Дневник. Това-онова
Опитвам се да си обясня какво става. Ще взема да попиша малко, може да разбера нещо.
Ще се опитам да обобщя до тук какво е минало в тесането покрай мъжа ми. Първо бях в апатия и не можех да тесам. После теснах "Въпреки че нямам воля да тесам..." и от тогава не съм спряла. И от тогава започна бурното развитие на изчистването. Първо тесах някакво общо неудовлетворение. Тесах гняв, раздразнение, възмущение и подобни. После имаше затишие. След това минах през кризата на самосъжалението и тъгата и пак последва затишие. След това дойде последната криза, която ми дойде като гръм от ясно небе - все още не мога да назова точно какво ме изкара от релси. И сега пак затишие.
Установявам, че след всяко изчистване, изчистената емоция се появява с все по-слаб интензитет. Сега имам от всички отработени по малко, като гнева отдавна не съм го срещала. Толкова не зная какво става, че очаквам следваща криза, въпреки че не виждам от къде може да дойде.
Опитвам се и да си обясня какво искам, защо става така и т.н. Но не мога. Мисля си, че ядката на неудовлетворението ми е, че с мъжа ми нямаме приятелски взаимоотношения. От друга страна си мисля, че ако имахме, аз щях да нося със себе си всичките тези - гняв, самосъжаление, тъга и други, но нямаше да имам подходящи ситуации, в които да ги чистя.
Искам да приключва по-скоро. Имам чувството, че времето ми изтича, защото скоро влизам в деветия месец. Искам да отделя време да тесам нещо за бебето, раждането - изобщо не съм мислила още за това. А, докато ме ядат тия неща, които сега чистя, не мога почти нищо друго да правя.
Сега имам две неща, които бих набедила за тесане. Първо - страх ме е да направя нещо за подобряване на взаимоотношенията с мъжа ми, защото може пак да страдам. Знам, че ще изчистя страдането с ТЕС, но пак ме е страх. И второ - бих тесала с "Въпреки че егото ми е толкова силно, че не мога да прескоча себе си и да си оправим взаимоотношенията..."
Но май от известно време само мисля да ги тесам тия неща, а не ги подхващам. Сигурно и затова очаквам криза - по време на криза няма мислене дали да тесам или не - всичко под ножа.
Ще се опитам да обобщя до тук какво е минало в тесането покрай мъжа ми. Първо бях в апатия и не можех да тесам. После теснах "Въпреки че нямам воля да тесам..." и от тогава не съм спряла. И от тогава започна бурното развитие на изчистването. Първо тесах някакво общо неудовлетворение. Тесах гняв, раздразнение, възмущение и подобни. После имаше затишие. След това минах през кризата на самосъжалението и тъгата и пак последва затишие. След това дойде последната криза, която ми дойде като гръм от ясно небе - все още не мога да назова точно какво ме изкара от релси. И сега пак затишие.
Установявам, че след всяко изчистване, изчистената емоция се появява с все по-слаб интензитет. Сега имам от всички отработени по малко, като гнева отдавна не съм го срещала. Толкова не зная какво става, че очаквам следваща криза, въпреки че не виждам от къде може да дойде.
Опитвам се и да си обясня какво искам, защо става така и т.н. Но не мога. Мисля си, че ядката на неудовлетворението ми е, че с мъжа ми нямаме приятелски взаимоотношения. От друга страна си мисля, че ако имахме, аз щях да нося със себе си всичките тези - гняв, самосъжаление, тъга и други, но нямаше да имам подходящи ситуации, в които да ги чистя.
Искам да приключва по-скоро. Имам чувството, че времето ми изтича, защото скоро влизам в деветия месец. Искам да отделя време да тесам нещо за бебето, раждането - изобщо не съм мислила още за това. А, докато ме ядат тия неща, които сега чистя, не мога почти нищо друго да правя.
Сега имам две неща, които бих набедила за тесане. Първо - страх ме е да направя нещо за подобряване на взаимоотношенията с мъжа ми, защото може пак да страдам. Знам, че ще изчистя страдането с ТЕС, но пак ме е страх. И второ - бих тесала с "Въпреки че егото ми е толкова силно, че не мога да прескоча себе си и да си оправим взаимоотношенията..."
