Автоимунно заболяване-Синдром на Сьогрен

[alex_JI]

daromi, не го виждам вече! Преди малко гледах хоризонта, но само една морска шир, а слънцето блести ли, блести! Точката изчезна, а и всичко вътре е с еднопосочен билет-така, че няма връщане!
Но освен килата, като гледам какви неща наизскачаха и завъртяха хоро около мен, май ще чакам да мине още някой кораб, че . . . много имам за товарене се оказа!

Аз продължавам с ТЕС! А думите "Въпреки, че тази очевадна вина изгаря очите ми...", така добре ми дойдоха, че направо ги усещам като мои! Все едно съм ги знаела от толкова много време, но не съм могла да си ги припомня! И сега се сещам за тях и работят с пълна сила!
Иване, благодаря ти, още веднъж за идеята, която ми даде! Те очите ми, затова са толкова сухи-през цялото време тази вина ги е горила!
Искам да споделя с всички вас 2 неща, т.е да питам дали е нормално?
1. Предната нощ към 5 ч.сутринта се събудих, не ми се спеше, въртях се /не е обичайно за мен-заспя ли, топ да гръмне-не чувам. Спя дълбоко-все не ми стига сънят!/. Реших да визуализирам, за да се унеса и да заспя по-лесно отново! Тогава усетих едно движение отвътре по гушата, все едно тежки мравки ходеха нагоре-надолу по щитовидната жлеза, нещо като леко изтръпване, без болка, без неприятно усещане! Досега не бях изпитвала нищо свързано с областта около щитовидната жлеза! Не помня да съм визуализирала каквото и да било, просто си помислих да започна и тогава получих тези мравки! А Предизвикателството и визуализициите са свързани единствено и само с очите! Какво беше това нещо? Нямам обяснение!
и
2. Днес през целия ден си повтарям-Аз нямам бели секрети в очите! Очите ми са здрави! На ум-докато ходя напред-назад, докато карам колата, когато не говоря с някой - нон-стоп си повтарям тези думи! И наистина днес аз нямах бели секрети! Чудото започна! По едно време във фитнеса видях в огледалото един бял враг и веднага си казах: Не, аз нямам бели секрети! Очите ми са добре! И след малко гледам няма нищо в окото. Естествено, че не се е изпарил, но беше някъде в долния клепач на окото-не го виждах и не ми пречеше! После сам си излезе! И да се похваля-днес си слагах овлажняващи капки само 3 пъти/иначе по 10-тина пъти на ден!/
Днес е 5-ти ден от моето Предизвикателство, а ТЕС вече работи!
Няколко пъти ми идваха мисли, че няма да се справя, че се чувствам несигурна, но веднага ги ТЕСах и ми прави впечатление, че много бързо се изпаряват и рядко се връщат!

[daromi]

Браво!
Всичко е свързано, всичко е ЕДНО - работейки по един проблем, решаваш и друг/и.
И не чакай корабче - всичко, от което искаш да се освободиш, изхвърляй в морето - водата ще има грижата да го разтвори и разнесе.
Продължавай с успехите!

[ivangp]

Както каза вече и Дароми, всичко е свързано и Предизвикателството само привидно се отнася само за очите.

Да си повтаряш "нямам бели секрети", ако само мислиш за това и не прилагаш ТЕС в момента не е добра идея. Така утвърждаваш белите секрети.
Повтаряй си:
Очите ми са абсолютно бистри, чисти и виждам всичко в и извън себе си с абсолютна яснота.

