Нощно напикаване при 9-годишно дете

[vqra]

Здравейте,

Тъкмо сядам да ви напиша за първия си положителен резултат с дъщеря ми и виждам тема пак за детенце.

Онзи ден имаше температура с втрисане на цялото тяло и силна хрема, придружена с главоболие при слепоочията. Понеже и беше много лошо заспа. Направих и прокси за проблема, докато спеше. Малко страшничко ми беше, понеже нямам опит и се чудех дали няма да навредя на съня и. За първи път не и дадох никакво лекарство - дори аспирин.

И на сутринта и нямаше НИЩО! АБСОЛЮТНО НИЩО! Нито хрема, нито главоболие, нито температура. През деня също. На следващия ден също. Не знам Мая и Иван какво ще кажат за прокси на дете, докато спи, но при нас се получи страхотно. И да ви кажа с много по-голям резултат, отколкото при будно състояние.

Ния, пробвай!

[nia]

Как е бил представен ТЕС на детето?

Не искаш да чуеш тoва, Иване, но ще трябва да ти го кажа.
Отдавна, сравнително в началото, когато аз започнах да се занимавам с ТЕС, един ден те (цялото семейство) ни бяха на гости. Децата си играеха на долния етаж и дотичаха при нас. Детето (не става да го наричам така, ще поискам разрешение да му използвам името) плачеше, защото си беше притиснало пръстче, а Алекс (моя син) се беше опитал да му направи ТЕС, без нищо да му обясни.
Сещаш се за реакцията на мъжете, когато детето в недоумение се опита да разкаже какво прави Алекс. Аз пък тогава бях свикнала да не обръщам внимание на иронично отношение, не ми се искаше да убеждавам никого в нищо (възрастните, имам предвид), нямах и някакви неопровержими доказателства, че техниката работи. Достатъчно ми беше, че въпреки това отношение моят син се доверяваше на мен. И в този момент обърнах внимание на Алекс. За детето - родителите му са пред моя авторитет там, аз нямаше да успея да направя нищо. С времето моя съпруг си промени отношението (до определена степен), но не бих казала същото за бащата на детето, може би и той ще еволюира, но по-късно. За момента съм го предупредила дори да не отваря уста пред сина си какво смята за ТЕС, но вероятно вече е късно.

Причините да го правим?
Не мога да кажа какво му е говорила майка му. Това, което аз му казах е, че родителите му и аз смятаме, че това е начин, различен от пиенето на лекарства, с който мога да опитам да му помогна да решим проблема, защото е помогнал на много хора. Казах му също, че няма как да съм сигурна, че ще успея с неговия проблем, но че съм успяла по този начин да излекувам себе си от болест, за която лекарите не са могли с нищо да ми помогнат. Казах му, че ще направя най-доброто на което съм способна и че дори и да не успея, със сигурност не мога да му навредя.
Той предварително знаеше, че и при него лекари и лекарства не могат да помогнат, защото ми го каза.

Защо го правя аз?
Той знае, че помагам с инструкции на него и на майка му, не знае че го правя аз, ако влагаш буквален смисъл в това, а и аз не правя почти нищо (така и не ми е много ясно за сега дали изобщо трябва да правя нещо). Може и да допуска, че правя нещо, но след като не пита, не го занимавам излишно – това тук не знам колко е правилно. И аз предпочитам да теса сам, но за сега все още сме на етап да градим Намерение, междувременно се надявам да разбера по какво евентуално ще трябва да работи той (за да бъде по-лесно после), както и дали майката няма да се наеме сама да му прави прокси и то само в случай, че детето продължи да отказва да теса или в случай, че се окаже малко за самостоятелен ТЕС – нямам някаква определена стратегия, но дори и да бях мислила повече преди да започна, нямаше да го измисля. Въпреки, че имам син на тази възраст, пак ми е трудно да кажа дали са достатъчно порастнали да преследват цел сами, да преценяват кога едно чувство е изстинало, да хванат следващото ... абсурд (дори не бях се замисляла толкова надълбоко). Затова се замислям евентуално за ЕТ, нещо като топене на сладоледена топка да речем? Не знам само дали детето ще може да определи усещане в тялото. Моят син за сега може да намира само много силни усещания, а и не иска да се ангажира с измерване, дори и с ръце, както и не е особено сигурен дали усещането е изчезнало напълно. След семинара не съм пробвала при него ЕТ, както и нищо друго от новите неща.

