TEC

Искам да имам сила за раждането. От друга страна имам усещането, че съм готова да видя какъв ми е късметът този път. Не изпитвам никаква нужда да очертавам желания и да тесам целенасочено, както миналия път.

да приемаш неговото излизане, като проява на нехаресване, или неудобрение, или протест към теб

Какво значение има неговото отношение?
Неодобрение, протест и нехаресване са по-скоро за човек в силна позиция. Според мен, той е в капана на страховете си. Освен че ме харесва и ми вярва.
От време на време наблюдавам и анализирм какво е при него, но определено това не ми е основна работа сега.

Не разбирам за какво ми предлагаш

" Свикнала съм с...,но сега се отказвам от този навик"

Сега усещам, че тази фраза не я използвам от известно време. Предполагам, че просто нямам нужда на този етап. Или просто вече нямам проблем със свикването и готовността да се откажа.

Не разбирам за какво ми предлагаш
Цитат:
" Свикнала съм с...,но сега се отказвам от този навик"

С "навикът" ти да се тормозиш, от това, че го няма, че не е до теб... или да изпитнаш нещо странно,или:

нямам чувство за приключване.

от този порядък.
Хрумва ми и друго нещо, дали не изпадаш в крайност повтаряйки, че сега не ти е до неговите проблеми имаш си свои за решаване...

От време на време наблюдавам и анализирм какво е при него, но определено това не ми е основна работа сега.

ами ако там е разковничето
сега не мога много да разсъждавам, че съм на работа

Алиса, просто ти считаш, че ти би подходила така в подобна ситуация - да проправяш път към другия, да анализираш какво се вижда от неговата камбанария и т.н. Това вече съм го правила достатъчно време. Не работи и определено нямам нужда да продължавам, нито мисля, че ще доведе до удовлетворителни резултати в нашия случай.

О, Боже! Чак теслата извади! Добре, добре!

Мая, интересен нов имидж с тази тесла. На какво е символ това , освен ако не правиш ремонт?

nikimm написа:Мая, интересен нов имидж с тази тесла. На какво е символ това , освен ако не правиш ремонт?

Че аз отдавна съм в ремонт. Вътрешен и личностен.
На какво може да е символ?
Скоро татко ми казва, че е дал номера ми на някакви познати и казва "И, нали ти си главна тесла, направо ги препратих към теб."

ТЕСЛА вярно !

Всъщност не си харесвах снимката. Мислех да взема да се снимам с някоя тесла. Но за сега и това става.

Нещат при нас се развиват.
Преди няколко седмици се бях опитвала да влезна в разговор с мъжа ми, но излезнах наранена и тесаща от това. И доста по-добре впоследствие.

Вчера пак имахме разговор. Но не го бях търсила, просто стана. Накратко:
Обсъждаме поръчката на един гардероб. Не се спряхме на нито един цвят от една карнетка и той предложи да ходим да избираме на майна-си-райна. Казах му, че всичко това ми е неприятно и изпитвам неприязън, но ако иска да ме влачи да избираме. И от там тръгна разговорът. Той се "включи". Започна да ми задава въпроси, на които отговарях възможно най-вярно, кратко и неизчерпателно. С което пробуждах любопитството му. Стигнахме до там, че и други неща не са ми приятни, като например това, че не сме в добри взаимоотношения, поради което пък не ме интересува гардеробът.
Доста по-дълго беше, но основната линия е тази.
След разговора ми поникнаха крила, че съм хванала някаква тактика. Преди говорех и обяснявах все едно, че той мисли на моите обороти. Така, както говоря с близките си приятели и добре се разбираме. Но видях, че при него приказките ми пристигат доста изопачени, често ме е очудвал с изводите, които е правил. Сега чаках той да стигне до нещо и тогава пусках част от информацията. По едно време той каза, че много сме задълбали, а аз имах усещането, че сме повдигнали една-две прашинки.
По време на разговора ми извираше едно усещане, което исках да тесам. Но във времето, в което мъжът ми премисляше, аз имах време да си обсъдя как да постъпя. Ако започнех да тесам, щях да се забия навътре и нямаше да съм адекватна в разговора. Предпочетох да участвам в разговора. Опитах се да правя ЕТ и да масажирам върховете на пръстите си до толкова, че да съм спокойна и да мога да мисля и да говоря.

И така, поникнаха ми крила. Разфантазирах как с още един-два такива разговора може до раждането да сме си достатъчно близки. Все пак предпочитам да раждам с него, но само и само ако сме в добри отношения.

Една от причините ми, поради която не исках да влизам в контакт с него беше, че ме е страх да не съм наранена отново.
Докато сме в скапани отношения вече не реагирах на отвратителните му реакции.
Но, ето че ми поникнаха крила и днес реагирах на негова отвратителна реакция. Тоест осъществи се онзи страх, че пак ще съм наранена. Веднага се разтесах. Влезнах в криза. Започнах да мисля как да променя плановете си за деня, за да остана вкъщи. Съжалявах, че са ми поникнали крила. Гадно ми беше. И след малко започна да ми разминава. Прекалено кратко беше. На излизане от кризата си казах, че вече нямам нищо против пак да си оправяме отношенията, за да изтесам каквото има останало.
Минах през умората, но много за кратко и без да лягам да спя.
И така, сега пак съм на пистата

Мая, май съм последния адекватен човек да ти дава съвети,свързани с тес, но ...имам две деца. И двата пъти преди да родя нямаше нищо, ама нищо, което да ме извади от същото състояние, дето го описваш. Месеци след раждането се подобрих- с второто дете след хомеопатия, с първото- след затрупване с работа... Дали това трудно вадене на нещата между вас няма прост отговор, свързан с хормоните на този период до раждането /изключвам гледането на две неголеми деца, което достойно за паметник само по себе си/, има ли физическа възможност да си починеш малко и да отпуснеш края до раждането... извинявай, но може би тес не е панацея, може би понякога имаш нужда да си починеш от всичко, даже с риска да не се доразбереш с него точно сега, преди раждането ... Може би е доста наивно мнение, но...тес изисква усилия, а ти сякаш си на ръба на умората от всичко, дори от удивителнитенеща, които си излякла от себе си с тес... Прегръщам те с онази притча: "И това ще мине...".

