Дневник. Това-онова
Ники, уби ме с тоя въпрос. Не минавам по ОР, но ще се опитам да разкажа как тесам.
Нека да е конкретно за гняв. Тесам, когато изпитвам самия гняв. Потупвам се и заповам да си описвам какво изпитвам. Ако мога, се консултирам с махалото дали да правя настройка за ПО. Дори и да не се налага да чистя ПО, често си съставям декларация, за да си определя точно какво тесам.
При гняв имах такива фрази (спестявам по-неприличните думи):
- свистене и пищене между ушите
- напрежение в цялата глава
- побърквам се от яд
- говедо мръсно, искам да го пребия
- излизам от кожата си от яд
- мразя го
- мразя, мразя, мразя
За всяка фраза потупвам, но не мога да кажа по колко кръга по точките. За някои фрази правя декларация.
Общо взето правя всичко възможно, за да изкарвам най-силните усещания за тази емоция и се потупвам. Представям си сцената, която ме ядосва. Спомням си стари случки, когато съм се ядосвала. Описвам си с думи какво изпитвам.
Когато нямам интензитет, но реша да отделя време за даден проблем, правя следното. Потупвам се и започвам да си говоря (например за приятелите) "В момента не изпитвам нищо от това, че нямам приятели около себе си. Но знам, че страдам от това и че това ми е проблем." Ох, наистина не мога да разпиша всичко, което съм си мислила, забравя се. Но в даден момент емоцията започва да изплува. Все едно я изкарвам с потупването и мислите за нея. Вече я усещам като дискомфорт и си я тесам.
Правя и още една тактика за изкарване на емоции, които в момента не усещам. Щях да го пиша това в една друга тема, но ето, че дойде тук.
Когато изпитвам емоцията, си давам сметка за мислите ми и усещанията в тялто (може и да не тесам, но се наблюдавам). След това идва времето, в което сядам да тесам, но не изпитвам емоцията. Започвам с това да си припомня усещанията в тялото. Описвам си ги с думи, ако трябва. Предизвиквам ги и така емоцията се появява и я тесам.3
Не знам до колко ти отговарям. Може на срещата да поговорим.
Нека да е конкретно за гняв. Тесам, когато изпитвам самия гняв. Потупвам се и заповам да си описвам какво изпитвам. Ако мога, се консултирам с махалото дали да правя настройка за ПО. Дори и да не се налага да чистя ПО, често си съставям декларация, за да си определя точно какво тесам.
При гняв имах такива фрази (спестявам по-неприличните думи):
- свистене и пищене между ушите
- напрежение в цялата глава
- побърквам се от яд
- говедо мръсно, искам да го пребия
- излизам от кожата си от яд
- мразя го
- мразя, мразя, мразя
За всяка фраза потупвам, но не мога да кажа по колко кръга по точките. За някои фрази правя декларация.
Общо взето правя всичко възможно, за да изкарвам най-силните усещания за тази емоция и се потупвам. Представям си сцената, която ме ядосва. Спомням си стари случки, когато съм се ядосвала. Описвам си с думи какво изпитвам.
Когато нямам интензитет, но реша да отделя време за даден проблем, правя следното. Потупвам се и започвам да си говоря (например за приятелите) "В момента не изпитвам нищо от това, че нямам приятели около себе си. Но знам, че страдам от това и че това ми е проблем." Ох, наистина не мога да разпиша всичко, което съм си мислила, забравя се. Но в даден момент емоцията започва да изплува. Все едно я изкарвам с потупването и мислите за нея. Вече я усещам като дискомфорт и си я тесам.
Правя и още една тактика за изкарване на емоции, които в момента не усещам. Щях да го пиша това в една друга тема, но ето, че дойде тук.
Когато изпитвам емоцията, си давам сметка за мислите ми и усещанията в тялто (може и да не тесам, но се наблюдавам). След това идва времето, в което сядам да тесам, но не изпитвам емоцията. Започвам с това да си припомня усещанията в тялото. Описвам си ги с думи, ако трябва. Предизвиквам ги и така емоцията се появява и я тесам.3
Не знам до колко ти отговарям. Може на срещата да поговорим.
Супер съм. От няколко дена се радвам на новите настройки.