Всичко, което съм срещала по въпроса е, че 12 години е някаква граница, след която детето може да теса само, колко субективна и относителна е тя не знам, разчитам и ти да кажеш това онова, ако се чувствах сама не бих се захванала честно казано.

[mayadob]

Вяра, сама виждаш, че проксито е било успешно. Аз често тесам децата, докато спят.

За детето. Нормално е да е затворен. Ако зад недомлъвките му се крие конфликт с родителите, мисля, че е добре първо да се изчистят родителите и после да видим как е детето. С бащата - трудно. Затова на майката точките да са й яки

Ния, чудесно се справяш. Влагаш сърце. Познаваш ги отдавна. Имаш подход. Давай смело.

[nia]

И започва да ме обзема страха ......, както и преди, след момента на осъзнаването идва той.

Това беше простичък сън. Детенце с много тънки краченца, което не можеше да се движи само се беше опряло на мен и ме гледаше, едва крепейки се да остане прав. Дойдоха родителите му с инвалидна количка, но то така се беше втренчило в мен, че не им обръщаше никакво внимание. Нищо особено като съдържание, нищо за тълкуване, но този тип сънища не са като нормалните, защото са до болка наситени с усещане, не ти позволяват да заспиш след като си се събудил, нито пък да престанеш да мислиш за тях скоро. Те не идват за да дадат информация, която не знаеш, а за да подсилят начина, по който се чувстваш, да ти го изяснят ако случайно не си позволяваш да го схванеш и при мен носят страх.

След толкова много изсънувани такива сънища знам, че те носят това, което трябва да тесам спешно, имам пълно доверие в това си разбиране или по-точно опит, но усещането, вкуса, който остава толкова силен известно време след тях – с това не мисля, че и ТЕС ми помага да се справя (не веднага).

Обадих се на майката още в 7 ч. (не защото така или иначе аз не спах тази нощ, та и тя да не спи).
Попитах какво се случва. Тя полуспяща ми отговори, че не знае, защото в събота обикновено хората спят по това време. Информира ме също, че малкия в почивните дни спи поне до 10 часа. Искаше ми се да я убия – ако не бяхме близки нямаше да си позволи да се държи така.
Казах и, че това не ме интересува и че искам веднага да провери мокро ли е детето и ако е сухо да го събуди и изпрати в тоалетната, а след това да ми го даде на телефона.

А той се оказа сух и доволен от себе си, и вярващ – до 10 ч. нямаше да бъде нито сух, нито доволен, нито вярващ, само че май само аз се интересувах от това.

Нека чете това, до сега в някаква степен се съобразявах какво пиша, но вече не ми пука.

[ivangp]

А детето с напикаването видяло ли е резултат от ТЕСа първият път когато Алекс му го е направил, То какво мисли за ТЕС? Ако е изразявало мнение, Ако не е питай го преди да продължиш със това което ще ти кажа да направиш.

Подхода за решението на проблема ти е бил подсказан от самото дете, но не си му обърнала внимание, вероятно защото си доста притеснена от това, че поемаш отговорност за чужд човек и то дете. ТЕСай това преди да продължиш.
Разковничето за изчистване на проблема на детето е във визуализациите. То само ти е показало, че ги харесва. А на семинара казахме, че най-бързи резултати се постигат при метафоризиране на проблема. Особено добре работи при деца, защото те са с развинтено и неограничено въображение.

Това което трябва да направиш е да поиграеш на визуализации с детето и да му зададеш няколко въпроса.

Казваш му нещо от сорта на - Хайде да поиграем на визуализации, аз ще ти давам задачи, а ти ще ми описваш какво си представяш и какво става в представите ти.
Ако имаше причина за това да се напишкваш, на какво би приличала тя? (животно, предмет, растение) Опиши ми я. Колко е голяма? Какъв цвят е? Какво прави? Какви звуци издава? Ако е живо същество, защо е там (каква нужда задоволява), какво иска? и т.н.
Извади колкото можеш повече подробности в описанието на причината!