[alex_JI]

Дароми, Иване благодаря и на двама ви!
Не знам дали оценяват хората отстрани, които не пишат, а само четат, колко е важно да пишат и как понякога една дума само, може да преобърне нещата в добра посока, как ти оказва такава помощ, която и денонощно четене не би ти осигурило.
Да кажа на всички, които се страхуват да пишат, че е страшно само в началото, после се чувстваш толкова добре и така нов, че става като дрога, идва ти отвътре да пишеш, да чакаш подкрепа, или шамар, каквото в момента ти е нужно!
Аз като ТЕСам си пиша каквото ми изникне в един тефтер. Оказа се, че някои работи, дори в тефтера ме е страх да напиша, камо ли тук във форума! Толкова са лични, толкова на дълбоко! Някои от мислите и чувствата ми са толкова грозни, толкова лоша съм била и то с много близки до мен хора, а се имах за добра! Излезе Чудовището в мен. Явно е било някъде отдолу, скрито в подсъзнанието ми!
Аз съм щастлива, че имам толкова хубави неща-имам мъж, който ме обича и умира за мен, имам 2 здрави дечица, които само като ги гледам как се боричкат, гонят и допират главици едно до друго, направо ми пълнят душата! А бях забравила, че съм щастлива! Напоследък ставах все по-недоволна, нервна, каквото и да се случи или направи, аз винаги имах забележки, все не го оценявх, все мрънках и опявах, направо бях зла!
Оказа се, че аз съм се самозабравила, че не ценя и не се радвам на нещата, които имам! А те са тооооооолкова много!
Да, аз съм се самозабравила и когато се погледна в огледалото, чертите ми са променени и разкривени, размити! Както и много хора тук във форума са писали, не съм онази предишната "аз"! Веднага ми идва асоциация с този велик филм "Адвокат на Дявола" с Ал Пачино, в който жената на адвоката виждаше чудовищните черти на всички хора около нея, които бяха забравили да бъдат хора! Бяха се превърнали в чудовища! Да, явно съм придобила образа на чудовище!
Не знам коя случка да ТЕСам, от кога аз си позволих да стана такава! Как да избера конкретна случка, като това е бил начинът ми на живот дълго време, а напоследък аз ставах все по-лоша!
И тогава . . . е дошла болестта! И както на няколко пъти четох във форума /тогава ми се стори странно/, но сега чувствам, че е точно така: Благодаря и! Извадих късмет с тази болест!
Благодаря, че я имам, за да се извадя от самозабравата си и да видя в огледалото, това, моето си лице! Но дали ще го позная? Мина много време и съм забравила как изглежда!
Иване, искам да те питам дали е добре да повтарям "... и виждам всичко в и извън себе си с абсолютна яснота.", при условие, че нямам ама никаква яснота спрямо себе си сега?

[ivangp]

Иване, искам да те питам дали е добре да повтарям "... и виждам всичко в и извън себе си с абсолютна яснота.", при условие, че нямам ама никаква яснота спрямо себе си сега?

Добре е.


Тесай всички случки за които се сещаш, а не търси единствената.
Ех този мързел! Всички искат да намерят корена и с един удар да го отсекат и хоп вече са добре и са щастливи. Не става така. Работа е нужна, упорита работа, ежедневно мислене и осъзнаване.
Мързелът мори.

[alex_JI]

Така е, не отричам и мен ме мори!
ТЕСах мързела със: Въпреки, че ме мързи и отново отлагам във времето ТЕСането, както повечето мои неща и си намирам оправдания, аз ... и избирам да се освободя от този мързел и нелепи оправдания сега!
Оплетох се нещо. НФ Освобождавам се от мързела ли трябва да е?

[alex_JI]

И пропуснах да отбележа една случка, свързана с любимото мое отлагане във времето и обещание за "утре":
Днес отложих украсяването на елхата за утре! А бях обещала на децата, но нещо се замотахме с мъжа ми и аз измислих веднага оправдание как утре ще почистя и подредя играчките, та да може на спокойствие да си направим елхата утре!
После ми стана гадно заради дечицата-миличките и си направих ТЕС за това, че отложих украсяването на елхата! След това ми стана спокойно и чувството ми на неудобство и притеснение отмина, по СЕН се оцених на 0! Та въпросът ми е: Не и ли това малко криворазбрано и порочно прилагане на ТЕС от моя страна? Използвайки техниката аз си "уредих" спокойствие на душичката и се "спасих" от угризенията! Сега пък ми е гузно, че използвах толкова манипулативно ТЕС? Освен да си ТЕСна гузнотата! Завъртях се сам сама в порочен кръг! Дайте някакъв съвет.

