Днес реших да споделя с вас как се успокоявам

Тази сутрин ми се обади моята адвокатка,която се занимава с делото ми за увеличаване на издръжката.Каза ми,че бившият ми е решил да обжалва в последния момент,след което ми заяви,че трябва да олекна с още 300 лв.

В първия момен реагирах както обикновенно-ядосах се,изпълних се с гняв,защото този дето се нарича мъж нестига че откакто се е родило детето не го е виждал,ами и неиска да поеме такава дребна отговорност.Сигурно съм бесняла вкъщи около час.После реших да седна да почета от "мъдрите книги",пък после ще му мисля.И да ви кажа яда и гневът ми изчезнаха.Припомних си,че нищо не е случайно,но защо това ми се случва?Незнам дали отговорите които получих са точните,но си помислих,че въпреки злобата и омразата,която има той към мен,е много самотен и объркан...Изведнъж ми стана тъжно за него.Иска ми се да му кажа,че когато правиш нещо с лоша настройка,никога не печелиш.Че е важно да погледнеш вътре в себе си и да бъдеш себе си!Може би урока ми от днес беше,че не бива да реагирам остро,защото нищо не е случайно и във всяко нещо,което ни се случва има смисъл.Знаете ли,аз му простих,простих и на себе си.И от тогава ми е по-леко на душата,няма го онзи огромен товар с гняв,обида,вина...Остана само съжалението,че неиска да приеме подадената ми ръка към него...Но това все пак е въпрос на личен избор:)Всеки сам решава какъв да бъде живота му.Аз избрах да виждам чашата наполовина пълна

Благодаря за отделеното време
