TEC

Иване,

От „Hero” съм ОК с всяка думичка, освен този куплет.

It's a long road
When you face the world alone
No one reaches out a hand
For you to hold
You can find love
If you search within yourself
And the emptiness you felt
Will disappear

И тъй като не мисля, че тази песен се появи случайно в съзнанието ми.
И тъй като не мисля, че daromi случайно каза, че „животът е самотно занимание”.
И тъй като не мисля, че ти изчезна случайно.
И тъй като не мисля, че съня от вчера беше случайност.
И тъй като не за пръв път ТЕС ме отвежда до „стаха, че ще загубя”

И тъй като мразя дори самата дума „самодостатъчен” .

Трябва да се почувствам самодостатъчна преди да приема обичта на другите, така ли е?
Така е.
Ужас!

Daromi,

Макар че и ти си замесена в конспирацията (както винаги ), мина ми през ум колко много предния ми пост напомня това, което тече в главата ми то време на един ТЕС (и понеже се опитвах да ти обясня това на теория) - ако може да ти е полезен примера по някакъв начин, използвай го, по естествено не би могло да се получи. Само бих добавила в края "И сега от начало до happy end", докато думите "мразя" и "ужас" се заменят с ... сега не знам какво - трябва да тесна на живо. За сега изитвам лека неприязън и понеже не знам кой е автора на "Hero", Mariah Carey ще я отнесе заедно с всички замесени .

Не се поставяй в зависимост от никого и от нищо.

Когато станеш самодостатъчна alone(сам) вече няма да е = на lonely(самотен).
Имено това което не искаш да ТЕСиш сега ( в случая липсата на приятелите ти), най-много имаш нужда да ТЕСиш.

Бих зарадвала и на едно "всичко върви чудесно" , независимо че го знам.

Което пък ме пращa на “Въпреки, че знам, че се справям чудесно, аз продължавам да изпитвам нужда от одобрението на хората, на които държа”, но това ще почака сега, защото много се забързаха нещата.

Първо ще поработя върху самодостатъчността, защото там проблема съвсем не е малък и съвсем не опира само до приятелите, както вече забелязахме.

Преди това обаче ще отстраня използването на напомнящи фрази завинаги, защото това, което се получава е, че „Кучетат си лаят, керванът си върви”, т.е. аз си лая .... и само си прекъсвам мисълта.

Знам, че сега, че напиша нещо мнооооого дълго и мнооооого важно за мен. Чак съм си легнала на дивана – дано батерията не свърши преди края, защото ще ми прекъсне мисълта.

Все още не съм теснала нищо, защото ... няма значение защо, толкова е сложно и същевременно просто за обяснение.

Та сутринта трябваше да тесна първо страха, че ще загубя ... Но това трябваше да почака, защото в главата ми светкаше нещо по-силно – това, че вече си нямах песен („Hero” си свърши работата) и ми трябваше нова. Тогава се сетих (не знам защо, всъщност знам, майтапче както казва daromi ), че вчера съпруга ми предизвика разговор за това, че може би ще е по-добре да спра да работя, защото изглеждам пренатоварена. Сега осъзнах, че по време на този разговор в стаята звучеше “Because you loved me” на Celine Dion (съвсем не мисля, че харесвам точно този тип лирична музика, поне не го осъзнавам така, но явно навлизам в някакъв „нежен” период от живота си). Пуснах я и отново, както и с „Hero” осъзнах, че текста е това, което ... И сега звучи и така ще бъде известно време .

Та трябваше да тесна страха ... Само че имах по-спешни неща за вършене. Тръгнах да пазарувам, но още на вратата в главата ми проблясна мисълта „Колко простичик, ясен, лесен, поносим, сигурен, приятен, страхотен .... е живота на хората, които имат способността да забелязват и разчитат знаците, които са навсякъде”. Тръгнах все пак, макар че имах усещането, че съм открила нещо огромно, както и усещането за някакво безкрайно спокойствие и щастие. Аз отдавна използвам знаците (тези, които успявам да виждам за сега), но сега сякаш го осъзнах, почувствах.

Прогоних мисълта от главата си защото това беше нещо огромно, което беше по-добре да обмисля вкъщи - имаше опасност да ме блъсне кола навън.