Но май от известно време само мисля да ги тесам тия неща, а не ги подхващам. Сигурно и затова очаквам криза - по време на криза няма мислене дали да тесам или не - всичко под ножа.
За мен ли говоришivangp написа:Идеята е, че този с ПОто може би не осъзнава, че това му е ПО.
Алиса
Сега си седя в някаква зона на полу-комфорт. И нямам стимул да тесам тези ПО-та. Трябва да се накарам, но не ми идва отвътре. Или ще се накарам, или ще ми дойде нова криза. Като че ли предпочитам криза, защото тогава тесам от само себе си.
Искам да се похваля с един малък триумф. Казвам малък - само защото не смея да го нарека голям (какъвто си е ).
А именно самосъжалението - или го няма, или един Господ знае къде се крие.
Винаги, ама абсолютно винаги съм се разплаквала, когато майка ми прояви топлина и съжаление към мен. Днес имах възможност да й кажа нещо, което знаех, че ще провокира съжалението й. Много се чудех дали да експериментирам и накрая го казах. В резултат съвсем леко се развълнувах по-скоро от това да наблюдавам дали ми се плаче. Но не, не ми се доплака. Останах във ведро и смеещо се настроение. Имах съвсе-е-ем леко изтръпване в устните, на което се опитах веднага да пусна ЕТ. Не знам какво стана, защото беше наистина леко. След разговора имах някакво остатъчно вълнение, което не успях да определя като желано или нежелано. Попотупах се малко за всеки случай, защото бях без идея дали изобщо има нужда да го тесам.
Сега с по-голяма увереност пак ще пробвам да предизвикам съжалението на майка при първа възможност.
Около самосъжалението ми има още подробности, които нямах време да опиша тия дни. Надявам се скоро да успея.
).А именно самосъжалението - или го няма, или един Господ знае къде се крие.
Винаги, ама абсолютно винаги съм се разплаквала, когато майка ми прояви топлина и съжаление към мен. Днес имах възможност да й кажа нещо, което знаех, че ще провокира съжалението й. Много се чудех дали да експериментирам и накрая го казах. В резултат съвсем леко се развълнувах по-скоро от това да наблюдавам дали ми се плаче. Но не, не ми се доплака. Останах във ведро и смеещо се настроение. Имах съвсе-е-ем леко изтръпване в устните, на което се опитах веднага да пусна ЕТ. Не знам какво стана, защото беше наистина леко. След разговора имах някакво остатъчно вълнение, което не успях да определя като желано или нежелано. Попотупах се малко за всеки случай, защото бях без идея дали изобщо има нужда да го тесам.
Сега с по-голяма увереност пак ще пробвам да предизвикам съжалението на майка при първа възможност.
Около самосъжалението ми има още подробности, които нямах време да опиша тия дни. Надявам се скоро да успея.
Ето че сядам да пиша за самосъжалението и се проявява феноменът на ТЕС - забравяне. Трудно ми е да си спомня някои неща и сега ще се напъна.
В друг форум скоро писах за това как съм била родена и съпътстващите събития. Интересното е, че темата, в която писах е пусната много отдавна, но до сега само я гледах и все не ми се случваше да я отворя. И ето, че това стана в много подходящ за мене момент. Тъкмо бях изтупала основния товар на самосъжалението и бяха останали фини места за доизчистване, които трудно се хващат.
В онази тема писах как майка ми е разбрала, че е бременна с мен и първата им реакция с баща ми е била да ме махнат. Тогава е било невъзможно семейна жена да направи аборт с второ дете. Но с връзки са намерили лекар, който се е съгласил. В деня преди операцията, обаче, майка ми е рамислила и е отказала да отиде. Ето това написах преди няколко дена и изпаднах в рев от последното изречение. Веднага се разтесах, докато изчистих всичко. Сега използвам случая, че пак пиша историята. Виждам, че не ми се реве и даже не мога да си спомня какво толкова ме е разстроило предишния път.
А това, което ме разстрои, беше самосъжалението. Предположих, че първия път, когато майка ми е изпитала съжаление към мен е бил денят, в които е решила да ме остави. Предполагам, че тогава съм реагирала с това, което сега наричам самосъжаление и което ме кара да плача. Махалото ми потвърди предположенията и за мен това остава вярно, (освен ако някой ден не осъзная нещо друго).
Следващите няколко дена имах малки трусове на самосъжаление, които доизтесвах. И лека-полека нещата отшумяха.
