TEC

Снощи направих откритие за моите ПА. Така, значи винаги, когато съм ги получавала преди това съм се страхувала от тях, мислила съм, че ще се случи. Обаче не е само това. Открих какво правя всъщност. Аз не само си мисля и се страхувам, аз несъзнателно, за секунди си ПРЕДСТАВЯМ как се чувствам, докато преживявам кризата. Буквално се потапям, ИЗЖИВЯВАМ я "на сухо" и то за отрицателно време успявам да го направя.
Всичко това стана след като тесах, че все още не мога да се освободя съвсем от това и си задавах въпроса "Защо ми се случва?", но не в процеса на тесане, а доста след това. Отговорът дойде без да го чакам специално, докато вършех нещо друго и съответно не мислех вече за това.
Сега се опитвам да ПРЕЖИВЯВАМ хубави моменти "на сухо", когато мисля за нещо предстоящо. Пожелайте ми успех!

Пожелаваме ти успех

Можеш ли да започнеш да се потупваш в моментите, в които изживяваш предсояща атака?
Помисли ли да тесаш "Въпреки, че всеки път си мисля за атаката преди да се случи..."?

Благодаря

1. Честно казано не съм опитвала. Сигурно ще мога.
2. А за второто изобщо не ми дойде на ум. Ще пробвам.

фем имам подобни на теб проблеми. И най интересното е че откривам и ТЕСам отговорите които ими идват но явно аспектите не са един и два.

nikimm, виждам, че имаме сходни проблеми с теб. За себе си мога да кажа, че хубавото е, че успях да постигна състояние на абсолютен покой между кризите. Това ме кара да вярвам, че съм на прав път. Аспектите са много, но в дъното, усещам със сърцето си, че стои едно-единствено нещо. Сложното е да го открием. Много клоня към ниска самооценка и липса на вяра в себе си. При мен е по-точно тяхната загуба. Много неща се изчистиха, други коренно се промениха, но имаме още работа.
Мога да споделя какво се промени в мен. Това, което най-много ме учудва е, че престанах да се притеснявам от дефект във външността ми, който преди ми носеше не малко неприятни чувства; станах по-отворена, сърдечна и приемаща с хората; не се обиждам вече /а преди това беше ежедневие/; не нападам, не се заяждам; не се дразня от другите; не осъждам и не критикувам. Даже заради последните, мъжът ми ми казва, че съм станала безкритична

Хубав ден ти желая!

Буквално усещам как нещо в мен иска да освободя страхът навън, а аз "го стискам" и не смея да се отпусна напълно и да приема спокойствието с цялото си същество. Сякаш ако го направя с това ще реша всичките си проблеми, но годините потискане на емоциите са ме научили да държа здраво. Трябва да отпусна хватката, а не смея.

Femme написа:...
Мога да споделя какво се промени в мен. Това, което най-много ме учудва е, че престанах да се притеснявам от дефект във външността ми, който преди ми носеше не малко неприятни чувства; станах по-отворена, сърдечна и приемаща с хората; не се обиждам вече /а преди това беше ежедневие/; не нападам, не се заяждам; не се дразня от другите; не осъждам и не критикувам. Даже заради последните, мъжът ми ми казва, че съм станала безкритична

Супер

Трябва да отпсуна хватката, а не смея.

Поне усещаш какво се случва.
Ще я отпуснеш.

Тесам с "ВЧ се боя да се отпусна и да освободя страха навън от себе си, аз........... и избирам да позволя на страха да ме напусне."

Все още незнам дали ще има резултат, но така не съм се чувствала досега при тесане. Направо сякаш се носех във въздуха.

Това, което най-много ме учудва е, че престанах да се притеснявам от дефект във външността ми, който преди ми носеше не малко неприятни чувства; станах по-отворена, сърдечна и приемаща с хората; не се обиждам вече /а преди това беше ежедневие/; не нападам, не се заяждам; не се дразня от другите; не осъждам и не критикувам

Това е страхотно, поздравявам те! Усещането за свобода е невероятно и аз вече минах през това и му се радвам много!!!

Моля ви, няма ли някой с вълшебна пръчица, да ме отърве от мъките ми
Де го чукаш, де се пука. Тесам си аз с горната Декларация /"ВЧ се боя да се отпусна и да освободя страха навън от себе си, аз........... и избирам да позволя на страха да ме напусне."/ и изведнъж, но за кой ли път, се сещам как навремето, преди хиляда години си втълпих една велика глупост. И тя беше, че ако не се напрягам и страхувам, значи не се отнасям сериозно към живота!!!! Кажете не съм ли била за убиване. Леле мале. Като ме удари отново онова смазващо чувство, ми се прирева. Айде ТЕС на това с "ВЧ сама си внуших мисълта, че ако не се напрягам и не се страхувам , значи не се отнасям сериозно към живота, аз..... и сега избирам да се отпусна и, без чувство на вина и страх, да се радвам и наслаждавам на всичко, което върша." Аман вече! Дали пък не се вторачвам прекалено?

Страхът има много аспекти , поне според моя опит! Имай пред вид , че много хора преди на са казали, че първият проблем пред човека е страха! При мен например сега той не е много изявен , след като бях провокирал неговата проява. Сега хем ми е кофти че не го поддържам за да излезе, хем се радвам че ми е по-спокойно, но пък по-трудно го вадя образно казано. Опитвам се да бъда необвързан с всички тези усещания. Винаги ще има тези емоции най --вероятно, въпросът е човек да може да ги пуска да преминават. Напоследък не мога да се отпускам съзнателно често и това със сигурност има значение за страховете!

Фам, това не е вторачване, според мен. Особено щом прозрението ти е излезнало по време на ТЕС. Захващай го здраво този спомен.
Много добре е тръгнало.

Вижте на какво попаднах "съвсем случайно", когато отново "съвсем случайно" отворих книгата на Уейн Дайър "Поискай и ще ти бъде дадено":
"Когато прекарваш време в това да размишляваш, да си спомняш или да си представяш нещо, в теб се активира вибрация. Ако се връщаш отново и отново към една и съща мисъл, ти активираш тази вибрация. Колкото по-често се връщаш към тази мисъл, толкова по-позната става нейната вибрация и толкова по-лесно я активираш, докато след време тя се превърне в доминантен вибрационен модел в теб. И когато тя играе все по-голяма роля твоя вибрационен модел, в живота ти започват да се появяват други неща, които са близки до нея."

Точно навреме

mayadob написа:Фам, това не е вторачване, според мен. Особено щом прозрението ти е излезнало по време на ТЕС. Захващай го здраво този спомен.
Много добре е тръгнало.

Здраво го държа това, дето ми пийва мозъка

Всичко дотук хубаво, но в момента се чувствам така сякаш нищо не съм правила досега и тепърва трябва да започвам. Отново същата несигурност. Всичко, до което достигнах сякаш се изпари. И сякаш вече нищо не е в състояние да ми помогне. Колкото повече тесам, по-се разлюлявам. Иде ми да се гръмна. Незнам в какво да намеря опора и то така, че да не я изпускам от поглед........
И сякаш колкото повече говоря за проблема си, толкова повече той се задълбочава наново и се завръща. Срамувам се, притеснявам се, че допуснах да стигна до тук и сякаш нямам сили да го превъзмогна. Ядосвам се на себе си и в същото време се чувствам неспособна да си помогна по какъвто и да било начин. Два дни поред получавам пак сърцебиене, просто явно ТЕС няма да ми помогне......за огромно съжаление.