Направи ми впечатление, че на няколко пъти в постовете ти се промъква
"...откакто дойдох в София.."
Дали пък да не поработиш върху това, че се чустваш
принудена, че
имаш нежелание да си там, където си сега,че си
подтисната,
притисната,
ограничена и т.н?! Ти ще усетиш най-точно правилната думичка!
И ето мойта история в това отношение. Прекратих работа, която по принцип обичах, бях се чуствала принудена да го направя, защото вече я мразех...Не можах да се пласирам на подобна наемна работа. Беше ми много тежко, не знаех какво да правя, бях много огорчена, подтисната и т.н(знаеш емоциите!), защото бях и абсолютно дискриминирана. Накрая
реших, че започвам първата работа, която ми дойде, БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ КАКВА и е достатъчно добре платена и някой други МАЛКИ условия. Стана така, че след това решение почти веднага попаднах на една обява, което ме доведе до настоящия момент. Вече 3 години в една фирма, през това време осъзнах, че всъщност много ми харесва настоящата работа, колко предимства ми носи и т.н. и че съм бъркала, като съм се срамувала от мнението на хората, които ме познавах, за прехода ми от "мойта" към настоящата ми дейност. За мен вече е без значение чуждото мнение, срамът ми, че се излагам, че..., че..., че...

ВЕЧЕ НЕ МИ ПУКА, ЗАЩОТО ЗНАМ, ЧЕ Е НАЙ ВАЖНО КАК АЗ ПРИЕМАМ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА! А сега имам и ТЕС