Общото ми състояние започна да се подобрява. Сутрин се събуждах с непринудена веселост. Не смеех да се поздравя и още не смея.
Днес бях няколко часа с майка и татко и така хубаво се смяхме на какво ли не. Даже някои неща осъзнавах, че не са кой знае колко смешни, но не можех да спра да се смея. Смехът сам си извираше.
И днес проведохме разговора с майка, в който тествах самосъжалението (от предишния постинг).
Сега съм в някакво състояние, което ми е трудно да назова. Не зная какво следва. Нямам дискомфорт, който да ме тормози много. На всичкото отгоре се чувствам добре и съвсем се затруднявам в ровене на други боклуци. А знам, че има още. Знам, че не съм там, закъдето съм тръгнала. Мисля си, че сега ще мина през нещо, в което няма много ТЕС. Имам усещането, че събитията така ще се стичат, че ще се получава това, към което се стремя. Мисля си така, защото предстои раждането. То е събитието, което може да трансформира нещо.
В същото време съм готова за всичко - за нова криза; за незнайни до сега усещания за тесане; за тесане нещо за раждането - нямам идея какво; за малко почивка и спокойствие...
Когато се замисля защо не си оправяме отношенията с мъжа ми, ми идват следните неща (тесайки, разбира се):
- не мога да си прескоча егото
- не мога да приема, че той се държа адски темерутски, когато бях в дупка
- не мога да приема, че ще си оправим отношенията и няма да му натрия носа
- не искам да влезна доверчиво в добри взаимоотношения и той пак да ме залива с помията от неговия гняв, възмущение, раздразнение и подобни
Май няма друго. Тези предположения ми се въртят с много малък интензитет всяко. Не успявам да се спра на никое. А, обикаляйки ги и тесайки, съвсем започвам да губя усещанията за тях. И така си оставам - в добро настроение и лоши взаимоотношения. Чакам да видя какво ще стане.
Имам развитие и по върпоса с приятелите. Тесах това, че имам нужда, граничеща със зависимост, от това да споделям нещо с приятел. Сега усещам, че не страдам много от това. Но не зная до къде съм стигнала и темата е още в тестов период.
По-горе казвам, че не съм стигнала до "това, което искам". Някой ден ще напиша и какво е това, но сега не ми идва музата.
В друг форум скоро писах за това как съм била родена и съпътстващите събития. Интересното е, че темата, в която писах е пусната много отдавна, но до сега само я гледах и все не ми се случваше да я отворя. И ето, че това стана в много подходящ за мене момент. Тъкмо бях изтупала основния товар на самосъжалението и бяха останали фини места за доизчистване, които трудно се хващат.
В онази тема писах как майка ми е разбрала, че е бременна с мен и първата им реакция с баща ми е била да ме махнат. Тогава е било невъзможно семейна жена да направи аборт с второ дете. Но с връзки са намерили лекар, който се е съгласил. В деня преди операцията, обаче, майка ми е рамислила и е отказала да отиде. Ето това написах преди няколко дена и изпаднах в рев от последното изречение. Веднага се разтесах, докато изчистих всичко. Сега използвам случая, че пак пиша историята. Виждам, че не ми се реве и даже не мога да си спомня какво толкова ме е разстроило предишния път.
А това, което ме разстрои, беше самосъжалението. Предположих, че първия път, когато майка ми е изпитала съжаление към мен е бил денят, в които е решила да ме остави. Предполагам, че тогава съм реагирала с това, което сега наричам самосъжаление и което ме кара да плача. Махалото ми потвърди предположенията и за мен това остава вярно, (освен ако някой ден не осъзная нещо друго).
Следващите няколко дена имах малки трусове на самосъжаление, които доизтесвах. И лека-полека нещата отшумяха.
Общото ми състояние започна да се подобрява. Сутрин се събуждах с непринудена веселост. Не смеех да се поздравя и още не смея.
Днес бях няколко часа с майка и татко и така хубаво се смяхме на какво ли не. Даже някои неща осъзнавах, че не са кой знае колко смешни, но не можех да спра да се смея. Смехът сам си извираше.
И днес проведохме разговора с майка, в който тествах самосъжалението (от предишния постинг).