Излязат ли някакви силни емоции по време на визуализациите чисти ги веднага и на място ( може и само с обикаляне по точките) и след това продължавай с визуализациите.

След това го попитай:
Според теб за да си отиде (ако е живо същество) / изчезне (предмет) причината, какво трябва да се случи?

Записвай доколкото можеш отговорите за да работиш после с неговите думи.

След това му кажи, че сега ще приложите ТЕС за да помогнете на причината да направи прехода отсегашното си състояни е към желаното (което той вече ти е описал).
После направи техника на избора:
Въпреки че нещата са такива (каквито са описани в отговора на първия въпрос) аз сега избирам/помагам/позволявам на (съществото /предмета.причината) да се промени (както е описано в отговора на втория въпрос).

Тествай резултати - промяна в параметрите на визуализацията!
Ако не всичко е завършено (причината не е изчезнала или не се е трансформирала в това в което трябва да се трансформира според неговите думи), питай детето защо според него не е завършено и какво трябва още да се направи / да стане за да се завърши процеса / да изчезне причината.

И ТЕСай според това което ти казва.

Това е обща схема на работа. В процеса на работа с детето може да се наложи да импровизираш. Довери се на интуицията си! Изчисти си с ТЕС, ТАТ, ЕТ всякакви чувства и мисли, че не можеш да се справиш, не знаеш как да продължиш и т.н. от този род!
Най-важното работи с визуализациите на детето и представяй всичко като игра, а не лечение на проблем.
ТЕС в случая е секретна/тайна техника за трансформация,( така му я представи), която малко хора в света знаят и която той може да използва и в бъдеще за игра и да помага на себе си, родителите си и приятелите.

Забележи - никъде не споменавам думата проблем, а само причина за състояние, игра, помощ, забавление, магия, тайни и т.н.

Успех!
Убеден съм, че можеш и ще се справиш!

[nia]

Вяра, правих прокси на сън няколко пъти тази нощ. При мен за съжаление беше от разстояние, искаше ми се да държа главичката на детето, но нямаше как. Мисля, че идеята е страхотна, най-малкото защото когато през деня правя прокси и се опитвам да вляза в образа на детето ми се иска да си представя какво прави той в момента, но не мога, защото не е при мен, докато нощем знам какво прави, как изглежда, когато спи и т.н.

Мая, много ми помагаш, и то без значение дали ще успея да приложа това, което ми казваш или не, просто като енергия, подкрепа от човек, който вече по един или друг начин е изпитал това (отговорността). Макар и да успяваш поне сто пъти по-добре от мен да се абстрахираш емоционално, знам че знаеш за какво говоря, и ... да, това ми е най-нужно сега. Блародаря ти.

[ivangp]

Ния, след прочитане на последния ти пост, изчисти си негативните емоции към майката, родителите на детето.
И към това, че те принуждават, трябва да поемеш отговорност, която не искаш да поемаш и която според теб те би трябвало да носят, а сега я прехвърлят върху теб.
В крайна сметка избора дали да я поемеш или не е изцяло твой.
Никой не може да те накара да го направиш, ако не искаш.
Поеми отговорност за собствените си мисли, чувства и действия.

[nia]

Иване, благодаря ти.
Отидох да се видя с Дани (детето).
Зададох му въпросите ти – мълчеше и малко се получиха накуп, но ме разбра.
Накрая каза:
- Ти не разбираш ли, че на мен не ми трябва ТЕС (с ирония) за да се справя. Аз мога да се справя сам. Ще видиш!
- А защо тогава реши точно сега да се справиш?
- Не знам. Не мога да ти обясня. Няма да разбереш.
- Защо все пак го правиш?
- За да видиш, че мога (и после се притесни, че го каза).
- Аз ли?
- Казах ти, че няма да разбереш.
- Защо точно заради мен?
- Не мога да ти обясня.
- Опитай, моля те!
- Защото не си като другите.
- Кои други?
- Всички ....
- Каква съм?
- Не мога да обясня.
- Шантава? (мина ми идеята за вещицата, която често ме спохождаше преди) .
- Не. Не е нещо лошо, но не мога да ти обясня.
- Различна?
- Добре де, различна (избяга).