И само в дребни букви да прошушна, че днес нямам никакви бели секрети и си слагах капки само веднъж! Ох, страх ме е да се похваля просто, да не взема да се урочасам! Пу-пу! Иде ми да литна и не ми се ляга! От сърцето ми блика благодарност към Иван и всички от форума, чиито съдби, съвети и истории съм чела!

[ivangp]

Ако така и така си решила, че няма да украсяваш елхата. Или да кажем си принудена да не го правиш, кое е по-добре да се тормозиш за този факт или не? И да се тормозиш елхата няма да се нареди сама.
Според мен е трябвало да ТЕСаш и нежеланието си т.е. мързела си да наредиш елхата днес. И тогава вероятно щеше да намериш време и желание да я наредиш. А ти си ТЕСала само вината, естествено, защото така ти е изнасяло. Но всичко това са дребни и незначителни тревоги. Няма смисъл да се тормозиш за тях. Имаш къде къде по-значителни проблеми и там си постигнала успех. Така че, радвай се и дерзай!

[alex_JI]

Даааа, наистина имам доста по-значителни проблеми! И лошото е, не! грешка!, доброто е, че изникват нови и нови проблеми за ТЕСане. Така ме връхлитат, че само ги маркирам и си казвам после ще работя върху това, да и ще видя и това... Отбелязвам си в една тетрадка, не мога да ги ТЕСна всичките накуп. Идват и някои дребни, злободневни и ги удрям на място. А те изяждат също много време.
За съжаление "белите врагове" пак се появиха. Наистина са значително по-малко от преди, но идват 2-3 пъти на ден. Капки слагам само 1-2 пъти на ден, и то не са нещо сериозно-тип изкуствена сълза! Интересното е, че се явяват само в дясното око, другото е абсолютно чисто! Дали значи нещо това? Преди бяха и в двете очи.
Преди няколко дни така се зарадвах, че очите ми са добре, и аз вътрешно се чувствах добре, така заредена, така лека и енергична и бях добра, добра към всички и някак смирена. Но после отнякъде изскочиха "белите врагове", също така се появи и депресия-такава обща някаква, без да мога да формулирам конкретна причина за нея. Нападна ме и онова стръвнишко чувство на лакомия и преяждане, на което се поддавам късно вечер и то ме смазва и ме срива отново ниско долу на земята! Даже преди време се самодиагностицирах чрез Интернет. Разпознах в себе си една болест-хиперфагия. Свързана е с проблеми с храната, т.е. преяждане, зависимост от храната, случва се на периоди, състояния които се овладяват трудно, траят по 1-2 седмици, после пак се повтарят. Естествено заболяването е на психическа и емоционална основа! Ето тук - http://gotvarstvo.georgievi.net/a/article_72 има една история, в която доста разпознавам себе си!
Това също е още едно потвърждение, че всичко е едно цяло!
Ох, май разводних темата!
По Предизвикателството всичко ми изглежда наред. Спазвам стриктно процедурата и нямам търпение да изтекат 30-те дни, за да започна следващите Предизвикателства!
Снощи правих една много вълнуваща визуализация, която ме накара да се усмихвам, да се чувствам някъде сякаш на едно друго ниво!
Представям си, че се изкачвам към върха на някаква планина. Всичко е черно и е пълен мрак, над главата ми са сплетени черните клони на дърветата като венец и даже и светлинка от звездите не може да се промуши. Аз така се изкачвам, право на горе, че все едно вървя по стъпала. В ръцете си държа едно огнено кълбо, като златно. Когато не виждам, отмествам леко пръсти и светлината от топката ми показва къде да стъпя. Най-накрая стигам до върха на планината, най-отгоре. Над главата ми е само черно небе. Тогава отварям шепи и светлината от топката ме залива. Оглеждам се в нея-виждам лицето си, усмихвам се! Вглеждам се в очите си-те са бистри и чисти-здрави са! Придвижвам златното кълбо към гушата си-виждам щитовидната си жлеза-абсолютно здрава е! Осветявам цялото си тяло, вглеждам се във вените си, в кръвоносните съдове /благодарение на огненото кълбо виждам всичко като със скенер/-по тях тече перфектна кръв. Движи се бавно, на малки мехурчета, които се побутват едно в друго и тази перфектна кръв се движи из цялото ми тяло и ми дава здраве и сила! Перфектно здраве! Също докато съм на върха ме залива и онази златна светлина от горе-надолу по цялото тяло, за която четох в дневниците на Мая!
Мая, благодаря ти! Страхотно ме зареждат и ми въздействат всички твои постове!