Имах разговор с майка, но се отказах да разпитвам за тъгата си. Ще използвам случая да пробвам регресия с ТЕС. Само чакам удобен момент, защото това не ми идва да го правя ей-така между другото с Яна в краката.
А разговорът с майка беше невероятен. Разказах й на кратко какво съм изтесала последните няколко месеца. Обсъдихме самосъжалението. Тя пак се опита да изпитва съжаление към мен, но аз не реагирах с рев (тоест самосъжаление). Само й казах, че съжалението й си е неин проблем
Тя ги разбира нещата и естествено е съгласна.
Не знаех, че и тя има толкова сериозен проблем със самосъжалението. Оказа се, че сме били лика-прилика. Но вече не сме
Е, поне докато и тя не се изчисти.
В разговора с майка ми светна едно нещо. Изобщо няма значение дали съм намерила корена на самосъжалението си (денят, в който майка е решила да не ме абортира). Важното е, че повярвах, че това е коренът и че с изтесването му го изкорених
Знам, че отношенията с моя мъж остават недотесани, но си правя планове за нови територии. Очертават ми се три основни дяла - домакинство, секс и пари.
Първо реших, че след дълъг период на мъка и дупка, съвсем заслужено имам щаслив период сега. А, освен мен, и децата имат нужда да видят майка си очовечена. Особено нероденото.
След това започнах да се чудя какво предстои. Докато не разбрах, че съвсем скоро домашната ни помощница ще заминава за 3 (три!) седмици. Искам да кажа, че явно ще започвам да тесам домакинството
Хич не ми се хваща и в същото време адски много искам да го почна.
Имах разговор с майка, но се отказах да разпитвам за тъгата си. Ще използвам случая да пробвам регресия с ТЕС. Само чакам удобен момент, защото това не ми идва да го правя ей-така между другото с Яна в краката.
А разговорът с майка беше невероятен. Разказах й на кратко какво съм изтесала последните няколко месеца. Обсъдихме самосъжалението. Тя пак се опита да изпитва съжаление към мен, но аз не реагирах с рев (тоест самосъжаление). Само й казах, че съжалението й си е неин проблем
Тя ги разбира нещата и естествено е съгласна.
Не знаех, че и тя има толкова сериозен проблем със самосъжалението. Оказа се, че сме били лика-прилика. Но вече не сме
Е, поне докато и тя не се изчисти.В разговора с майка ми светна едно нещо. Изобщо няма значение дали съм намерила корена на самосъжалението си (денят, в който майка е решила да не ме абортира). Важното е, че повярвах, че това е коренът и че с изтесването му го изкорених
Знам, че отношенията с моя мъж остават недотесани, но си правя планове за нови територии. Очертават ми се три основни дяла - домакинство, секс и пари.
Първо реших, че след дълъг период на мъка и дупка, съвсем заслужено имам щаслив период сега. А, освен мен, и децата имат нужда да видят майка си очовечена. Особено нероденото.
След това започнах да се чудя какво предстои. Докато не разбрах, че съвсем скоро домашната ни помощница ще заминава за 3 (три!) седмици. Искам да кажа, че явно ще започвам да тесам домакинството
Хич не ми се хваща и в същото време адски много искам да го почна.
Мая, мен тази вечер спонтанно ме натисна някакво самосажаление! Наистина стана много спонатанно! Както бях в една среща в един миг сякаш нещо се обърна, сякаш искам да си кажа, нещо като осъзнаване на нещо. В това нещо усещам самосъжаление, но и нещо което трябва да променя в живота си! Странно усещане, чувствам се доста странно!
"Същността на "философията" е в това, човек да живее така, че щастието да зависи колкото се може по-малко от външни фактори"
Епиктет
Епиктет
По-горе писах, че спирам да чопля взаимоотношенията вкъщи и се захващам с домакинството. Още същия ден установих, че това е невъзможно. Стана ми много смешно от моята наивност да си правя такива планове.
Започнах да тесам домакинството. Първият камък, в който забих беше, че когато нямам разбирателство с мъжа ми, не мога да пипна да оправя нищо. Когато малко се пооправим (това не е било от месеци) веднага ми идва желание да подредя, почистя и т.н. Предполагам, че след изчистването на това ще открия други спирачки, но това е първата за сега.