Беше като обяснение в любов от детските ми години .

А сериозно - колкото и да тесам, пак ми се струва, че не е добре това, че на мен се е опрял. И този сън, както винаги за да предрече какво ще се случи ....

Дани не харесва другите .... Ако поне беше само майка му, а то другите – започва доста да ми прилича на мен в тази възраст, чувства се различен и самотен може би. Това чувство е гадно – не искаш да си като тях, но това те прави самотен. От друга страна иска най-много от всичко да отиде на Зелено училище – значи в неговия случай нехаресването не е насочено към децата, а към възрастните в живота му. И тук съвсем на място си идва компютъра, затварянето, дневния сън. Бурбо казва, че децата се напикават когато се отпуснат след като дълго време са стояли стегнати.
Трябва да помисля.

[nia]

Всъщност май вече не разбирам защо ме притеснява това, че той се „крепи за мен” за момента. Това е като прохождането – после ще му хареса, ще усети силата си, ще се пусне и ще продължи да върви сам, правейки го заради себе си. А пък ако падне ще го вдигна – тогава ще бъде и по-склонен да хареса методите ми.

Да изчакаме да видим как ще се развият нещата?

[Яна]

Ами притеснително си е, че на теб се е опрял... може би защото е нямало на кого другиго да се опре... Тъжно е, но можеш да помогнеш на детето, а то явно иска тази помощ. Аз не бих му я отказала! Сигурна съм, че можеш да се справиш прекрасно!

[ivangp]

А може би детето просто търси внимание и най-накрая го получава. Сега остава да му се обясни и докаже, че ще продължи да получава внимание и без да е нужно да се напикава.

[mayadob]

Мисля, че нещата се развиват чудесно. Много ми харесва това, че детето е поело нещата в свои ръце. Да, той се опира на теб, но се е заканил да се справи сам. Евала. Ти си му по-скоро като публика, а работата е за него. Трябва само да го аплодираш и подкрепяш.

Аз, (като една майка, която смята, че трябва да работи по себе си преди детето), оставам с нагласата, че с майката на Дани все пак трябва да се работи. И не мога да преценя дали само пречупвам нещата през мен или наистина е така

Иване, наитина почвата за визуализации и метафори е била подготвена. Съвсем ги бях забравила. Нямам практика и се радвам, че ни подсети.
По този повод (понеже ме подсети) днес работих с една метафора за отказване от цигари. Стори ми се, че малко куцам, но пък май се получи. По-нататък ще видим как е било.

[ivangp]

По-добре да вървиш куцукайки нанякъде, отколкото да си стоиш на едно и също място с два перфектно здрави крака.

[mayadob]

Ния, ако пак стане разговор с Дани, кажи му, че ти не си тръгнала да го оправяш с ТЕС. И че ТЕС е инструмент за самопомощ. Хората сами се оправят, ти само ги консултираш. Не говоря да го убеждаваш да теса. И не е задължително да казваш всичко това. Само, ако се отвори темата.

Също така можеш да си представяш, че потупваш точките му, ако усещаш, че изпитва дискомфорт в даден момент. Това още повече ще усили вярата в собствените му сили. Тоест, ако се почувства по-добре от това, че го "потупваш", ще си мисли, че сам успява да се владее и да е силен.

Забравих да коментирам съня. Много силно го описваш. Освен това наистина е едно към едно. В случая памперсът е точно инвалидна количка за дете, което може да ходи.
Добре си ги пратила сутринта в тоалетната. Но Иван е прав, че това е твое решение и не можеш да виниш родителите за поведението им.

