Аз в последно време чета някакси по-повърхностно и общо, в смисъл наслагвам генералната идея на текста върху опита си до тук и ако става става, не се вторачвм в детайли, не препрочитам, не влизам в повече мислене отколкото, доколкото или ако изобщо тръгне някакво от самосебе си. Ако не тръгне – здраве да е, написани неща да искаш, ще прочета друго един ден.
Та за мен тук всичко си опира отново до това, което Диана вече писа, БЪДИ, ПРАВИ, ИМАЙ, а не ИМАЙ, ПРАВИ, БЪДИ. Тоест да осъзнаем призванието си, ролята си на този свят, по-общата идея, замисъла, за какво сме дошли тук да БЪДЕМ (не изпратени, а дошли, избрали сме си, но не си спомняме). Това е ролята ни в контекста на общото, която допринася и благоприятства постигането на някаква обща картина. Естествено, че тази обща картина няма как да я схванем току така, много е голяма. Но пък за нея можем да съдим по по-малка, заобикаляща ни картина (да речем директното ни обкръжение) и да търсим проекция на ролята ни там, която ще представлява ролята ни и в по-голямата картина.
Ще дам пример – тортата е цялата картина – там ролята си не можем да обхванем с ограничения си ум, едно мъничко парченце торта има същите характеристики и е по-лесно за изследване (обкръжението ни) – там ролята ни би трябвало да е същата, както в голямата торта, защото ние да речем сме едно от захарните кристалчета, използвани за направата на тази тортата. Ние, заедно с още няколко (х на брой) човека правим тази торта сладка. И в голямата торта и в парчето ролята ни е една и съща, така че дали ще изучаваме цялата торта или една хапка ... Сигурна съм, че си чел за фракталните структури – за мен тук идеята е това.
Когато открием и осъзнаем предназначението си, ролята си в тази малка хапка вече ще знаем какво би могло да ни ползва за по-добро изпълнение на ролята ни и съответно да поръчваме, както и кои неща няма смисъл да поръчваме, защото ще влязат в конфликт с изпълнението на ролята ни или с изпълнението на ролите на останалите съставки в тортата, или пък просто не би могло да ни ползват по никакъв начин при изпълнение на ролята ни подслаждане (чиста лакомия си е) или .... тук може да се продължи още.
От тук възниква въпроса „Защо обаче ние тези неща не сме ги получили още изначално за да сме по-добри в ролята си ами трябва да ги просим сега?” Според мен отговора е твоя – защото сме процес, и всичко около нас е процес, който ние творим, и „БЪДИ” е процес и по него също можем да творим цял живот, стига да не влизаме в конфликт с тортата, можем да попроменим рецептата. Да променим ролята подслаждане в подслаждане + .... или нещо такова. Важното е тортата да става все по-добра на вкус, защо ли обаче, тя част от асортимента на една голяма сладкарница някъде там ли е ......................... не знам, аз съм до тук за сега ....... какъв е замисъла – не знам, нали и аз това все питам, ама ....
Та за мен има два пътя тук – ако не ни се напъва да осъзнаваме своето „БЪДИ” поръчваме само това, което интуицията ни подсказва, че ще ни бъде дадено (както стана с мен и тотото) или пък опитваме се да разберем предназначението си (поне в някаква степен, доколкото е възможно на определения етап на осъзнаване) в най-малката, най-близка до нас фрактална структура (обкръжението ни) и поръчваме неща, които биха ни послужили там. Мисля, че лесно можем да открием информация за ролята си в сфери, в които ни върви, и винаги ни е вървяло, доста логично е те да са част от ролята ни, защото според мен „Кой би допуснал да ни върви системно там, ако не бяха?”
Макар че човек може да се развива и без да го прави на база осъзнаване на предназначението си, а просто да се развива, а ослушвайки се за „знаци” от вселената, той пак ще си получава инструменти за изпълнение на ролята (подаръчета) за да се развива ролята. А предназначението, „БЪДА”, пак ще се изпълняват. Важното е само да няма съпротивления между захарчето и тортата. Това е един вид да оставиш инициативата на тортата да води. Няма къде другаде да те отведе – пак там ще отидеш, но може би по-бавно.
За мен това е основното, което иска да каже автора – да не излизаме от контекста „БЪДА” когато поръчваме, за да не бъдем разочаровани после. И ако искаме, да се стремим да опознаем „БЪДА” защото без това няма как да знаем от какво имаме нужда и какво да искаме от вселената. Ако пък не ни се занимава с опознаване на „БЪДА” да спрем да искаме и да се задоволяваме с това което ни се дава
.