И така пак се наложи да тесам взаимоотношенията ни. Концентрирах се върху това, че желанието ми да домакинствам зависи от това дали го чувствам приятел или не. Имах нужда да назаова този проблем по-кратко. Започнах да се опитвам да го характеризирам по всякакъв начин, но не ставаше. Беше ми трудно изобщо да го тесам така - без да мога да го назова. Започнах да се консултирам с махалото. Тук излезнаха странни неща, които не ми се вярват и все още не искам да пиша. И това е. Нямам повече развитие по този въпрос за сега.
Гледам кога какво съм писала и излиза, че от десетина дена се радвам на новото положение (без самосъжалението и всичко, изтесано преди него). Определено наблюдавах много интересни неща за този кратък период.
Всеки ден, по цял ден изпитвам едно радостно усещане, което ми извира в гърдите. Това усещане не зависи от външни фактори - нито се предизвиква от радостни събития, нито се помрачава от нерадостни.
В някои случаи се разплаквам. Но това разплакване първо е по поводи, които нямат нищо общо със самосъжаление и второ физически се проявява по различен начин. Самото усещане е на друго място. Ако преди усещането беше извиращо от гърдите и преливащо през гърлото, сега идва някакси отгоре, от главата към очите.
Специално наблюдавам, но усещанията по време на рев от самосъжаление не се появяват.
Сега всичко ми е на "преди" и "след"
Преди ми се е доплаквало, ако някой ми отстъпи място в транспорта, когато аз наистина имам нужда. Тия дни хванах трамвая. Яна вече доста ми тежи и коремът ми е доста голям и наистина ми е трудно. Спокойно и естествено се качих отпред, където са местата за възрастни и майки. Погледнах едно младо момиче на едно от тези места и й казах нещо като "Ако обичаш..." Тя малко се почуди, но аз недвусмислено й кимнах с глава. Тя стана, аз седнах и й благодарих. През цялото време се наблюдавах. Знам, че ТРЯБВАШЕ да ми се доплаче от самосъжаление. Сега, когато го пиша, също знам, че трябваше да се разрева само от писането на случката. Но не. Спокойно ми е. Толкова не съм свикнала с това. Аз съм друг човек.
Има един ресторант близо до нас, в който има детски кът и понякога водя Яна там. Самият ресторант е скъп, тузарски, изискан и т.н.
Фрешовете от портокал там са под всякаква критика. Не може да са по-зле - с парченца все едно, че портокалът е изтискан и после е добавен смачканият плод.
Фрапето също не е хубаво. Тук е въпрос на вкус, разбира се. Но, да кажем, че на мен никак не ми харесва. Горчиво, с малко мляко и захар.
Преди ми е ставало адски криво, че в такъв скъп ресторант предлагат такива фреш и фрапе. Веднъж поисках да сложат още захар на фрапето, но не си казах за още мляко. В мен бушуваха някакви чувства като "Как може такова нещо!" Беше ми неприятно и не зная точно какво да поискам промяната на фрапето.
Тия дни бях там. Даже бях забравила, че съм поръчвала фреш и фрапе. И точно това поръчах сега. Само като видях тъмния цвят на фрапето, се сетих. Отпих малко все пак, но веднага го върнах да му добавят мляко и захар. Без никакво възмущение, даже приятелски. Чувствах се все едно да кажа на някой приятел на масата "Би ли ми подал солта?"
Сщам се, че имам още за темата покрай мъжа ми.
Забелязах неща, които са ми много интересни. Чувствата ми около един по-конкретен проблем са били на много различни пластове. И по-подробно:
Самият проблем е, че ми става... да го нарека обощено "лошо", когато той излиза и, също обобщено, "хубаво", когато се прибира. "Лошо" и "хубаво" са обобщения, защото се оказа, че съм имала няколко различни "причини" да ги изпитвам.
Предполагам че винаги ми е ставало лошо и хубаво от излизането и прибирането му. Но съм потискала това. Тази година взех решението да проявявам всичко, което ми дойде и да го тесам. След това започнах да наблюдавам този проблем. В началото ми идваше като гръм от ясно небе. С това бяха свързани и някои от кризите, за които съм писала по-назад в дневника.
