Продължавам да се предизвиквам.

Толкова ми е приятно и толкова вече е установен навик, че съм убедена, че ще подхвана още някой хроничен проблем след като приключа с този. Поне си ги имам наредени и чакащи на опашка.
Дойде ми поредният МЦ. Не съвсем навреме, но не и толкова по-рано като предишния. Определено мога да кажа, че е по-малко обилен от обикновено. Че не ме тормози, не ми създава дискомфорт, нямам болки, нямам напрежение. Да му се не начудиш!
И проблясъци обаче нямам... Дори бях забравила тези, които съм споделяла по-горе. Но пък имам един натрапчив спомен, който направо "крещи" да бъде изчистен. А аз май нещо си правя оглушки...

Когато затъна в него, чувствам тъга, става ми мъчно и ми се доплаква. И това мноого ме озадачава. Не знам причината за тези чувства, нямам разумно обяснение за тях. (А трябва ли да имам такова

) Правих ТЕС с най-елементарната настройка
"въпреки, че когато мисля за това, се чувствам тъжна и ми става мъчно, а не знам защо, аз..." Дали... сама си отговорих... Този спомен е всъщност от времето, когато бях на кръстопът в живота си. Един от най-важните, ако не и най-важният. Но така или иначе, след толкова години споменът се връща именно сега и то не за опресняване на паметта ми, сигурна съм в това. Връща се, за да ми покаже, че е дошло времето да се разделим. Да го напусна. Да се освободя. Брех! Аз май сама си говоря!
Убедена съм, че има връзка между полипа и това ми преживяване и явно премахването на едното води след себе си потребността да се изчисти и другото. Ха! Ето и обратната връзка - от физическото към емоционалното освобождаване, и в прекия, и в преносния смисъл.
Иначе, гледайки от позицията на сегашния момент, правя следните изводи: кървенето на 25ти ще да е било свързано с овулацията. И остава онова, което беше пряко последствие от уцелването в десятката и ТЕСането. Други оплаквания този месец нямах! Междувременно започнах да ходя на басейн, парна баня и сауна. И двата пъти нямаше никакви последствия. Според моето скромно мнение, положението е просто великолепно!
Другата седмица, след като приключа и с вторите 30 дни, ще отида на лекар. Вече не смятам, че ми е необходимо второ мнение. Напротив. Искам да се види разликата, така че ще си отида при моя гинеколог с риска да понеса критика за несериозност. Но мисля този път да му кажа за ТЕС. Предния път, когато констатира липсата на миомите, не стана дума. Сега обаче възнамерявам да му подаря книжката, за да не съм голословна.
