Вдъхновен от успеха си ученикът направил още два такива пластира и ги сложил на очите на слепия. На следващия ден очите на слепия изцяло изтекли.
Добросъвестният приятел дотичал до учителя целия в сълзи:
- Как така, учителю, аз направих точно както ти каза предишния път! Защо се случи така?
- В дълбока печал мъдрецът отговорил:
- Слепотата се дължи на различни причини: сухост на организма, влажност, жега, студ и т.н. Хиляда слепци са слепи по хиляда причини. Иди си, сине. Ти можеш да работиш само като хлебар.“
А съседът на ученика бил също сляп. Вдъхновен от успеха си ученикът направил още два такива пластира и ги сложил на очите на слепия. На следващия ден очите на слепия изцяло изтекли.
Добросъвестният приятел дотичал до учителя целия в сълзи:
- Как така, учителю, аз направих точно както ти каза предишния път! Защо се случи така?
- В дълбока печал мъдрецът отговорил:
- Слепотата се дължи на различни причини: сухост на организма, влажност, жега, студ и т.н. Хиляда слепци са слепи по хиляда причини. Иди си, сине. Ти можеш да работиш само като хлебар.“
Публикувано на: 22 Юли 2011 09:15
Много хубава история. Ти какви изводи си направи от нея? Т.е. какви поуки и според теб се съдържат в нея? Много ми е интересно.
Публикувано на: 22 Юли 2011 12:58
Всяка жаба да си знае гьола. 
Публикувано на: 22 Юли 2011 13:05
Това е цитат от книгата Вашите сили как да ги използвате,писал съм за нея в темата интересни книги:Alisa написа:На ПО ли ми мирише?!Не можем да бъдем всички перфектни!
Всъщност натяквайки навсякъде "трябва" и "да се осъзнае" ти твърдиш, че си прав в нещо и сматаш, че е необходимо на всяка цена другите да приемат твотето "трябва" като перфектната позиция. С това си противоречиш на цитата. Казано сбито ти заявяваш " Аз съм перфектен, с перфектно мнение, следвайте ме!", а после заявяваш:Хмммм...Вземи си поговори още малко със себе си.Не можем да бъдем всички перфектни!
Ако постоянно напомняте на даден човек неговите недостатъци,вие го карате все по ясно да ги осъзнава.Той ще мисли за тях все повече и повече и така ще станат по видни и по неприятни от всякога.Колкото повече мислим за слабостите си по слаби ставаме.За това разговорите никога не трябва да се докосват до онези неща,които не бихме искали да запазим и развием.
Публикувано на: 22 Юли 2011 14:01
Т.е. ако аз съм учителя и ти си дошла при мен да те науча да караш кола например, но аз не съм те научил, че освен да се превключват скоростите трябва и да се върти кормилото и поради това ти катастрофираш, това означава, че не ставаш за шофьор, така ли?MagicWoman написа:Всяка жаба да си знае гьола.
Хайде да гледаме малко по-дълбоко на нещата.
Публикувано на: 22 Юли 2011 16:30
А бе, Гената, ти защо си изобщо във форума, само за да копи-пействаш от В-бокс-а и Луиз Хей ли?Това е цитат от книгата Вашите сили как да ги използвате,писал съм за нея в темата интересни книги:
Ако постоянно напомняте на даден човек неговите недостатъци,вие го карате все по ясно да ги осъзнава.Той ще мисли за тях все повече и повече и така ще станат по видни и по неприятни от всякога.Колкото повече мислим за слабостите си по слаби ставаме.За това разговорите никога не трябва да се докосват до онези неща,които не бихме искали да запазим и развием.
Ти защо тогава натякваш на хората проблемите, които вече са се осмелили, да споделят и ги нараняваш с неуместните си обръщения?!
А ако имаш проблем, с това, да ти посочват недостатъците в поведението и мисленето, то включи ТЕС, свърши нещо, нали си МАЙСТОР! Обедини ТЕС, с това, което си цитирал и бъди щастлив! Тъкмо днес е петък-ден на майстора!