Той имаше достатъчно заминавания на море и достатъчно излизания вечер, за да се развихрят достатъчно кризи у мен. И съответно да ги изтесам
В началото се разстройвах, когато той излизаше или заминаваше, но не по работа, а за удоволствие. Яко тесане падаше без видим резултат.
Общо взето всеки път наблюдавах следното.
Когато разбера, че ще излиза, ставам тъжна и блокирам. Не се разплаквам - не зная защо. Или не искам да покзвам пред него колко ми е зле, или още не ми е токова зле. Така и не разбрах. Когато обаче той излезне и чуя щракването на ключа... стадо бизони минават през мен. Треса се от рев и не зная какво става.
Когато го няма и кризата ми е минала, съм ОК.
Когато пък се прибира, пак ставам тъжна и блокирам. Понякога рева, включително пред него.
Сега пиша за всички случаи едновременно.
Постепенно стигнах до извода, че по линия на баща ми и по линия на майка ми съм наследила реакцията си и то по различна причина по всеки канал. А смятам, че имам и друга причина, независима от тези двете, но това вече е много фино и не мога да го хвана точно. Предполагам, че ревът ме тресеше толкова силно, именно защото проблмеът е бил поне двустранен, тоест поне два проблема наведнъж.
Малко, по малко започнах да реагирам по-спокойно на излизанията и прибиранията му.
След това започнах да се разстройвам от всяко негово излизане. Разстройване вече е силно казано. Сега на всяко негово излизане, независимо дали е по работа или не, с щракването на ключа в мен като импулс в гърдите се появява едно чувство за пустота . После с влизането му пустотата се запълва. Тези усещания са изключително леки в сравнение с разтърсващия рев и ми трябваше доста време да им обърна внимание и да ги идентифицирам. Сега съм на този етап. Почудих се какво да ги правя. Реших, че не съм ОК с тях и започвам да ги тесам от днес.
Сега си обсъждам това кога и как ще се "съберем".
От седмица и нещо съм в добро настроение и се усмихвам с повод и без повод. В доброто ми настроение ми е адски лесно да стопля отношенията ни. Няколко пъти ми идва да го направя, но нещо силно ме спира. Все едно ми казва "Не, изчакай още". Днес силно се зачудих защо така. Дадох си обяснение с притчата за какавидата. Чувствам се все едно държа нож в ръката си и гледам каквидата как се мъчи да излезне, а мен ме сърбят ръцете да й "помогна". Реших, че това обяснение ми е достатъчно за сега и продължавам да чакам. Освен това до сега винаги съм стопляла взаимоотношенията ни с лекота, но очевидно без задоволителен резултат.
Имам още една слчука, но не знам дали да я описвам. Съвсем е изчерпана от заряд, затова. Накратко - преди няколко дена мъжът ми се разбесня изключително силно. Аз през цялото време бях спокойна. Даже ме напушваше смях и успявах да го разсмея за по малко. Само месец по-рано нямаше да мога да издържа на това без криза. А сега осъзнавам разликата с рационалния си мозък и го описвам, само защото осъзнавам, че това е резултат от ТЕС. Иначе ми звучи толкова тъпо да го разказвам тук, все едно да седна да пиша как съм обялка днес Яна, какво е закусвала и т.н. неща, които нямат връзка с форума.
Започнах да тесам домакинството. Първият камък, в който забих беше, че когато нямам разбирателство с мъжа ми, не мога да пипна да оправя нищо. Когато малко се пооправим (това не е било от месеци) веднага ми идва желание да подредя, почистя и т.н. Предполагам, че след изчистването на това ще открия други спирачки, но това е първата за сега.
И така пак се наложи да тесам взаимоотношенията ни. Концентрирах се върху това, че желанието ми да домакинствам зависи от това дали го чувствам приятел или не. Имах нужда да назаова този проблем по-кратко. Започнах да се опитвам да го характеризирам по всякакъв начин, но не ставаше. Беше ми трудно изобщо да го тесам така - без да мога да го назова. Започнах да се консултирам с махалото. Тук излезнаха странни неща, които не ми се вярват и все още не искам да пиша. И това е. Нямам повече развитие по този въпрос за сега.