Сега съм в някакво състояние, което ми е трудно да назова. Не зная какво следва. Нямам дискомфорт, който да ме тормози много. На всичкото отгоре се чувствам добре и съвсем се затруднявам в ровене на други боклуци. А знам, че има още. Знам, че не съм там, закъдето съм тръгнала. Мисля си, че сега ще мина през нещо, в което няма много ТЕС. Имам усещането, че събитията така ще се стичат, че ще се получава това, към което се стремя. Мисля си така, защото предстои раждането. То е събитието, което може да трансформира нещо.
В същото време съм готова за всичко - за нова криза; за незнайни до сега усещания за тесане; за тесане нещо за раждането - нямам идея какво; за малко почивка и спокойствие...
Когато се замисля защо не си оправяме отношенията с мъжа ми, ми идват следните неща (тесайки, разбира се):
- не мога да си прескоча егото
- не мога да приема, че той се държа адски темерутски, когато бях в дупка
- не мога да приема, че ще си оправим отношенията и няма да му натрия носа
- не искам да влезна доверчиво в добри взаимоотношения и той пак да ме залива с помията от неговия гняв, възмущение, раздразнение и подобни
Май няма друго. Тези предположения ми се въртят с много малък интензитет всяко. Не успявам да се спра на никое. А, обикаляйки ги и тесайки, съвсем започвам да губя усещанията за тях. И така си оставам - в добро настроение и лоши взаимоотношения. Чакам да видя какво ще стане.
Имам развитие и по върпоса с приятелите. Тесах това, че имам нужда, граничеща със зависимост, от това да споделям нещо с приятел. Сега усещам, че не страдам много от това. Но не зная до къде съм стигнала и темата е още в тестов период.
По-горе казвам, че не съм стигнала до "това, което искам". Някой ден ще напиша и какво е това, но сега не ми идва музата.
Напоследък доста неща изтесах. Наблюдавам нещо общо. Всеки път се случва горе-долу следното.
Първо емоцията ме завладява адски силно - това, което наричам криза. Започвам да тесам и имам чувството, че никога няма да свърши. Имам чувството, че ТЕС не работи и продължавам само "на мускули", тоест разумът ми казва "не спирай". Не вярвам, че мога да изчистя тази емоция. Задушава ме и прелива от мен.
После стигам до някакъв пик, след който съм осезаемо по-добре.
След това започва доизчистването. Емоцията се проявява в някакви моменти, но винаги с по-слаб интензиттет от кризата. Повечето изтупвам в движение.
Накрая идва дълъг период, в който емоцията не се проявява. Тогава става много интересно. Наблюдавам ситуации, в които зная, че емоцията трябва да се появи. Но нея я няма. Опитвам се да я предизвикам, но пак я няма. Изумявам се. И се кефя, разбира се.
В графа изчистени са гняв, раздразнение, самосъжаление и някои, които не мога да назова. Броя ги за изчистени, но постоянно съм нащрек за неочаквани прояви.
Тъгата, обаче, още е на дневен ред. Като видях какво стана със самосъжалението, много ми се иска и за тъгата да открия някакъв корен. Надявам се скоро да си поприказвам с майка ми и да видя дали няма да излезне нещо.
Първо емоцията ме завладява адски силно - това, което наричам криза. Започвам да тесам и имам чувството, че никога няма да свърши. Имам чувството, че ТЕС не работи и продължавам само "на мускули", тоест разумът ми казва "не спирай". Не вярвам, че мога да изчистя тази емоция. Задушава ме и прелива от мен.
После стигам до някакъв пик, след който съм осезаемо по-добре.
След това започва доизчистването. Емоцията се проявява в някакви моменти, но винаги с по-слаб интензиттет от кризата. Повечето изтупвам в движение.
Накрая идва дълъг период, в който емоцията не се проявява. Тогава става много интересно. Наблюдавам ситуации, в които зная, че емоцията трябва да се появи. Но нея я няма. Опитвам се да я предизвикам, но пак я няма. Изумявам се. И се кефя, разбира се.
В графа изчистени са гняв, раздразнение, самосъжаление и някои, които не мога да назова. Броя ги за изчистени, но постоянно съм нащрек за неочаквани прояви.
Тъгата, обаче, още е на дневен ред. Като видях какво стана със самосъжалението, много ми се иска и за тъгата да открия някакъв корен. Надявам се скоро да си поприказвам с майка ми и да видя дали няма да излезне нещо.