Енита, точно бременността ме вкара в силно състояние. Преди това имах само неопределено неудовлетворение. Откакто забременях, вкарах нещата в релси и започнах да тесам.
Вярно е, че тесането и изчистването адски изтощават. За сметка на удовлетворението след това. Доволна съм, че имах време и възможност за цялото чистене, което направих последните месеци.
Изключително много разчитам на късмета си. Знам, че с планиране, анализиране и нагласяне шансът за спокойно и добро раждане не е по-голям от "оставянето по течението". Сега вярвам, че се нося по добро течение, на което мога да се оставя и избирам да направя това, вместо да анализирам и нагласям нещата.
А отношенията с мъжа ми са скапани от край време. Това, което ти наричаш подобрение след раждането, честно да ти кажа не ми звучи добро. Или поне съм убедена, че при нас от само себе си нищо по-добро няма да дойде.
Минават ми мисли, че след бременността може да съм с разлини нагласи. Имам даже някакъв страх дали няма пак да спра да тесам. От друга страна не ми се вярва. Общо взето чакам да видя какво ще стане и се надявам изработеното през последните месеци да бъде добра основа, когато силата на бременността си отиде.

Няма лошо да даваш съвети, било то за ТЕС или не

Мая, не съм чела целия ти дневник, но ми се появи като въпос и предложение по отношение на кризите, свързани с мъжа ти. Защо не тесаш не състоянията, в които изпадаш, когато той излиза, а фундаменталното си отношение към него. Мислите си към него, мнението си за него и всичко, което ти дойде на ум. Но не в състояние на криза, а съвсем отделно и съзнателно да изтесаш всички емоции, които изпитваш към него.
П.П. Отделяй време всеки ден, колкото повече, толкова по-добре, да се съсредоточаваш върху онова усещане на радост, което извира от гърдите ти. Ще споделиш после какво въздействие има върху теб това.

Femme написа:... Защо не тесаш не състоянията, в които изпадаш, когато той излиза, а фундаменталното си отношение към него. Мислите си към него, мнението си за него и всичко, което ти дойде на ум. Но не в състояние на криза, а съвсем отделно и съзнателно да изтесаш всички емоции, които изпитваш към него....

Защото ме мързи, как защо
В криза е най-лесно да се теса. Или когато изобщо изпитвам някакъв дискомфорт. Общото състояние на отношенията ни не е дискомфорт, който да усещам лесно. Затова тесам конкретните проявления.
Този подход работи и ми харесва. Мисля да въведа някои промени, но ще пиша, ако стане.

Имах предвид, че като тесаш отношението си към него, няма да изпадаш в кризи. Това ми е идеята - по принцип да не изпадаш в такива състояния. Не вярвам да те мързи толкова, че да влизаш все в една и съща спирала.
П.П. Вибрацията на тази ТЕСЛА ни ме пасва хич. Пък и ТЕС не е никак агресивен, за да го асоциирам с нея. Хайде, Майче, помисли за нещо друго. За едно бебенце, например

Вибрацията на теслата - под теслата
Ще я сменя, но не зная кога ще се снимам.

Аз не бягам от изпадането в криза. Вярно е, че по време на криза съм адски зле. Но напълно вярвам, че това е временно. И наистина интензитетът им е все по-малък.


Записвам какво стана тия дни, че ще го забравя.
След семинара за промяна на убежденията започнах да мисля дали да не хвана някой проблем и само с промяна на убежденията да видя какво ще стане. Това си го мислих без да тесам. Първата ми мисъл беше, че проблемът изведнъж ще изчезне и няма да мина през процеса на изчистване и осъзнаване, който познавам. После се попитах трябва ли ми този процес и реших, че ми трябва. Но след извесстно време ми просветна, че може по новия начин да стигна до някакъв нов, непознат процес и майната му на стария - него вече си го знам.
И така захванах домакинството. На семинара вече го бях почнала.
Първото убеждение, което тръгнах да интегрирам, беше "Способна съм да съм добра домакиня". По време на интеграцията се усетих, че аз съм си способна, но не го правя. Следваща спирка - "Всеки ден имам сила за домакинство и я използвам за това."
След семинара седях и гледах нещо разхвърляно, за да видя дали случайно няма да го подредя. Не го подредих, но се наредиха няколко нови аспекта.
Наистина преди ми беше проблем това, че нямам сили, а сега нещо друго ме спираше. Гледайки разхвърляното се питах какво ме спира. Беше липса на желание. Формулирах нещо като "Домакинствам с желание", но не помня дали е точно това.
След това наистина имах сила и имах желание, но продължавах да гледам безучастно разхвърляното. А през това време Яна продължаваше да ми помага в процеса, като разхвърля още повече
Сигнах до там, че като малки трябваше да чистим нещо по задължение и едва ли не като наказание. Понякога на обяд се казваше "Който остане последен, вдига масата". Изобщо домакинската работа е прецакване.
Интегрирах "Домакинската работа е предимство".
И до тук съм стигнала. Днес наистина вършея по къщата, но не се брои много, защото чакам една приятелка и после една братовчедка.