Гледам кога какво съм писала и излиза, че от десетина дена се радвам на новото положение (без самосъжалението и всичко, изтесано преди него). Определено наблюдавах много интересни неща за този кратък период.
Всеки ден, по цял ден изпитвам едно радостно усещане, което ми извира в гърдите. Това усещане не зависи от външни фактори - нито се предизвиква от радостни събития, нито се помрачава от нерадостни.
В някои случаи се разплаквам. Но това разплакване първо е по поводи, които нямат нищо общо със самосъжаление и второ физически се проявява по различен начин. Самото усещане е на друго място. Ако преди усещането беше извиращо от гърдите и преливащо през гърлото, сега идва някакси отгоре, от главата към очите.
Специално наблюдавам, но усещанията по време на рев от самосъжаление не се появяват.
Сега всичко ми е на "преди" и "след"
Преди ми се е доплаквало, ако някой ми отстъпи място в транспорта, когато аз наистина имам нужда. Тия дни хванах трамвая. Яна вече доста ми тежи и коремът ми е доста голям и наистина ми е трудно. Спокойно и естествено се качих отпред, където са местата за възрастни и майки. Погледнах едно младо момиче на едно от тези места и й казах нещо като "Ако обичаш..." Тя малко се почуди, но аз недвусмислено й кимнах с глава. Тя стана, аз седнах и й благодарих. През цялото време се наблюдавах. Знам, че ТРЯБВАШЕ да ми се доплаче от самосъжаление. Сега, когато го пиша, също знам, че трябваше да се разрева само от писането на случката. Но не. Спокойно ми е. Толкова не съм свикнала с това. Аз съм друг човек.
Има един ресторант близо до нас, в който има детски кът и понякога водя Яна там. Самият ресторант е скъп, тузарски, изискан и т.н.
Фрешовете от портокал там са под всякаква критика. Не може да са по-зле - с парченца все едно, че портокалът е изтискан и после е добавен смачканият плод.
Фрапето също не е хубаво. Тук е въпрос на вкус, разбира се. Но, да кажем, че на мен никак не ми харесва. Горчиво, с малко мляко и захар.
Преди ми е ставало адски криво, че в такъв скъп ресторант предлагат такива фреш и фрапе. Веднъж поисках да сложат още захар на фрапето, но не си казах за още мляко. В мен бушуваха някакви чувства като "Как може такова нещо!" Беше ми неприятно и не зная точно какво да поискам промяната на фрапето.
Тия дни бях там. Даже бях забравила, че съм поръчвала фреш и фрапе. И точно това поръчах сега. Само като видях тъмния цвят на фрапето, се сетих. Отпих малко все пак, но веднага го върнах да му добавят мляко и захар. Без никакво възмущение, даже приятелски. Чувствах се все едно да кажа на някой приятел на масата "Би ли ми подал солта?"
Сщам се, че имам още за темата покрай мъжа ми.
Забелязах неща, които са ми много интересни. Чувствата ми около един по-конкретен проблем са били на много различни пластове. И по-подробно:
Самият проблем е, че ми става... да го нарека обощено "лошо", когато той излиза и, също обобщено, "хубаво", когато се прибира. "Лошо" и "хубаво" са обобщения, защото се оказа, че съм имала няколко различни "причини" да ги изпитвам.
Предполагам че винаги ми е ставало лошо и хубаво от излизането и прибирането му. Но съм потискала това. Тази година взех решението да проявявам всичко, което ми дойде и да го тесам. След това започнах да наблюдавам този проблем. В началото ми идваше като гръм от ясно небе. С това бяха свързани и някои от кризите, за които съм писала по-назад в дневника.
Той имаше достатъчно заминавания на море и достатъчно излизания вечер, за да се развихрят достатъчно кризи у мен. И съответно да ги изтесам
В началото се разстройвах, когато той излизаше или заминаваше, но не по работа, а за удоволствие. Яко тесане падаше без видим резултат.
Общо взето всеки път наблюдавах следното.
