TEC

daromi,

Аз никога не съм се страхувала от водата и мисля че вече плувам добре, мога да те науча, дори изпитвам потребност да го направя (а от това по-силна мотивация ...), но за да плуваш трябва първо да се отпуснеш и отдадеш на вълните (това аз за съжаление мога само да ти го кажа, а от теб зависи как ще го разбереш и дали ще успееш да го постигнеш).

А ако се окаже, че не съм достатъчно добър учител или пък вълните са твърде големи за нас - Иван плува по-добре и ще ни спаси, така, че ... нищо страшно на този етап. Да ...?

Привет, Ния!
Виждам, че днес се чувстваш добре, за което се радвам!

Иван плува по-добре и ще ни спаси, така, че ...

Важното е, че успяхме пак да прехвърлим отговорността!

Всъщност има и друг вариант, без прехвърляне на отговорността, както ти го наричаш.
Можем да изчакаме да си припомниш уменията си да плуваш от някой преден живот, в който си била изключително добра в това и тогава да спасиш и двете, но ... не знам дали ми се потъва точно сега ... .

Иване,

напиши нещо ... , аз все още имам нужда от одобрението ти, нали те помолих да не бързаш толкова .

да си припомниш уменията си да плуваш от някой преден живот

Явно сега трябва да повтарям същите уроци

Знаех си че не можем да разчитаме на теб !

Не и за плуването в буквалния смисъл

Ако се съмнявах в другото не бих си губила времето да ти пиша .

Чувствам странна умора, навсякъде, но най-вече в главата си, не неприятна, но някакси не ми се пише. Единственото, което успя да ме накара да седна е това, че ще се загуби връзката и ако утре ми се допише, вече всичко ще звучи несвързано.

Не ми се влиза в подробности, дори ръцете ми страшно тежат, но ще се опитам да нахвърлям нещо на фона на „Hero” – тази песен има свойството да ми дава сили.

Сутринта разделих паяка и всичко в двете формулировки се подреди като в аптека. Направих нова формулировка за жлезата. Правих я само веднъж, после почувствах умората, по-късно си легнах (този път за да си почина – не съм искала сънища от никого). След малко се събудих с нещо като лек кошмар, който 2-3 часа не успях да разтълкувам (да, в бета Иване – все си продължавам да си въобразявам, че имам някакви умения там). После се предадох и реших да потесам. Нещата се изясниха, нямаше нужда дори да си говорим (дали някой психиатър не би могъл да ме проследи по този форум и да ме прибере за да си почина ). Тесах си така около час със всичко, което ми дойде, когато едно нещо загубеше смисъл се появяваше ново, а аз се бях предала и ... сега съм без маса, сила и всякакви други такива замни характеристики.

Хм, май според Иван, всяка промяна в следствие на ТЕС е добра

Иван ни изостави, както ти предвиди по-рано, ще трябва да се плува, daromi.

Ти започна ли да си вярваш че можеш, ако се наложи да ме вадиш ..., ако не да викам помощ от алфа .

Бих отворила нова тема "Иван ни изостави" за всички изоставени, само че от алфа ще ми се карат - там го харесват .

Иване,

Днес, едва днес осъзнах факта, че в мен има пластове, които са били явно толкова болезнени, че съзнанието не си е позволило да осъзнае, и затова аз дори нямам представа за тях, но подсъзнанието - то хваща и помни всичко (не знам какви антени имат тези хора . И преди съм откривала инцидентно такива неща, но си мислех, че са просто позабравени, защото са от ранно детство. Сега обаче знам, че има връзки, които никога не са били направени(предполагам за да ме предпазят от алфа, те все се грижат за мен, обаче сега се налага да им крада досиетата ).

Същото усещане имам и като чета книгата ти (вчера прочетох малко, за да си направя формулировката за жлазата). Открих, че сякаш не съм я чела никога (почти никога).

Не се поставяй в зависимост от никого и от нищо. Не е нужно Иван да присъства на всяка направена крачка. Споделяй какво се случва по пътя и ако има необходимост, той ще каже каква корекция е нужна.

Не ми липсва Иван, защото допускам, че имам нужда от корекция, daromi. Аз знам, че съм на прав път, осъзнах силата си да бъда „Иван за себе си”, знам как да крегирам ако нещо се обърка, знам как да забавям темпото, когато ми стане прекалено бързо .... Вярвам, че и Иван го знае и затова не се намесва, но ... това не означава, че нямам нужда той да напише нещо, та каквото и да е то.

Днес сънувах сън в който губя нещо. Подобни сънища сънувах редовно преди години (сменяха се само нещата, които губех, вкл. себе си). Заислих се, че повечето хора, с които наистина има какво да си кажа и знаят за какво става въпрос вече са в чужбина. Та и това с Иван е нещо в този контекст. И да заявя официално, че тази тъга няма да я тесам, не сега .