[ivangp]

Упоритост и постоянство му е майката.
ТЕСай си лакомията и избягвай да се самодиагностицираш!
Също така можеш да променяш основната си декларация по Предизвикателството според промените които настъпват.
В случая, щом проблема е само в дясното око, изрази това в декларацията, т.е. в нея някъде да фигурира "дясно око".

[alex_JI]

Сега тъй като наблюдавам по-внимателно себе си, установявам следното:
Когато съм в къщи, /в момента не ходя на работа/ забелязвам, че нямам проблем с очите. Спокойни са, не ме притесняват, нямам тези отвратително-дразнещи бели секрети. Щом изляза навън, било то за да свърша нещо, да разведа децата насам-натам, да отида по някои задачи, забелязвам, че винаги се появява някой бял враг.
Дали от това може да се направи някакъв извод, като например, че се чувствам некомфортно навън, несигурна в себе, непълноценна в общуването, неспокойна, притеснена. А в къщи се чувствам защитена от всичко и от всички, чувствам сигурност и спокойствие, не е нужно да се представям пред някого, да се харесам, да се държа така, както очакват от мен околните!
По принцип нямам проблеми в общуването, гледам все разговора да тече, имам чувство за хумор-мисля, че с мен се общува лесно. Поне така ми изглежда на пръв поглед, но може би има нещо дълбоко вътре в мен, което ми убягва и не мога да хвана?

[ivangp]

ТЕСай това, че белите секрети ти се появяват само извън къщи, където си несигурна и си слагаш маска за пред обществото, където се страхуваш да бъдеш себе си.
И спри да ги наричаш врагове. Те всъщност са ти приятели, които ти показват, че трябва да се вгледаш в себе си и да откриеш нещата които досега си избягвала да погледнеш право в очите. Радвай им се и им благодари. Приеми посланието им и когато това стане тяхната роля ще е изиграна и те ще си отидат.

[alex_JI]

Иване, благодаря много за поредното ти включване. Смятам, че нямаше да се оправя само с книгата, т.е. без твоите напътствия и "финни настройки", които страхотно променят посоката, в която вървя към себе си. Сигурна съм, че сега щях да цикля в някой тъмен ъгъл около подсъзнанието ми. Общият ми извод е, че за човек сериозно объркан и закъсал като мен, само книгата не стига. Трябва си и външна помощ от специалист, която аз съм щастлива да получа тук!
Благодарение на това, че променям доста нещата от Предизвикателството, с което започнах първия ден, сега се чувствам мнооого по-добре.
Та започнах да се чувствам по-различно и много по-добре като ТЕСам със следната Декларация:
Въпреки, че си слагам маска за пред обществото и се страхувам да бъда себе си, когато изляза извън къщи, аз приемам напълно . . ., и избирам да се освободя от тази несигурност и да изхвърля маската чрез ТЕС сега! Избирам да приема абсолютно напълно себе си!