Тогава мисълта ми се съсредоточи върху нещо друго. Съседа ни има 5 кучета. Винаги когато минавам поквай тях те лаят и омразата е взаимна. Този път тези кучета стояха всичките кротко на оградата и ме гледаха с интерес. Спомних си нещо. Преди време съпруга ми беше купил по един спрей за самозащита за мене и детегледачката на „крехкото човече”. Тази покупка ми се стори най-голямата глупост, която беше правил (дори си помислих, че трябва да го тесне ). От тогава си спомних, че няколко пъти ми се беше случвало да се събуждам нощем от лая на кучетата с идеята да вляза в този двор и да ги напръскам със спрея (той и без това за друго не би ми свършил работа). Спираше ме само мисълта, че този, който е за напръскване е съседа. Тогава осъзнах защо цялото това нещо вървеше в главата ми – аз сякаш не съм от хората, които познават това чувство добре. В „черния списък” в колоната страх има няколко нещица, но определено дошли от бета, защото не звучат сериозно. И сега ми се налагаше да тесам страх, който не изпитвам. Дори и да исках да загубя хората, на които държа, те нямаше да го допуснат (освен ако не си го поискам в алфа, може би ). Чувството за тесане явно беше друго, но и него вече не изпитвах и дори и петте кучета от никому неизвестна порода го усещаха.

На връщане се сетих, че е крайно време като се прибера най-сетне да седна и потесам следващото нещо, което изскочи сутринта - това че „търся одобрението на хората, независимо, че знам, че се справям”. Тогава усещайки тежестта на покупките и мислейки си, че аз всъщност съм на работа ... а и че „крехкото човече” ме помоли да си поговорим като се върна, и още около сто неща, като приготвяне на обед и т.н. (това е ежедневието ми – пълна лудница), осъзнах че вече няма за кога да отлагам решението: дали да върна на работа жената, която гледаше детето докато съм в офиса и ми помагаше вкъщи (махнах я преди да изтесам стремежа към съвършенство ) или наистина да спра да работя (нещо, което нямаше как да се случи) или да спра да работя върху себе си (нещо което също нямаше как да се случи, колкото и да си въобразявах, че мога да спра).

С влизането в къщи се повтори нещо като въртележката, но в будно състояние – трябваше да седна. И ... усетих, че всъщност не се налага да избирам между горните три. Видях това, което ще направя малко в бъдеще (нямам представа точно кога), но:

Разбрах, че ще спра да пиша тук, поне не и за себе си, защото вече нямам нужда и време за това.

Разбрах, че няма нужда да бързам с тесането, защото всичко болезнено е зад мен.

Разбрах че ще спра да тесам по класическия начин (или поне не постоянно) и ще продължа по начина описан до тук - повече от това няма да ми бъде нужно, защото достатъчно добре ще разпознавам знаците.

И изведнъж се почувствах толкова добре ... сякаш всичко беше овладяно и ... почувствах онази харония към която се стремях. Това е хармонията на моето си ниво, Иване, това, което исках за сега.

Освен това влизам в някакъв „нежен”, личен период, който няма да ми се иска да споделям тук.

Освен това разбрах, че daromi вече няма нужда от мен (от форума се учи философията, която хората, които са чели достатъчно в тази сфера си знаят, а магията така или иначе не се учи тук), докато пък „крехкото човече” има огромна нужда.

Зададох въпроса няма ли нещо да ми липсва ако спра да пиша и разбрах, че ще ми липсва възможността да благодаря на всички хора, които споделиха това невероятно преживяване с мен, но пък винаги мога да го направя .

Ако все пак има някаква опашка от хора, които не са разбрали какво искам да кажа в предния си пост, а и най-вече защото това е моят начин да кажа благодаря:

Открийте и използвайте по всички възможни начини магията за да стигнете до извода, че магия няма – всичко това сте вие.

Тогава ще спрете да се съпротивлявате, ще се отпуснете в ръцете на този „магьосник” и ще му дадете цялата си любов, възхищение и благодарност, ще осъзнаете, че той ежесекундно е бдял над вас и винаги е избирал най-доброто за вас, или когато не е имало съвършено решение - най малко-лошото, и ще продължи да го прави до последния миг. Магията, това сте вие и друга магия не е нужна никому и ... ще се почувствате самодостатъчни и ще можете да изберете на къде да тръгнете, като всеки от пътищата ще бъде „простичик, ясен, лесен, поносим, сигурен, приятен, страхотен ...”

БЛАГОДАРЯ!

Върви през живота уверено, радвай му се и бъди щастлива!
Идвай тук винаги, когато ти се прииска.

Та ... тази сутрин (защо ли винаги се случва сутрин ) осмислих какво ще бъде продължението на моята приказка, което вие по собствена воля споделяте с мен.

1.От алфа казаха, че ще спра да пиша тук, само че тази сутрин разбрах, че и те, както и Иван няма как да знаят точно какво ще направя, защото не се е родил този, който го знае – какво ще направя решавам аз . А в малко по-сериозен дух – осъзнавам, че не съм достатъчно съвършена все още за да разчитам перфектно знаците, което пък само по себе си е нещо прекрасно, защото иначе би било скучно (особено за хора като мен). Спомних си как преди време тук казах на Иван „Само че знаеш ли аз какво ще направя аз...”, а той ми каза „Я се отпусни на вълните” и от тогава нещата започнаха да се случват. Тази сутрин казах същото и на алфа, защото аз пиша тази страхотна приказка ... И те отговориха същото.