Утре (неделя) в колко ще ги събудиш

[nia]

Не писах известно време – ползвах си моя уикенд и оставих хората да дишат и да действат.
В ранния следобед отидох да видя как го правят. Днес е и денят, в който се бях разбрала с майката да видим до къде е стигнала тя.
Дани беше на улицата. Посрещна ме с:
- Обещай, че няма да се натъжаваш.
- Мокър ли беше?
- Да, но ти знаеше, че това може да се случи.
- Да, дори ми се вижда нормално и пак да се случи, миличко. Ти не си робот – хора сме, борим се. Радвам ти се, че си толкова смел, много. Искаш ли да влезем вътре?
- Ти отиди, мама е много тъжна, не знам какво да направя.
Майката беше някъде в небитието, там където бях и аз по едно време, когато бях разорала цялата нива, без да изчистя нито едно от ужасните чувства, които бяха изскочили изпод почвата. Първо се уверих, че това няма нищо общо с напикаването на Дани. Тя каза, че в момента подобни неща изобщо не могат да и влязат в главата. Извини ми се, че се е държала така предната сутрин, но нямаше и нужда, то се виждаше какво става. Ефекта от работата с по-обща формулировка когато успяваш да се вслушаш в себе си, но не чистиш, а складираш чувствата – опитах се да и обясня, мисля, че се поуспокои. Може би не очаквах, че ще се справи и затова не и бях казала какво да прави с нещата, които излизат (не че не сме говорили за това много пъти, когато ТЕС е била тема на разговор, не че не е чела 2 пъти книгата, но май специално за това първо трябва да се опариш за да го разбереш).

Поисках да поговори за най-силните чувства, които и излизат. Каза, че темата във форума е страхотна, че от нея е научила за себе си повече, отколкото е знаела до сега, но не е готова да материализира нещата, написани там в събития, дори и само пред мен.
Казах и, че съм ОК с това и не се налага. На мен ми трябва силно болезнено чувство, от което мога да опитам да и помогна да се освободи. Каза, че няма определено чувство, има събития и гадост. Накарах я да затвори очи и да си представи задавянето на Дани и да ми каже къде в тялото е усещането. Опита, но отговори никъде. Попитах както чувство изпитва – предния път това я накара да плаче 10-тина минути. Опита отново, но рязко отвори очи и каза:

- Ти не можеш да разбереш, защото не си го изпитала, но трябва да ти кажа, че 90% от жените на мое място в тази ситуация вероятно не биха се справили да спасят детето си. Знаеш ли, че майка ми и мъжа ми също бяха в стаята и стояха като парализирани, детето си беше отишло ако не бях аз. Може да смяташ, че е грях, но аз се гордея със себе си.

Такъв ефект при човек, който практикува ТЕС от седмица – изуми ме. Само където не разбирах все още защо се чувстваше толкова зле.
Започна да плаче. Каза, че е разбрала защо се е случило това, но не иска да говорим повече. Че на нея цял живот и се случват все такива неща. Помолих я да „откъсне” това чувство, да го свие на топка и да ми каже къде в тялото до усеща.
- Кое?
- Може би самосъжалението (не исках да и натрапвам нищо, но не ми оставаше нищо друго освен да провокирам някакси мисълта и)
- Не съм от хората, които се самосъжаляват.
- А какво е – опитай да го опишеш?
- Мъчно ми е за себе си, ужасно много.
- Откъсни го от останалото и ми кажи къде го усещаш?
И нещата тръгнаха. Използвах моята ръка вместо нейната (така ми дойде), продължи много дълго и се превърна в поток от сълзи. Каза, че се чувства много добре накрая и изглеждаше добре, много по-добре отколкото аз, когато правя ЕТ, но и аз съм я прилагала за много дребни неща и прехода никога не е бил толкова голям и значим. Твърде късно дойде ЕТ при мен за да и се насладя, Иване, чак ми е малко мъчно (шегичка).

Казах на майката, че от тук натам ще работи така сама с всички останали чувства, които излизат и то веднага след като излязат. Тя ми отговори, че се заблуждавам, че с нейната ръка ще стане, но се разбрахме накрая.

Казах и какво ми е споделил Дани, помолих я да седне и поговори с него като с голямото смело и силно момче, което той е за всичко, което се случва, както и тя да вижда случващото се.