Минавам Серия 1 със:
Слагам си маска, когато излизам извън къщи
Страхувам се да бъда себе си
Несигурна съм в себе си
Страхувам се да изляза извън къщи без маска
Страх ме е от хората навън
Страх ме е да не ги разочаровам
Страх ме е да не би да не ме харесат

След това Серия 2:
Благодаря на белите секрети, че ми помагат да погледна в себе си
Благодаря на б.с., че ме спряха от саморазрушителния път, по който бях тръгнала
Благодаря на моите бели приятели, че ме спряха, за да се замисля
Благодаря, че "измиха" очите ми
Благодаря, че "промиха" очите ми
... че прогледнах
... че погледнах в себе си
... че ми отвориха очите
Избирам да се вгледам спокойна в себе си
Не ме е страх да погледна в себе си и да открия нещата, които до сега избягвах
Виждам всичко в и около себе си с пълна яснота
Благодарна съм на белите си приятели
Пускам белите секрети да си тръгнат, след като изчистя напълно себе си
Пускам ги да си отидат сега, след като изпълниха ролята си
Изпълнена съм с благодарност към моите бели приятели

Иване, искам да те питам мога ли да променя Декларацията "Въпреки, че тази очевадна вина изгаря очите ми..." от Предизвикателството ми, с "Въпреки, че си слагам маска за пред обществото...", или просто да си ТЕСам отделно с втората?
т.е. няма ли противоречие, че в Предизвикателстовото казвам "Освобождавам се от белите секрети", а после ТЕС със "Благодаря на белите си приятели"?
Ох, всичко е така навързано, че се пообърках!
Освен да завърша с "Въпреки, че се обърках..."

[ivangp]

Добре се справяш. ТЕСай отделно с втората декларация.

[alex_JI]

Изминаха 22 дни от моето Предизвикателство.
Аз вече нямам бели секрети в очите. От 4-5 дни не съм ползвала никакви капки. Утре смятам да ги изхвърля! Очите ми са спокойни, такива, каквито бях забравила кога са изглеждали, тъй като от почти 2 години из тях плуваха бели секрети, очите бяха възпалени, червени, ужасяващи. Имах усещане за парене, дразнене, сухота, за пясък, не можех да понасям светлина, вятър! Често ми причиняваха болка на където и да погледна и просто трябваше да ги затворя, защото не се издържаше! Но най-важното е, че не съм знаела, че болестта ме яде и отвътре, че гнева, яда, злобата и всички негативни емоции са тровили освен тялото, душата и мислите ми!

Иване, искам да те попитам дали да сменя нещо по Декларацията и НФ, в която казвам "имам бели секрети в очите", защото реално аз вече нямам. Ох, търпение нямам да си "пусна" едни кръвни изследвания. Не знам как ще дочакам началото на януари.
И много ме влече да казвам, че съм благодарна на тези мои "бели приятели", които ми помогнаха да се спра и да погледна в себе си. Все искам да им благодаря, да ги помоля да си тръгнат завинаги. Това си го ТЕСам извън Предизвикателството /както Иван ме посъветва/, и то не всеки ден.
Все още нямам сълзи. Вчера се изплаших около една случка с малкото ми дете, след това му правих Прокси /колко съм успяла незнам де!/ и късно вечерта като той заспа, ме връхлитаха някакви ужасни случки, които си представях, че можеха да станат, много ми стана мъчно за него, разстроих се и плаках . . . но както от 2 год. се случва . . . без сълзи! Не знам дали можете да си го представите? Започвам да си плача, да се треса, лицето ми се изкривява в гримаса като от рев, но очите са сухи-не излиза нито една капчица сълза!
А така ми се иска да си поплача със сълзи! Да измият очите ми, лицето ми, душата ми! Викам ги, но те не идват. Не зная дали бих могла някога да върна сълзите си!