2.Та разбрах, че ще си отворя нова тема, в която няма да описвам по какво работя, а как се променя приказката откакто започнах да я живея в хармония с „магьосника”. Няма да описвам върху какво работя защото разбрах, че това ме притиска, манипулира вълните, кара ме да бързам, да го правя за сметка на други неща, за изоставянето на които започвам да се чувствам виновна и се затваря порочния кръг (механизма в действие). Новата тема ще бъде без край и ще бъде предназначена да материализира и утвърди прекрасните неща, които вече ми се случват и знам, че ще ми се случват от тук натам.

3.За последно по работа : Преди два дни си мислех, че първото нещо, по което трябва да поработя са взаимоотношенията със съпруга ми, а след това да се съсредоточа върху изпитите на големия ми син, защото наближават. Днес вече знам, че няма какво да се работи върху тези взаимоотношения, защото усетих, че там никога нищо не е било нарушено, а просто моите усещания са били поддтиснати (по-назад е описано от какво, защо и как). И сега всичко е прекрасно. Днес си мисля, че ще започна да правя визуализации на щастието, което изпитвам, гледайки сина си, намерил това което търси, независимо какво е то. Само че, нали се сещате, че утре ще смятам, че и това не е нужно. Ако някой разбира тези изречения така „Ето, тази изпадна в нирвана и реши да претупа работата” това означава, че не е сханал логиката, магията или наричайте го както ви харесва, а тя е ... ще я опиша в следващата тема, но чак когато ми остане време за това, сега ще направя някои по-спешни неща.

Но ще го направя със сигурност и не за да задоволя любопитството на някого (ако има такива), а защото обичам себе си, скъпа daromi. А за твоя информация, дори „крехкото човече” започна да схваща колко лесно стават нещата когато си пожелаеш правилно нещо по правилния начин и и останеш отворен за да го получиш (не на теория обаче, той с теорията не е наясно). Осъзнавам, че той все още природно функционира в алфа, но това не е най-важното .

Чао за сега!

И разбрах, че ще продължа да очаквам Иван да ми каже "Нещата ти се получават прекрасно" и че не ми пука дали Иван го смята за правилно или не, нито пък до кога ще продължавам да го очаквам .

Много се лъжеш, че ще го тесна в обозримо бъдеще, Иване. Само се лиши от възможността да кажеш здравей на приятел.

А сега имам няколко минутки да ти кажа и ЗАЩО:

Защото вече тесам само неща, които чувствам, че трябва да тесам (дошло им е времето).

Защото вече не използвам спрей, когато не се налага.

Защото вече не "упражнявам насилие върху душата и тялото си" - така ме научихте ти и daromi, която също скоро ще започне да го прилага .

Защото това за сега ме задържа тук, а аз явно имам нужда да поостана още малко.

И не защото изпитвам страх да напусна форума, а дори и да изпитвам страх, казах вече, че това чувство не го познавам добре, това е тъкмо възможност да го опозная.

И малко обратна връзка, (дано не се наложи пак да се извинявам ) - ако когато ми казваше, че "нещо е така щом аз смятам, че е така" би постигнал много по-бърз ефект с мен ако беше заменил думата "смятам" с "чувствам", макар че и така стана .

Думата чувствам е с няколко значения в българския език.
Сега ти не чувстваш, че нещо е така, а усещаш ( поради липса на по-точна дума), т.е. имаш вътрешната увереност, че е така. Интуицията ти - 6тото "чувство" ти подсказва, че е така.
Искам да кажа, че увереността ти идва от мисъл, а не от някое от 5те ти сетива. Защото сетива са ограничени, а мисълта не е.
Отношението към нещата идва също от мислите, а не от чувствата.
Така че думата мисля (смятам) е по-точната според мен.

Ако бях говорил за чувства щях да те объркам. Защото мисълта е водеща. И чрез мисълта ние интерпретираме, оценяваме, приоритизираме и даваме значение на чувствата.
Както е казал древния философ: Мисля - значи съществувам.
А не: Чувствам - значи съществувам.
Не бързай с изводите!

ivangp написа:Думата чувствам е с много значения в българския език.
Сега ти не чувстваш, че нещо е така, а усещаш ( поради липса на по-точна дума), т.е. имаш вътрешната увереност, че е така. Интуицията ти - 6тото "чувство" ти подсказва, че е така.

Спред мен може да се каже, че тя знае, че е така. Именно в смисъла на "има вътрешната увереност".

Иване,

В моята глава е "Чувствам - значи съществувам". Ако не беше така щях само да си мисля (да си въобразявам), че съществувам , не разбираш ли? Да, думата мисля в това изречение за мен придобива ироничен смисъл - да си въобразявам.

Та това всъщност исках да ти кажа - че при мен нещата не стават с мислене.