То при мен не е проблема от детството/мисля, че бях щастливо дете/, а от ранната ми младост

Тази събота и неделя работих по 2 много важни проблеми, които останаха обаче недовършени. В събота ме провокира клипа на "Вечеряй, Радо", стана ми толкова мъчно за мама, тя почина преди няколко години/ горе-долу ототогава имам симптоми на лупус/ ТЕСих мъката, това, че ужасно ми липсва. Задавах си въпроса: Защо?Разнищвах от всички страни/ поне така си мисля/.
Тя ми беше огромна подкрепа, много ме обичаше и аз нея...
Та въпроса ми е не мисля, че е възможно тази липса да бъде запълнена, мъката може да бъде притъпена за известно време, но да изчезне

В неделя работих по другата ми голяма мъка- обвинение към мен самата за погрешно взето решение, поради което не само аз страдам, но и семейството. Естественно, то си има и друга страна, в смисъл, че носи и позитиви за всички, направила съм го за добро. Но все пак още не съм си простила и понякога като се сетя за това и си казвам, че си заслужавам болестите точно заради това решение. ТЕСих , стори ми се, че обвинението към мен намаля.Приспа ми се и дотук.Тук искам да питам: Често ми се случва когато направя една или две ОР на ТЕС по проблем/ обикновенно събития с висок емоционален заряд/ и вече не ми се работи въобще затова, имам чувството, че ми е безразлично. Мисля си , че това е голям ПО. Но в същото време нещо ми казва, че не може да е минало толкова лесно. И се връщам след няколко дни ако се сетя...Правилно ли е? Интуицията ми подсказва, че трябва да мине малко време сякаш. Или се заблуждавам?Как трябва да теся този ПО? Имаше някакъв списък за ПО, може би да минавам през него.
Благодаря за помощта!