Когато разбера, че ще излиза, ставам тъжна и блокирам. Не се разплаквам - не зная защо. Или не искам да покзвам пред него колко ми е зле, или още не ми е токова зле. Така и не разбрах. Когато обаче той излезне и чуя щракването на ключа... стадо бизони минават през мен. Треса се от рев и не зная какво става.
Когато го няма и кризата ми е минала, съм ОК.
Когато пък се прибира, пак ставам тъжна и блокирам. Понякога рева, включително пред него.
Сега пиша за всички случаи едновременно.
Постепенно стигнах до извода, че по линия на баща ми и по линия на майка ми съм наследила реакцията си и то по различна причина по всеки канал. А смятам, че имам и друга причина, независима от тези двете, но това вече е много фино и не мога да го хвана точно. Предполагам, че ревът ме тресеше толкова силно, именно защото проблмеът е бил поне двустранен, тоест поне два проблема наведнъж.
Малко, по малко започнах да реагирам по-спокойно на излизанията и прибиранията му.
След това започнах да се разстройвам от всяко негово излизане. Разстройване вече е силно казано. Сега на всяко негово излизане, независимо дали е по работа или не, с щракването на ключа в мен като импулс в гърдите се появява едно чувство за пустота . После с влизането му пустотата се запълва. Тези усещания са изключително леки в сравнение с разтърсващия рев и ми трябваше доста време да им обърна внимание и да ги идентифицирам. Сега съм на този етап. Почудих се какво да ги правя. Реших, че не съм ОК с тях и започвам да ги тесам от днес.
Сега си обсъждам това кога и как ще се "съберем".
От седмица и нещо съм в добро настроение и се усмихвам с повод и без повод. В доброто ми настроение ми е адски лесно да стопля отношенията ни. Няколко пъти ми идва да го направя, но нещо силно ме спира. Все едно ми казва "Не, изчакай още". Днес силно се зачудих защо така. Дадох си обяснение с притчата за какавидата. Чувствам се все едно държа нож в ръката си и гледам каквидата как се мъчи да излезне, а мен ме сърбят ръцете да й "помогна". Реших, че това обяснение ми е достатъчно за сега и продължавам да чакам. Освен това до сега винаги съм стопляла взаимоотношенията ни с лекота, но очевидно без задоволителен резултат.
Имам още една слчука, но не знам дали да я описвам. Съвсем е изчерпана от заряд, затова. Накратко - преди няколко дена мъжът ми се разбесня изключително силно. Аз през цялото време бях спокойна. Даже ме напушваше смях и успявах да го разсмея за по малко. Само месец по-рано нямаше да мога да издържа на това без криза. А сега осъзнавам разликата с рационалния си мозък и го описвам, само защото осъзнавам, че това е резултат от ТЕС. Иначе ми звучи толкова тъпо да го разказвам тук, все едно да седна да пиша как съм обялка днес Яна, какво е закусвала и т.н. неща, които нямат връзка с форума.
Много полезно четиво. Прекрасно е че си анализираш чувствата и най-вече, че не само ги анализираш ами ги и ТЕСаш след това.
Аз бих ТЕСал и откритията на махалото, независимо колко вероятни или не са те за логичния ми ум. Спомни си историята за жената с пинеалната жлеза и отказването на цигарите.
Аз бих ТЕСал и откритията на махалото, независимо колко вероятни или не са те за логичния ми ум. Спомни си историята за жената с пинеалната жлеза и отказването на цигарите.
Постоянство, Дисциплина и Упоритост
са ключовете за успех във всяко начинание.
са ключовете за успех във всяко начинание.
Започнах да ги тесам още с откриването им. Но не ги разбирам, затова не ми се щя да ги пиша.
Накратко - проблемът, който не мога да назова и описвам с това, че желанието ми за домакинство зависи от това дали чувствам мъжа си приятел, е отключен със зачеването на първото ми дете. Доста абсурдно ми звучи, но тесам в тази посока. Явно има нещо, което трябва да мина, дори и да не го разбирам сега. А и доста неща изкочиха, когато започнах да тесам първата бременност. До сега все я отлагах.
