Нещат при нас се развиват.
Преди няколко седмици се бях опитвала да влезна в разговор с мъжа ми, но излезнах наранена и тесаща от това. И доста по-добре впоследствие.
Вчера пак имахме разговор. Но не го бях търсила, просто стана. Накратко:
Обсъждаме поръчката на един гардероб. Не се спряхме на нито един цвят от една карнетка и той предложи да ходим да избираме на майна-си-райна. Казах му, че всичко това ми е неприятно и изпитвам неприязън, но ако иска да ме влачи да избираме. И от там тръгна разговорът. Той се "включи". Започна да ми задава въпроси, на които отговарях възможно най-вярно, кратко и
неизчерпателно. С което пробуждах любопитството му. Стигнахме до там, че и други неща не са ми приятни, като например това, че не сме в добри взаимоотношения, поради което пък не ме интересува гардеробът.
Доста по-дълго беше, но основната линия е тази.
След разговора ми поникнаха крила, че съм хванала някаква тактика. Преди говорех и обяснявах все едно, че той мисли на моите обороти. Така, както говоря с близките си приятели и добре се разбираме. Но видях, че при него приказките ми пристигат доста изопачени, често ме е очудвал с изводите, които е правил. Сега чаках той да стигне до нещо и тогава пусках част от информацията. По едно време той каза, че много сме задълбали, а аз имах усещането, че сме повдигнали една-две прашинки.
По време на разговора ми извираше едно усещане, което исках да тесам. Но във времето, в което мъжът ми премисляше, аз имах време да си обсъдя как да постъпя. Ако започнех да тесам, щях да се забия навътре и нямаше да съм адекватна в разговора. Предпочетох да участвам в разговора. Опитах се да правя ЕТ и да масажирам върховете на пръстите си до толкова, че да съм спокойна и да мога да мисля и да говоря.
И така, поникнаха ми крила. Разфантазирах как с още един-два такива разговора може до раждането да сме си достатъчно близки. Все пак предпочитам да раждам с него, но само и само ако сме в добри отношения.
Една от причините ми, поради която не исках да влизам в контакт с него беше, че ме е страх да не съм наранена отново.
Докато сме в скапани отношения вече не реагирах на отвратителните му реакции.
Но, ето че ми поникнаха крила и днес реагирах на негова отвратителна реакция. Тоест осъществи се онзи страх, че пак ще съм наранена. Веднага се разтесах. Влезнах в криза. Започнах да мисля как да променя плановете си за деня, за да остана вкъщи. Съжалявах, че са ми поникнали крила. Гадно ми беше. И след малко започна да ми разминава. Прекалено кратко беше. На излизане от кризата си казах, че вече нямам нищо против пак да си оправяме отношенията, за да изтесам каквото има останало.
Минах през умората, но много за кратко и без да лягам да спя.
И така, сега пак съм на пистата