Накратко - проблемът, който не мога да назова и описвам с това, че желанието ми за домакинство зависи от това дали чувствам мъжа си приятел, е отключен със зачеването на първото ми дете. Доста абсурдно ми звучи, но тесам в тази посока. Явно има нещо, което трябва да мина, дори и да не го разбирам сега. А и доста неща изкочиха, когато започнах да тесам първата бременност. До сега все я отлагах.
Дообре! 
Ще напиша един любим виц!
Един мъж бил много недоволен от жена си- невчесана, не готви, не чисти, къщата занемарена...неизгладен, че и неизпран...ужас! Не знае какво да направи, за да я накара?! Ходи човека тъжен по улицата и среща стар приятел-усмихнат, ведър...?! пита го: " Какво става стеб, що си тъй весел?"- "Ааа! Жената умря..." "От какво, как?"-"Емииии... уморих я от секс и сега съм свободен!"...Замислил се мъжът и решил и той да пробва, барем се оттърве от жена си... На сутринта се събужда и усеща, че нещо не е както трябва?! Оглежда се- къщата подредена, изчистена, пристига жена му с табличка с топло кафе, ароматни кифлички, усмихната, нагласена..." Какво става бе жена?!- " Ако ти ме уважаваш...и аз ще те уважавам!"
Извод: Когато се чустваш обичан, желан, имаш достатъчно внимание и отношенията са наред, проявява се естественото желание, да дадеш най-доброто от себе си на другия, имаш сили и нужда, да дадеш, което също носи удовлетворение и...ура! И обратното, като са криви отношенията, губи се желанието да "поддържаш домашното огнище"
Личен опит: Лоши, почти напълно прекратени отношения с близък човек-усетих в едим момент, пълно отвращение и нежелание, да правя каквото и да било за къщата, а по принцип съм доста спретната и чевръста. С ТЕС изчистих отношението към този човек и се усетих в едим момент, че пак съм започнала, да се грижа за дома си, като освен това съм развила и една толерантност и желание, да се съобразя и с разбиранията на този човек, по отношение на домакинството. Отпаднала е съпротивата ми, да приема разбиранията на човека (в частност към домакинството ,глобално по всички други области житейски). По- мащабният ефект бе - толерантност към всички хора и тяхното различие, оценяването, че те и аз имаме право на различно мислене и поведение и тава не е основателна причина, за лоши взаимоотношения.
Наверно всеки от нас понякога е почуствал непоносимост или харесване от пръв поглед, към нов човек, което го е подтикнало към съответното отношение. При мен това беше много силно. Сега си давам (не съвсем съзнателно) време, да опозная човека, не се вълнувам толкова (не се "изприщвам" от неприязън
) когато почуствам, че не ми допада някой (ако има нужда ТЕСам ) и по-скоро проучвам с любопитство себе си и човека.Дерзайте и аз с вас!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!
Алиса, ще ти отговоря и коментирам, но... днес пак влезнах в криза и нямам силата от последните дена.
Кризата пак беше около излизане на мъжа ми. Напоследък, както писах, на всяко излизане отекваше една пустота. Но напоследък не беше имал такова излизане, като днес. Тръгваше за Витоша. Моят проблем е, че и на мен ми се ходи и то адски много, но не мога. Не мога означава, че не мога да отида с удоволствие. Въпросът не е само тялото ми да се озове там. Искам в едни нормални, човешки отношения да отидем навън. Това е един от апектите на всичките ми кризи това лято.
По време на големия рев можех дори и да мисля. Наблюдавах интересни неща. Силата на кризата хем беше толкова силна, колкото предишните, хем беше 10 пъти по-слаба. Известно време се опитах да си обясня това и ето до къде стигнах. Преди имах усещането, че 10 неща крещят у мен с всичка сила. А сега имах чувството, че едно нещо крещи. Пак с всичка сила, но едно, а не десет. Останалите 9 (образно казано, не мога да преценя толкова точна бройка) са вече изчистените аспекти (тия по линия на майка, татко и други).
От време на време спирах, за да проверя дали онзи постоянен извор на щастие си извира в гърдите ми. Извираше си и пак се отдавах на кризата. За мен този извор е новото лице на някой (или някои) от аспектите. Той ми дава доста сила. След кризата пак бях смазана и трябваше да спя. Имах възможност да дремна съвсем за малко. После посрещах гости и ходих на разходка - това е доста голяма активност за състояние на криза при мен.
Сега усещам, че това едно нещо у мен, което крещеше сутринта, още не е изчистено. Но ми е трудно да го предизвикам. С писането в момента излиза и го тесам. Но нямам чувство за приключване.
И по време на големия рев трудно го задържах. Всяко малко разсейване ми спираше емоцията. А в предишните кризи нищчико не можеше да ме спре. Ако тогава стадо бизони минаваше през мен, сега мравка ме гъделичка и трябва бая да се концентрирам, за да изкарам усещането.
По принцип не ме интересува особено какво ще става утре и накъде ще продължи това, защото вярвам, че накрая ще съм доволна. Имам само едно ясно желание - по време на раждането да съм в добра кондиция и с висока сила. Ако трябва да раждам така отпаднала, както съм сега, ще ми е доста трудно.
На последен прочит сега не се разревавам.
Кризата пак беше около излизане на мъжа ми. Напоследък, както писах, на всяко излизане отекваше една пустота. Но напоследък не беше имал такова излизане, като днес. Тръгваше за Витоша. Моят проблем е, че и на мен ми се ходи и то адски много, но не мога. Не мога означава, че не мога да отида с удоволствие. Въпросът не е само тялото ми да се озове там. Искам в едни нормални, човешки отношения да отидем навън. Това е един от апектите на всичките ми кризи това лято.
По време на големия рев можех дори и да мисля. Наблюдавах интересни неща. Силата на кризата хем беше толкова силна, колкото предишните, хем беше 10 пъти по-слаба. Известно време се опитах да си обясня това и ето до къде стигнах. Преди имах усещането, че 10 неща крещят у мен с всичка сила. А сега имах чувството, че едно нещо крещи. Пак с всичка сила, но едно, а не десет. Останалите 9 (образно казано, не мога да преценя толкова точна бройка) са вече изчистените аспекти (тия по линия на майка, татко и други).
От време на време спирах, за да проверя дали онзи постоянен извор на щастие си извира в гърдите ми. Извираше си и пак се отдавах на кризата. За мен този извор е новото лице на някой (или някои) от аспектите. Той ми дава доста сила. След кризата пак бях смазана и трябваше да спя. Имах възможност да дремна съвсем за малко. После посрещах гости и ходих на разходка - това е доста голяма активност за състояние на криза при мен.
Сега усещам, че това едно нещо у мен, което крещеше сутринта, още не е изчистено. Но ми е трудно да го предизвикам. С писането в момента излиза и го тесам. Но нямам чувство за приключване.
И по време на големия рев трудно го задържах. Всяко малко разсейване ми спираше емоцията. А в предишните кризи нищчико не можеше да ме спре. Ако тогава стадо бизони минаваше през мен, сега мравка ме гъделичка и трябва бая да се концентрирам, за да изкарам усещането.
По принцип не ме интересува особено какво ще става утре и накъде ще продължи това, защото вярвам, че накрая ще съм доволна. Имам само едно ясно желание - по време на раждането да съм в добра кондиция и с висока сила. Ако трябва да раждам така отпаднала, както съм сега, ще ми е доста трудно.
На последен прочит сега не се разревавам.
Ама това последното,... сигурно го осъзнаваш е, че трябва да ТЕСнеш
Пробвай и моя трик със " Свикнала съм с...,но сега се отказвам от този навик"
Мислила ли си върху това, че може да приемаш неговото излизане, като проява на нехаресване, или неудобрение, или протест към теб, от негова страна и гузност от твоя, че чувстваш тъга от излизанията му, че индиректно го обвиняваш в ...нещо си?!
Ако трябва да раждам така отпаднала, както съм сега, ще ми е доста трудно.
Пробвай и моя трик със " Свикнала съм с...,но сега се отказвам от този навик"
Мислила ли си върху това, че може да приемаш неговото излизане, като проява на нехаресване, или неудобрение, или протест към теб, от негова страна и гузност от твоя, че чувстваш тъга от излизанията му, че индиректно го обвиняваш в ...нещо си?!
КОЙ, АКО НЕ ТИ?! КОГА, АКО НЕ СЕГА?!